Решение по дело №13811/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1796
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110213811
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110213811 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ
СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.Илиева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13811 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стоянов и Син 1976“ ООД, представлявано от
управителя Владимир Стоянов, срещу Наказателно постановление (НП) № 16-
003268/10.09.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размера на 1500 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно като издадено
в нарушение на материалния закон, доколкото посоченото в него лице е работник в
1
друго дружество, което е извършвало довършителните дейности на територията на
проверявания обект. В съдебното заседание, чрез упълномощения си представител,
жалбоподателят поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Представителят на въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на
закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 02.07.2021 г. Б.К., на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда“, в присъствието на двама свидетели, е съставила на дружеството „Стоянов и
Син 1976“ ООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-
003268 за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В
предвидения 3-дневен срок, по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано възражение от
страна на жалбоподателя, в което е посочено, че лицето И.И. няма общо с
дружеството.
Въз основа на АУАН на 10.09.2021 г. А.Чернаев - директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ и представените Заповеди и длъжностна
характеристика. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП поради допуснати
нарушения на процесуалния закон.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 15.04.2021 г. бил сключен договор за извършване на СМР между „Стоянов и
Син 1976“ ООД, в качеството му на възложител, и „Герибор“ ЕООД, в качеството му
на изпълнител, с предмет на договора строително-ремонтна дейност – полагане на
варо-гипсова мазилка.
На 20.05.2021 г. било изпратено уведомление до НАП за сключен трудов
договор между "Герибор" ЕООД като работодател и И.Х.И.. като работник –
зидаромазач. И.И. бил изпратен да осъществява СМР на обект, находящ се в гр. София,
ул. „Ильо Войвода“ № 2.
На 29.06.2021 г. е извършена проверка от страна на Дирекция „Инспекция по
труда“ на въпросния строителен обект, с изпълнител – дружеството-жалбоподател.
При проверката на обекта е установено лицето И.Х.И.., който декларирал, че работи за
дружеството „Син стоянов“ ООД от около месец с уговорено трудово възнаграждение
2
в размер на 250 лева и работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч.
Служители на ДИТ приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на КТ и
му бил съставен процесния АУАН.
Към октомври 2021 г. И.И. продължавал да работи за "Герибор" ЕООД.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Б.К. и св. И.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – договор за СМР, справки от НАП
и НОИ, декларации, протоколи и др. Налице е противоречие в доказателствената
съвкупност относно основното обстоятелство, включено в предмета на делото – за кого
е полагал труд работникът И.И. и респеспективно уредени ли са били
правоотношенията му като трудови. В показанията си пред настоящата инстанция
св.И. твърди, че на процесната дата и място е работел за "Герибор" ЕООД, а в
попълнената декларация е посочил друг работодател. Съдът кредитира показанията на
св. И., дадени в рамките на съдебното следствие, доколкото същите се подкрепят от
останалите доказателствени материали – справките от НОИ и НАП и приетия по
делото договор за СМР. Въз основа на тези доказателствени източници съдът прие, че
към момента на проверката И.И. не е престирал работната си сила в полза на
дружеството-жалбоподател, а в полза на "Герибор" ЕООД. Причината това
обстоятелство да не бъде отразено в попълнената на място декларация, съгласно
изложеното от свидетеля, е притеснение и объркване. Според настоящата инстанция
трябва да се даде вяра на твърдението на свидетеля за грешка в попълването на
декларация, като следва да се посочи, че в нея не е посочено и дружеството-
жалбоподател, доколкото наименование под което упражнява занятието си
жлбоподателят е "Стоянов и син 1976" ООД, със седалище в с. Мирково, а свидетелят
е посочил дружество "Син Стоянов" ООД със седалище гр. София. Очевидно лицето
не е имало напълно адекватна представа за кого точно полага труд към процесната
дата, но от неговата дезориентираност не могат да произтичат негативни последици за
жалбоподателя.
Действително наличието на сключен трудов договор с едно дружество не е
пречка едно физическо лице да полага труд и за втори работодател, но с оглед
посоченото работно време в декларацията, е фактически невъзможно И. да е
осъществявал дейност като зидаромазач за две дружества, а и първоначално
декларираният от него момент на сключване на трудовия договор съответства на
подаденото именно от "Герибор" ЕООД уведомление до НАП. Това обстоятелство
първоначално не е било посочено на св. К. при извършваната от нея проверка, но
причините за това според настоящата инстанция се коренят в проблеми при
организация на работата на проверявания обект, които нямат отношение към
твърдяното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Съгласно въпросната разпоредба трудовият договор се сключва в писмена
форма, а с чл. 61 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично предвижда, че отношенията по предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. За нарушението на чл. 62, ал.1 от
работодателя в в чл. 414 ал. 3 от КТ е предвидена имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
За възникването на административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал. 3
от КТ следва да е налице правоотношение, което може да се определи като трудово,
като едната страна по него престира работна сила в полза на другата, при определена
3
от нея организация на работа, с определено работно време и място, без тези отношения
да са уредени с писмен трудов договор, с изискуемото съдържание по чл. 66 от КТ.
В конкретния случай бе установено, че жалбоподателят не се явява работодател
по смисъла на КТ по отношение на посоченото в НП лице, респективно не може да
бъде субект на вмененото му нарушение. По делото бе установено, че И.И. е престирал
труда си на посоченото в НП място, но не в полза на жалбоподателя, а за "Герибор"
ЕООД, поради което именно за това трето за делото лице е съществувало задължение
да уреди правоотношенията си с И.И. като трудови и сключи с него писмен трудов
договор, като това е било своевременно сторено.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят не е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, поради което жалбата се явява основателна и НП
следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 16-003268/10.09.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на дружеството
„Стоянов и син 1976“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размера на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4