Р Е Ш Е Н И Е
№ 327/19.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 315 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на Е.Д.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А. *** против Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20-1030-000195/29.01.2020 г.
на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради липса на компетентност,
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби, неспазване на установената форма
и несъответствие с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. А.,
който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В писмо с рег. №
103000-3005/20.02.2020 г. е изразено становище, че жалбата е неоснователна.
Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена при спазване
на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Моли се да
бъде оставена без уважение подадената жалба. Прави възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 20-1030-000195/29.01.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Пловдив, с която на Е.Д.Я. *** е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС/лек автомобил „***“ с рег. № ***,
лична собственост за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е редовно
връчен на жалбоподателя на 31.01.2020 г., като получаването му е удостоверено с
подписа върху оспорената заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено
и правото на жалба пред Административен съд - Пазарджик – жалба с вх. № 103000-3005/17.02.2020
г.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Пловдив на 29.01.2020 г. около 02.01 часа в община Родопи
на път Втори клас № II-86-кръстовище с път I-8, посока изток в резултат на която е съставен АУАН
серия АА № 432866/29.01.2020 г. /лист
11/. Констатирано е, че Е.Д.Я. управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, под въздействието
на алкохол, установено по надлежния ред, след извършена качествена проба с
техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDM – 0247, при концентрация на алкохол в кръвта 0.96
промила, измерен в издишания от водача въздух. Водачът е лъхал на алкохол.
Издаден й е талон за медицинско изследване на кръв № 0034358, който е подписан
и получен от нея. Актът за установяване на административното нарушение е редовно връчен на
нарушителката на 29.01.2020 г. срещу подпис.
Предвид
така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка
с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив
е наложил на Е.Д.Я. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на собствения му лек автомобил „„***“ с рег. № ***, за срок от шест месеца.
По делото
е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Пловдив
(лист 10), с която Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив е компетентен да налага ПАМ, видно
от представената по делото Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на
МВР гр. Пловдив. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните
предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. ”б” от ЗДвП, от което следва, че
обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. “б” от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, като прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба
на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния
случай е безспорно установено, че жалбоподателката е собственик на лек
автомобил, който е управлявала с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Тези обстоятелства
безспорно са установени и се потвърждават от приложените по делото
доказателства.
Съдът
намира за неоснователни направените възражения в жалбата, че вследствие на
продължителната проверка от служителите на сектор „Пътна полиция“
жалбоподателката не е успяла да осигури придвижването си до съответния
медицински център за извършване на медицинско изследване на кръв. Видно от
приложения по делото талон за медицинско изследване нарушението е констатирано
в 02.01 часа, проверката е завършила с връчването му в 02.45 часа, а срокът за
придвиждане и даване на кръв за изследване е бил определен до 03.45 часа. Тоест
жалбоподателката е имала възможност в рамките на един час да се придвижи до
медицинския център и да изпълни предписанието за даване на кръв за изследване.
По делото не са оборени констатациите в съставения АУАН и издадения талон за
изследване на кръв по отношение на отразените в тях часове, не са представени и
доказателства за явяване в указания медицински център, дори и със закъснение. С
оглед на това съдът намира, направените възражения за неоснователни и
недоказани.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия
фактически състав по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, с които правната
норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство". Административният орган обосновано
е приел, че управлението на МПС от водач употребил алкохол, съставлява законово
регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение
на материалния закон.
С оглед
на това съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна
мярка, каквато е наложена от административния орган.
С оглед
изхода на делото разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива
не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Я. с ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
20-1030-000195/29.01.2020 г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/