РЕШЕНИЕ
№ 14517
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110102013 по описа за 2024 година
Ищецът .... е предявил срещу Е. Г. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 539,36 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № .....,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на взЕ.нето, 74,39 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г., 28,98 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2020 г. до м. 04.2022 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на взЕ.нето и 6,11 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г.
до 11.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 05.09.2023 г. по ч. гр. дело № 40392/2023 г. по описа на СРС, III ГО,
87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приЕ.не, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, в който оспорва предявените искове като излага, че имотът не е топлоснабден и
няма монтирани отоплителни тела, освен това твърди, че до 14.07.2021 г. за имота е имало
учредено вещно право на ползване, поради което собственикът не отговаря за задълженията
преди тази дата. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взЕ. становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.07.2023 г. г. срещу Е. Г. Б., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 40392/2023 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 05.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет описаните взЕ.ния за
посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет взЕ.нията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че към
2
правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата
молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената
дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и
стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за
процесния период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е взЕ.нето на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия и твърдения, че
имотът не е бил топлофициран и в него не е доставяна топлинна енергия за отопление от
уреди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5....., че ответницата Е. Г. Б.,
е придобила правото на собственост върху имота, находящ се в г...., за спорния период, по
силата на договора за дарение, като дарителите . и .а запазили правото си на ползване до
края на живота на всеки един от тях. От приетите по делото препис-извлечение от акт за
смърт на лицата се установява, че правото на ползване е било погасено със смъртта на ..... на
15.07.2021 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
По смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ при учредено ограничено
вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният
ползвател, при условие че не е налице отклонение от диспозитивната норма на чл. 57 от ЗС,
на която текстът се основава, постигната чрез изрична уговорка между собственика или
трето лице и доставчика на топлинната енергия. В конкретния случай съществуването на
такава уговорка, обективирана в молба-декларация за откриване на партида, нито се твърди,
нито се доказва по делото, поради което ответницата в качеството си на собственик на имота
отговаря за задълженията, възникнали след 15.07.2021 г. Отговорността на ответницата за
предходен период би могла да възникне в качеството й на наследник на лицето, в тежест на
което са задълженията за заплащане на ползваната топлинна енергия, при доказване на
всички предпоставки за това, но подобно основание не е наведено от ищеца в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съответно в исковата молба, поради което конкретните
правопораждащи факти не са били предмет на доказване в процеса.
3
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се установява, че в
топоснабдения имот няма присъединени към вертикалните щрангове на вътрешната
отоплителна инсталация радиатори. В имота има едно отоплително тяло – „лира в банята“,
състояща се от две тръби. Както се установява от разясненията на вещото лице, в открито
съдебно заседание, в конкретния случай става въпрос за две тръби по 1,90 метра, от които
не се извежда радиатор или самостоятелно отоплително тяло с винтил, топлоподаването
към което може да се спре и на което може да се монтира уред за дялово разпределение,
като не се е касае и до „щранг-лира“, която е самостоятелно отоплително тяло.
Принципната разлика между щранг-лирата и сградната инсталация, състояща е от
съвкупността от тръбопроводи на хоризонтална разпределителна мрежа и вертикалните
щрангове, е че сградната инсталация е оразмерена с диаметър, така че да захранва
отоплителните тела в сградата, сред които е и щранг-лирата, а функцията по отопление на
сградната инсталация, за разлика от тази на щранг-лирата, е второстепенна. Щранг-лирата
не е предназначена да захранва отоплителни тела с топлоносител, тъй като самата тя е
отоплително тяло, поради което топлината, отдадена от сградна инсталация и щранг-лира се
изчисляват по различен начин (Решение № 16717 от 16.10.2023 г. по гр. дело № 14604/2022 г.
на СРС, 178 състав). От заключението се установява, че за исковия период м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г. за посочения абонатен номер е начислена ТЕ за отопление от отоплителни тела в
размер на 541,27 лева, за топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от един брой
лира в банята с инсталирана мощност 337,44 W. Същевременно, от приетите по делото
индивидуални справки и протоколи за стар отчет, представени от третото-лице помагач не
се установява в имота на ответницата да има монтирани отоплителни тела –
представяните документи касаят друг имот с абонатен № 160597. Доколкото от
заключението на вещото лице и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, се
установи, че разликата между елементите на сградната инсталация, в т. ч и вертикалните
щрангове, от една страна и отоплителните тела от типа на щранг-лирите, от друга, е в
техния вид и функции, с оглед заключението, че в имота няма монтирани отоплителни тела,
а се касае до вертикални тръби, съдът приЕ., че по делото не се установява без съмнение, че
за ищеца е възникнало право да начисли топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела.
Тъй като основанието и начинът на изчисляване на количеството отдадената от щранга или
тръбите като част от сградната инсталация топлинна енергия, и тези от щранг-лирата или
лирата, се различават, в полза на ищеца за сочения период не се дължи топлинна енергия за
отопление на имота, като доколкото топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация не е
начислена, предявеният иск за сумата от 539,36 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г. е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
заплащане на 74,39 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г.
4
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от .... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. В случая, както се установява от заключението на вещото
лице, дяловото разпределение за периода е извършвано, като ответницата отговаря за
заплащане на стойност на услугата от датата, на която за нея е възникнало качеството на
потребител на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – след 15.07.2021 г.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, въз основа на представените по делото документи в
размер на 12,60 лева за периода от 15.07.2021 г. до м. 04.2022 г., като за разликата на 12,60
лева до пълния предявен размер от 28,98 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 14.07.2021 г.
искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Тъй като съдът приЕ., че взЕ.не за главница за стойността на услугата „дялово
разпределение“ е възникнало, дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна
давност.
ВзЕ.нията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). На
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на взЕ.нията за
главница настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност. Независимо, че
сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо
съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на взЕ.нето за дялово разпределение настъпва с
неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което присъдените взЕ.ния за посочения от
съда период не са погасени по давност.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за дяловото разпределение в размер на 6,11 лева за
15.08.2020 г. до 11.07.2023 г. е неоснователна, тъй като в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от
Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента
на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване
на ОУ на ищеца, а по делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в
забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение,
фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г.
ежемесечно.
5
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 75 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 1,46 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 25 лева за държавна такса и 400 лева за
СТЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за
тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена и
сумата от 10,20 лева – разноски в исковото производство или общо за двете 11,66 лева.
Ответницата не е заявила претенция по чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на
разноски, а не се установява и да е сторила такива.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, че ответницата Е. Г.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес в , дължи на , ЕИК със седалище и адрес на
управление в, сумата в размер на 12,60 лева, представляваща стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 15.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
19.07.2023 г. до окончателното изплащане на взЕ.нето, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.09.2023 г. по ч. гр. дело №
40392/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в
размер на 539,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № .....,
6
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на взЕ.нето, за сумата от
74,39 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г.,
за сумата над уважения размер от 12,60 лева до 28,98 лева и за периода от 01.06.2020 г. до
14.07.2021 г., представляваща стойността на услуга „дялово разпределение“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на взЕ.нето и за 6,11 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на , ЕИК , със седалище и адрес на
управление в на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 11,66 лева - разноски в
производството, от които 1,46 лева в заповедното и 10,20 лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК , като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК 6.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7