Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 28.08.2019г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки
районен съд II граждански
състав
На двадесет и девети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Георгиева гражданско дело № 581 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на
труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на преди заеманата работа и за изплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, както и иск по чл.74, ал.1 от КТ да бъдат признати за
недействителни клаузите относно срока на
сключения договор в Допълнително споразумение *** г.; Допълнително споразумение
№ *** г. и Допълнително споразумение № *** г.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т.
заявява, че по силата на трудов договор № *** г. е работил по безсрочен трудов
договор в Община К.. С Допълнително споразумение № *** г. към посочения трудов
договор му е била променена длъжността от Изпълнител - ***, лагер Н. на
Изпълнител - ***, сграда, като не се
променя срока на трудовия ми договор (остава безсрочен). С Допълнително
споразумение № *** г. безсрочния му трудов договор, на основание чл. 119 от КТ,
във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с Решение № 12/16.12.2015 г.
на ОбС К. и ПМС № 66/28.03.1996 г., бил променен на такъв с определен срок –г.;
с Допълнително споразумение № *** г., срокът бил променен – удължен до г.; с
Допълнително споразумение № ***г., срокът на договорът ми отново бил променен -
до.
Твърди, че на г. му била връчена Заповед № *** г. на
Кмета на Община К., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ се
прекратявало трудовото му правоотношение.
Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, а
уволнението си за незаконно, по следните съображения: Съгласно трайно установената практика на Върховният касационен съд,
съгласно чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да
се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на
работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен
документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на
съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен
документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за
неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение
от общите правила за изменение на трудовия договор, предизвикано от нуждата
работниците да бъдат защитени от едно приело широко разпространение
недобросъвестно поведение на работодателите, е приложимо само относно
превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните. С
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ, е въведено ограничение в съществуващата до
тогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови договори в
срочни за определено време, чрез подписване на писмено споразумение между
страните по чл.119 КТ, без други допълнителни изисквания за това. Прилагането
на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за
определено време, изисква наличието на следните предпоставки: писмено изразено
волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което
трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в
срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и
служителя трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението между страните по чл.119 КТ,
като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното
между работника и служителя споразумение по чл. 119 КТ. С това изискване
законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в
срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно.
При трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за
определен срок следва да се съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал.2 и
ал.З КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен
срок.
Заявява, че не е изразявал по никакъв начин желанието си
сключеният му безсрочен трудов договор да бъде превръщан в срочен. Това било
безспорно установено и след проверка на Дирекция „Инспекцията по труда",
видно от Писмо Изх. № изк 19004283 / 25.01.2019 г.
Сочи, че Допълнителното споразумение към трудовия му
договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, като с разпоредбите
на ал. 3-5 на тази норма са създадени ограничения за сключване на срочни
трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т.1 КТ. Заявява, че
условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично
регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се
съобразяват с тях. Счита, че в случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, посочена в допълнителното споразумение към договора, тъй като той не е
сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с
новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие.
За работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок
може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на
КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на
такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок
най-малко от 1 година - изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок
от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника
или служителя - изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ.
Сочи, че в допълнителното споразумение не са посочени
конкретни факта за причини, представляващи "изключение" по смисъла на
чл. 68, ал. 3 КТ, поради което следва, че не е налице условието "по
изключение", визирано в посочената разпоредба. Заявява, че в
Допълнителните споразумения, като основание е посочено ПМС № 66/28.03.1996 г.,
но то не може да бъде основание за сключване на трудови договори в несписъчния
състав. Съгласно Разпоредбите на
посоченото ПМС „в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов
договор за извършване на работа, необходими за съответната организация, извън
утвърдената численост на персонала. В рамките на календарната година
средносписъчният брой на назначените по реда на ал. 1 лица не може да бъде
повече от 8 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на
персонала.
Твърди, че никъде в самото ПМС не се предвижда
възможността за сключване на срочни трудови договори „година за година". Съгласно Писмо № 92-1027 / 15.01.2007 г. на
Министерство на труда и социалната политика относно трудовия договор, сключен
по реда на ПМС № 66/1996 г. за кадровото осигуряване на някой дейности в
бюджетните организации, се посочва, че трудов договор с лицата може да бъде
сключен за неопределено време или като срочен, но само при спазване
изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ.
Заявява, че в настоящата искова молба, тези изисквания на
КТ не са спазени.
Предвид изложеното счита, че клаузата в допълнителните
споразумения към трудовия му договор, относно срока на трудовото правоотношение
е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че
изпълняваната от него длъжност „***“, сграда бул. безспорно е съществувала
преди сключване на допълнителните споразумения към трудовия му договор и
продължава да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на
временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. З от КТ, а се
касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени
конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във
връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ. По силата
на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ недействителната клауза се замества с
такава за неопределено време.
Счита, че това обуславя незаконосъобразността на
приложеното от работодателя му основание за уволнение с издадената заповед № ***
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.
Завява, че в чл. 74, ал. 1 от КТ изрично е посочено, че
„Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикаля, е недействителен. Имайки предвид недействителността на
посочените допълнителни споразумения, относно срока на трудовия му договор, то
той следва да се счита за безсрочен. Предвид това и не може да бъде прекратяван
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок.
Твърди, че след прекратяване на ТПО не е постъпвал на
работа и е регистриран в Бюрото по труда като безработен. Предвид това счита,
че работодателят му дължи заплащане на предвидените в КТ обезщетения. Брутното
му трудово възнаграждение при прекратяване на ТПО, за пълен работен месец,
предхождащ уволнението му е бил в размер на 1 090 лв. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца, поради което работодателят му дължи обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за 6 месеца в размер на 6 540 лв.
Предвид изложеното, моли съда да постановите решение, с
което: да признае за недействителни Допълнително споразумение *** г.;
Допълнително споразумение № *** г. и Допълнително споразумение № *** г. относно
срока на сключения трудов договор. На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да
признае извършеното със Заповед № *** г. на Кмета на Община К. уволнение за
незаконно и да го отмени; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да
постановите възстановяването му на предишната работа в Община К., а именно на
длъжност изпълнител - ***, сграда; на 344, ал. 1, т. 3 от КТ да осъди
работодателя да му заплати дължимите обезщетения за оставането му без работа
поради уволнението му за 6 месеца – общо в размер на 6 540 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира присъждането на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. Т., която моли
съда да уважи предявените искове ката основателни и доказани. Излага
съображения в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника община
К., представлявана от кмета Г.С., чрез адв. М. С..
В отговора пълномощника на ответника
заявява, че предявените обективно съединени искове са допустими и може да бъдат
разгледани от съда, но по същество са неоснователни. Оспорва изцяло обективно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за
признаване уволнението на ищеца М.П.Г. от длъжността „изпълнител - ***, сграда при
работодателя Община К. за незаконно и неговата отмяна за възстановяване на
предишната работа и за изплащане на обезщетение в размер на шест брутни трудови
възнаграждения.
Счита, че иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е неоснователен по следните съображения: Всички наведени в исковата молба
твърдения за незаконност на уволнението са неоснователни, не отговарят на
действителните фактически отношения между страните. Действително в чл. 68, ал.
3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни трудови
договори, само за работа с временен, краткотраен или сезонен характер. Съгласно
чл. 68, ал. 4 от КТ, обаче, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1
за срок най-малко една година може да се сключва за работа и дейности, които
нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но само при наличието на
конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия
договор, посочени в него, съгласно §1, т. 8 от ДР на КТ.
Твърди, че в процесния случай, ищецът е работил по трудов
договор с неопределен срок до г., като трудовият договор и допълнителните
споразумения към него са били сключени на основание чл. 119, във вр. с чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ. Считано от г. с Допълнително споразумение № *** г. към
трудовия договор страните са изменили съществуващото трудово правоотношение по
взаимно съгласие, като основание за изменението на клаузата за срок е посочено
„чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с
Решение № 12/16.12.2015 г. на Общински съвет - К. и ПМС № 66/28.03.1996
г."
Заявява, че при преценката на Допълнително споразумение №
*** г. се установява, че е спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ. Договорът
е сключен за срок от една година. Налице е обективна причина по смисъла на §1,
т. 8 от ДР на КТ, тъй като е видно, че в него изрично е посочено, че се сключва
на основание ПМС № 66/1996 г. Същото
регламентира назначаване на лица по трудов договор в бюджетните организации за
извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената
численост на персонала. Съгласно чл. 2 от същото постановление, за длъжностите,
на които се назначават лица по реда на чл. 1 от него, се разработва
допълнително разписание на длъжностите. Средствата за работна заплата и
осигурителните вноски за тях на лицата, включени в допълнителното разписание на
длъжностите по ал. 1, се планират и отчитат в съответствие с изискванията на
Единната бюджетна класификация. Средствата се планират за една бюджетна година
и са включени в бюджета на обслужващото звено за съответната бюджетна година.
Това обуславя срочността на така сключения между страните трудов договор.
Сочи, че дейността на работника е дофинансирана от
общинския бюджет, извън републиканския бюджет, с който съответно се финансират
дейностите, включени в щатното разписание. В тази връзка правилно срокът на
трудовия договор е обвързан с края на бюджетната година. Това обстоятелство
обуславя срочността на трудовия договор на ищеца. Т. е. налице е
"Изключение" по смисъла на § 1. т. 8, във вр. с чл. 68, ал. 4, а
именно налице са конкретни икономически и финансови обективни причини,
съществували към момента на сключване на трудовия договор, същите са посочени в
него, обуславяйки срочността му. В този смисъл, счита, че правилно е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с процесната заповед, поради изтичане на
срока, във връзка с края на бюджетната година.
Не оспорва факта, че действително законодателят предвижда
промяна в трудовия договор да става само по взаимно съгласие между страните. Съгласно чл. 67, ал. 3 от КТ: Трудовият
договор не може да се превръща в договор за неопределено време, освен по
изрично желание на работника или служителя изразено писмено. С факта на
подписване на допълнителното споразумение, работникът се е съгласил, изрично
писмено, трудовият му договор да се превърне в срочен такъв. Счита, че в случая
не е налице неяснота или непълнота на законовата разпоредба, поради което
цитираната в исковата молба съдебна практика, не би трябвало да променя
разпоредбите на Кодекса на труда.
Твърди, че независимо от това, в процесния случай не е
налице хипотезата на чл. 67, ал. 3 от КТ, а е приложима хипотезата на чл. 68,
ал. 4 от КТ. във вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ, която регламентира, че изрично
желание на работника следва да бъде заявено при договорен срок по-малък от една
година. Тази норма е специална по отношение на нормата на чл. 67, ал. от КТ,
което обуславя приложимостта ѝ в процесния случай.
Сочи, че от всичко изложено до тук, по безспорен начин се
доказва, че искът за признаване уволнението на ищеца от длъжността „изпълнител
- ***, сграда за незаконно и неговата отмяна е неоснователен.
По иска за възстановяване на предишната работа излага
следното становище: Този иск е акцесорен по отношение на главния иск.
Неоснователността на иска за признаване уволнението на ищеца от длъжността
„изпълнител - ***, сграда за незаконно и неговата отмяна, обуславя неоснователност
и на акцесорния иск за възстановяване на работа; по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ – този иск е
акцесорен по отношение на главния иск. Неоснователността на иска за признаване
уволнението(на ищеца за незаконно и неговото отхвърляне, обуславя
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за оставане без
работа; по иска с правно основание чл. 74 от КТ – при положение, че ищецът се позовава на презумпцията на чл. 68, ал. 5
от КТ, искът по чл. 74, ал. 2, във вр. с чл. 74, ал. 1 и ал. 4 от КТ се явява
недопустим, поради липса на правен интерес. Законодателят е въвел законова
презумпция в чл. 68, ал. 5, съгласно която трудовият
договор сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята за сключен за
неопределено време. Тази законова презумпция изключва приложението на чл.
74 от КТ, по силата на който се дължи нарочно произнасяне на съда по иск с
правно основание чл. 74 от КТ.
В този смисъл, моли съда да прекрати производството по
този установителен иск, поради липса на интерес от предявяването му и да
присъдите съответно направените от ответника разноски по този обективно
съединен иск в размер на 200 лв.
Моли съда, на основание всичко изложено до тук, да
постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове, за
признаване уволнението на ищеца от длъжността „изпълнител - ***, сграда бул.
„Ал. Батенберг" за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа и за изплащане на обезщетение в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, като неоснователни и недоказани. Моли съда да прекрати
производството по иска с правно основание чл. 74 от КТ. В случай, че съдът
прецени същият за допустим, моли да го отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат
М. С., моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена
защита по делото.
По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, която е депозирала заключение, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на съдебно счетоводната
експертиза, неоспорено от страните се установява, че обезщетението по чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ за периода 02.01.2019г. до 30.06.2019г. е 4 192.20 лева – брутен размер, съответно
3 772.98 лева нетен размер
С протоколно определение от
13.06.2019г. на основание чл.214, ал.1, предл.2 от ГПК съдът е допуснал
изменение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по
размер - обезщетение за времето пред
което ищецът е бил без работа за периода от 02.01.2019г. до 30.06.2019г. на
4 192.20 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищеца М.П.Г.
е работил по трудово правоотношение с ответника Община К. на длъжност „*** и ***“
– лагер Н., съгласно трудов договор №***г., за неопределено време.
С допълнително споразумение № *** г.
на основание чл. 119, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ страните са се
споразумели за следните изменения на трудовия договор на ищеца, считано от
01.10.2013 г. – от длъжност „изпълнител ***“, лагер Н. на длъжност „изпълнител ***“,
сграда булевард за неопределено време.
С допълнително споразумение № *** г.
към трудов договор на основание чл. 119, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ,
във връзка с решение № 12/16.12.2015 г. на Общински съвет – К. и ПМС №
66/28.03.1996 г. страните са изменили трудовия договор, считано от 26.01.2016
г. до 31.12.2016 г. От същото са установява, че ищеца продължава да изпълнява
длъжността „изпълнител ***“, сграда булевард, но договара е сключен за
определено време - .
Представено е и допълнително
споразумение № *** г., към трудов договор сключен на основание чл. 119, във вр.
с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с решение № г. на Общински съвет – К. и
ПМС № 66/28.03.1996 г. между страните по делото. С него страните са изменили трудовия договор,
считано от г. С допълнителното споразумение страните са постигнали съгласие трудовия
договор да е със срок до г.
Представено е и допълнително
споразумение № *** г. към трудов договор № *** г. Страните са се споразумели за
следните изменения на трудовото правоотношение между тях, считано от г. С него
страните са уговорили действие на трудовия договор до г.
Със заповед № *** г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М.П.Г., считано
от г. В заповедта е посочено като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение – изтичане на уговорения срок на трудовия договор.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно константната практика на ВКС
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на
факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и
фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. След
предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти, само
ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но
е пропуснал да посочи някой от фактите, на които то се основава.
По иска с правно основание чл. 74,
ал.1 от КТ за прогласяване на частична недействителност на допълнително
споразумение № *** г., допълнително споразумение № *** г и допълнително
споразумение № *** г. към трудов договор № *** г. в частта на отразеното, че същите се сключват
съответно за определен срок – 1 година.
Съгласно чл. 74, ал.1 от КТ трудов договор,
който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля,
е недействителен. Обявяването на недействителността може да стане както в
самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес,
включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово
възнаграждение и обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3
от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор
за определен срок, освен при изрично желание на работника или служителя, изразено писмено.
От горната разпоредба се налага
извода, че освен документираното желание на работника или служителя, изразено
писмено съгласно изискванията на чл.119 от КТ за промяна на съдържанието на
трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който
да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено
време да се промени в договор за определен срок, както и че това желание следва
да е доброволно изразено и да не е формирано
под непозволено въздействие на работодателя. Видно от молбите съдържащи се в
ЛТД на ищеца изхождащи от работника до работодателя му предхождащи подписването
на всяко едно от допълнителните споразумения същия е поискал промяна в трудовото му
правоотношение от длъжност „*** – ***“ на лагер Н. на длъжност „***“ в сградата
находяща се в град К. булевард. По делото няма ангажирани, нито пък наведени
доводи от страната желанието на ищеца за промяната на трудовото правоотношение
да е формирана под непозволено въздействие на работодателя.
По силата на Допълнително споразумение Допълнително
споразумение № *** г. № *** г.,
Допълнително споразумение № ***г. сключени между страните е възникнало
валидно трудово правоотношение за
длъжността „изпълнител ***“ сграда.
Съдът счита, че допълнителните споразумения по своята правна същност представляват нов трудов договор при същия работодател, по силата,
на който се заема различна длъжност и респ. трудовите задължения са конкретизирани в различна длъжностна
характеристика. Изпълнено е изискването работникът да е поискал писмено промяна на съдържанието на
трудовото правоотношение. От приложеното ЛТД на ищеца се установява, че
допълнителните споразумения са подписани от страните по трудовото
правоотношение поради изходяща молба от работника до работодателя.
С подписване на допълнителните споразумения, ищецът изрично е
изразил съгласието си да заема
новата длъжност при условията на трудов договор за определено време – 1
година, считано от подписването на всяко от допълнителните споразумения.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуване
на договорите трябва да се търси действителната обща вола на страните.
Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящия случай се
установи волята на страните по трудовия договор да изменят съществуващото
трудово правоотношение между тях, като ищеца заеме нова длъжност при същия
работодател за определено време.
Вън от изложеното съдът намира, че с
Допълнително споразумение № *** г. , считано от 26.01.2016 страните са изменили
съществуващото правоотношение помежду им, като основание за изменението на
клаузата за срок е посочено „чл.119, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от КТ във
връзка с Решение №12/16.12.2015г. на Общински съвет – К. и ПМС №66/28.03.1996г.
Спазена е разпоредбата на чл.68, ал.4 от ГПК, договорът е сключен за една
година. Следва да се отбележи, че в допълнителното споразумение е посочено като
основание са сключването му ПМС №66/28.03.1996г. ПМС № 66/96 г. регламентира назначаването
на лица по трудов договор в бюджетните организации за извършване на работи,
необходими за съответната организация извън
утвърдената численост на персонала. За длъжностите, на които се
назначават лицата по реда на чл. 1 от Постановлението се разработва
допълнително разписание на длъжностите – чл. 2 от ПМС № 66/96 г. Средствата за
работна заплата и осигурителни вноски на лицата, включени в допълнителното
разписание на длъжностите, посочени в ал. 1 се планират и отчитат в
съответствие с изискванията на Единната бюджетна класификация. Тези средства се
планират за една бюджетна година и същите са включени в бюджета на обслужващото
звено за съответната бюджетна година, което обуславя срочността на сключения
между страните трудов договор.
Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по
изключение, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година
може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, но само при наличие на конкретни икономически, технологични,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, съгласно §. 1, т. 8 от ДР на КТ.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице изключение по смисъла на §. 1, т. 8, във вр. с чл. 68, ал.
4, т.е. налице са конкретни икономически и финансови обективни причини, които
са съществували към момента на сключване на трудовия договор, посочени са в
същия, които обуславят срочността му.
С
оглед изложеното съдът счита, че страните ясно са изразили воля трудовият
договор да е със срок за определено време. По изложените съображения искът за
прогласяване на частична недействителност на допълнително споразумение № ***г.,
допълнително споразумение № ***г. и
допълнително споразумение № *** г. в
частта им в която е отразено, че същите се сключват за срок от една година,
като неоснователен следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.344 ал.1
т.1 КТ:
В тежест на работодателя е да докаже,
че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на работника/служителя на посочено в заповедта за уволнение основание. Трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено със Заповед № *** г. на основание на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 02.01.2019г.
