Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 04.11.2016год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 04.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №4015 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск на
основание чл.92 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ПЛЕВЕН, ЕИК 2016174760054, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №37,
представлявано от инж. ***, в качеството му на Директор, чрез юркс. ***,
служебен адрес: ***, против „ВИП ЛЕС 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, община Плевен, ул. „Стоян ***ски“ №77А,
представлявано от ***, в качеството му на управител, в която се твърди
следното: на 29.12.2015г. в гр. Плевен, община Плевен, на основание проведена
на 14.12.2015г. процедура – конкурс за продажба на стояща дървесина на корен и
Заповед №145/16.12.2015г. на Директора на ТП ДГС – Плевен за определяне на
купувач, е сключен договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен за
Обект 1604, с №42 по регистъра на ТП ДГС Плевен, находящ се на територията на
ТП ДГС Плевен между ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – гр. Плевен, общ. Плевен,
представлявано от инж. *** – качеството му на Директор и продавач и „ВИП ЛЕС 1“
ООД гр. Плевен, община Плевен,
представлявано от ***, в качеството му на управител и купувач.
Във връзка с
констатирани от служители на ТП ДГС Плевен, нарушения по Закона за горите на
30.03.2016г., описани и обективирани в констативен протокол № 3, на основание
чл. 274, ал.1, т.2 от ЗГ, на ***, в качеството му на управител на „ВИП ЛЕС 1”
ЕООД и контрагент по договора за продажба на стояща дървесина на корен в обект
1604 -ДГТ , са съставени 4 бр. АУАН с бланкови № 086858, № 086859, № 086860 и
086861 от 19.04.2016г. за нарушение на законовите разпоредби на чл. 213 ал. 1
т. 1 и т. 2 от ЗГ, преписи от които Управителят на ЮЛ е получил лично на
25.04.2016г.
Излага се, че договорът
за продажба на стояща дървесина на корен, сключен между ТП ДГС Плевен и „ВИП
ЛЕС 1 ЕООД” за обект 1604, на основание т.7.2 от раздел VII, т. 7.2 от
заложеното в него е едностранно прекратен от продавача поради съставяне на
цитираните АУАН за нарушения на разпоредбите на Закона за горите. Договорът е
прекратен с писмено предизвестие с №2030/25.04.2016г., като същото е изпратено
на ЮЛ по ел.поща на 25.04.2016г. и с писмо с обратна разписка с
№RPS580000WMPCD, получено на 27.04.2016г.
Като последица от това
ищецът заявява , че са налице изискуемите от закона предпоставки за това
ответната страна да бъде осъдена да му заплати уговорената неустойка в т.8.2 от
раздел VIII от договора, в размер 18200лв., претендирана в рамките на настоящия
процес.
Твърди се, че същата е
договорена от страните, като е налице виновно нарушаване на задълженията от
страна на купувача, предвид разпоредбите на чл.8.2 от раздел VIII - „Санкции и
неустойки” от Договора за обект 1604 - в случаите визирани в раздел VII точки
7.1 и 7.2 от договора. Съгласно посочените разпоредби купувачът дължи на
продавача обезщетение за неустойки за нанесени вреди от прекратеният договор в
размер на 20% от сумата отразена в раздел II т.2.1 на договора.
Като се навеждат доводи
за дължимост на неустойката , същата се претендира , ведно със законната лихва
, направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт-посочено в размер 300лв.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна е депозирала писмен
отговор чрез адв.М. , с който искът се
оспорва изцяло по основание и размер.
В о.с.з. ищецът се представлява от
представляващия Я.*** и юркс.***, която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
Ответната страна по делото, редовно
призована , се представлява от адв.М., който оспорва иска и навежда доводи в
о.с.з.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства, разпоредбите на
закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че страните са сключили процесния
договор от 29.12.2015год., както и това
,че на ответното дружество са съставени
посочените в обстоятелствената част на исковата молба четири Акта за
установяване на административно нарушение-видно е,че същите са съставени на И.***
, в качеството му на представляващ ответното дружество.
Ответникът
отрича да е получавал уведомление за
прекратяване действието на договора; оспорва размера на претендираната издръжка
и излага твърдения за нищожност на
клаузата на чл.7.1 и чл.7.2 от раздел VII-ми от процесния договор- като накърняващи добрите нрави.
Направено е и възражение, че прекратяването на договра е в нарушение на чл.87 ал.4 от ЗЗД, т.к.
неизпълнената част от задължението по
договора се явява незначителна.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Задължението на ответника да заплати неустойка е регламентирано в раздел VIII т.8.2 от договора от
29.12.2015год. Размерът й е изчислен от ВЛ Т.И., с оглед оспорването му от
страна на адв.М., като пълномощник на
ответното дружество. Видно е, че
размерът на дължимата неустойка е
именно претендираният от ищеца – заключение л.62 от делото. В раздел VII
в т.7.1 от договора е регламентирано, че същият може да бъде прекратен
незабавно и едностранно от продавача, с писмено предизвестие, без да се дължи
обезщетение за пропуснати ползи и неустойки
и за нанесени вреди, след констатирано нарушение на Закона за горите,
нанесло значителни вреди или констатиране на неизпълнение на технологичния план
от страна на купувача. Съгласно т.7.2. е
регламентирано още едно основание - след констатиране на нарушение на
разпоредбите на ЗГ. Няма спор, че с Протокол №3/30.03.2016год. са констатирани
нарушение на ЗГ, като проверката е извършена от служители на ищеца, в
присъствието на представляващия
ответното дружество , подписал същия протокол – л.8 от делото. Видно е, че на
25.04.2016год. на ответното дружество са съставени четири Акта за установени
нарушения съответно по чл.213 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ Забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2.
дървесина, непридружена с превозен билет. Видно е, че в закона не е упоменато дали дървесината следва да е
превозена с личен или със служебен транспорт, поради което доводите на ответника, че въпросният автомобил е лична собственост на И.***, а не
на ответното дружество, съдът приема за ирелевантни-приложено свидетелство за
регистрация на МПС на л.52 от делото. В случая
ищецът е прекратил едностранно и с предизвестие,изпратено и връчено на
ответника, действието на процесния договор, позовавайки се на разпоредбата на
т.7.2 от договора-в случая се изисква да бъде констатирано нарушение от страна
на ответника на разпоредби на ЗГ.Такива са били констатирани, съставен е бил
процесният Констативен протокол , а
впоследствие на ответника са били съставени и четири акта за
установяване на административно нарушение. Няма данни за това как е приключила проверката по
случая, но и това не е от значение за предмета на делото, предвид
уговорките на страните. С
изх.№2030/25.04.2016год. писмо, до ответника е изпратено съобщение /Предизвестие/
за прекратяване едностранно действието на договора на основание чл.7.2-л.14,15
от делото. Същият е поканен да заплати доброволно дължимата неустойка.Видно от приложеното
известие за доставяне е, че на 27.04.2016год. писменото предизвестие е било
надлежно връчено В разписката е положен подпис, който не е оспорен от страна на
ответника по предвидения в закона срок и ред – разписката е приложена на л.16
от делото. Съдът приема, че не е налице нищожност на т.7.1 и т.7.2 от процесния
договор, т.к. клаузите не са в противоречие с добрите нрави.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите
нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл.20 от ЗЗД го задължава
при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. При договора за дарение, като едностранна сделка, едно лице се
обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения
и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора
за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за
дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно
значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено
поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави,
дарението е нищожно. В случая, презумпцията, установена в чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД
обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. В случая,
страните са договори две хипотези/макар и недостатъчно конкретизирани/, при
настъпването на които да бъде прекратено действието на сключения договор с предмет-предоставено на
купувача сечище и прехвърляне правото на собственост възмездно върху маркирано
прогнозно количество дървесина на корен, по цени и количество, описани в
договора. В случая конкретните разпоредби на т.7.1 и т.7.2 от договора/касаещи
прекратяване действието на договора/ не могат да се приемат като противоречащи
на закона и морала – така Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №2293/2015
г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл.290 от ГПК
и др.
Съгласно чл.87
ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.В случая
ответникът не доказва констатираните спрямо него нарушения да могат да се
окачествят като незначително изпълнение по
сключения договор.
С оглед изложеното, съдът приема иска за доказан и основателен и следва изцяло да го уважи.
С оглед изхода
на делото ответното дружество следва да заплати на ищцовата страна направените
по делото разноски , както следва: 728лв. за внесена държавна такса, 100лв. за
депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение - в претендирания
първоначално с исковата молба размер,
или общо в общ размер 1128лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.7.2
от договор за продажба на стояща дървесина на корен от 29.12.2015год.
„ВИП ЛЕС 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, община Плевен, ул.„Стоян ***ски“ №77А, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО – ПЛЕВЕН, ЕИК 2016174760054, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Сан Стефано“ №37, представлявано от инж. ***, сумата 18200лв. дължима неустойка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2016год., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК „ВИП ЛЕС 1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, община Плевен,
ул.„Стоян ***ски“ №77А, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО – ПЛЕВЕН, ЕИК 2016174760054, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Сан Стефано“ №37, представлявано от инж. ***, направените разноски
по делото в общ размер 1128лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез ПлРС пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: