№ 1311
гр. В., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110100399 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена по
реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с предявени установителни искове с правно
основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на „Е. - П. П.” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. В. В. № **, В. Т. -*, чрез
процесуален представител, против ответника В. Н. В. с ЕГН:**********, с адрес в гр. В., ул.
„С.”, №**, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *
С исковата молба ищцовата страна претендира съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 321,82 лева,
представляваща предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа
на база предоставена мощност” по партида с кл. номер ****** и аб. номер ****** за обект
находящ се в гр. В., ул. В. № ** за което вземане са издадени 13 бр. фактури за периода от
20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 03.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 56,53 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.08.2020 г. до 21.10.2022 г., за което вземане е издадена Заповед
№ 7035/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №****/**** г. по описа
на Районен съд - гр. В. и Разпореждане №4640 от 01.02.2024 г. по същото производство за
поправка на очевидна фактическа грешка. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че ответникът е собственик на обект,
находящ се в гр. В., ул. В. № ** с клиентски номер ****** и абонатен. номер ******, и че
страните по делото са в облигационни отношения по договор за доставка на ел.енергия, по
който ищецът бил изправна страна, като отношенията между страните се регламентирали от
Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца. Обектът бил
1
присъединен към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета
на мрежата в размер на 39,00 кВт. Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с електрическа
енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащали освен
цена за потребен енергия, още и цена за мрежови услуги, между които и услугата достъп и
пренос на ел.енергия. С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР била определена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители от 0,2053 лв. kW/ден,
която била относима и към исковия период. В случая цената за достъп зависила не от
ползваното количество ел.енергия, а от резервираната за обекта и предоставена мощност,
независимо дали на същия е била доставяна или не ел. енергия. По тази причина в
представените от ищца фактури не била начислена стойност на потребена ел.енергия, тъй
като такава нямало, а само сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при
резервираната мощност. Доколкото сумата по фактурите не била заплатена от ответника, то
ищцовото дружество депозирало заявление в РС В. по чл.410 от ГПК, въз основа на което
било образувано горепосоченото ч.гр.д. и била издадена заповед да изпълнение, срещу
която ответникът възразил, което и наложило предявяването на исковата молба по
настоящото дело.
Ответникът В. Н. В. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуален
представител, в който изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва
твърденията на ищеца, че е собственик на горепосочения обект. Твърди, че никога не е
ползвал посочения обект, нито го е стопанисвал за стопански нужди. По тази причина смята,
че не дължи претендираните от ищеца суми. Отправя искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна: В настоящото
производство от страна на ищцовото дружество са представени следните писмени
доказателства: Констативен протокол №*****/11.06.2020 г.; Констативен протокол
№******/31.05.2021 г.; Извлечение от сметка; Справка за потреблението; Извлечение за
фактури и плащания, Фактура № *****, Фактура № *****, Фактура № *****, Фактура №
*****, Фактура № *****, Фактура № *****, Фактура № ******, Фактура № *****, Фактура
№ *******, Фактура № ******, Фактура № *****, Фактура № *****, Фактура № *****. По
делото са назначени и изготвени съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, чиито заключения са прети от съда като компетентно и добросъвестно
изложени. Приложено е също така към настоящото дело ч.гр.д. №****/**** г. по описа на
РС – В..
От така представените доказателства безспорно се установяват следните факти: На
11.06.2020 г. служител на ищцовата страна е извършил проверка на средство за търговско
измерване с №******, монтирано в обект с титуляр ответника В. Н. В., който обект се
намира в гр. В., ул. Войнишка № 7, и е с клиентски №****** и абонатен №******, в
присъствието на свидетеля Петър Милев, като електромерът бил разположен на фасада
извън имота. За извършената проверка е съставен констативен протокол, на който не е
2
положен подпис на ответника. На 31.05.2021 г. в същия обект служители на ищеца са
извършили демонтаж на същото средство за търговско измерване, което средство е било с
нулеви показания. За извършения демонтаж е съставен констативен протокол с посочен
титуляр на обекта – ответника, като този протокол също не носи подпис на ответника. От
горепосочените фактури се установява, че за периода от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г. за
обекта с клиентски номер ****** и абонатен №****** са начислени суми в общ размер от
321, 82 лв., представляваща дължима цена за мрежова услуга достъп до разпределителна
мрежа на база предоставена мощност за периода 05.06.2020 г. до 05.05.2021 г. Въпросната
сума не е заплатена към ищцовата страна. Върху тази начислена сума за неплатена мрежова
услуга е начислена лихва за забава от 56, 53 лв. за период от 10.08.2020 г. до 21.10.2022 г. За
горепосочения период не е отчетена консумация на ел.енергия в обекта.
Заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установило, че
монтираният на обекта (в главното табло) автоматичен предпазител при трифазно ел.
захранване МАП е с ток 3х63 А, а предоставената мощност е в размер на 39 Kw.
Електромерът с фабричен №******, който е бил наличен в табло за процесния период, е
директен и не са използвани токови трансформатори.Заключението по съдебно-
счетоводната експертиза потвърждава, че незаплатената услуга „достъп до разпределителна
мрежа на база предоставена мощност“ за исковия период е от 321, 82 лв., а лихвата
просрочие върху главницата от дата, следваща датата на падеж на незаплатените фактури,
до 21.10.2022 г., е от 56,53 лв.
На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: За да
се приемат предявените от ищцовата страна претенции спрямо ответника за основателни и
доказани, то следва с категоричност да е доказано, че между страните е налице
облигационно отношение по повод ползване, съответно доставка на твърдяната от ищцовото
дружество мрежова услуга. Също следва да е доказано твърдението на ищеца, че ответникът
е „небитов клиент“ на дружеството по смисъла на пар.33в от ПЗР към ЗЕ, т.е. клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди; както и да се докаже, че той е присъединен към електроразпределителната мрежа
при конкретно резервирана мощност от капацитета на мрежата. В настоящия случай липсват
категорични доказателства за това, че страните са в облигационни отношения по повод
доставка на енергия или услуги за твърдяния от ищеца обект. Правилата, уреждащи
взаимоотношенията между страните са регламентирани в Закона за енергетиката, Правилата
за търговия с електрическа енергия и Наредба №6/2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел.
мрежи, както и Общи условия на ищцовото дружество. Последните в чл.4, ал.2 предвиждат,
че потребител на ел. енергия за стопански нужди се явява физическо или юридическо лице,
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет. Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ потребител на електрическа енергия за
3
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на
вещното право на ползване на имота е дал пред „Е. - П. П.” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. Следователно ответникът
трябва или да е титуляр на правото на собственост на процесния обект, или да е носител на
вещното право на ползване на същия, или да е трето лице, получило съгласие в нотариално
заверена форма от притежателите на посочените права за определен период. По делото
липсват доказателства в тази насока. Обстоятелството, че в представените от ищеца
констативни протоколи и фактури ответникът фигурира като титуляр, не води до
категоричен извод за наличие на облигационно отношение между страните по повод
доставка на ел.енергия или мрежови услуги в твърдяния обект, по което правоотношение е
налице неизпълнение от ответника на претендираните вземания.
Предвид гореизложеното и считайки исковата молба за неоснователна и недоказана,
съдът счита, че установителната претенция на ищеца в размер на 321, 82 лв.,
представляваща незаплатена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа
на база предоставена мощност”, следва да се отхвърли. Следва да бъде отхвърлена и
установителната претенция за обезщетение за забава, с оглед акцесорния й характер и
отхвърляно на главната претенция.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовата страна следва да
заплати на ответника направените от него по делото разноски в общ размер от 800 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за първоначалното и настоящото разглеждане на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. - П. П.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. В. В. № **, В. Т. -*, представлявано от всеки двама от П. С. С., Я. М.
Д. Д. К. Д., против В. Н. В., с ЕГН:**********, с адрес в гр. В., ул. „С.”, № **, ВХ. **, ЕТ.
**, АП. ** установителни претенции с искане съдът да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 321, 82 лева (триста двадесет и един лева и осемдесет
и две стотинки), представляваща незаплатена предоставена мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност” по партида с кл. номер
****** и аб. номер ****** за обект находящ се в гр. В., ул. В. № ** за което вземане са
издадени 13 бр. фактури за периода от 20.07.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата от 56,53 лева (петдесет и шест лева и петдесет и три
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2020 г.
до 21.10.2022 г., за което вземане е издадена Заповед № 7035/04.11.2022 г. за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д. №****/**** г. по описа на Районен съд - гр. В. и Разпореждане
№4640 от 01.02.2024 г. по същото производство за поправка на очевидна фактическа
4
грешка.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. В. В. № **, В. Т. -*, представлявано от всеки двама от П. С. С., Я. М. Д. Д. К. Д. да
заплати на В. Н. В., с ЕГН:**********, с адрес в гр. В., ул. „С.”, № **, ВХ. **, ЕТ. **, АП.
** направените по делото разноски от 800 лв. (осемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5