№ 436
гр. Пловдив , 17.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
при участието на секретаря Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20205330207988 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0329-000948 от
23.10.2020 г. на П.С.И. – ВПД Началник РУкъм ОД на МВР Пловдив, РУ
Раковски, с което на В. Д. Ж., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в
размер на 700 лева за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП..
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 700 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се твърди, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно, сочи се, че жалбоподателката само е
собственик на МПС, не е управлявала същото на датата на осъществяване на
нарушението тъй като е неправоспособна.
Жалбоподателката В.Ж., редовно и своевременно призована не се явява
в съдебно заседание, представлява се от адв.С.Ч., който излага аргументи за
отмяна на наложеното наказание.
Въззиваемата страна – РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
1
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 04.07.2020 г. за времето от 08.30 часа до 12.00 часа автоматизирано
техническо средство – ТFR1-M с идентификационен номер 581 било
разположено в гр.Раковски на ул. „Шишмановско шосе“ №13 и контролирало
правилата за движение по пътищата и конкретно спазването на скоростта за
движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Раковски
преминаващи през контролирания участък от с.Шишманци към гр.Раковски в
двете посоки на движение. Географските координати на които била
разположено техническото средство били с дължина 24.56.4692 и ширина
42.15.5747. В 10.51 часа през този участък преминал лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № ***,, който бил заснет да се движи със скорост
103 км/час при въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. Това
обстоятелство било документирано с клип № 18383. На 06.07.2020 г. бил
съставен протокол за използване на атоматизирано техническо средство и
били свалени от паметта на техническото средство заснетите клипове. На
26.09.2020 г. била призована жалбоподателката В.Ж. във връзка с
установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Било установено, че В.Ж. е
неправоспособен водач, като същата отказала да попълни декларация, в която
да посочи на 04.07.2020 кой е управлявал заснетия лек автомобил, нейна
собственост. С оглед на тези обстоятелства, след като на Ж. била показана
направената от техническото средство снимка на нарушението, на 26.09.2020
спрямо нея бил съставен АУАН с номер 1008 и бл. Номер 766330 от св.Г.Т. –
** при РУ Р. при ОД на МВР Пловдив за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил подписан от В.Ж. с отбелязване, че има възражения и
отказва да попълни декларация. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие, разпитан като свидетел, полицейският
служител Г.Т., сочи въз основа на какво е съставил предявения му АУАН,
отвърждава след предявяване че той е съставил този АУАН. Показанията на
свидетелят Т. се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав, тъй като не
се оборват от други доказателства по делото.
По делото в качеството на свидетел е бил разпитан и съпругът на
жалбоподателката – Г.П.. Същият сочи, че със съпругата му са били на
риболовен излет на язовир в с.Борец, но тя е неправоспособен водач и никога
не е управлявала МПС. Сочи, че са установили че автомобилът им е бил на
различно място от това, на което са го паркирали, както и че често за
придвижване техни познати го ползват. Показанията на св.П. в частта относно
неуправлението на автомобила от жалбоподателката не могат да се
кредитират с доверие. Това е така, тъй като от една страна св.П. е пряко
заинтересован от изхода на делото, а от друга страна показанията му относно
установените според тях факти касаещи автомобила са напълно неясни и
схематични, като липсва каквато и да било конкретика относно това къде се
2
твърди да е бил паркиран автомобила, кога е установено преместването му –
сутринта след пренощуване или по друго време на деня. Тези обстоятелства
са от съществено значение, доколкото се установява нарушението да е
извършено в 10.51 часа, поради което е логично св.П. да дава в показанията
си повече конкретика относно това кога е установена промяната на
местоположението му. С оглед именно тази неяснота в показанията на св.П.,
съдът счита, че в конкретния случай няма как да се приеме, че автомобилът е
бил управляван от друго лице, макар жалбоподателката да е неправоспособен
водач. Предвид на това и съдът счита, че показанията на св.П. следва да се
кредитират единствено по отношение на обстоятелствата, че са били на
риболовен излет, както и какво се е случило в РУ Раковски при съставяне на
АУАН, а в останалата част не се кредитират с доверие, тъй като са недоказани
тези твърдения и се констатира пряка заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, снимков
материал, протокол за използване на АТСС, справка АНД за нарушител,
оправомощителни заповеди, както и от показанията на св. Г.Т., които съдът
кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и същите не се
оборват от други доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано
осъществяването на визираното в НП нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП
доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на
04.07.2020 г. в 10.51 часа жалбоподателката е управлявала МПС – л.а.
„Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № *** по ул. „Шишмановско шосе“ в гр.Раковски
със скорост от 103 км/час. От тези факти може да се заключи, че е
осъществено управление на МПС – сочения по-горе лек автомобил с
установената скорост от 103 км/час, която е такава над законоустановената
максимална скорост за движение от 50 км/час в градски условия. Това пък се
явява и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва изрично да се отбележи, че
техническото средство е отчело скорост от 107 км/час, но в полза на водачът е
била приспадната техническата грешка от 3 %. Именно с оглед на това и
3
съдът счита, че правилно е прието че реално установената скорост на
движение е била 103 км/час.
Не може да се счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен
в законоустановения срок, в него и в НП са дадени подробни описания на
извършеното нарушение. Няма как да се приеме за доказано въз основа на
доказателствата по делото, че В.Ж. не е управлявала собствения си лек
автомобил, независимо, че е неправоспособен водач. Следва да се има
предвид, че съгласно изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай жалбоподателката Ж. е
собственик, не е посочила кой е управлявал МПС нейна собственост, поради
което и правилно е прието от актосъставителя и наказващия орган, че това е
сторено от нея и правилно са описани фактите в АУАН и НП. Ето защо и
съдът счита, че в АУАН и НП е дадено достатъчно подробно описание на
установените факти, за да стане ясно на нарушителят за какво нарушение се
санкционира и въз основа на какви доказателства е установено нарушението
му. С оглед на това и няма как да се приеме, че правото му на защита е
нарушено.
Спазени са и изискванията за изготвяне на протокол за използване на
АТСС.
С оглед на всички тези обстоятелсва съдът счита, че липсват основания
да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. С
оглед на това и няма как да се приеме, че в конкретния случай е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство. За такова няма как да се
приеме несъставянето на АУАН и за нарушение свързано с управлението на
автомобила от неправоспособен водач. При установените факти по делото би
следвало да има и такова нарушение посочено в съставения АУАН, но
пропускът на актосъставителя не означава, че това засяга правото на защита
на жалбоподателката или се отразява на установеното по установения ред
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че
за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП констатирано в случая, санкцията е
правилно определена, като определянето размерът на същата зависи от
установената скорост, нормативно установен е начинът за изчисляване
размера на санкцията и наказващия орган няма възможност за
индивидуализация. С оглед на доказателствата по делото правилно е
определен размерът на наказанието глоба, а що се касае до наказанието
лишаване от право да се управлява МПС, което е кумулативно предвидено и
4
неналожено в случая, то следва да се посочи, че никой не може да бъде
лишен от права, които не притежава, поради което и правилно не е наложено
това наказание с оглед установената неправоспособност на В.Ж.. Следва да се
посочи изрично, че правилно е приложена санкционната разпоредба, тъй като
именно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП сочи какво наказание следва да се наложи
при установената стойност на превишение на разрешената скорост за
движение в градски условия. Непосочването на връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП
не води на извод за неправилно приложение на санкционната разпоредба, тъй
като разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не предвижда конкретни санкции, а
само посочва кой се явява субект на административно-наказателната
отговорност в посочените случаи.
Следва да се посочи, че нарушението според настоящия съдебен състав
не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват
основания да се приеме, че обществената опасност на нарушението се
отличава със значително по-ниска степен в сравнение с останалите
нарушения от същия вид. Тази преценка не се променя от обстоятелството,
че спрямо нарушителят не са налагани и други санкции за осъществени
нарушения на ЗДвП към момента на установяване на нарушението, доколкото
превишението на скоростта е толкова значително, че създава многократно по-
голяма опасност за причиняване на сериозни последици при настъпване на
инцидент особено и с оглед неправоспособността на водача.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото не е основателно направеното искане от
жалбоподателят за заплащане на направените разноски по делото. Доколкото
пък такова искане от въззиваемата страна липсва, съдът счита че няма как да
се присъдят разноски на същата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0329-000948 от
23.10.2020 г. на П.С.И. – ВПД Началник РУкъм ОД на МВР Пловдив, РУ
Раковски, с което на В. Д. Ж., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в
размер на 700 лева за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6