Присъда по дело №13592/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	369
Дата:	15 декември 2022 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110213592
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 369
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
СъдебниНиколета Н. Венкова

заседатели:Петранка Б. Станчева
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
и прокурора С. П. С.
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20221110213592 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. А. С., ЕГН: **********, роден на
**.**.**** г., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2022 г., около 21:00 часа,
в гр. София, на входа на кв. „Д. М.“, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал в
себе си високорискови наркотични вещества – амфетамин, с нето тегло 4,10
гр./ четири цяло и десет/ грама, на стойност 123.00лв. /сто двадесет и три
лева/ лева, с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин 8 %,
като амфетаминът е поставен под контрол, съгласно Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник, бр. 30 от 1999 г. и
Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в
1

Държавен вестник, бр. 56 от 2003 г. и е включен в Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и
ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г./ ДВ, бр.
87/04.11.2011 г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП –
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК , поради което и на основание чл.
354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както
и наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.
ПРИВЕЖДА, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното на
подсъдимия Е. С. наказание по НОХД 22/2022 г. на РС Елин Пелин,
определено като едно общо най-тежко наказание по НОХД 245/2021 г. и
НОХД 22/2022 г. – двете по описа на РС Елин Пелин, а именно наказание
„лишаване от свобода“ в размер на единадесет месеца, което да се изтърпи
отделно при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението –
амфетамин, с нето тегло 4.10 гр., на основание чл. 354а, ал. 6 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. А. С. /със снета по делото самоличност/,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на СДВР сумата от
72.21 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебната фаза на
процеса.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 13592/2022 г. по описа на 112-и състав при СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Е. А. С., ЕГН: **********, роден на **** г.,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
за това, че на 11.08.2022 г., около 21:00 часа, в гр. София, на входа на кв.
„Димитър М.ков“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал в себе си
високорискови наркотични вещества – амфетамин, с нето тегло 4,10 гр./
четири цяло и десет/ грама, на стойност 123.00лв. /сто двадесет и три лева/
лева, с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин 8 %, като
амфетаминът е поставен под контрол, съгласно Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник, бр. 30 от 1999 г. и
Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в
Държавен вестник, бр. 56 от 2003 г. и е включен в Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и
ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г./ ДВ, бр.
87/04.11.2011 г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП –
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
За съдебното заседание СРП е редовно призована и се представлява от
прокурор С. С.. Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от показанията
на свидетелите и приетите експертизи е установено, че подсъдимият от
обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което е
обвинен. Изтъква предходните осъждания на подсъдимия, като счита, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание около две години „лишаване от
свобода”, което да се изтърпи ефективно и да му се наложи глоба от четири
хиляди лева.
Защитата на подсъдимия иска постановяването на оправдателна присъда.
Адв. В. сочи, че при задълбочено анализиране на доказателствата се
установявало, че подсъдимият не е автор на процесното престъпление. Сочи,
че липсвало каквато и да било форма на вина, включително и пряк умисъл.
Твърди, че авторството на деянието не било доказано, поради което пледира
С. да бъде изцяло оправдан.
Подсъдимият, в пледоарията си по същество, заявява, че няма какво да
каже и поддържа адвоката си. В последната си дума иска от съда да вземе
правилно решение.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
1

гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както и
способите за доказване, доводите и възраженията на страните, от
фактическа страна намери за установено следното:
Подсъдимият Е. А. С., ЕГН: **********, е роден на **** г., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан.
На 11.08.2022 г. подсъдимият Е. С. и свидетелят Н. Г. били заедно в кв.
Димитър М.ков. Около 21:00 часа двамата се намирали на моста на входа на
посочения квартал, като освен тях други лица наоколо нямало.
По същото време, свидетелите М. Х., С. С. и Ц. И. – полицейски
служители при 08 РУ СДВР, били назначени като ППГ-856 и извършвали
обход на района около входа на квартал „Димитър М.ков“. Те забелязали С. и
Г. да преминават по въпросния мост и решили да им извършат проверка.
Подсъдимият С. и Н. Г. също забелязали идващите към тях полицейски
служители, при което С. се притеснил видимо, тъй като знаел, че в себе си
имал наркотично вещество. Той бил наясно, че има влязла в сила присъда, с
която е осъден условно за притежание на наркотични вещества и
изпитателният му срок не бил изтекъл, поради което С. решил да изхвърли
намиращото се в него вещество, което било обвито в прозрачен полиетилен, с
идеята да не го намерят в него полицаите, докато го проверяват. Ето защо, С.
казал на Г. „хвърлям го, хвърлям го“ и изхвърлил в краката си, на самия мост,
намиращото се в него полиетиленово пликче. Самият Н. Г. не видял
действията по изхвърлянето, но същите били възприети от полицейския
служител М. Х..
Тъй като С. и Г. вървели по въпросния мост, докато същите бъдат
пресрещнати от полицейските служители, за да бъдат проверени, те изминали
известно разстояние (около 5 м) от мястото, където С. изхвърлил процесната
полиетиленова сгъвка.
При осъществената проверка, тъй като С. бил видян от свидетеля Х. да
хвърля въпросната сгъвка, същият бил попитан от полицейските служители
какво е нейното съдържание, а той заявил, че е амфетамин с тегло около 3-4
грама. Тогава, след като полицейските служители видели на земята
въпросното полиетиленово пакетче, Е. С. заявил, че е негово и решил да
предаде на полицейските служители въпросната сгъвка с протокол за
доброволно предаване. След разпореждане от ОДЧ подсъдимият бил
задържан по реда на ЗМВР, а лицето Н. Г. било разпитано като свидетел в 08
районно управление, след което бил освободен.
От заключението на назначената в досъдебната фаза физикохимична
експертиза се установява, че съдържанието на полиетиленовата сгъвка
представлява наркотично вещество, а именно амфетамин, с процентно
съдържание на активно действащия компонент амфетамин 8%, с нето тегло
4,10 грама, на стойност 123,00 лева.
Посочените фактически положения се установяват от събраните по
2

делото доказателствени материали, а именно: показанията на свидетелите М.
Х., Ц. И., С. С., Н. Г., както и частично от обясненията на подсъдимия;
заключението на физико-химическата експертиза, протокола за доброволно
предаване, както и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и на досъдебна фаза, които са приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители Ц. И. и С. С.,
дадени на досъдебното производство, като намира, че тогава свидетелите са
имали ясен и пресен спомен за събитията, на които са станали свидетели.
Съдебния състав намира, че поради сходността на огромен брой случаи,
които са установени при изпълнението на служебните им задължения,
полицейските служители е нормално да нямат пълен спомен половин година
след деянието за подробностите около всеки криминален случай, на който са
станали свидетели. Именно поради тези причини, съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите от фазата на разследването, защото
пред съда те нямаха почти никакви спомени за събитията. Показанията на
двамата свидетели от ДП са непротиворечиви, а напротив – почти в унисон,
логични са и вътрешно последователни. Ето защо, и като намери, че
свидетелите са незаинтересувани от изхода на делото и заявеното от тях
намира опора и в писмените доказателства по делото, и в експертното
заключение, съдът намира, че следва да даде вяра на заявеното от И. и С.
напълно.
На следващо място, съдът намира, че заявеното от свидетеля М. Х. по
време на съдебното следствие е логично и последователно, твърденията му са
подкрепени от останалите гласни доказателствени средства и от
заключението на експертизата. Ето защо, съдът намира, че имайки спомен за
по-голямата част от предмета на доказване, свидетелят добросъвестно изложи
възприятията си пред съдебния състав и те следва да бъдат дарени с вяра.
Този свидетел нямаше спомен само за едно обстоятелство, а именно дали
лично е видял подсъдимия да изхвърля нещо от себе си. Поради това,
използвайки механизма на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, съдът
приобщи показанията му от ДП в тази част, а свидетелят заяви, че щом така е
завил при разпита му на ДП, то това отговаря на истината. Ето защо, съдът
намери, че следва да се довери изцяло на заявеното на съдебното следствие, с
изключение на обстоятелството дали е видял подсъдимия да изхвърля нещо
от себе си, за което кредитира изявленията на Х. от фазата на разследването.
По отношение на показанията на свидетеля Н. Г., съдът намира, че те
също следва да се дарят с доверие, защото той е очевидец на събитията, бил е
през цялото време до подсъдимия – още преди да забележат полицейските
служители, по време на проверката и при отвеждането им към районното
управление. На следващо място, той имаше конкретен спомен за
обстоятелствата по случая и те напълно съвпаднаха със заявеното от него на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че именно той е чул С. да
казва, че хвърля от себе си наркотичното вещество, както и е възприел
3

