№ 30857
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130191 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „К. Х. Е.“ ЕООД срещу „П., Р. О.“
ЕАД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 14592/2024 г. по описа
на СРС, 33 състав, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към
настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство
направеното от ответника в условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до
извод за основателност на предявения главен иск/ възражение за прихващане със
сумата от 9600 лева, представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2, алтерн. по чл. 15, ал. 3
от договора.
Ищцовото дружество е представило писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Въпреки посоченото в отговора на исковата молба, че ответникът прилага
писмени доказателства, такива реално не са приложени, поради което последният
следва да се уведоми за това обстоятелство.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване
на сочените факти и обстоятелства във формулираното доказателствено искане в
отговора на исковата молба.
По отношение на направеното от ответника оспорване верността на
представените от ищеца документи, следва да се посочи следното: Тъй като е заявено
оспорване верността на документа, то следва да се обърне внимание, че неистински по
своето съдържание могат да бъдат само официалните свидетелстващи документи.
Частният свидетелстващ документ по правило не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е. съответствието
на материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се
оборва по реда на чл. 193 ГПК. Ето защо, във връзка с направеното оспорване, не
следва да бъде разкрито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. По
отношение на направеното оспорване на доказателствената стойност на представената
по делото чат кореспонденция посредством Телеграм, следва да се посочи, че това е
въпрос по съществото на делото.
1
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 14592/2024 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство на направеното
от ответника възражение в условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до
извод за основателност на предявения главен иск/ възражение за прихващане със
сумата от 9600 лева, представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2, алтерн. по чл. 15, ал. 3
от договора.
УВЕДОМЯВА ответника, че към отговора на исковата молба не са представени
писмени доказателства така, както е посочено в него, като в случай че бъдат
представени такива, същите следва да са с препис за насрещната страна.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника за установяване на сочените факти и обстоятелства
във формулираното доказателствено искане в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ответника за водене на допуснатия до
разпит свидетел в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при
неизпълнение без уважителна причина, производството по делото ще продължи без
събиране на допуснатото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.10.2024 г.
от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16799,97 лева, представляваща
главница за месечен абонамент по договор № *********** г. за м. с. 2023 г., о. 2023 г.
и н. 2023 г.
Ищецът „К. Х. Е.“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу „П., Р. О.“ ЕАД за сумата от 16799,97
лева (шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 97 стотинки),
представляваща главница за месечен абонамент по договор № *********** г., за която
сума са издадени: фактура № *************** г., фактура № ************** г. и
фактура № ***************** г.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, е сключен договор за техническа поддръжка №
*********** г. По силата на договора възложителят възложил, а изпълнителят приел
срещу ежемесечно възнаграждение да осъществява абонаментно обслужване и
техническа поддръжка на софтуерна система за управление на хотелска,
ресторантьорска и складова дейности. Сочи се, че съгласно клаузите на договора за
2
изпълнение на предмета на договора възложителят следва да заплаща на изпълнителя
възнаграждение в размер на 80 000 / осемдесет хиляди лева/ лева без ДДС или 96
000,00/деветдесет и шест хиляди лева/ лева с включен ДДС, като страните постигнали
съгласие договореното възнаграждение да се заплаща по следния начин: 30 % авансово
в петдневен срок от сключване на договора, а останалите 70 % на равни месечни
вноски, като всяка вноска да се заплаща в края на всеки отчетен период при
представяне на фактура от изпълнителя, месечни отчетни доклади, които съдържат
информация за извършените и одобрени от възложителя дейности по поддръжка на
системите през съответния отчетен период, както и изготвени и подписани приемно-
предавателни протоколи между страните. Твърди се, че авансовото плащане по
договора бил извършено в договорения срок, но последващите ежемесечни плащания
не са извършени от страна на възложителя. Счита, че в нарушение на клаузите на
договора възложителят не е заплатил извършените и отчетени по надлежния ред от
изпълнителя месечни вноски за м. с. 2023 г. м. о. 2023 г. и м. н. 2023 г. Изпълнителят
бил представил отчет за извършената от него дейност през процесиите месеци, но
възложителят не заплатил отчетената дейност, като за м. с. 2023г. била издадената
фактура № ***************г. на стойност 5599,99 лева; за дейността за м. о. 2023 г.
била издадената фактура № ***************** г. на стойност 5599,99 лева и за
дейността за м. н. била издадената фактура № ************** г. на стойност 5599,99
лева. Твърди, че ищецът изпълнявал задълженията си, произтичащи от чл. 14 от
договора добросъвестно, качествено и в срок. От страна на възложителя нямало
постъпил нито един сигнал за некачествено изпълнение на задълженията от страна на
изпълнителя. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11 от договора възложителят имал
възможност по всяко време през действието на договора да осъществява текущ
контрол за спазване изпълнението на договора - както по отношение на уговорените
срокове, така и за качество на извършената работа и технически параметри. Но за
периода от 25.08.2023 г. до 30.11.2023 г. изпълнителят не бил получавал сигнали за
проблеми или за неизпълнение на задълженията по договора. На 21.11.2023 г. ищецът
изпратил покана за доброволно изпълнение за заплащане на задължение по фактура №
*************** г., отнасящо за м. с. 2023 г. съгласно представен и приет отчет за
периода 25.08.2023 г. до 25.09.2023 г., но плащане не последвало. Поради тези и
останалите изложени аргументи моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Признава факта на сключен договор между страните, но счита, че ищецът не
изпълнявал задълженията си по договора качествено, тъй като не отстранявал всички
възникнали проблеми във връзка с техническата поддръжка на софтуерната система в
обектите на ответника, което довело до множество повреди и невъзможност за работа.
Освен това сочи, че не дължи плащане за периода от 25.08.2023 г. до 21.11.2023 г., тъй
като не били налице нито одобрени от възложителя дейности по поддръжка, нито
изготвени и подписани приемо-предавателни протоколи поради неизпълнение на
задълженията на ищеца. Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът не е отправял
сигнали за некачествено изпълнение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. В условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до извод за
основателност на предявения главен иск/ прави възражение за прихващане със сумата
от 9600 лева, представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2, алтерн. по чл. 15, ал. 3 от
договора. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/
3
че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по сключен договор
за техническа поддръжка № *********** г.; 2/ че ищецът е изпълнил точно
възложената от ответника работа, че е предал същата на възложителя и той я е приел;
3/ че за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
По възражението за прихващане:
В тежест на ответника по направеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане с вземането на ищеца по иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД е да установи съществуването на активното вземане в негова полза в размер
на 9600 лева, представляващо неустойка, като докаже, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ищеца по чл. 15, ал. 2, алтерн. по чл. 15, ал. 3 от
процесния договор.
При установяване на горното, в тежест на ищеца е до докаже погасяване на
задължението.
УКАЗВА на страните, че по делото не е представен препис от процесния договор,
по който всяка от тях черпи права – ищецът относно предявения главен иск, а
ответникът относно направеното възражение за прихващане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесния договор за
техническа поддръжка № *********** г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4