Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 07.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Д.К., като разгледа
НАХД № 1020 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2016 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0239-000946/10.10.2015г., издадено от
Началника на РПУ –гр. Асеновград при
ОДМВР-Пловдив - С.В.М., с което на Е.Н.Ф. с ЕГН:********** *** са наложени следните
административни наказания:
1. На
основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП и
2.На
основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
- “Глоба” в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца, за нарушение по чл.123 ал.1
т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е.Ф. в депозираната жалба и в
съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и
обоснованост в частта му относно посоченото нарушение по т. 2 от същото, като
оспорва факта на нарушението и излага тезата, че от доказаталствата не се
установяват авторството и вината и в неговото извършване. Искането към съда е
за отмяна на НП в тази му част.
Въззиваемата страна РУ на МВР - гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе впредвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 19.09.2015г. е било установено, че на 19.09.2015г. около 05.40
часа в гр.Асеновград на ул. ”Цар Иван
Асен ІІ “ срещу № 2 жалбоподателката Ф. е управлявала лек автомобил “*** ”с ДК №
***, като не е контролирала МПС, което управлява, загубила е контрол над него и
с предната дясна част е блъснала паркирания на улицата лек автомобил БМВ, като е предизвикала ПТП с материални
щети. След това жалбоподателката Ф., като участник в ПТП е напуснала
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. За така констатираните
нарушения на Ф. по –късно бил съставен АУАН, като Акта бил съставен в
присъствието на нарушителката, Жалбоподателката го подписала, но отразила в бланката
на акта възражения срушу констатациите по т.2, а именно че е напуснала
местопроизшествието. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в
тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен за това орган и
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите
от АУАН и на горепосочените основания на Ф. са наложени съответните административни наказания
– глоби в общ размер от 120 лв., както и
административно наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. Наказателното постановление е постановено е от компетентния за
това орган и е подписано от него, в
изискуемата от закона форма е.
При
проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение
на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни
наказания съдът констатира следното.
І. По
отношение на първото описано нарушение в т.1 от НП касаещо нарушаване на задължението
по чл.20 ал.1 от ЗДвП , според която норма водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
при което се е стигнало до причиняване на ПТП от водача Ф., Съдът
намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните
доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и
неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от
презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата
на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН се
подкрепят и от събраните гласни доказателства - показанията като свидетел на
актосъставителя Ф.. Факта на извършване на нарушението не се оспорва и от
жалбоподателя.
Така
описаното нарушение правилно е квалифицирано
като такова по чл. 20 ал.1 от ЗДвП. и същото правилно е съотнесено към съответстващата
му санкционна разпоредба. Нормата на чл.
185 от ЗДвП посочена в т. 1 от НП предвижда глоба в размер на 20 лв. за всички нарушения на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, както е в конкретния случай. Законосъобразно
е определен и размера на глобата, а именно 20 лв., доколкото санкцията е определена от закона в абсолютен
размер и оразмеряването й не подлежи на преценката на
адмеинистративно-наказващия орган. Следователно като е наложил глобата именно в
този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на нарушението по
т.2 от НП съдът намира, че същото не е надлежно установено, а от
доказателствата се установява, че състава му не е реализиран от жалбоподателката
Ф.. Съгласно описанието на нарушението отразено в НП същото се състои в това, че Ф. като участник в ПТП е напуснала
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. След това пък е посочено, че
при наличие на разногласия за обстоятелствата по ПТП тя го е напуснала, без да
уведоми службата за контрол и не изпълнява указанията и. При това описание съдът намира, че нарушението
не е правилно описано, като са смесени взаимноизключващи се елементи от
съставите на различни нарушения,което води до неяснота на описанието. Това е
така защото едновременно е посочено, че нарушителят е напуснал
местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на щетите и в
същото време, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за контрол. Същественото
в случая обаче е, че нито една от тези
фактически констатации не отговаря на истината.
От приложените писмени доказателсктва – справка от началника на
РУП-Асеновград, протокол за ПТП и гласните доказателства – показанията на
актосъставителя се установява, че именно жалбоподателката Ф. е уведомила
органите на МВР за възникналото произшествие, като им е съобщила всички данни
за него и за самоличността си, като това е е сторила чрез НССП ЕЕН 112. След
това е изчакала идването на контролните органи на местопроизществието, при
което те са установили самоличността й и са я поканили за съставянето на АУАН
по-късно на същата дата, като такъв е
бил съставен видно от процесният АУАН. Не се сочат и никакви доказателства от
Административно-наказващия орган изобщо да е имал разногласия по процесното ПТП,
нито пък данни Ф. да е оспорвала факта ,че тя е причинила ПТП. При това
положение съдът намира, че жалбоподателката Ф. не е осъществила състава на
нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП,поради което НП в тази му част като необосновано следва да
бъде отменено.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА
наказателно постановление № 15-0239-000946/10.10.2015г., издадено от
Началника на РПУ –гр. Асеновград при ОДМВР-Пловдив - С.В.М.,
КАТО ГО:
ПОТВЪРЖДАВА в частта по т.1 в която на Е.Н.Ф. с ЕГН:********** ***, на основание чл. 185 от ЗДвП - е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и
ОТМЕНЯ
в частта по т.2, в която на Е.Н.Ф. с
ЕГН:********** на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания - “Глоба” в размер на 100лв. и Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: