О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
09.06.2020г.,
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в закрито заседание на девети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2.
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от съдията В.Н.Ч.Д.№1837/2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.396, ал.1 и сл. от ГПК, вр. чл.72, ал.1 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.В.К.- САК
срещу Определение на СРС, НО, 11-ти с-в по НЧД№3927/2020г. от 28.03.2020г., с
което е допуснато обезпечение по искане на СРП по досъдебно производство №15072/2020г. по описа на 03 РУ СДВР,
пр.пр.№11654/2020г. по описа на СРП на наказанието „Глоба“ за престъпление по чл.327, ал.1 от НК
и по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем Т.П.П..
Първостепенният съд в
оспорвания акт е счел, че са налице изискуемите предпоставки по чл.396 от НПК -
както вероятна основателност на иска, преценено най-вече на база на приобщените
гласни доказателства, така и обезпечителна нужда. Прието е, че е конкретизирана
и искането от СРП обезпечителна мярка, поради което и е допуснато обезпечение
върху иззетата при извършен оглед на 17.03.2020г. парична сума от 15 900лв.
/петнадесет хиляди и деветстотин лева/ чрез налагане на запор /въпреки че
изрично в диспозитива на определението не е посочена обезпечителната мярка/.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената частна жалба и прецени материалите
по делото, е на следното
становище:
Процесуалният
закон обуславя предоставянето на привременна обезпечителна защита от
кумулативната даденост на няколко предпоставки: искът следва да е допустим и
вероятно основателен с оглед наличието на писмени доказателства в негова
подкрепа (чл.391, ал.1, т.1 от ГПК), да е налице обезпечителна нужда и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Безспорно на първо място се касае за образувано досъдебно
производство, по което П. е придобил качеството на обвиняем за конкретно
посочени по-горе престъпления от общ характер. Видно от изложеното по-горе за
престъпленията по чл.327, ал.1 от НК и по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда налагане на
наказание от вида, за което е допустимо обезпечение – „Глоба“ с конкретно
посочени размери.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се
направи обосновано предположение, че Т.П.П. е съпричастен към инкриминираните деяния. В
такава насока, съдът прие за подкрепящи тезата на СГП показанията на св.П.Р.,
св.С.А., св.Т. М., св.И.Ф., св.И. С., протокола за оглед на
местопроизшествие, с който са иззети определени вещи, вкл. и парите, спрямо
които се иска обезпечение със залог. Т.е налице вероятна
основателност на обвиненията, преценена на база на коментираните по-горе
доказателства. Налице е и обезпечителна нужда, като се има предвид характера и
вида на повдигнатите обвинения и вероятната продължителност на досъдебното и
съдебно производство, като с действията си обвиняемият може да затрудни
изпълнението на евентуално наложеното с присъдата наказание – „Глоба“.
Важно е с оглед крайните изводи на съда е да се посочи обаче какво
представлява наказанието „Глоба“. Същността му се свежда до създаване на
парично задължение за подсъдимия да плати определена парична сума в полза на
държавата. Подлежи на принудително събиране и за разлика от конфискацията може
да се събира от всяко имущество, принадлежащо на дееца – налично към момента на
постановяване на присъдата и такова, което е придобил впоследствие, вкл. и след
неговата смърт.
Предложената от молителя /СГП/ обезпечителна мярка – налагане на
запор по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК според СГС се явява неадекватна, тъй като видно от
находящите се по делото материали, няма категорични данни относно собствеността
на цитираните по-горе парични суми, за които дори не се твърди да са на
обвиняемия Т.П.П.. Според съдържанието на цитирания протокол за оглед
и изземване от 17.03.2020г. процесната сума пари е намерена и иззета от картонена
кутия в гаража. Обстоятелството, че помещението е ползвано от обвиняемия
категорично не може да се свърже със собственост, ощеповече при показанията на
св.К.. Нещо повече, вероятно самият прокурор е стигнал до същия извод, при все,
че „веществените доказателства не са иззети от конкретно лице“ /вж.
постановление от 26.03.2020г. с отказ за връщане на паричната сума на св.К..
За правилното приложение на закона в случая е от значение да бъде
отчетена същностната част от ТР № 2/11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС по т.д. №
1/2012 г. Според същото с оглед систематичното място на чл.72 от НПК налагането
на обезпечителни мерки се явява допустима от закона намеса в имуществената
сфера с фигурата на обвиняемия. Обезпечителните мерки могат да се вземат само
спрямо конкретен обвиняем и служат за обезпечаване на конкретни наказания от
системата наказания по НК, които във всички случаи са лични /чл.35, ал.1 от НК/. Нашият Наказателен кодекс изисква наличието на дадено физическо лице,
което да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, за да му бъде
наложено предвиденото в закона наказание, засягащо имуществената му сфера.
Поради това според ВКС, преди да наложи съответната обезпечителна мярка, съдът
следва да прецени и връзката на лицето, върху чието имущество ще въздейства със
своя съдебен акт, с това имущество. Съдът следва да провери по представените
доказателства дали имуществото, върху което се иска налагане на определена
обезпечителна мярка, принадлежи на обвиняемия. Във връзка с това се изисква да
бъдат представени актуални доказателства за правото на собственост на
обвиняемия върху конкретните вещи. Недопустимо е да се стига до ограничаване на
правната сфера на трети лица – например чрез налагане на обезпечителна мярка
върху вещи, собственост на членове на семейството на обвиняемия и т.н. В случая
според този съдебен състав такива доказателства в кориците на досъдебното
производство липсват.
По делото липсват и каквито и да било други доказателства –
писмени и/или най-вече гласни относно собствеността върху процесните родово
определени вещи. Именно поради последното и в преобладаващите случаи,
налагането на запор е свързано с конкретно посочване на банкова сметка, ***елна
отговорност лице, тъй като само по този начин не би се засегнало правото на
собственост на когото и да било друг. Съдебната практиката е категорична, че
фактът на притежаване на имуществото от дееца на общо основание подлежи на
доказване /р.№ 21 от 07.07.1980 г. по н. д. № 17/1980 г., I н. о. на ВС, р. №
34 от 29.06.1988 г. по н. д. № 29/1988г., ОСНК на ВС, р. № 16 от 14.02.1989 г.
по н. д. № 3/1989 г., ОСНК на ВС/.
В заключение, следва да се отбележи, че процесната сума е
приобщена по делото като веществено доказателство, поради което и за органите
на досъдебно производство съществуват процесуални механизми да обезпечат
наличието й до приключване на производството в случай че бъде поискано
връщането й /чл.111 от НПК/. Горното отново присъства и в цитираното по-горе
постановление на прокурора с отказ за връщане на веществените доказателства на
св.К..
Така мотивиран и на осн. чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.395, ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение на СРС, НО, 11-ти с-в по
НЧД№3927/2020г. от 28.03.2020г., с което е допуснато обезпечение по искане на
СРП по досъдебно производство
№15072/2020г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр.№11654/2020г. по описа на СРП на наказанието „Глоба“ за престъпление по чл.327, ал.1 от НК
и по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем Т.П.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ:1......................................
2.......................................