нервното и уплашено поведение на лицето. Освен това, по делото няма
доказателства, които да опровергават твърденията на лицето, с изключение на
твърденията на подсъдимия, който сочи, че сгъвката била на свидетеля Г., а
той „поел“ вината, защото свидетелят Г. бил в условна присъда. Това
твърдение обаче категорично не е вярно, защото към датата на деянието
(11.08.2022 г.) св. Г. действително е бил осъждан, но изпитателният срок от
три години по последното му осъждане, в сила от 06.03.2019 г., е изтекъл на
06.03.2022 г. – т.е. няколко месеца преди деянието. От справката за съдимост
на подсъдимия обаче се установява, че именно той е бил с действащ
изпитателен срок от предходно осъждане, а не свидетелят Г.. Именно поради
тези обстоятелства, съдът намира, че следва да се довери на заявеното от Г.,
като намира, че изявленията му са логични и вътрешно непротиворечиви.
Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че подсъдимият С. и
свидетелят Г. са били на въпросния мост в посочените в обвинителния акт
ден и час, не се оспорва и обстоятелството, че именно С. е предал с протокол
за доброволно предаване процесното наркотично вещество. Спорният момент
е досежно авторството на деянието, доколкото защитата и самият подсъдим
сочат, че не С. е изхвърлил въпросната сгъвка.
Съдът намира, че по делото са налице безспорни доказателства, че
именно подсъдимият е изхвърлил процесната сгъвка, съдържаща амфетамин.
Това е така, защото, той е видян да го прави от свидетеля М. Х.. Макар
показанията на последния да бяха прочетени поради липса на спомен само
досежно това обстоятелство (дали е видял подсъдимия да изхвърля сгъвката)
и то без съгласието на страните за това, съдът намира, че те не са
единственият източник, който доказва вината на лицето, поради което не е
налице основание за приложение на правилото на чл. 281, ал. 8 от НПК.
Съдът намира, че са налице и показанията на свидетеля Г., който заяви пред
съда, че е чул със сигурност С. да казва, че хвърля от себе си сгъвката. Освен
това, показанията на този свидетел сочат, че поведението не С. е било с
признаци на силна изнервеност и същият е бил изплашен, а това твърдение
намира опора в показанията на полицейските служители. На следващо място,
съдът намира, че самото лице е заявило пред полицейските служители при
проверката, че намерената сгъвка в близост до него е негова и поради това е
предал веществото с протокол за доброволно предаване, в който е заявил, че е
негово и е за лично ползване.
Досежно обясненията на подсъдимия, съдът намира следното:
Поначало изявленията на подсъдимия следва да се преценяват много
внимателно, тъй като те имат двойствен характер – на гласно доказателствено
средство и на средство за лична защита на подсъдимия.
Съдът намира, че част от изявленията на подсъдимия отговарят на
обективната действителност, защото действително по делото е установено, че
в процесната вечер той е бил на моста на входа на кв. Димитър М.ков, заедно
с Н. Г., където е осъществена полицейска проверка на двамата. Съдът намира
4

също, че са достоверни изявленията на лицето относно това, че в него не е
намерено наркотично вещество, а същото е намерено на няколко метра зад
него, на земята.
В останалата им част обаче, обясненията на подсъдимия са средство за
защита и не следва да им се дава вяра. Както вече бе посочено по-горе, по
делото е установено, че именно той е изхвърлил процесното наркотично
вещество. Освен това, не отговаря на истината твърдението, че С. е поел вина
вместо Г., като по този начин го спасявал от ефективна присъда, защото
свидетелят Н. Г. не е имал действащ изпитателен срок към оня момент и на
практика е бил реабилитиран по право, защото всичките деяния, за които той
е бил осъден, са в реална съвкупност и с изтичането на изпитателния срок по
последното осъждане е настъпила реабилитация на лицето по чл. 86, ал. 1 от
НК. Ето защо, съдът намира, че за тези обстоятелства обясненията на лицето
са опровергани от доказателствената съвкупност по делото и съдът не може
да ги приеме за годно доказателствено средство, а като такова за лична
защита.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената физико-химична
експертиза, тъй като е обективна, пълна и точна, непротиворечаща на
останалия доказателствен материал, изготвена са от компетентно вещо лице и
отговаряща в цялост на поставените й задачи.
При горните фактически положени и изложен доказателствен
анализ, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав намира, че с поведението си Е. С. е осъществил
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на
11.08.2022 г., около 21:00 часа, в гр. София, на входа на кв. „Димитър М.ков“,
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е държал в себе си високорискови
наркотични вещества – амфетамин, с нето тегло 4,10 гр. грама, на стойност
123.00 лв, с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин 8 %,
като амфетаминът е поставен под контрол, съгласно Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник, бр. 30 от 1999 г. и
Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в
Държавен вестник, бр. 56 от 2003 г. и е включен в Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хумА.та и
ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г./ ДВ, бр.
87/04.11.2011 г./ на основание изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП –
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна съдът намира, че безспорно е установено
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, а именно
„държане” на наркотични вещества. От събраните в хода на производството
доказателства, следва да се приема, че действително подсъдимият е
5

