№ 1017
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500855 по описа за 2021 година
С решение № 28 от 3.12.2020 г. по гр. д. № 386/2019 г., ОС Видин,
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Петка“ да заплати на Г. Г. Г. сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014 г., ведно със законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която исковата претенция е отхвърлена е
постъпила въззивна жалба от Г. Г. Г. . Излагат се подробни съображения с
оглед твърдението, че не е спазен принципа на справедливост, като не е
оценено, че Д. Й. е постъпила за раждане, а в болницата е настъпила нейната
неочаквана смърт. Изтъква се, че ищцата изключително тежко понесла, че
поради липсата на елементарни медицински стандарти (за наличие на кръв и
кръвни продукти) и поради некачествена медицинска грижа загубила дъщеря
си. Подчертава се, че Д. била на 36 г., в разцвета на силите си, с добра
професия на инженер технолог, две деца, в добри отношения с ищцата. Сочи
се, че те общували интензивно и ежедневно, а загубата се отразила трагично
1
на ищцата. Подчертава, че при решаване на делото не е имало индивидуален
подход, тъй като съдът изложил идентичен мотиви по иска, предявен от
бащата на починалата. Намира, че не са отчетени съдебната практика и
обществено-икономическите условия. Моли да се присъди пълния размер на
исковата претенция.
Срещу решението в частта, в която искът е уважен, е постъпила
въззивна жалба от МБАЛ „Св. Петка“ АД - Видин . Сочи, че вредите за
ищцата не са доказани, че не е спазен принципа в чл. 52 ЗЗД, че не е отчетено,
че ищцата и починалата не са съжителствали съвместно и отношенията им не
се отличавали от обичайните по степен на интензитет, че няма писмени
доказателства за влошеното здравословно състояние на ищцата. Подчертава,
че изводите на съда са изградени предимно върху гласните доказателства,
които са дадени от роднини. Твърди, че съдът изобщо не е обсъдил
възражението за погасителна давност по отношение на искането за лихва.
Моли решението да се отмени в обжалваната част.
В постъпили два писмени отговора страните оспорват взаимно
въззивните си жалби.
Третото лице помагач на страната на болницата – „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД не взема становище.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Г. Г. Г. твърди, че на 15.10.2014 г. във връзка с извършена
операция за родоразрешение при трета бременност в ответната болница
починала дъщеря й Д. П. Й., като се сочи, че причина за това е противоправно
поведение на медицинския екип. Ищцата сочи, че светът й се преобърнал,
скръбта била неописуема, не можела да се зарадва на внучето си, не искала да
живее. Заявено е, че отношенията им били много близки, а загубата
причинила здравословни проблеми, тя не можела да преодолее ужаса и
мъката. За търпените от ищцата болки и страдания от загубата на дъщеря й се
претендира ответникът да заплати обезщетение на неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2014 г., както и
2
разноски.
Ответникът МБАЛ „Св. Петка“ АД – Видин, оспорва иска по основание
и размер. Подчертава, че няма доказателства за вида и характера на търпените
вреди. Прави възражение за погасителна давност по отношение на иска за
лихви.
Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор относно фактите, установяващи,
че на 15.10.2014 г. в резултат на противоправно поведение на лекарски екип
при ответната болница е починала Д. П., дъщеря на ищцата. В тази насока е
представена присъда от 14.09.2020 г. на ОС Монтана, с която В. Е., в
качеството му на лекар, е признат за виновен в това, че причинил смъртта на
родилката Д. П. Й.. Спорът е съсредоточен единствено относно доказването
на търпение от ищцата вреди, респ. размера на дължимото й обезщетение,
както и относно погасителната давност за претенцията за лихви.
Св. Т. Т. Я., съжителстващи с починалата Д. на семейни начала,
разказва, че ищцата и дъщеря й се разбирали и били много привързани,
чували се по няколко пъти на ден. След смъртта на Д. тя много плачела, пиела
хапчета, често говорела за Д., често ходела на гробища.
Разпитана е св. Й. М. Л., майка на Т. Я., съжителстващи с починалата Д.
на семейни начала. Същата разказва, че майка и дъщеря били в добри
отношения, Д. звъняла на майка си за всяко нещо, което не знаела, най-вече за
децата. След вестта за смъртта на дъщеря й Д. пищяла, била ужасена, ставало
й лошо и я свестявали с вода. След това тя много се състарила, пиела много
лекарства, направо се хранела с тях, имало и успокоителни - Лексотан,
Валидол. Когато децата на Д. й ходели на гости, тя казвала, че все едно майка
им е дошла вкъщи и тогава намирала някакъв покой. От показанията е видно,
че Д. има брат.
Св. П. Й. Г., баща на Д., разказва, че отношенията между дъщеря му и
3
жена му били без грешка, те били много задружни, уважава ли се, често се
чували, Д. се допитвала до майка си за нещата от живота, а заедно с Т. често
идвали при тях. След загубата на дъщеря си Г. се променила коренно, вече не
била човек, не можела да спи и да се храни нормално. Дойдели ли децата,
след това тя много се разстройвала, не спирала да плаче, често ходи до
гробищата – винаги щом идели там (във Видин). Казвала, че да надживееш
детето и да го видиш в ковчег е трагедия. Болката била една и съща, с времето
Г. не се подобрявала, даже се влошавала.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В
случая не се спори, че Д. П. е починала при извършена операция за раждане
на третото й дете в ответната болница, където на лекарски екипи е било
възложено извършване на медицински дейности във връзка с това. Няма спор
пред въззивния съд, че медицинският екип е обективирал противоправно
поведение, в резултат на което в нарушение на медицински правила и
стандарти, е починала пациентка, дъщеря на ищцата. Предмет на контрол е
доколко последната търпи вреди от загубата и размера на обезщетението,
което се следва.
Безспорно ищцата, като майка на починалата в резултат на деликтното
поведение, е от кръга на лицата, които са активно материално правно
легитимирани да претендират обезщетение на неимуществените вреди.
Обезщетението за последните се определя от съда по справедливост (според
принципа в чл. 52 от ЗЗД), която не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, възприети от практиката. В
разглеждания казус се установява и няма спор, че починалата и ищцата не
живеели съвместно в едно домакинство, а в различни населени места. В
същото време данните сочат, че отношенията между майка и дъщеря са били
много добри и хармонични, на взаимно уважение, подкрепа и обич.
Установява се, че Д. е била в млада възраст, с добро семейно и обществено
положение, че смъртта й е била внезапна и шокираща. Следва в
производството да се отчете специфичните събития при настъпването на
4
деликта, а именно – очакванията на близките за радостното събитие от
раждането на внучето и контраста от трагичното развитие на обстоятелствата
и внезапната загуба на родилката. Показанията на свидетелите установяват, че
шокът и ужасът от смъртта на Д. се отразили драматично на ищцата, която и
до днес не може да преживее кончината на детето си. Необходимо е да се
изтъкне, че на основание чл. 172 ГПК съдът кредитира изцяло гласните
доказателства, при отчитане на факта, че същите са дадени от близки на
ищцата. Показанията са взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду
си, като същите са дадени под страх от наказателна отговорност. Безспорно
именно роднините и лицата от най-близкото обкръжение на ищцата могат да
дадат най-точни и достоверни данни за нейното състояние и преживените от
нея болка и страдание, тъй като впечатленията им са непосредствени и в
голям обем поради честото и ежедневно общуване с ищцата. В този смисъл не
може да се възприеме оплакването на жалбоподателя-ответника.
Вярно е, че по делото няма ангажирани необходими доказателства
(СМЕ) относно здравословното състояние на ищцата преди и след трагичните
събития, поради което не може да се направи категоричен извод, че в
резултат на загубата при ищцата са провокирани болестни проявления.
Данните в показанията относно ползването на лекарства могат да бъдат
възприети до толкова доколкото такава терапия е общо достъпна и обичайно
се използва в случаи на стресови състояние и без лекарско предписание.
Предвид посоченото по-горе и като отчита момента на настъпване на
деликта (2014 г.), обществено икономическите отношения към него,
съдебната практика по подобен род дела за обезщетение, обстоятелствата, че
ищцата не е съжителствала в едно домакинство с дъщеря си, както и че тя има
и син, както и данните за възрастта на починалата и ищцата, настоящият
състав приема, че справедлив размер на обезщетение в конкретния случай е
сумата от 100 000 лв. Доколкото обаче е поискана само сумата от 50 000 лв.,
то с оглед диспозитивното начало същата следва да бъде присъдена. В този
смисъл решението следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. и сумата от 15 000 лв. да се присъди на
ищцата.
Що се касае до възражението за погасителна давност, същото на
5
основание чл.114 ЗЗД се явява основателно. В този смисъл законна лихва се
дължи не от датата на деликта, а от 16.10.2016 г. Ето защо решението, в
частта, в която е присъдено обезщетение за забава от 15.10.2014 г. до
15.10.2016 г. следва да се отмени, като искането в тази част се отхвърли.
При този изход на спора на жалбоподателя-ответник не се следват
разноски, но същият следва да заплати държавна такса в размер на 300 лв. по
сметка на съда и на основание чл. 38 ЗА възнаграждение на адв. М. П. в
размер на 980 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Петка“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г.
Г. Г., ЕГН **********, допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д.
П. Й., настъпила на 15.10.2014 г., ведно със законната лихва от 16.10.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Г. срещу МБАЛ Св. Петка ЕАД за
присъждане на законна лихва за периода от 15.10.204 г. до 15.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД е уважен за сумата от 35 000 лв.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Петка“ ЕАД, да заплати на адв. М. П.
възнаграждение в размер на 980 лв.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св. Петка“ ЕАД да заплати по сметка на бюджета на
САС разноски в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участие в производството на третите
лица-помагачи на страната на ответника „ДЗИ Общо застраховане" АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7