№ 378
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110205537 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 5537 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № F 639783 от 31.03.2021 г.,
издадено от директора на офис „Изток“ при ТД на НАП-София, с което на
„Драк Транс“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията
на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира и присъждането на разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 11.01.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
15.11.2021 г. (тъй като 14.11.2021 г. е бил неприсъствен ден) при изтичане на
срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за подаване на справката декларация и
отчетните регистри за данъчен период месец октомври 2021 г.
жалбоподателят, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС,
не е изпълнил задълженията си да подаде справка декларация, по чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри, в срок до 15.11.2021 г. (тъй като
14.11.2021 г. е бил неработен ден), като декларацията за данъчен период
месец октомври 2021 г. е била подадена на 11.01.2022 г. – нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС.
2
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на 125, ал. 5, вр. чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелката В. Г. (актосъставител), както и от писмените доказателства по
делото, се установява, че при извършената проверка е било констатирано, че
процесната справка декларация не е била подадена в законоустановения срок,
а същата е била подадена със закъснение от 112 дни. От писмените
доказателства по делото се установява датата на подаване на писмената
декларация, както и останалите приети за установени допълнителни
фактически положения (свързани с назначаването на счетоводител на
дружеството и предаването на счетоводната документация).
Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 125, ал. 5,
вр. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като не е подало в законоустановения срок справка-
декларация по ЗДДС, заедно с отчетните регистри към нея.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
3
е наложил имуществена санкция в предвидения от закона размер, която е в
минимално предвидения от закона размер, поради което и не може да бъде
допълнително намалявана от съда.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, поради което и не са налице основанията за
приложението на маловажния случай. Действително жалбоподателят не е
развивал стопанска дейност, но в същото време закъснението му не е
минимално (декларацията е подадена със закъснение от един месец и 25 дни),
а наред с това не е подал подобни декларации за още два данъчни периода.
Всичко това сочи на типична степен на обществена опасност, както на
нарушението, така и на нарушителя, поради което именно разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима в случая.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 639783 от
31.03.2021 г., издадено от директора на офис „Изток“ при ТД на НАП-София,
с което на „Драк Транс“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена
4
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за
данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, на „Драк Транс“ ЕООД,
с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция по
приходите, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5