упражнявал фактическа власт върху полиетиленовата сгъвка и амфетамина,
намиращ се в нея. По делото няма доказателства за наличие на издадено
разрешително за придобиване, държане, преработване, съхраняване и
употреба на високорискови наркотични вещества по реда и условията на
ЗКНВП, поради което настоящият състав намира, че като е държал
процесните вещи без разрешение, подсъдимият е осъществил от обективната
страна престъплението, за което е обвинен от СРП.
От субективна страна деянието е извършено виновно, формата на вината
е пряк умисъл. С. е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, като
е искал и допускал настъпването на последиците, като е могъл да се въздържи
от извършването на деянието си и е имал психическа годност за това, но не го
е сторил.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай не е на лице
маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК, тъй като подсъдимият
е извършил престъплението по време на изпитателния срок за предходно
осъждане, което е било за държане на наркотични вещества. Освен това,
съдът счита, че са налице и други осъждания на лицето, които обуславят
високата обществена опасност на същия. Именно това обстоятелство води
съда до извода, че настоящото деяние не е маловажно, а правилно е
квалифицирано от прокурора като такова по чл. 354а, ал. 3 НК, тъй като е
видна престъпната упоритост на С. да извършва точно такъв тип
престъпления, независимо от обстоятелството, че същият е осъждан,
освобождаван от наказателна отговорност и в момента на деянието е
изтърпявал изпитателен срок по осъждане за същото по вид престъпление.

По размера на наказанието, този съдебен състав намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които се изразяват в младата възраст на лицето
и малкото като количество държано наркотично вещество.
Но са налице и редица отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обремененото съдебно минало на подсъдимия С.. Настоящото деяние
се явява извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, което е за
държане на наркотични вещества. Освен това, съдът намира, че по делото са
налице данни и за други осъждания на лицето, които го характеризират като
лице с висока степен на обществена опасност. Не може да не се отчете и
разнородната престъпна дейност на лицето – той е осъждан за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, два пъти е осъждан
и за извършени квалифицирани кражби, както и за държане на наркотични
вещества.
Поради това, съдът намира, че следва да се определи наказание съгласно
разпоредбата на чл. 54 от НК - в пределите, предвидени от закона, като
наказанието „лишаване от свобода” и наказанието „глоба” следва да бъдат в
6

размер над минималните, визирани в закона – от една до шест години
лишаване от свобода и наказание глоба от 2 000 до 10 000 лева. Тук е
моментът да се отчете обстоятелството, че досега налаганите на лицето
наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“ с отложено изтърпяване по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК, не са постигнали целите, визирани в НК, тъй като
е очевидно, че деецът продължава да извършва престъпления, въпреки
няколкократните му осъждания. Съдът намира, че с оглед високата
обществена опасност на подсъдимия, съответно на последната и на тази на
деянието се явява наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, както и наказание „глоба” в размер на 3000 лева. С наложените
наказания съдът намира, че ще бъде постигната целта на наказанието,
визирана в наказателния закон, а именно ще бъде постигнато
превъзпитанието на дееца.
Наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС.
Посочената норма повелява, че за умишлени престъпления, извършени в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години, наказанието се изтърпява при първоначален
строг режим. Доколкото предходното осъждане на С. е на наказание
„лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца и този съдебен състав го
е привел е ефективно изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, като е
постановено да се изтърпи отделно, и наказанието на С. по настоящото
осъждане е „лишаване от свобода” за срок от година и шест месеца, то е
очевидно, че сборът на двете наказание надвишава 2 години. Ето защо,
наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ
режим, съгласно императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
Доколкото деянието по настоящото осъждане е извършено в
изпитателния срок на предходно такова – по НОХД 22/2022 г. по описа на РС
Елин Пелин, то наказанието, което е наложено на подсъдимия по НОХД
22/2022 г. на РС Елин Пелин, следва да бъде приведено в ефективно
изпълнение, при съблюдаване императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от
НК. Ето защо, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от единадесет
месеца по НОХД 22/2022 г., следва да бъде изтърпяно отделно от подсъдимия
при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор, на основание на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно императивната норма на чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на
престъплението - 4,10 гр. амфетамин, следва да бъде отнет в полза на
държавата.
Подсъдимият Е. С. следва да бъде осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, да заплати по сметка на СДВР сумата от 72,21 лева, представляваща
направени по делото разноски, тъй като е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
7

При тези мотиви, 112-и състав при СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 09.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Съобщи за изтекли лични данни