Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54/13.2.2023г.
Гр. Пазарджик, 13 февруари 2023
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 30 януари 2023 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1149/2022 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Е.Т.Г., чрез пълномощника – адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000455/21.11.2022г., издадена от началник група
към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, но не за повече от 18
месеца.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се посоченото в Заповедта
нарушение, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта. Сочи, че при
провеждане на административнонаказателното производство, са допуснати
съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила, доколкото не е
съставен АУАН към момента на започване на полицейската проверка, откъдето може
да се достигне до извода, че жалбоподателя е пробван за наличие на алкохол с
техническото средство преди нейното започване. Настоява се, че в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление №
22-1006-003528/08.12.2022г. не е изписан коректно състава на твърдяното
административно нарушение по чл.5 от ЗДвП. Посочва се, че ЗПАМ е издадена
преждевременно, тъй като административния орган е следвало да отчете резултата
от направеното изследване или да посочи изрично, че не е налице
изследване на кръвта. На последно място се твърди, че ответника не е
компетентен да издаде оспорения административен акт. Прави се искане издадената
Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, претендират се разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който
поддържа жалбата, моли същата да бъзе уважена.
Ответника – началник
група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище излага аргументи за
неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на оспорената Заповед, прави искане за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение, както и възражение за прекомерност
на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед № 21-1006-000455/21.11.2022г.,
издадена от началник група към ОД на МВР
– Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, е наложена принудителна административна
мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 803635 от 20.11.2022
г., че водачът E.Т.Г.,
на същата дата, около 11,19 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Христо Ботев“, като
водач на МПС – „*** 1,4 Д“ с ДК № ***, срещу № 89 управлява МПС след употреба
на алкохол / същият дъха на алкохол/, като при проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 ARPM-0822 в 11,14
часа, е отчетена концентрация на алкохол
от 0,85 промила, измерени в издишания въздух, показани на водача, издаден талон
за изследване № 100789, който подписал и получил, отказал да бъде
изпробван с доказателствен анализатор.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС – Е.Г., не е
депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и
приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 100789 издаден на
водача на процесното МПС, връчен на последния срещу подпис на 20.11.2022 г.
Видно от събраните по делото доказателства, жалб. Г. не се е явил в МБАЛ – гр.
Пазарджик, за извършването на медицинско изследване на кръвта.
Представена е и справка за нарушител/водач - Е.Г., с последно отразени действия към 20.11.2022
г. и посочени съставен срещу водача АУАН за нарушения по ЗДвП и издадено въз
основа на тях НП, както и издадените срещу водача фишове и заповеди за
прилагане на ПАМ.
Видно от заповед №
81213-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е
определил контролът по ЗДвП да се осъществява от Главна дирекция „Национална
полиция“; Главна дирекция „Гранична полиция“ и ОД на МВР и СДВР. Във връзка с
последната по делото е представена и заповед № 312з-1237/14.04.2022г., с която
директорът на ОД на МВР – Пазарджик, е оправомощил лицата, компетентни да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т.
2а, т. 4, т. 5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП,
като видно от т.1.5 от нея са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пазарджик - полицейски органи
по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този
закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По
своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От
представените по делото Заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД
на МВР – Пазарджик, е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да
се издават и от началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пазарджик. Следователно към датата на
издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с
необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически
основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че на 20.11.2022г. жалб. Г.,***,
като водач на МПС – „Форд Фиеста 1,4 Д“ с ДК № РА 0892ВК, срещу № 89 управлява
МПС след употреба на алкохол / същият дъха на алкохол/, като при проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPM-0822
в 11,14 часа, е отчетена концентрация на
алкохол от 0,85 промила, измерени в издишания въздух, показани на водача,
издаден талон за изследване № 100789, който подписал и получил, отказал да бъде
изпробван с доказателствен анализатор, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, което от правна
страна съставлявало нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се
отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно нормата
на чл.
170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния
орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при
издаването му.
В случая заповедта е издадена при наличие на
посочените по-горе материално-правни предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“,
пр. 2 от ЗДвП. Установява се от фактите по делото, че жалбоподателят Г.,
като водач на МПС, е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Този факт се потвърждава и от
обстоятелството, че жалбоподателят не е посетил посоченото в талона за
медицинско изследване, медицинско заведение в рамките на указаното време, за да
даде кръв за изследване.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, срещу който
не са релевирани възражения, видно от отразеното в него. Тук е мястото да се
посочи, че наведените в жалбата доводи,
досежно допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения, започващо със съставяне на АУАН по реда на
чл.36, ал.1 от ЗАНН, относно обстоятелствата около извършване на твърдяното
административно нарушение, са неотносими към предмета на спора в настоящото
производство.
Въз основа на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че са били налице основанията
за издаване на обжалваната Заповед. Следва да се посочи, че административният
орган е действал при обвързана компетентност и налагането на предвидената в
закона ПАМ не е подлежала на преценка при реализиране на предпоставките за
това, т. е прилагането на принудителната административна мярка, с оглед
установените факти по делото, е било задължително.
Поради тези съображения
съдът намира, че оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН,
вр. чл.
171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановяват административните нарушения. ПАМ
не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на
нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратително
условие „до решаване на въпроса за отговорността“ на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по
същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила
съдебно решение преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще отпадне автоматично,
поради настъпване на прекратителното условие, свързано с действието й.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1006-000455/21.11.2022г., издадена от началник група
към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Е.Т.Г. да заплати на ОД на МВР – гр. Пазарджик сумата от 100
лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/