Решение по дело №1200/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 9233/29.10.2024 г. от Д. В. Г., чрез пълномощника – адв. К., срещу Община Велинград, представлявана от кмета за заплащане на обезщетение на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва:

1. Сумата от 127 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда под формата на пропуснато възнаграждение за длъжността „управител“ на МБАЛ „Велинград“ ЕООД, за периода от 18.04.2023 г. до 19.07.2024 г.;

2. Сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Решение № 34/23.02.2023 г. на Общински съвет – Велинград, с което ищецът е освободен като управител /т.1/, избран е друг управител /т.2/, който е упълномощен да иска вписване на решението в ТР /т.3/ и е оправомощил кмета на общината да прекрати договора за управление с ищеца, както и да сключи нов договор с новоизбрания управител /т.4/., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по адм. д. № 331/2023 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на исковете до окончателното плащане.

В съдебно заседание адв. К. поддържа исковата молба, моли да бъде уважена. Допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Община Велинград, представлявана от кмета, не изпраща процесуален представител. В отговора на исковата молба се релевират съображения за неоснователност на предявения иск, претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за основателен по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество с ограничена отговорност – МБАЛ-Велинград ЕООД № 389/06.6.2022г., и въз основа решение № 134/26.05.2022г. на ОбС-Велинград, сключен между кмета на Община Велинград и ищецът, последният приел да управлява, представлява и изпълнява длъжността управител на МБАЛ-Велинград ЕООД, за срок от три години.

С решение № 34/23.02.2023г., т.1, т.2, т.3 и т.4 ОбС-Велинград освободил от длъжност ищецът, като за управител на лечебното заведение бил избран З. П.. С Решение № 916/06.03.2024г. постановено по адм.дело № 311/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, решението на ОбС-Велинград в посочените точки било отменено по жалба на областния управител на област Пазарджик, оставено в сила с Решение № 8974/19.07.2024г., по адм.дело № 4601/024г., по описа на ВАС, Шесто отделение.

Трудовото възнаграждение на ищецът за м.март и м. април 2023г., видно от представените справки е в размер на 9035,64лв., съответно 8087,13 лв.

С Определение № 141/10.04.2023г., постановено по търг.дело № 230/2023г., по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив е отменено Определение № 80/27.02.2023г., постановено по ч.т.д. № 51/2023г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което е спряно на основание чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 53б, ал.1, т.1 от ГПК регистърното производство пред Агенция по вписванията, и е оставена без уважение молбата на ищецът за вписване на обстоятелства по партидата на МБАЛ-Велинград ЕООД.

Със заповед № 18/21.04.2023г., на основание чл. 328, ал.1, т.5, вр.чл. 326, ал.2 от КТ трудовото правоотношение на ищецът с място на работа МБАЛ-Велинград ЕООД, на длъжност лекар анестезиолог и интензивно лечение бил прекратен. С Решение № 349/24.10.2023г., постановено по гр.дело № 567/2023г., по описа на Районен съд – гр. Велинград / оставено в сила с Решение № 114/02.04.2024г., постановено по в.гр. дело № 90/2024г., по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик/, уволнението е признато за незаконно, заповед № 18/21.04.2023г. на управителя на МБАЛ-Велинград ЕООД е отменена и на ищецът са присъдени суми, представляващи неплатено трудово възнаграждение за м.април, както и обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 225 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023г.

С решения № 164/14.06.2024г. и № 237/26.09.2024г. ОбС-Велинград започнал процедура по преобразуване чрез вливане на МЦ-Велинград ЕООД в МБАЛ-Велинград ЕООД.

Видно от представеното удостоверение от НАП, от 16.05.2023г. ищецът има сключен трудов договор с УМБАЛ Св. М. – гр.Плевен, с основна заплата – 5 000 лв., а от 01.02.2022г. до 21.04.2023г. с МБАЛ-Велинград ЕООД, с основна заплата – 1100 лв.

Св. Благова пред съда посочва, че с ищецът са семейни приятели, свързвали ги обществени и синдикални дела. Според свидетелката ищецът бил от най-комуникативните и успешни управители на лечебното заведение, ведър, усмихнат. След внезапното му освобождаване станал меланхоличен, притеснен, затворен в себе си, разтревожен за изплащането на ипотечен кредит, с който закупил жилище в гр. Велинград, както и за раздялата със семейството си, тъй като започнал работа на далечно от гр. Велинград място. Св. Благова сочи, че част от обществеността в гр. Велинград приемала добре ищецът, организирали протести в негова защита. В социалните мрежи били разпространени статии, които уронвали престижа и авторитета му, с твърдения за злоупотреби. Според св. Благова ищецът бил освободен от длъжността, тъй като се противопоставял на опитите за скрита приватизация на болницата.

Пред съда св. Салкина сочи, че познава ищецът от първите месеци на 2023 г., по повод на предизвикания обществен интерес за управлението на общинската болница в гр. Велинград. Присъствала на сесиите на ОбС- Велинград, където се дебатирала ситуацията. За едната година в която бил управител на МБАЛ-Велинград, ищецът правел впечатление на човек, който иска се справи с амбициозната задача да подобри имиджа и финансовото състояние на болницата. Когато неочаквано бил освободен от длъжността, се почувствал зле, преживявал много тежко ситуацията, тъй като бил постигнал видими за обществеността успехи, по които повод протестирали. Според св. Салкина ищецът страдал, споделял с болка случилото се, преживявал го доста тежко.

Според заключението на СИЕ, което съдът кредитира изцяло както обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните МБАЛ - Велинград ЕООД е осъществявала следните дейности като лечебно заведение: диагностика и лечение на заболявалия; родилна помощ; диспансеризация. Структурата на болничното заведение се състои от Диагностично-консултативен блок който включва Регистратура и информация, Спешен кабинет, 9 броя Приемно-консултативни кабинета, 2 броя Функционални кабинета и Стационарен блок с общо 149 легла разпределени както следва: терапевтично лечение - 61 броя, интензивно лечение - 6 броя, педиатрично лечение - 25 броя, АГ легла - 26 броя, хирургични - 22 броя, ортопедично лечение - 8 броя, продължително лечение - 1 бр. Броят на заетите лица към 18.04.2023 г. възлиза на 211 човека, от които - 50 човека немедицински персонал / ръководство, Административно стопанска част, счетоводство/ и 161 човека - медицински персонал.

Обемът на изпълнената и заплатена болнична медицинска помощ за периода 06.06.2022 г. -18.04.2023 г. е в размер на 4 376 379.71 лв.

Възнаграждението на управителя на МБАЛ-Велинград ЕООД е определяно от Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правото на собственост на общината в търговските дружества на ОбС Велинград / Наредбата/.

Балансовата печалба за 2022 г./ след облагане с данъци/ е 693 хил. лв. Счетоводната печалба се е увеличила с 2 хил. лв. спрямо предходната 2021 г.

Балансовата печалба за 2023 г. е 802 хил. лв. Увеличението спрямо печалбата от предходната 2022 г. е в размер на 109 хил. лв. Размерът на възнаграждението е процентно отношение от средната работна заплата за периода в лечебното заведение на база постигнати финансово — икономически резултати, посочени в т.III на констативно-съобразителната част на експертизата.

Размерът на начисленото възнаграждение на управителя на МБАЛ - Велинград за периода 06.06.2022 г. — 18.04.2023 г. е в размер на 63 614,14 лв.

Структурата на основните приходи и разходи за периода 06.06.2022 г. - 18.04.2023 г. е: Приходи от Дейността - 5 911 209.95 лв., формирани от: Приходи от РЗОК/НЗОК - 4 376 379.71 лв.; Приходи от финансиране на дейността /субсидии/ - 1 081 214.46 лв.; Приходи от услуги - 186 834.41 лв. и Други приходи - 266 781.37 лв. Разходи за дейността - 6 598 369.29 лв. в т.ч.: разходи за материали - 917 001.25 лв.; Разходи за заплати -3 515 596.65 лв.; Разходи за осигуровки -687 666.91лв.; разходи за външни услуги – 429 125.71 лв.; Други разходи – 122 452.24лв. и Разходи за данъци – 42 500.40лв.

Структурата на лечебното заведение, като осъществявани дейности по медицински специалности не е променена и е същата като периода 06.06.2022 г. - 18.04.2023 г. Увеличен е капацитетът на болничните легла от 149 бр. на 162, съгласно сключения договор № 13/РД-29-420 от 30.10.2023 г с НЗОК.

Структурата на основните приходи и разходи за периода 18.04.2023 г. - 19.07.2024 г. е: Приходи от дейността - 8 460 922.15 лв.; Приходи от РЗОК/НЗОК - 6 815 575.81 лв.; Приходи от услуги - 152 330.81 лв.; Други приходи - 322 521.95 лв.; Финансиране на дейността/Субсидии/ - 1 323 984.89 лв. Разходи за дейността - 7 953 068.21 лв. в т.ч.: Разходи за материали - 1 104 741.25 лв.; Разходи за услуги - 560 802.26 лв.; Разходи за заплати - 4 994 480.18 лв.; Разходи за осигуровки - 867 049.19 лв.; Други разходи - 82 104.59 лв.

Обемът на изпълнената и заплатена болнична медицинска помощ от РЗОК/НЗОК за периода 18.04.2023 г. -19.07.2024 г. е в размер на 6 815 575.81лв.

Начинът за определяне на възнаграждението на управителя на МБАЛ-Велинград ЕООД по договора за управление и контрол за периода 18.04.2023 г. - 19.07.2024 г. е същият като предходния период. Финансовите показатели за 2023 г. печалба в размер на 802 хил. лв. Увеличението спрямо печалбата от предходната 2022 г. е в размер на 109 хил. лв.

За периода 18.04.2023 г. - 19.07.2024 г. на управителя на МБАЛ - Велинград ЕООД е начислено възнаграждение по договор за управление и контрол в размер на 77 950,34 лв. За същият период на ищецът е начислено възнаграждение по трудов договор като „лекар анестезиология и интезивно лечение“ в размер на 69 917,91 лева.

С Решение № 916/10.12.2021г., постановено по адм.дело № 506/2021г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик / оставено в сила с Решение № 5258/01.06.2022г., по адм.дело № 1912/2022г., по описа на ВАС, Шесто отделение /, жалбата на МБАЛ-Велинград ЕООД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 13/29-02-1042/26.04.2021г., издадена от директора на РЗОК-Пазарджик била отхвърлена. Със споразумения № 13/29-02-1541/18.07.2022г. и споразумение за изменението му, между страните бил уговорен погасителен план за възстановяване на сумите, посочени в писмената покана.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска. Ответникът е юридическо лице, като същият е и органа, издал незаконосъобразния акт.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В разпоредбата на чл.203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - тоест ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.

Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

По делото безспорно е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на Община-Велиград за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника – решение № 34/23.02.2023г., т.1, т.2, т.3 и т.4 на ОбС-Велинград, отменено с Решение № 916/06.03.2024г. постановено по адм.дело № 311/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, оставено в сила с Решение № 8974/19.07.2024г., по адм.дело № 4601/024г., по описа на ВАС, Шесто отделение.

Съдържанието на понятието „вреда“ не е дефинирано от законодателя въпреки употребата му в редица разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и в съдебната практика, вредите са последици от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягане на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Те са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. В разглеждания случай се претендират пропуснати ползи – осуетяване на възможността ищецът да ползва и получи приход от паричните си средства. В конкретната хипотеза, ако не беше постановен незаконосъобразния административен акт, в процесния период, като управител на лечебното заведение ищецът би получил възнаграждение в размер на 77 950,34 лева по договора за управление и контрол, които съответно му се дължат от страна на органа, който е постановил незаконосъобразния ИАА, изчислени по правилата на Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правото на собственост на общината в търговските дружества на ОбС Велинград, в частност чл.47, ал.1 и ал.2 от същата. Съдът намира именно тази сума за обективно изплатената на управителя на здравното заведение, която съответно се дължи на ищецът, а не както е посочено в писмената защита, доколкото последния посочен вариант не кореспондира със събраните по делото доказателства, вкл. и на заключението на СИЕ, като се отчете и обстоятелството, че ищецът настоява за най-благоприятния за него резултат.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, наведени в отговора по ИМ, доколкото, за да е налице подлежащо на вписване обстоятелство, следва да е налице акт, въз основа на който това следва да бъде сторено, в случая решение на ОбС-Велинград, което е отменено като незаконосъобразно. Обстоятелството, че ищецът в процесния период е работел в друго лечебно заведение, не освобождава ответника от търсената отговорност за претърпени пропуснати ползи от неизплащане на възнаграждение в качеството на управител на МБАЛ-Велинград ЕООД, доколкото двата договора са сключени на различни правни основания – единият на основание чл. 64 от ЗЛЗ, а другият по реда на КТ, с които се създават различни правоотношения на страните по него, а отделно това липсва законова забрана управител на МБАЛ да упражнява лекарската си професия, посочено и в т.2.1.10 от договора за управление.

Доказана е причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на ОбС-Велинград и имуществената вреда от 77950,34 лева, като искът, предявен до пълния му размер следва да бъде отхвърлен, като недоказан. В случай, че не беше постановен прогласения за незаконосъобразен ИАА, на ищецът, в качеството му на управител на МБАЛ-Велинград би била изплатена посочената сума.

По отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 3000 лева, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан, при наличие предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът цени изцяло като обективни и житейски логични, вследствие внезапното освобождаване от длъжност, ищецът станал меланхоличен, притеснен, затворен в себе си, страдал, споделял с болка случилото се, преживявал тежко случилото се. Следва да се отбележи и обстоятелството, че прекратяване мандата на ищецът като управител на МБАЛ-Велинград ЕООД е предизвикал широк обществен отзвук, коментиран и в социалните мрежи, видно от депозираните гласни доказателствени средства са били организирани протести в негова защита. Като се отчете, че ищецът по време на процесния период живее в малко населено, данните за влошеното му психо-емоционално състояние – затворил се в себе си, нямал желание за комуникация, чувствал се зле, и като се вземе предвид периода на тези негативни изживявания, свързани с издаването на Решението на ОбС-Велинград, прогласено от съда за незаконосъобразно, за претърпените страдания на ищеца се дължи обезщетение определено от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че периода, за който са претендират вредите е дълъг, преживени от ищецът отрицателни емоции с голям интензитет.
Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът намира че следва да определи обезщетение по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 3000 лв. репарира причинените неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за ищеца. Върху уважената част от исковете следва да се присъди и поисканата с исковата молба законна лихва, считано от датата на подаването й - 30.10.2024г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В случая ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 10 лева - държавна такса, 1000 лева – депозит за ВЛ и адвокатски хонорар в размер на 9700 лева. Същите се дължат в пълен размер дори и при частично уважаване на исковата претенция. Единствено адвокатското възнаграждение се дължи съобразно уважената част от иска. В конкретната хипотеза на ответникът се дължат разноски за процесуално представителство по компенсация, но доколкото по делото не са налице данни за уговорен и/или изплатен хонорар, такъв не следва да бъде присъждан. Процесуалният представител на ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е под минималния на предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер.

Водим от горното, и на основание чл. 203 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета, да заплати на Д. В. Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 77950,34 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 18.04.2023 г. до 19.07.2024 г. вследствие отменено като незаконосъобразно решение № 34/23.02.2023г., т.1, т.2, т.3 и т.4 на ОбС-Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 127 500 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва от 30.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета, да заплати на Д. В. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, вследствие отменено като незаконосъобразно решение № 34/23.02.2023г., т.1, т.2, т.3 и т.4 на ОбС-Велинград, ведно със законната лихва от 30.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Велинград, представлявана от кмета, да заплати на Д. В. Г. сумата от 10 710 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.