Р Е Ш Е Н И Е
496 / 9.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова-Павлова
при
секретаря П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5764
по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ЕООД ***, представлявано от управителя П.А. против НП №
433а-93/21.10.2019 г., издадено от Началник на І РУ ОД
МВР-Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание: имуществена санкция
в размер на 3000 лева на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на АУАН и издадено въз основа на него НП. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
разноски .
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда, вкл. за присъждане на разноски.
Представителят на административнонаказващия
орган оспорва жалбата
и моли
процесното НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на
отмяна на НП възразява
срещу претендираното адвокатското възнаграждение като прекомерно.
Правото на обжалване е упражнено в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради
което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През месец
август 2019 г. служители на І РУ ОДМВР Варна, сред които свид.К.,
извършили проверка в търговски обект - оръжеен магазин „Магнум". стопанисван от „С." ЕООД ЕИК:*********
притежаващо разрешения за търговия с оръжие №20150158892/08.01.2016г. издадено
от ГДНП София. Впоследствие от
управителя на обекта – П. А. били изискани и документи.
Въз основа
на проверката било установено, че на 11.07.2019г.
в гр. Варна в посочения търговски обект, дружеството е продало с фактура
№**********/11.07.2019г. на лицето Shimon Asaf
Boaron, ИДН:0-3931685-6,
Pas. 30159495, роден на ***г.,
гражданин на Израел без статут на постоянно пребиваване на територията на
Република България, 12 /дванадесет/ броя неогнестрелни оръжия, както следва:
1. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42П-17122861 - 1брой
2. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42П-17122862 - 1брой
3. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42П-17122863 - 1брой
4. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42П-17122864 - 1брой
5. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42П-17122865 - 1брой
6. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С4211-17122866 - 1брой
7. газ. пист. Саггега GT-50, кал.9мм., №С42И-17122867 - 1брой
8. газ. пист. Саггега GT-60, кал.9мм., №С45П-17121143 - 1брой
9. газ. пист. Саггега GT-60, кал.9мм., №С45П-17121144 - 1брой
10.
газ. пист. Саггега GT-60, кал.9мм., №С45П-17121145 - 1брой
11. газ. пист. Ekol Jackal Dual, кал.9мм., №EJ-18120117 - 1брой
12.
възд. пист. Gamo РТ-85,
кал.4.5мм., №18Н26918 - 1брой
На
04.09.2019 г. свид. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал
установеното. Деянието било квалифицирано по чл. 43, т.4 във връзка с
чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Актът
бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството, който вписал в
съдържанието му, че има възражения и депозирал писмени такива в законоустановения срок.
На
21.10.2019г. въз основа на съставения акт е издадено процесното
наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел
установената с АУАН фактическа
обстановка. На нарушението дал правна квалификация по чл. 43,
т.4 във връзка с чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, а на осн. чл.212 от същия
закон наложил на „С."
ЕООД наказание „имуществена санкция“ в минималния посочен в закона
размер.
Горната
фактическа обстановка, се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните гласни и писмени доказателствени средства:
показанията на свид. К., констативен
протокол рег. №433р-21481/07.08.2019г.; Разпореждане на полицейски орган
рег.№433р-21931/12.08.2019г.; Фактура №**********/11.07.2019г.; Книга за приход
и разход на неогнестрелно оръжие; Решение по фирмено дело №1611/1995г. на
ВОС;Справка от търговския регистър за „С."ЕООД;Разрешение за търговия с
оръжие №20150158892/08.01.2016г. издадено от ГДНП София; Трудов договор №01/01.02.1998г. с допълнително споразумение; Справка от сектор
„Миграция" УРИ:365р-42851/19.08.2019г. и др. Съдът счете, че тези доказателства се допълват
взаимно и ги кредитира
изцяло. Представените от жалбоподателя писмени доказателства, относно кореспонденцията му с органи на ЦМУ през 2018 г. по повод
предоставяне на информация във вр. с водено досъдебно
производство, с Началника на сектор КОС ГДНП-София през 2019 г. след проверката в обекта, както и приложените към жалбата съдът възприе като неотносими към конкретния случай и не ги кредитира.
При така установената фактология съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия
орган. АУАН и НП са формално
редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на законния
представител на
дружеството нарушител.
В АУАН последният е
вписал възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал писмени такива
пред АНО. Последният е извършил проверка на спорните обстоятелства, за което е
съставена докладна записка УРИ
433р-26701/30.09.2019 г. и е издал процесното НП. Това означава,
че АНО е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността на тази преценка не представлява задължителен
реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
От съдържанието на АУАН безспорно се извеждат елементите от състава на
нарушението, които обосновават диренето на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му; посочена е нарушената
законна разпоредба; лицето, подлежащо на имуществено санкциониране, в случая
дружеството жалбоподател, е индивидуализирано с наименование, ЕИК,
представляващ и адрес на управление. Доколкото не е извършвано действие по
изземване на вещи, в АУАН няма място съдържание по чл.42 т.10 от ЗАНН. В този
смисъл съдът прие за неоснователни възраженията в жалбата за нарушение на чл.42
т.4,5,6 и 10 от ЗАНН при издаване на АУАН.
Съдът не
споделя и доводите в жалбата за нарушение на чл.57 ал.1 т.4,5 и 6 от ЗАНН тъй
като от съдържанието на
НП се установяват: нарушителя като юридическо лице, индивидуализирано с
посочване на наименование, ЕИК,представляващ и адрес на управление; нарушената
законна разпоредба, а фактологията изложена в
него с оглед посочените доказателства са
мотивирали АНО за решаване на
административно наказателната преписка. При имущественото санкциониране на
дружеството той е преценил смекчаващите отговорността обстоятелства и е
прецизирал наказанието в минимален размер. Посочването в процесното
НП само на общата разпоредба на чл.53 от ЗАНН не представлява съществено
нарушение и не води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице,
доколкото волята на наказващия орган по отношение на приложимия нарушен закон,
вида и размера на наказанието е ясна. В този смисъл оплакването
в жалбата за неправилно посочване на основанието за налагане на санкция,
съдът прецени също за неоснователно.
Като такова съдът счете и
възражението относно размера на
имуществената санкция, която е била наложена. Доколкото административното наказание е било определено
в предвидения от закона минимален размер, както и предвид изрично вписаното от
наказващия орган, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, очевидно е
било отчетено наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
По
приложението на материалия закон:
Нормата на
чл.43 от ЗОБВВПИ лимитативно сочи кръга от лица, с които лицата, получили разрешение
за търговия с оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия, могат да търгуват. Относно неогнестрелните оръжия този законов
текст препраща към лицата по чл.54 ЗОБВВПИ. Така в ал.1 на чл.54 са посочени: „Български граждани, граждани на
други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,
граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република
България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон,
лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с
нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.“ Т.е.
търговията с неогнестрелни оръжия по отношение на граждани на трета държава,
може да се осъществява само с такива, които са
постоянно пребиваващи на територията на Република България, като
изискването за постоянно пребиваване очевидно е императивно. Обстоятелството,
че в чл. 24 от Наредба на Министъра
на вътрешните работи за изискванията към устройството на обектите и условията
за извършване на търговия ( Наредба № 1з-895 от 1 април 2011г.) изд. на осн. чл.35 ал.5 от ЗОБВВПИ е посочено, че: „Продажбата
на неогнестрелно оръжие, боеприпаси за него и пиротехнически изделия се
извършва само на лица, навършили 18 годишна възраст, срещу представяне на документ
за самоличност" не освобождава дружеството от задължението му при
осъществяване на дейността си да спазва изискванията на ЗОБВВПИ, който е
нормативен акт от по-вискока
степен. Съдът не може да
преценява доколко целесъобразен и перфектен е законът, а следва да го прилага
доколкото не противоречи на по-високи по ранг актове.
На база на
събраните по преписката доказателства АНО е направил единствения възможен извод
за извършено нарушение на императивна разпоредба от ЗОБВВПИ, като след
разследване на обстоятелствата относими към процесното нарушение е посочил правилна правна квалификация
на извършеното от въззивното дружество. С оглед на
това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана адм.
наказтелната отговорност на жалбоподателя. При
определяне на размера на наказанието АНО
явно е съобразил вида и характера на нарушението и е наложил санкция в
минималния размер посочен в санкционната част на нормата на чл. чл.212 от ЗОБВВПИ, който съдът прие, че е адекватен на тежестта на извършеното административно
нарушение. Съдът не
счита, че за да се установи основание за налагане на имуществена санкция, трябва
да се изследва въпроса за вината. Обективната отговорност се понася от ЕТ и ЮЛ според чл.83 от ЗАНН, т.е.
от предприятията им и има имуществен характер.
Твърденията
в жалбата и ангажираните в тази насока писмени доказателства за идентичен начин
на търговия на въззивното
дружество с неогнестрелни оръжия и отчитането й
по надлежния ред през предходен период, както и съдействието, което е
оказвало на различни държавни органи, не
сочат на извод за несъставомерност на нарушението,
респ. са ирелевантни за настоящия казус. Това би
могло единствено да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Гореизложеното налага извод за
процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
и съобразно искането на процесуалния представител на АНО, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира,
че на ОД-МВР-Варна следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение. При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл.27е от
посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът присъди на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 и 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433а-93/21.10.2019
г., издадено от
Началник на І РУ ОД МВР-Варна, с което на „С.“ЕООД
***, представлявано от управителя П.А. е наложено административно наказание: имуществена санкция
в размер на 3000 лева на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА
„С.“ЕООД ***, представлявано от
управителя П.А. да плати на ОД-МВР-Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен
срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: