МОТИВИ
КЪМ НОХД 774/20.:
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против Г.Н.И. - за това,
че на 15.07.2019 г., на гл. път 1-8 Пловдив-Пазарджик, в землището на обл.
Пазарджик, е намерила чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг Галакси S9“
на стойност 643.79 лв., собственост на Т.Б.Х. ***, ползван от Г.П.Х. ***, и в
продължение на една седмица не е съобщила за това на собственика, на властта
или на този, който я е загубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Съдебното
производство е проведено в отсъствие на подсъдимата на съответното ( и посочено в протокола)
процесуално основание.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за
осъдителна присъда и налагане на наказание глоба, ориентирано към минимума.
Защитникът
на подсъдимата не оспорва съставомерността на вмененото на деяние, като пледира за налагане
на минималното наказание, което предвижда закона за извършеното престъпление. .
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Св. Т.Х. закупила на 16.04.2018 г. на
изплащане от магазин на „А1“ мобилен телефон „Самсунг Галакси S9“, черен на
цвят, който подарила на съпруга си св. Г.Х.. Последният ползвал телефона със
СИМ карта с номер ***
На 15.07.2019
г., около обяд, св. Г. Х. се прибирал от гр. Пловдив със собствения си микробус
като се движел по пътя 1-8 Пловдив-Пазарджик. Няколко километра пред гр.
Пазарджик свидетелят отбил встрани и спрял, за да погледне гумата на автомобила
като горепосоченият мобилен телефон се намирал в задния джоб на панталона му.
Тогава при Х. дошла подсъдимата, която го заговорила, но той не й обърнал
внимание. След като проверил гумата свидетелят продължил пътя си, но в един
момент установил, че мобилният му телефон липсвал. Х. се върнал на мястото,
където бил спирал и потърсил там телефона, но не го открил като констатирал.
Същият
бил намерен от подсъдимата, която го прибрала и го занесла в дома си и го
показала на св. С.М., с когото живеела на съпружески начала, като обяснила
откъде го била взела. Впоследствие двамата отишли в заложната къща, в която
работела св. Р.А., и го заложили за 200 лв. (л. 44-45). Впоследствие той бил
продаден на неустановено лице.
Стойността му към момента на деянието
по експертна оценка е с приспаднато овехтяване възлиза на сумата от 643.79 лв.
Съдът
възприе описаната фактология въз основа на направеното от подсъдимата самопризнание
в интегрираните й по съответния процесуален ред обяснения от ДСП, което се
потвърди от напълно съответните и взаимподопълващи гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите Р., А., М., Х.и писмените доказателства - жалба на л. 8 ,
договора за продабжа на телефона на изплащан л.12 и сл. ДСП, заложен билет л.
44, ДСП и РКО - л. 45, ДСП. От тях се установяват факти, които покриват всички
елементи от състава на инкриминираното престъпление. Факт е, че процесната вещ
е била изгубена на процесното място от своя ползвател св. Х.. Тя е била открита на същото това място от
подсъдимата. При тези обстоятелства към момента на откриването й от подсъдимия,
ползвателят не е имал намерение да преустановява фактическата си власт върху
вещта, а това е станало извън неговата воля . Той не се е бил разпоредил с
вещта като я изхвърля, а я е загубил, след което отново се е върнал да я търси
на мястото, където основателно предполагал, че може да се е случило това, но
междувременно подсъдимата установила фактическата власт върху нея и то трайна.
Предвид
горните данни Съдът прие, че в обективно отношение действията на подсъдимата
покриват състава на вмененото ипрестъпление.
В
субективно отношение е съзнавала противоправността на деянието си, предвиждала
е последиците от него и ги е целяла ( разпоредил се е незабавно с телефона още
на следващия ден.). Съзнавала е, предвид мястото, където е открила телефона и
обстановката, в която го е открил, че
той е изгубен и следва да не го взема, а
ако го вземе да го предаде на съответните органи .
При
пълна обективна и субективна съставомерност на деянието Съдът призна подсъдимата
за виновна в извършване на престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.
При
определяне на ида и размера на наказанието се отчетоха на първо място ниската
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Отчитайки ниският
социален и финансов статус на подсъдимата, която сама отглежда двете си деца и
дори е заминала в Англия, за да се грижи да прехраната им( а и тази на
увредения си съжител, ниската стойност на предмета на престъпно посегателство ,
който е около размера на установената за страната минимална работна заплата,
Съдът прие, че съответно на извършеното
деяние и справедливо възмездие за извършването му е минималната глоба в размер
на 100 лева. Прецени се , че тя това наказание ще обезпечи постигане на целите
от реализиране на наказателната отговорност - поправяне на подсъдимата и
превъзпитание, предупредително и възпиращо въздействие върху него и останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата се възложиха сторените
съдебно деловодни разноски в размер на 57,96 лева - в полза на ОД на МВР
Пазарджик.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: