Р Е Ш Е Н И Е
№33 от
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, VI състав,
На двадесет и първи декември две хиляди
и седемнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Даниела Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №1609 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано въз
основа на искова молба от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
В исковата молба се
твърди, че на 28.07.2014г. между И.А. и “Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор
за паричен заем №2112210, по силата на който дружеството се задължило да й
предостави в заем сумата от 500.00 лева. Погасителните вноски, които заемателят
се задължил да изплаща на заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 577.84 лева /500.00 лева – главница и 77.84 лева
– договорна /възнаградителна/ лихва/. А. се
задължила да върне сумата по кредита в срок до 25.03.2015г. на осем
равни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 72.23 лева, като падежът на първата погасителна вноска е
27.08.2014г., а на последната погасителна вноска – 25.03.2015г. Съгласно
договора, в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи за
събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева, като тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, но не могат да надхвърлят
сумата от 45.00 лева. На ответницата е начислена такси разходи в размер на
45.00 лева. Същата не е изпълнила задължението си по договора в 3-дневен срок
от сключването му да представи посочените в същия обезпечения, поради което й е
начислена неустойка в размер на 454.24 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Поради забавата в плащането
на вноските по договора се твърди, че ответницата дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху непогасената главница в общ размер на 166.74
лева за периода от 28.08.2014г. до 26.06.2017г., включително. Твърди се и че вземанията
по договора са прехвърлени от “Изи Асет Мениджмънт” АД в
полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №1 от 01.06.2015г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между тях на
16.11.2010г. На И.А. е изпратено уведомително писмо с изх.
№УПЦ-П-ИАМ/2112210 за извършената цесия, получено на същата дата. За процесните
вземания в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по
делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата, с който същата оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи
процесните суми на ищцовото дружество, тъй като скоро след подписването на
договора е погасила задълженията си по същия.
Кюстендилският районен
съд, след като съобрази доводите на страните, както и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а
и от Договор за паричен заем №2112210, се установява, че 28.07.2014г. между “Изи
Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател, и И.А., в качеството на
заемател, е постигнато съгласие дружеството да й предостави в заем сумата от
500.00 лева, която тя се задължила да върне в срок до 25.03.2015г. на осем равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 72.23 лева, като падежът на първата погасителна вноска е
27.08.2014г., а на последната погасителна вноска – 25.03.2015г., като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него / 40%/, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 577.84 лева /500.00 лева – главница и 77.84 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва/. Съгласно договора, в случай че заемателят забави
заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на разходи за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лева, като тези разходи се начисляват и за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 дни, но не могат да надхвърлят сумата от 45.00 лева. На
ответницата е начислена такси разходи в размер на 45.00 лева. В чл. 4, ал. 1 от
договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения – поръчителство от две физически лица, които отговарят на
посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора изисквания, или банкова гаранция,
съгласно условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в
срока по ал. 1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 454.24
лева, която се заплаща на разсрочено плащане на равни вноски заедно с всяка от
погасителните вноски. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено изрично, че с
подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в
брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума.
Вземанията
по Договор
за паричен заем №2112210/
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила сумата от 65.00
лева по договора, с която са погасени 38.00 лева – неустойка и 27.00 лева –
такса разходи. Ответницата не е извършвала други плащания по договора. Тя е останала
задължена за главница в размер на 500.00 лева, договорна лихва в размер на 77.84
лева, неустойка в размер на 416.24 лева и такса разходи в размер на
“Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело №1208/2017г. по описа на КРС и на
Настоящите искове са
предявени от “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК – на
Релевантните за спора обстоятелства са установени по
категоричен начин, а преценката им налага следните правни изводи:
Между И.А. и “Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, по отношение на който са
субсидиарно приложими и правилата за заема, уредени в чл. 240 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК
/в
редакцията, обн. ДВ, бр. 18 от 2010г., в сила от
Ответницата твърди, че
не е налице основание за ангажиране на отговорността й, тъй като е погасила
чрез плащане вземанията на ищцовото дружество. Същата обаче не ангажира
доказателства в тази връзка. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че ответницата е платила сумата от 65.00
лева по договора, с която са погасени 38.00 лева – неустойка и 27.00 лева –
такса разходи, и не е извършвала други плащания по договора.
В настоящото производство не се
доказа плащане от ответницата на оспореното от нея парично
вземане за главницата в размер на 500.00 лева нито
към “Изи Асет Мениджмънт” АД, нито към “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Съгласно процесния договор за потребителски заем крайният срок за погасяване на заема е
Предвид гореизложеното
предявеният иск по
отношение на главницата следва
да бъде уважен изцяло. Доколкото не
се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва
върху сумата от 500.00 лева, считано от
С процесния договор за
потребителски заем ответницата е поела задължение да заплаща и договорна /възнаградителна/ лихва
върху чистата сума на заема за целия период при годишен лихвен процент в размер
на 40%, като възнаградителната лихва е включена в месечните погасителни вноски,
всяка в размер на 72.23 лева. Съществуването на задължение в тежест на
заемателя/кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва по
сключен договор за потребителски заем/кредит, е допустимо съобразно разпоредбите
на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД.
Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва
неговите парични средства, т.е. тази лихва има възнаградителен, а не
наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма
пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки /арг. от чл. 288 от
Търговския закон/.
С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на
заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с
надбавки, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се
счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща
на добрите нрави.
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е останала задължена
за договорна лихва в размер на 77.84 лева. Същата е дължима за неплатените осем месечни вноски с
падеж на първата от тях
Предвид гореизложеното
предявеният иск по
отношение на договорната /възнаградителната/ лихва следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед обстоятелството,
че ответницата е забавила заплащането на погасителните вноски с повече от 30
календарни дни, на същата на основание чл. 8, ал. 1 от договора са начислени на
разходи в размер на 45.00 лева за събирането на просрочените вземания. Съгласно заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила част от
тези разходи, а именно – 27.00 лева, и е останала задължена за сумата в размер
на
Предвид гореизложеното
предявеният иск по
отношение на разходите следва
да бъде уважен изцяло. Доколкото не
се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва
върху сумата от
И.А. не е изпълнила
задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора в 3-дневен срок от сключването му
да представи посочените в същия обезпечения, поради което й е начислена
неустойка в размер на 454.24 лева, която страните са постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 8 равни вноски, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза ответницата е платила част от тази неустойка, а
именно – 38.00 лева, и е останала задължена за сумата в размер на 416.24 лева.
Предвид гореизложеното
предявеният иск по
отношение на неустойката следва
да бъде уважен изцяло. Доколкото не
се претендира признаване за установено, че ответницата дължи и законната лихва
върху сумата от 416.24 лева, считано от
Съдът намира за частично
основателен предявения иск по отношение на обезщетението за забава по следните
съображения:
Вземането за обезщетение
за забава в размер на законната лихва /т. нар. мораторна лихва/ възниква от
фактически състав, включващ следните елементи: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Доколкото от процесния договор за заем се установява, че ответницата
не е платила осемте месечни вноски по договора с падеж на първата от тях
Предвид гореизложеното искът следва
да бъде уважен за сумата
от 129.32 лева и отхвърлен като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 166.74 лева.
Ищцовото дружество е направило разноски по
производството на настоящото дело за държавна такса в размер на 225.00 лева
/дължимата държавна такса за всеки от исковете е в размер на 50.00 лева, като
дружеството е внесло в заповедното производство държавна такса в размер на
25.00 лева и при довнасянето съдът отнася същата към дължимата държавна такса
за иска по отношение на главницата/ и разноски за възнаграждението на вещото
лице в размер на 150.00 лева. Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените
от същото разноски по производството в размер на 357.05 лева /213.78 лева за
държавна такса и 143.27 лева за възнаграждението на вещото лице/, а на
основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ – и възнаграждение за юрисконсулт в
размер, определен по преценка на съда, а именно – 100.00 лева. На основание т. 12 от Тълкувателно
решение №4/
Воден от гореизложеното, Кюстендилският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин
-
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: