№ 62
гр. Разград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20213330200646 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш. А.. М. от гр. Р., подадена чрез
пълномощник адв. М. от АК Русе, против наказателно постановление № 38-
0002729/21.09.2021г. на Директор РД „АА” гр. Русе към ИА “Автомобилна
администрация” гр. София, с което на основание чл.93в, ал.5 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.27, § 2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ 165/2014, в която счита НП
за незаконосъобразно и неправилно, тъй като в случая са налице
предпоставките на чл.14, ал.1 от НК- макар формално да е налице нарушение,
същото не е умишлена, както и че са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, с искане НП да бъде отменено изцяло. В с.з. защитникът адв. М.,
заявява, че поддържа жалбата като доразвива доводите си за наличие на
предпоставките на чл.14 от НК и отпадане на отговорността на доверителя
му, както и за наличието на условията на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно
това деяние е маловажно. Ето защо моли НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна – РД “Автомобилна администрация” - Русе към
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” гр.София, в
придружителното писмо към преписката застъпва становище, че НП е
законосъобразно, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон в хода на административнонаказателното производство, наложената
санкция е законосъобразна и определена в своя абсолютен размер. Описаното
нарушение е правилно, пълно и точно, до степен нарушителят да разбере в
какво се състои то, като правилно е наложената предвидената в закона
санкция в абсолютен размер, поради което счита, че НП следва да бъде
потвърдено. При редовност в призоваването не се явява представител в с.з.
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не
1
се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение от 16.08.2021г., съставен срещу жалбоподателя,
за това, че “на 16.08.2021г. около 19:10 часа в гр. Разград на бул. Априлско
въстание № 5 в близост до магазина на фирма Златекс, като водач на автобус
Мерцедес Туризмо РХД М2А с рег.№ **, от категория ППС „М3“,
извършващ превоз на пътници по международна редовна автобусна линия с
Разрешително № ********** по направление от гр. Русе, Р България до гр.
Истанбул, Р Турция с маршрутно разписание на редовна международна
автобусна линия гр. Русе – гр. Разград – гр. Шумен – гр. Търговище – Лесово
– Хамзабейли – гр. Истанбул, с час на тръгване от гр. Русе в 18ч., със
заверено копия № ********* към Лиценз на Общността, с пътен лист №
366405 от 16.08.2021г., оборудван с дигитален тахограф Continental 2171 със
сер. № 00010595510, се установи: 1. Водачът г-н М. използва карта за водач
на дигитален тахограф издадена на друго лице. Ползва карта на водач за
дигитален тахограф, издадена на лицето С.Б. с № 000000000ANC9000 от
27.07.2021г., с което е нарушил разпоредбите на чл.27, § 2 изречение 1
предложение 2 от Регламент /ЕС/ 165/2014”.
По акта жалбоподателят е написал, че няма възражения.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на
М. е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93в, ал.5 от ЗАвП
за цитираното нарушение.
Към административно наказателната преписка са приложени освен
цитираните АУАН и НП, и разпечатка от дигитален тахограф, пътен лист, 1
бр. разпечатки от дигитална карта на водача, справка за нарушител, заповед
за определяне на компетентни лица.
По делото са разпитани свидетелите М. /актосъставител/ и Д., които
по същество потвърждават изложените в АУАН обстоятелства, а именно, че
на посочената дата и място са извършили проверка на процесния автобус,
управляван от М.. Установили, че водачът на автобуса- Ш.М. използва карта
за водач на дигитален тахограф, издадена за друго лице- на лицето С.Б.. За
това нарушение на чл.27, § 2 от Регламент /ЕС/ 165/2014 св. М. му съставил
акта.
Св. С.Б. заявява, че процесната дата са били водачи на автобуса
заедно с Ш.М., но поради възникнала авария се наложило да отидат до
сервиза, но карал Ш.М., преди това курса от Русе го започнал свидетеля.
Св. Ш. Х. заявява, че процесния ден изобщо не бил на работа и не е
карал автобуса, а си бил в с. Златокос.
Видно от приложената справка от РД Гранична полиция- Елхово
става ясно, че с оглед реда на проверка на лицата водачи на автобуса са С.Б. и
Ш.М..
От справката от ТД на НАП София става ясно, че нито едно от
лицата Ш.М., С.Б. и Ш. Х. няма сключен трудов договор с Метро плюс ООД.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
2
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество се явява
неоснователна и недоказана, а НП като законосъобразно следва да бъде
потвръдено от съда.
Отговорността на Ш. А.. М. е ангажирана за нарушение по чл. 27, §
2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Разпоредбата на чл. 27, § 2,
изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт,
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт
и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, предвижда, че даден
водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има
право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят действително е извършил процесното
административно нарушение, тъй като не е спазил изискванията на чл. 27, § 2,
изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Безспорно е от показанията на разпитаните свидетели- М. и Д., и
приложената разпечатка от дигитален тахограф, че водачът Ш.М. на
процесната дата, към момента на извършване на проверката от контролните
органи, е използвал карта на водача на друго лице /С.Б./, а не своята
персонализирана карта на водача, както повелява горепосочената разпоредба.
Съгласно чл. 2, т. 2, б. е) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, "карта на водача" означава карта за тахограф,
издадена от органите на държава-членка на конкретен водач, която
идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на
водача.
Затова правилно е санкциониран от административнонаказващия
орган на основание чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба
от 1 500 лв. водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице.
Наложеното на жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.
93в, ал. 5 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на глобата и не е
предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка
при определяне размера на наказанието.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
3
обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като
по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от негова страна за какво
го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита.
Законосъобразна е дадената правна квалификация на нарушението, която
съответства на установените факти. Нормата на чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. съдържа правилото за поведение, с което
жалбоподателят като водач на превозно средство е следвало да се съобрази,
но не го е сторил. За съставомерността на нарушението е без значение при
какви обстоятелства е станало това и каква е причината, поради което и в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.14 от НК. При
административните нарушения не е необходимо нарушението да е извършено
умишлено, достатъчно е същото да е извършено при форма на вината
непредпазливо, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН предвижда,
че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи /за разлика от наказателното право/. В случая жалбоподателят М., като
водач на автобус следва да е бил наясно със задължението си да използва
единствено и само своята карта на водач, а не карта, издадена на друго лице.
Ето защо съдът намира възражението в тази насока за абсолютно
неоснователно.
Съдът не споделя и възражението, че извършеното нарушение е
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието е формално, на
просто извършване, поради което е неоснователен доводът за липса на вредни
последици, за съставомерността му такива изобщо не са необходими. Освен
това, процесното нарушение не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за нарушенията по чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че забраната за
използване на чужда карта на водача, залегнала в чл. 27, § 2, изр. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г., е императивна и по аргумент от по-горе
посочената дефиниция за "карта на водача", визирана в чл. 2, т. 2, буква е от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г., се налага изводът, че неизползването на своята
персонализирана карта на водача, респ. използването на чужда такава, създава
пречки за извършването на контрол относно спазването на националното и
европейско законодателство върху работното време, прекъсванията и
почивките на водачите. Това от своя страна характеризира нарушението от
този вид като такова със завишена степен на обществена опасност, в който
смисъл е и Приложение I, група II, точка 5 към Регламент (ЕС) 2016/403 на
Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009
г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на
тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба
на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на
приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, където изрично е посочено, че управлението на превозно средство с
чужда карта на водача се счита за управление на превозно средство без карта
на водача и се квалифицира като най-тежко нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая издаденото НП се
явява правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено
от съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП 38-0002729/21.09.2021г. на Директор РД „АА”
гр. Русе към ИА “Автомобилна администрация” гр. София, с което на
основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ на Ш. А..
М. от гр. Р. му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.27, §
2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ 165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5