РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Враца, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103759 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Б. Б., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ****, ж.к. „**“ ** № **, вх. ** ет. **, ап.** и настоящ
адрес: гр. **, ж.к. „**“ № **, вх. **, ет. *, ап. **, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г. В производството е
приет за съвместно разглеждане насрещен иск от „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г против Н. Б. Б., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. „****“ **№ **, вх. **, ет. **, ап. ** и
настоящ адрес: гр. **, ж.к. „**“ №**, вх. **, ет. **, ап. ***.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2023 г. ищецът сключил с ответника Договор
за паричен заем „***” № ****, по силата на който „Вива Кредит” АД предоставило в
собственост заемни средства в размер на 2 300,00 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите 49.49 % и срок за погасяване на
заема 15 месеца. В чл.1, ал. 3 от договора било предвидено заемателят да дължи такса за
експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 1 689,60 лв.,
Съгласно чл. 4 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от
датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения:
поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора, или банкова гаранция,
като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 1 126,35 лв. Таксата за експресно
разглеждане и уговорената неустойка ищецът следвало да престира разсрочено заедно с
погасителната вноска, към която се кумулирали, с което погасителната вноска нараснала на
385,44 лв.
Поддържа се, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
1
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Твърди се, че процесният
договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
На първо място се излагат съображения, че в договора е визиран годишен процент на
разходите като абсолютна процентна стойност – 49.49 %. Сочи се, че не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква се, че както в договора,
така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1
ЗПК). Посочва се, че действително в чл. 2, ал. 8 е указано, че ГПР на заема не включва
възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение,
като при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна
лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49.49 %, т.е. какво друго
е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.32 %, а неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22
ЗПК.
Навеждат се доводи, че клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, като се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе. Поддържа се, че клауза като уговорената
в чл. 5, ал. 2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на
1 126,35 лв. при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 за осигуряване в тридневен
срок от датата на усвояване на заемната сума на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в
пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспонирана в ЗПК. Твърди
се, че подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията, като
по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Посочва се още и че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване, което я прави нищожна.
Изтъква се, че общата сума, която трябва да заплати заемополучателят за експресно
разглеждане на заявка и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция е в
размер на 2 815,95 лв., като с включването на тези суми в ГПР, той ще се промени
многократно. Твърди се, че тези суми следва да бъдат включени в ГПР, тъй като са разход
във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като с предвиждането
на таксите и неустойките е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Изтъква
се, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, поради което
е налице неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.
22 ЗПК/.
Поддържа се, че по този начин се заобикаля законът – чл. 33, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху
2
неплатената в срок сума за времето на забава. Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди, като
подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.
33, ал. 1 ЗПК.
Излагат се и съображения че в случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислява неустойка,
чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски, което навежда на извод, че нито
една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл.71 ЗЗД при непредставено обезпечение. Изтъква се, че ако
кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато
е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити, като дори да се приеме, че
страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и
„неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие.
Поддържа се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, но в случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че предвид това в случая
не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по
договора обуславя недействителността на целия договор.
По тези съображения се поддържа, че Договор за паричен заем „****” № **** не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 от ЗПК, с оглед което се
иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че е нищожен.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се поддържа
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисква да се
посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени
всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР, а именно предвижданията за бъдещето, а не разходи, част от ГПР, като
тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение №
1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че в настоящия случай е приложимо единствено първото
базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1, а именно да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, като
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на
клаузата, уреждаща ГПР. Твърди се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Изтъква се, че липсват нарушения и на чл. 19,
ал. 3 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа се, че в случая в договора се съдържа необходимата информация за
3
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което
следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор, като доколкото
в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на
суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Сочи се, че няма и нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото процесният
договор не е сключен при общи условия.
Навеждат се доводи, че процесната неустойка е начислена вследствие на
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в
срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като предназначението на
посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора,
като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са
пропуснати ползи – от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби – евентуалните
допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия
паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Сочи се, че яко
заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и беше
предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да
търпи посочените по-горе вреди, поради което неустойката има обезщетителна функция и е
валидно възникнала. Изтъква се, че законът не поставя изискване при уговаряне на
неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. Посочва се, че в
настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя
Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника,
който иначе би бил покрит от обезпечението. Твърди се и че неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения, като
поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването
му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред
има правото да не полага подписа си под тях. Поддържа се, че дружеството е изпълнило
задължението си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността на ищеца
преди сключване на Договора, която оценка се прави при разглеждане на заявката за кредит,
като при тази оценка е приело, че може да отпусне заемна сума в този размер и да сключи
Договора при описаните в него параметри, а изискването на обезпечение съгласно Договора
се явява гаранция за събираемостта на вземанията на Дружеството, а не предпоставка за
отпускане на кредита. Изтъква се и че по своята същност неустойката обезпечава
неизпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват, докато текстът на чл. 71 ЗЗД само урежда възможността
срочното задължение да се иска и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен,
като нормата на чл. 71 ЗЗД е диспозитивна и противоречието на клаузата с нея няма как да
води до недействителност.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
В насрещната искова молба се излагат съображения, че Н. Б. Б. е сключил с
Дружеството в качеството му на заемодател Договор за паричен заем № *****/**.**.** г., по
силата на който е усвоил заемна сума в размер на 2 300,00 лв. С подписване на договора той
се задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 197,71
лв. Преди сключването му на заемателя бил представен Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент
от 40.32 %, ГПР 49.49 % и общ размер на плащанията – 2 965,65 лв.
Поддържа се, че заемополучателят Н. Б. Б. заплатил общо 1 166,32 лв., с която сума
погасил: 766,13 лв. – главница за първите 6 погасителни вноски и частично седма
4
погасителна вноска за периода от 10.06.2023 г. до 07.11.2023 г.; 400,19 лв. – договорна лихва
за първите 6 погасителни вноски и частично седма погасителна вноска за периода от
10.06.2023 г. до 07.11.2023 г. Към момент на депозиране на исковата молба заемателят
дължал на заемодателя главница в размер на 1 533,87 лв., което обуславяло интереса от
предявяване иска.
По тези съображения се иска от съда да осъди ответника по насрещния иск да
заплати на ищеца сума в размер на 1 133,68 лв. – частичен иск от 1 533,87 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ***/**.**.** г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещния иск е подаден отговор, с който
същият се оспорва като неоснователен. Поддържа се становището, че процесният договор за
кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, поради което се иска
от съда да отхвърли предявения насрещен иск.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство Договор за паричен заем ******* №
***/11.05.2023 г., сключен между „Вива Кредит“ АД като заемодател и Н. Б. Б. като
заемател. Съгласно чл. 2 от договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя сумата от 2 300,00 лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя
при следните условия: размер на погасителна вноска в лева 310,35 лв., в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема 15
месеца; брой вноски: 15; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32 %; общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 4 655,25 лв.; годишен
процент на разходите на заема: 49.49 %. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Според чл. 1, ал. 3 от договора за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 1 689,60 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител –
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател; или 2. Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според ал. 2 на същия член страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1 126,35 лв., като страните се
уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в
размер на 385,44 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 5 781,60 лв.
Представени са Приложение 1 – Погасителен план към договора за кредит и Общи
условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние на
„Вива Кредит“ АД.
Приета като доказателство е изготвена към 02.01.2025 г. от „Вива Кредит“ АД
5
справка за погасителен план по договор за паричен заем № *****/**.**.*** г. на Н. Б. Б., в
който погасителен план липсват дължимите суми за такса за експресно разглеждане и
неустойка. Представена е и справка за извършени плащания от Н. Б. Б. по договора за
кредит.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на
която по Договор за паричен заем № ******/**.**.** г. заемателят е извършил плащания по
задълженията за сума в размер на 1 166,32 лв., като със сумата са погасени следните
задължения: за главница – сума в размер на 766,09 лв., като в сумата са включени сума в
размер на 644,00 лв., представляваща пълния размер на погасителните вноски за главница
по погасителен план за периода от падежна дата 10.06.2023 г. до падежна дата 08.10.2023 г. и
сума в размер на 122,09 лв. – частично заплатена вноска за главница по погасителен план за
падежна дата 07.11.2023 г.; за договорна лихва – сума в размер на 400,19 лв., представляваща
пълния размер на погасителните вноски за договорна лихва по погасителен план за периода
от падежна дата 10.06.2023 г. до падежна дата 07.11.2023 г. Според експертизата размерът на
дължимата незаплатена главница по Договор за паричен заем № ***/**.**.** г. представлява
сума в размер на 1 533,87 лв., като в сумата са включени неиздължена част от вноската за
главница по погасителен план за падежна дата 07.11.2023 г. в размер на 19,94 лв. и сума в
размер на 1 513,93 лв., представляваща незаплатените погасителни вноски за главница по
погасителен план за периода от падежна дата 07.12.2023 г.
Съдът кредитира заключението като пълно и обективно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи.
По първоначално предявения иск:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване на нищожност на сключения между страните
Договор за паричен заем „*****“ № ****/**.**.**г., сключен между Н. Б. Б. и „Вива Кредит“
АД, поради противоречието му със закона – чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12, чл.
19, ал. 1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за
паричен заем „****“ №***/**.**.*** г. противоречи на закона – чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
10, т. 11 и т. 12, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за паричен заем
„****“ №****/****.**.*г. се установява, че между ищеца и ответното дружество е
възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай в договора за паричен заем е посочено, че ГПР е 49,49 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Нещо повече, според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 1 689,60 лв., като сумата се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора
6
за заем. Освен това е предвидено и че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на
1 126,35 лв., като страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски. Изискванията, които чл. 4, ал. 1 от договора
въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция, за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане, или ще осигури поръчител, който да
отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, заемодателят си
осигурява сигурно начисляване на дължимата сума за неустойка, която се заплаща с всяка
вноска по договора за заем и постъпва в неговия имуществен комплекс. От изложеното
следва, че по този начин се установява допълнително задължение за длъжника, респ.