Съгласно цитираната разпоредба
трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичането на уговорения срок.
В разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ законодателят е предвидил три
хипотези деня на прекратяване на трудовото правоотношение: при прекратяване с
предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока
на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието
и при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора. В настоящият случай трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, което е едно
от общите основания за прекратяване на трудовия договор, без която и да е от
страните да дължи предизвестие. Следва да се вземе предвид, че
прекратяването на трудовия договор при общите основания по чл.325 от КТ не се извършва по волята само
на една от страните по него, както е при основанията по чл.326, чл.327, чл.328
и чл.330 от КТ, а е в резултат на съгласуваната им обща воля след сключването
му в хипотезата на чл.325, ал.1 т.1 от КТ или при сключването в хипотезите на
чл.325, ал.1 т.3- т.5 от КТ или наличието на други причини и юридически факти,
които правят неизбежно прекратяването на трудовия договор- чл.325, ал.1,
т.6-т.12 от КТ /Коментар на КТ, В.М., решение
№4/21.02.2012 г. по гр.д.№ 278/2011 г. на ВКС, IV г.о. /.
Следователно за да настъпи правният ефект на прекратяването на трудовия договор
в хипотезата по чл.325, ал.1, т.3 от КТ е достатъчно работодателя да уведоми
писмено работника/служителя, че юридическият факт е настъпил т.е. уговорения
срок е изтекъл и правоотношението се счита прекратено. Последващото връчване на
екземпляр от заповед №*** г. не е конститутивен елемент от фактическия състав
на прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.3 от КТ, а има само декларативно действие, т.е. оповестява
факта на вече прекратения по силата на изтеклия срок договор.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовото
правоотношение, при наличие на предпоставките на чл. 325, ал.1, т.3 от КТ и
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Съединяването на искове по чл. 344,
ал. 1, точки 1, 2 и 3 от КТ е обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска
да разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с
решение. Кумулативното обективно съединяване на искове е допустимо и когато
претенциите са в съотношение на главна към акцесорни, т.е когато уважаването на
единия иск обуславя уважаването на другите искове. В такова съотношение са
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ. Водещ е иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за признаване незаконността на уволнението и за неговата
отмяна, а останалите – по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са акцесорни,
защото тяхното уважаване е възможно само ако заповедта за уволнение бъде
призната за незаконна и уволнението бъде отменено. Отхвърлянето на иска за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна като неоснователен
обуславя и отхвърлянето като неоснователни и на акцесорните искове – за
възстановяване на ищеца на предишната му работа като „изпълнител ***“, сграда
булевард „и за заплащане на сумата от 4 192.20 лева представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е останал без
работа от 02.01.2019г. до 30.06.2019г.
Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат
преюдициален характер по отношение на другите два обективно съединени иска
/Решение №625/1992 г. на III г.о. на ВКС/.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6
от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането
на ответника за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски
в размер на 1 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най –
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***
против Община К., ЕИК ***, град К., булевард ***, представлявана от Кмета Г.С. иск с правно основание чл. 74, ал. 2 във връзка
с ал. 1 от КТ за прогласяване на частична недействителност на допълнително
споразумение № ***г. допълнително споразумение № ***г. и допълнително
споразумение № *** г. в частта в която е отразено, че същите се сключват за
срок от една година.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** против Община К., ЕИК ***, град К., булевард ***,
представлявана от Кмета Г.С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване уволнението със Заповед №***г. на Кмета на Община К. за незаконно и
неговата отмяна, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** против
Община К., ЕИК ***, град К., булевард ***, представлявана от Кмета Г.С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа – „изпълнител – ***“,
сграда булевард.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** против
Община К., ЕИК ***, град К., булевард ***, представлявана от Кмета Г.С. иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за
оставане шест месеца без работа поради уволнението в размер на 4 192.20
лева за периода 02.01.2019г. до 30.06.2019г, заедно със законната лихва от
25.07.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Община К., ЕИК ***, град К., булевард
***, представлявана от Кмета Г.С. сумата от 1 300 лева представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :