Решение по дело №1609/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        №33 от 19.01.2018 год., гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                                                              VI състав,

На двадесет и първи декември                               две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание,                                                                              в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Даниела Кирилова

като разгледа докладваното от                                                      съдия Ася Стоименова 

гр. дело №1609 по описа за 2017 год.                         и за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Б. Р., срещу И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 79, ал. 1 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество съответно следните суми: сумата в размер на 500.00 лева – главница по Договор за паричен заем №2112210, сключен на 28.07.2014г. между нея и “Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на 16.11.2010г.; сумата в размер на 77.84 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г.; сумата в размер на 416.24 лева – неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г.; сумата в размер на 18.00 лева – такса разходи; и сумата в размер на 166.74 лева – обезщетение за забава върху неизплатените погасителни вноски за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително; за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд /КРС/.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2014г. между И.А. и “Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем №2112210, по силата на който дружеството се задължило да й предостави в заем сумата от 500.00 лева. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 577.84 лева /500.00 лева – главница и 77.84 лева – договорна /възнаградителна/ лихва/. А. се задължила да върне сумата по кредита в срок до 25.03.2015г. на осем равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 72.23 лева, като падежът на първата погасителна вноска е 27.08.2014г., а на последната погасителна вноска – 25.03.2015г. Съгласно договора, в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева, като тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, но не могат да надхвърлят сумата от 45.00 лева. На ответницата е начислена такси разходи в размер на 45.00 лева. Същата не е изпълнила задължението си по договора в 3-дневен срок от сключването му да представи посочените в същия обезпечения, поради което й е начислена неустойка в размер на 454.24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Поради забавата в плащането на вноските по договора се твърди, че ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница в общ размер на 166.74 лева за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително. Твърди се и че вземанията по договора са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на 16.11.2010г. На И.А. е изпратено уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2112210 за извършената цесия, получено на същата дата. За процесните вземания в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който същата оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи процесните суми на ищцовото дружество, тъй като скоро след подписването на договора е погасила задълженията си по същия.

Кюстендилският районен съд, след като съобрази доводите на страните, както и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от Договор за паричен заем №2112210, се установява, че 28.07.2014г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател, и И.А., в качеството на заемател, е постигнато съгласие дружеството да й предостави в заем сумата от 500.00 лева, която тя се задължила да върне в срок до 25.03.2015г. на осем равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 72.23 лева, като падежът на първата погасителна вноска е 27.08.2014г., а на последната погасителна вноска – 25.03.2015г., като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него / 40%/, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 577.84 лева /500.00 лева – главница и 77.84 лева – договорна /възнаградителна/ лихва/. Съгласно договора, в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева, като тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, но не могат да надхвърлят сумата от 45.00 лева. На ответницата е начислена такси разходи в размер на 45.00 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – поръчителство от две физически лица, които отговарят на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора изисквания, или банкова гаранция, съгласно условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 454.24 лева, която се заплаща на разсрочено плащане на равни вноски заедно с всяка от погасителните вноски. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено изрично, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

Вземанията по Договор за паричен заем №2112210/28.07.2014г. са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на 16.11.2010г. На И.А. е изпратено уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2112210 за извършената цесия, получено на същата дата.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила сумата от 65.00 лева по договора, с която са погасени 38.00 лева – неустойка и 27.00 лева – такса разходи. Ответницата не е извършвала други плащания по договора. Тя е останала задължена за главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва в размер на 77.84 лева, неустойка в размер на 416.24 лева и такса разходи в размер на 18.00 лева. Начисленото от ищцовото дружество обезщетение за забава за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително, е 166.74 лева.

“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС и на 30.06.2017г. в полза на дружеството е издадена Заповед №720 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу И.А. за следните суми: сумата в размер на 500.00 лева – главница по Договор за паричен заем №2112210, сключен на 28.07.2014г. между А. и “Изи Асет Мениджмънт” АД; сумата в размер на 77.84 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г.; сумата в размер на 18.00 лева – такса разходи; сумата в размер на 416.24 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г.; и сумата в размер на 166.74 лева – обезщетение за забава за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително; ведно със законната лихва върху сумите от 500.00 лева, 18.00 лева и 416.24 лева, считано от 27.06.2017г. до изплащане на всяко вземане; както и за сумата в размер на 25.00 лева – разноски по делото, и сумата в размер на 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от И.А..

Настоящите искове са предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК – на 09.08.2017г. /съобщението с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК е връчено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 26.07.2017г./.

Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага следните правни изводи:

Между И.А. и “Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, по отношение на който са субсидиарно приложими и правилата за заема, уредени в чл. 240 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК /в редакцията, обн. ДВ, бр. 18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г./ писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на  чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Ответницата, в качеството си на заемател, е получила в заем сумата в размер на 500.00 лева, срещу поето задължение за връщане на сумата, уговорено като разсрочено на равни месечни вноски, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Вземанията по Договор за паричен заем №2112210/28.07.2014г. са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на 16.11.2010г. На И.А. е изпратено уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2112210 за извършената цесия, получено на същата дата. Съгласно чл. 79 от ЗЗД при неизпълнение на поето договорно задължение кредиторът може да претендира изпълнение на задължението заедно с обезщетение за забава.

Ответницата твърди, че не е налице основание за ангажиране на отговорността й, тъй като е погасила чрез плащане вземанията на ищцовото дружество. Същата обаче не ангажира доказателства в тази връзка. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответницата е платила сумата от 65.00 лева по договора, с която са погасени 38.00 лева – неустойка и 27.00 лева – такса разходи, и не е извършвала други плащания по договора.

В настоящото производство не се доказа плащане от ответницата на оспореното от нея парично вземане за главницата в размер на 500.00 лева нито към “Изи Асет Мениджмънт” АД, нито към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Съгласно процесния договор за потребителски заем крайният срок за погасяване на заема е 25.03.2015г. и същият е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.06.2017г. /заявлението е подадено по пощата/. От събраните по делото доказателства се установява, че след изтичане на срока на договора И.А. не е изпълнила задължението си за погасяване на главницата в размер на 500.00 лева и вземането на кредитора за същата по процесния договор за заем е станало изискуемо поради изтичане на уговорения срок на договора.

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло. Доколкото не се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва върху сумата от 500.00 лева, считано от 27.06.2017г. до окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК/, съдът не следва да се произнася за същата. 

С процесния договор за потребителски заем ответницата е поела задължение да заплаща и договорна /възнаградителна/ лихва върху чистата сума на заема за целия период при годишен лихвен процент в размер на 40%, като възнаградителната лихва е включена в месечните погасителни вноски, всяка в размер на 72.23 лева. Съществуването на задължение в тежест на заемателя/кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит, е допустимо съобразно разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства, т.е. тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки /арг. от чл. 288 от Търговския закон/. С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е останала задължена за договорна лихва в размер на 77.84 лева. Същата е дължима за неплатените осем месечни вноски с падеж на първата от тях 27.08.2014г. и падеж на последната от тях 25.03.2015г.

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на договорната /възнаградителната/ лихва следва да бъде уважен изцяло.

С оглед обстоятелството, че ответницата е забавила заплащането на погасителните вноски с повече от 30 календарни дни, на същата на основание чл. 8, ал. 1 от договора са начислени на разходи в размер на 45.00 лева за събирането на просрочените вземания. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила част от тези разходи, а именно – 27.00 лева, и е останала задължена за сумата в размер на 18.00 лева.

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на разходите следва да бъде уважен изцяло. Доколкото не се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва върху сумата от 18.00 лева, считано от 27.06.2017г. до окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК/, съдът не следва да се произнася за същата. 

И.А. не е изпълнила задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора в 3-дневен срок от сключването му да представи посочените в същия обезпечения, поради което й е начислена неустойка в размер на 454.24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила част от тази неустойка, а именно – 38.00 лева, и е останала задължена за сумата в размер на 416.24 лева.

Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на неустойката следва да бъде уважен изцяло. Доколкото не се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва върху сумата от 416.24 лева, считано от 27.06.2017г. до окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК/, съдът не следва да се произнася за същата. 

Съдът намира за частично основателен предявения иск по отношение на обезщетението за забава по следните съображения:

Вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва /т. нар. мораторна лихва/ възниква от фактически състав, включващ следните елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Доколкото от процесния договор за заем се установява, че ответницата не е платила осемте месечни вноски по договора с падеж на първата от тях 27.08.2014г. и падеж на последната от тях 25.03.2015г., тя е изпаднала в забава по отношение плащането на всяка вноска от деня, следващ този на съответния падеж. Съгласно договора вноските включват главница и договорна лихва, и са еднакви по размер – 72.23 лева /главница в размер на 62.50 лева и договорна лихва в размер на 9.73 лева/. Обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи върху непогасената главница. Вещото лице не е посочило размера на дължимото от ответницата обезщетение за забава за процесния период съобразно падежа на всяка неплатена вноска по отношение на главницата, поради което съдът определя същия по реда на чл. 162 от ГПК по своя преценка и с помощта на софтуерна програма, съобразно падежа на всяка вноска и размера на непогасената главница по всяка вноска. Общият размер на обезщетението по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително, възлиза на сумата от 129.32 лева.  

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 129.32 лева и отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 166.74 лева.

Ищцовото дружество е направило разноски по производството на настоящото дело за държавна такса в размер на 225.00 лева /дължимата държавна такса за всеки от исковете е в размер на 50.00 лева, като дружеството е внесло в заповедното производство държавна такса в размер на 25.00 лева и при довнасянето съдът отнася същата към дължимата държавна такса за иска по отношение на главницата/ и разноски за възнаграждението на вещото лице в размер на 150.00 лева. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от същото разноски по производството в размер на 357.05 лева /213.78 лева за държавна такса и 143.27 лева за възнаграждението на вещото лице/, а на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ – и възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен по преценка на съда, а именно – 100.00 лева. На основание т. 12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, и с оглед изхода от спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество и разноските, дължими за заповедното производство, а именно – внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 26 от НЗПП. Липсват доказателства ответницата да е направила разноски по производството на делото, поради което такива не следва да й се присъждат с оглед отхвърлената част от иска по отношение на обезщетението за забава.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., сумата в размер на 500.00 лева – главница по Договор за паричен заем №2112210, сключен на 28.07.2014г. между нея и “Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на 16.11.2010г., за което вземане е издадена Заповед №720/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., сумата в размер на 77.84 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г., за което вземане е издадена Заповед №720/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т. С., сумата в размер на 416.24 лева – неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 27.08.2014г. до 25.03.2015г., за което вземане е издадена Заповед №720/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., сумата в размер на 18.00 лева – такса разходи, за което вземане е издадена Заповед №720/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., сумата в размер на 129.32 лева – обезщетение за забава върху неизплатените погасителни вноски по отношение на главницата за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително, за което вземане е издадена Заповед №720/30.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС, и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД за разликата над 129.32 лева до пълния предявен размер – 166.74 лева.

ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин - 10”, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда  Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С., сумата в размер на 357.05 лева – разноски по гр. дело №1609/2017г. по описа на КРС, сумата в размер на 100.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт по гр. дело №1609/2017г. по описа на КРС, сумата в размер на 25.00 лева– разноски по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС, и сумата в размер на 50.00 лева– възнаграждение за юрисконсулт по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: