№ 3094
гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110152675 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Молителят Р. Р. М. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. Д., с пълномощно по
делото.
Малолетният молител Г. Р. Р., действащ чрез Р. Р. М. – негов баща и
законен представител, редовно уведомен, за него се явява Р.М. и се
представлява от адв. Д. с пълномощно по делото.
Ответницата АЛЬ. Г. П. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Л., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Д. - Да се даде ход на делото.
Адв. Л. – Да се даде ход по делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д. – Водим един от допуснатите ни свидетели, като евентуално
след изслушването на неговите показания ще направя изявление дали
поддържам искането си във връзка с допуснатия ми втори свидетел. Моля да
пристъпим към неговия разпит.
1
Адв. Л.- Ние също водим само един свидетел, като на втория ни такъв
детето днес е постъпило по спешност в болница и няма възможност да се яви.
Аз също ще преценя в последствие дали ще държа на нейния разпит. Моля да
пристъпим към разпит на водения от нас свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на водените от страните свидетели.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят В.Г.М., 58 г., неосъждана без дела със страните, майка на
молителя Р.М. и баба на Г.Р..
Съдът провери самоличността на свидетелката по представена от нея
лична карта № *********, издадена на 04.06.2021 г. от МВР Плевен.
Свидетелят Р.С.К., 50 г., неосъждан, без дела и родство със страните,
във фактическо съпружеско съжителство с ответницата.
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от
същия лична карта № *********, издадена на 03.09.2021 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАКТО И СВИДЕТЕЛКАТА М.А УВЕДОМЕНА ЗА ПРАВАТА Й ПО
ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност
обещаваме да кажем истината.
Свидетелят В.Г.М. (лично) - Разбрах правата си по чл. 166 от ГПК.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетеля Р.С.К. и остави
свидетелката В.Г.М..
Свидетелят В.Г.М. на въпросите на адв. Д. – Знам миналата година
да е имало конфликт пред съдебната палата на „Цар Борис“ между страните.
Беше първият най-горещ ден на лятото, мисля че беше 01.07. След като
минаха заседанията, които имахме същия ден, на които аз бях свидетелка по
две други дела между същите страни, тогава при влизането в сградата бях
2
овикана от А.П.. След приключване на съдебните заседания от сградата
излязохме аз, синът ми Ростислав, внукът ми Георги, както и адвокатката
Силвия Иванова излязохме през централния вход. Случката се случи пред
главния вход на съда. Ние излизаме четиримата и детето трябваше да бъде
предадено на майката пред централния вход на съда. Ние сме отвън и чакаме,
започна една гонка, започна да се гони детето. Непосредствено след нас
излезе ответницата Альонка, която беше с нейните две адвокатки и
настоящия й съпруг. Всички се намирахме на 3-4 метра един от друг. Сина ми
седеше при нас на сянката под дървото, там бяхме и четиримата. При
излизането на Альонка ги видях веднага как излизат и започнаха да гонят
детето по зелените площи пред цялата сграда. Искаха да го вземат, да го
сграбчат, мога да ви пусна видеото да го видите от първо лице с очите си.
Детето застава на централния вход с трите адвокатки, майката и бащата. Вече
сме излезли, всичко приключи тук и вече сме излезли навън, те застават трите
адвокатки, детето, майката и бащата, а аз бях под сянката на дървото. Ние
излизаме от входа на съда, при излизането си аз съм с адвоката, с моя внук и
моя син, като аз веднага след излизането си отидох под дървото, сама отидох.
Бяхме всички, но в един момент те се спряха, че трябва да предадат детето на
централния вход. Излизаме всички от входа, аз продължих 4-5 метра напред и
се отдалечих, а моят син заедно с детето и адвоката стоят непосредствено
пред входа. И госпожата вече е излязла и те всички седят пред входа на съда.
Всички седят на около един метър един от друг, от едната страна моят син,
адвоката и детето, а от другата страна ответницата с другите двама адвокати и
мъжа, с който живее във фактическо съпружеско съжителство. Уговорката е
била в този момент детето да бъде предадено на майката. Детето започна да
нервничи, да вика, да тича по зелените площи и се започна една гонка, след
което като детето тръгна да тича по зелените площи беше подгонено от
майката, от нейната адвокатка с бежовата рокля и мъжът, с който ответницата
живее. Стана голяма гонитба. По едно време детето, намира вече баща си и се
гушка в него. Всичко беше в движение, баща му също се движеше. Всички се
гонихме. Да защитим детето, аз не съм го гонила, а тичам да видя къде е
детето ми. Детето побягва в първия момент, бива подгонено от едната
адвокатка с бежовата рокля, от ответницата и нейния мъж, като в този момент
аз и моя син почваме да го гоним, и в един момент в тази гонитба детето се
гушва в баща си. В противоположната страна на парка, бяхме извън
3
огражденията на Районния съд, в посока Руски паметник, на тротоара се
намирахме, при зелените площи, директно пред сградата там детето се сгушва
при бащата. В този момент отива Румен при детето, което е гушнато от
бащата, мушка си ръката под мишницата на баща му, хваща детето, като му
усуква ръката и в този момент моя син хваща Румен за ръката, която той в
този момент е сложил под него, и се опитва да усуче ръката на детето, за да
защити детето. Детето е много уплашено, аз като баба не мога да гледам това
нещо. След това излезе съдията, който води последното дело и каза: „Стоп,
всички на 30-40 метра.“. Взе Георги при него и започнаха един разговори
между съдията и Георги, това беше съдията за мерките. След като съдията
излезе между никоя от страните нямаше физически контакт, имаше само
вербални нападки от страна на Румен към всички. След това съдията
разговаря с Румен, по едно време дойде и пита коя е бабата на Георги, казах:
„Аз съм бабата на Георги.“, и той каза, че Георги иска да тръгне с мен в
момента, и ме попита къде живея. И казах, че не знам къде живея, в Англия
ли, в Германия ли, в Гърция ли, защото точно се бях прибрала от Англия.
Съдията ме попита къде живея в София, и аз казах на „Младост“, и той каза:
„Детето ще замине с вас и всяка събота майката трябва да дойде пред блока
да се срещне с Георги.“. След това всички си заминаха, аз се прибрах в
„Младост“ и бях с детето. По време на физическия контакт, детето в този
момент Румен го взе с две ръце, го беше сграбчил и го носеше към колата да
го вкара. В този момент се намесиха полицаите, които бяха на входа. След
като Румен беше взел детето на ръце, съдията в този момент излезе до колата.
Полицаите и преди това бяха там, но нищо не можеха да направят. Колата
беше паркирана точно пред входа на 4-5 метра от мястото, където бяха
Георги и Ростислав. Румен не успя да вкара детето в колата, а Георги му беше
счупил очилата. Детето се съпротивляваше на Румен, докато го носи, то беше
бясно и крещеше. Единственото действие, което извърши синът ми Ростислав
по отношение на Румен, е хващането му за ръката, за да защити детето.
Докато Румен се опитваше да вземе детето ответницата Альонка викаше по
нас, казваше, че ние се опитваме да й вземем детето, и че бащата бил
затворник и престъпник, това е в присъствието на детето. При
първоначалното излизане от съда и побягването на детето, то беше подгонено
веднага от майката и адвокатката, като майката го настигна, но то не пожела
да тръгне с нея. Докато Румен се опитваше да вземе детето от Ростислав на
4
майката й трябваха цигари, а не вода на детето. На около 1-2 метра беше
майката тогава, когато Румен се опитваше да вземе детето. След като Румен
взе детето на ръце, Альонка нападаше Ростислав, беше удрян по ръката, беше
овикван. Това се случи там на самия тротоар. Удряше го, гонеше всички,
били сме изроди. Альонка отиде да удря Ростислав след като детето беше
взето от Румен в ръцете. Всички бяхме в един кръг около детето, Альонка
удряше всички, които бяха пред очите й. Аз и синът ми сме й най-черни. Мен
лично не ме удари, но ме обиждаше. Видях я да удря сина ми, когато той
носеше детето на ръце тя го удари през ръцете, навсякъде, по гърба и го
буташе с рамо в рамо. Всички се събирахме да сме по-далеко, защото имахме
някаква ограничителна мярка, и Ростислав се отдалечи. След като дойде
съдията и се каза както трябва да направим, всички вече бяхме на отделни
лагери, той изигра тогава най-важната роля.
Свидетелят В.Г.М. на въпросите на адв. Л. – Излизаме от съда с цел
да предадем детето на майката. Точно пред входната врата бяха застанали
майката, бащата, двете адвокатки и адвокат Силвия, това беше. В един
момент от колата, която беше паркирана на входа излиза Румен и казва:
„Хайде, хайде, хайде Гошко идвай – на колата е отворено.“. Гошко се
инжектира, уплаши се и започна да бяга. Аз Румен не го познавам, както не
познавам и колата до този момент. За първи път го виждам тогава, когато
излезе от колата пред съда. Альонка излезе от съда с двете й адвокатки, а
Румен в този момент не го видях, не мога да кажа къде е бил. По едно време
го видях под дървото до мен.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят Р.С.К. на въпросите на адв. Л. – Познавам се със
страните, с Альонка живеем заедно от 4 години, познавам Ростислав от
същата година, откакто познавам Альонка. Знам между Альонка и Ростислав
да има и други дела. Идвал съм по тях като свидетел, спомням си, че на
делото юни-юли месец миналата година, когато приключи, трябваше да се
предаде доброволно детето от Ростислав на Альонка. Излязохме нашата
адвокатка, аз, Альона и другата ни свидетелка и още една адвокатка, ние
излизаме пред съда. В момента, в който ние излязохме, отвън бяха Ростислав,
5
майка му и детето и двама свидетеля, които снимаха с телефони. Аз още горе
пред съдебната зала чух баба му на Георги по бащина линия в момента, в
който аз излизам от съдебната зала, да му казва: „Като отидеш при майка ти и
почваш да тичаш.“. Това беше преди да почне съдебното заседание. И вече
ние излизаме и тяхната адвокатка каза, че ще предадат доброволно детето.
Вече като слизахме по стълбите й казах на Альонка, че няма да върнат детето,
защото аз съм чул, и й казах какво ще стане, но тя се надяваше като майка,
защото ние сме го гледали детето. Обичаме го, детето мене ме обича страшно
много. Излизаме от съдебната палата и отвън виждаме – Ростислав, майка му
и адвокатката, двамата техни свидетели, които снимаха с телефоните. Знам,
че са снимали, защото после по жалбите в полицията ни казаха, че има
снимков материал като аз предполагам, че този снимков материал е от тези
две лица, техните свидетели, които си държаха телефоните, (като свидетеля
си свива двете ръце пред гърдите в юмруци) те бяха застанали отстрани и
така си снимаха. Каза ни, че ще ни върнат детето, бях на 3-4 метра от тях и
първата адвокатката на Ростислав ни заговори първа и ни каза, че доброволно
ще върнат детето. Детето тръгна, отиде при майка си, Ростислав каза: „Давай,
Гого.“ и детето тръгна да тича към улицата да бяга, към булеварда, за да се
отскубне от майката. Това беше подготвен цирк. Аз тръгнах към детето и
Ростислав ме избута да не го спирам и ми счупи очилата. Друг дали е тръгнал
не мога да ви кажа, аз вече бях с гръб, не мога да Ви кажа, какво става зад
мен, а онези си снимаха отстрани. Аз догоних детето и го спрях, а то отиваше
на улицата, докато този човек се радваше. Излизаме от палатата, аз бях с лице
към сградата, срещу мен с гръб към сградата идват Альона и детето, а
Ростислав е зад тях и тогава го чух да казва: „Давай, Гого.“. И Гого се
отскубна, започна да се мята, започна да тича и мина покрай мен и аз вече се
обърнах с гръб към сградата, защото той отиваше към булеварда. Той почна
да тича насам-натам, аз даже не съм го и спрял, аз го хванах само за секунда и
в момента на тръгването Ростислав ме избута и ми счупи очилата. Ростислав
ме избута и не ми даде да тръгна и после аз пак тръгнах по него, 10 метра да
съм го гонил детето и го оставих. След като го спрях, то се видя, че стават
циркове, детето започна да се мята, легна на тревата. То легна, когато аз вече
бях спрял да го гоня, защото то вече беше почнало да прави циркове. Започна
да вика махай се, аз се опитах да го хвана, но то не искаше да го хвана, през
това време Альона беше до него и му казваше: „Маме, ела тук, недей така.“
6
детето лежеше на земята до всичките, до баща му, до баба му. Всички се
бяхме скупчили около детето, докато то се търкаляше в тревата. Тогава излезе
и съдията по последното дело, той видя целия цирк, извика детето при него, и
детето като отиде при него каза: „Не искам да ходя при Румен, защото е
казал, че Румен ще го убие.“. Това аз го чух лично. Не чух друго какво си
говорят съдията и детето, съдията извика и другото дете и каза: „Махайте се
всичките.“ Имаше едно друго дете, приятелче бяха взели, на Гого, на едната
свидетелка, като по всякакъв начин се мъчат да го задържат, с приятелчета,
глупости. Вече съдията започна да му говори и аз се дръпнах и отидох в
колата, тя беше паркирана пред главния вход на съда. След това съдията се
върна сам с двете деца, докато Ростислав се смееше с глас през цялото време,
а детето ревеше и съдията каза, че с Гого са се разбрали събота ли трябваше
да ни го предадат или неделя вкъщи и детето се беше съгласило. След това в
събота го търсихме детето, нямаше го. Беше скрито в дън земя. След това
детето тръгна с Ростислав. Значи аз вече не знам дали изчакахме или си
тръгнахме, нямам спомен дали съм видял кога е тръгнал с Ростислав или не.
Альона никога не е крещяла на никой, не съм чул Альона да отправя каквито
и да било реплики към Ростислав или неговата майка, на нея не й е такъв
езика. Човекът, който тормози и заплашва Альона от три години е Ростислав.
В нито един момент не съм видял Альона да посяга на някого или да има
физически контакт.
Свидетелят Р.С.К. на въпросите на адв. Д. – Освен по това дело съм
свидетел и по още едно дело между същите страни. Когато бабата каза на
детето в мое присъствие да избяга, освен мен пред съдебната зала бяха
свидетелката на Ростислав и нейния приятел и нашата свидетелка беше, не
знам тогава кой какво е чул. Не съм го стигнал детето, то когато тичаше към
булеварда, той спря и тръгна наляво посока Руски паметник. Не мога да си
спомня, детето се намираше навсякъде. В нито един момент не съм носил
Георги на ръце. Не съм го вдигал. Не мога да конкретизирам колко пъти съм
имал физически контакт с Георги в тази случка. Аз го обичам повече от баща
му това дете. Не си спомням да съм отварял вратата на колата си и да съм
подканял детето да влезе в нея. Не си спомням, когато съдията излезе от
сградата на съда, дали детето беше на земята. Не знам в кой момент съдията
излезе на земята, детето вече беше тичало, беше направило вече всички
циркове и може би вече Ростислав го беше взел, но не си спомням. Съдията
7
каза: „Ние се разбрахме с Георги, че ще отиде при майка му в събота.“ на
всички го каза, аз в този момент бях отстрани. Какво точно е станало аз вече
обясних, повече не мога да си спомня. Виждах я Альона през цялото време, тя
в нито един момент не е посегнала на детето, стана суматоха, Альона никога
няма да заплаши детето, не съм виждал тя да го хваща, освен това хващане за
ръка в началото.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Адв. Д. – Оттеглям искането си за разпит на втори свидетел. Нямам
други доказателствени искания.
Адв. Л. – Не поддържам искането си за допускане на втори свидетел.
СЪДЪТ при съобразяване изявлението на страните НАМИРА, че
следва да отмени протоколното си определение, постановено в предходното
съдебно заседание от 26.01.2022 г., с което е допуснал на всяка от страните и
втори свидетел при режим на довеждане.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание от 26.01.2022 г., в частта, с която на всяка от страните е допуснат
втори свидетел при режим на довеждане.
Страните (поотделно) – Нямаме други доказателствени искания, няма
да сочим други доказателства.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
8
Адв. Д. – От името на доверителите ми моля да постановите решение,
с което да уважите предявената молба по съображенията изложени в нея и
съгласно събраните в днешното съдебно заседание гласни доказателства,
считам че от тях се установява нейната основателност. Не претендираме
разноски.
Адв. Л. – Моля да отхвърлите така постановената заповед, считам че
няма абсолютно никакви доказателства, за каквото и да било неправомерно
поведение на моята доверителка. Освен това аз съм представила писмени
доказателства по делото, че реално погледнато нейни са правата родителските
и тази заповед реално погледнато възпрепятства тотално и безвъзвратно
контакта на майката с детето. Седем месеца тя не може да си види детето. И
на трето място отново твърдя, че г-н М. с цялото си поведение и отвличане на
детето се опитва да черпи дивиденти от неправомерното си поведение по
закон. Не претендирам разноски.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:21
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9