допълнително възнаграждение за заемодателя, като това възнаграждение следва да бъде
включено при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора, като на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай
това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2 от договора като общ размер
на всички плащания е посочена сумата от 4 655,25 лв. В тази величина обаче не е включена
дължимата неустойка, която е предвидена в клауза от договора по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълнява, като се цели да се създаде предпоставка за
начисляване на неустойката. Тоест, налице е разминаване между посочения в договора ГПР,
дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
Налага се извод, че действителният размер на ГПР след прибавяне на дължимата
неустойка надвишава максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС).
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесният
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за паричен заем
„S******“ №****/**.**.***г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
7
По насрещния иск:
Предявен е осъдителен частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1 133,68 лв.,
претендирана като част от сумата от 1 533,87 лв., представляваща дължимата главница по
Договор за паричен заем „*****“ № ****/**.**.*** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025 г., до окончателното й
изплащане.
В тежест на ищеца по предявения насрещен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
1) че между него и Н. Б. Б. е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор
за паричен заем „****“ № **/****.** г., по силата на което за заемополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума; 2) реалното предаване на сумата по договора на
заемополучателя.
Установи се по делото, че Н. Б. Б. и „Вива Кредит“ АД са страни по процесния
Договор за паричен заем „***“ № ***/**.**.** г. с обективираното в него съдържание, като
за заемополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума. Съгласно чл. 2, ал.
2 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
заемната сума, като договорът има силата на разписка, с което се явява доказан и вторият
елемент от фактическия състав на спорното материално право.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. В настоящия случай, както вече беше изяснено, следва да се приеме, че
Договор за паричен заем „***“ № ****/**.**.** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При тези съображения подлежаща на връщане по силата на
чл. 23 ЗПК е чистата стойност на кредита, без да се дължат лихва или други разходи по него.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към момента на
предявяване на исковата молба ответникът е погасил сумата от 1 166,32 лв., като със сумата
са погасени следните задължения: за главница – сума в размер на 766,09 лв., като в сумата са
включени сума в размер на 644,00 лв., представляваща пълния размер на погасителните
вноски за главница по погасителен план за периода от падежна дата 10.06.2023 г. до падежна
дата 08.10.2023 г. и сума в размер на 122,09 лв. – частично заплатена вноска за главница по
погасителен план за падежна дата 07.11.2023 г.; за договорна лихва – сума в размер на 400,19
лв., представляваща пълния размер на погасителните вноски за договорна лихва по
погасителен план за периода от падежна дата 10.06.2023 г. до падежна дата 07.11.2023 г.
Предвидената в чл. 23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост на лихва
и други разходи по кредита. При това положение извършените от ответника плащания в общ
размер от 1 166,32 лв. следва да бъдат отнесени към погасяването на единствено дължимата
от ответника чиста стойност на кредита в размер на 2 300,00 лв. С оглед на изложеното се
налага извод, че дължимата от ответника главница е в размер на сумата от 1 133,68 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита /разликата между сумата от 2 300,00 лв. и
погасената от ответника сума от 1 166,32 лв./. Искът за заплащане на главница следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер от 1 133,68 лв. /предявен като частичен от
1 533,87 лв./.
По разноските:
С оглед изхода от делото по първоначално предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ
размер от 622,00 лв. /92,00 лв. – заплатена държавна такса и 530,00 лв. – адвокатско
възнаграждение/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
наведено от ответника, е неоснователно, доколкото същото е в предвидения в Наредба № 1
8
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 19.10.2024 г./ минимум.
С оглед изхода от делото по насрещния иск ответникът по него следва да бъде осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него разноски в общ размер
от 450,00 лв. /50,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем „******“ № ******/**.**.** г., сключен
между Н. Б. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „**“ ** № **, вх. **, ет.**,
ап.**и настоящ адрес: гр. **, ж.к. „**“ №**, вх. **, ет. **, ап. ** и „Вива Кредит“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, да заплати на Н. Б. Б.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****, ж.к. „***“ ** № **, вх. ** ет. **, ап. ***и
настоящ адрес: гр. **, ж.к. „***“ № **, вх.**, ет. **, ап. **, сумата от 622,00 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 9
ЗПК Н. Б. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „***“ **№**, вх. **, ет. **, ап.
***и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № **, вх. **, ет. ***, ап. **, да заплати на „Вива
Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2,
офис 73Г, сумата от 1 133,68 лв., претендирана като част от сумата от 1 533,87 лв.,
представляваща дължимата главница по Договор за паричен заем „***“ № *****/**.**.** г.,
сключен между Н. Б. Б. и „Вива Кредит“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на насрещната исковата молба – 10.01.2025 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Б., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ****, ж.к. „***“ ** № ***, вх. **, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес: гр. ***, ж.к.
„***“ № **, вх. **, ет.**, ап. **, да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, сумата от 450,00 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9