РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 3110 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ответника С.И.К., чрез пълномощника
си – адв. В.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, въззивна
жалба срещу Решение № 20226243 от 15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 39064/2019
г., СРС, 67-ми състав, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.“ АД срещу С.И.К. положителен установителен иск с правно основание
чл. 535 ТЗ за установяване на паричното притезание в размер на сумата от 2440,15 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 30.05.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2014 г. до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
69397/2014г. по описа на СРС, 67 състав.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,80 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 98,80 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
недопустимост, а при условията на евентуалност на оплакванията и за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа се, че вземането по записа на заповед е погасено по
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, тъй като е изтекла пет годишната давност.
Сочи, че във връзка с процесната ценна книга е било образувано изпълнително
производство, което е било прекратено поради настъпила перемция, а настоящето
исково производство било образувано след това.
Моли съда да обезсили обжалваното решение, а при условията
на евентуалност да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А.з.с.н.в.“ АД е подал в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страни в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ за
въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. Във връзка с оплакванията
за недопустимост на обжалвания съдебен акт следва да се отбележи, че към
момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 23.12.2014 г. в
разпоредбата на чл. 417, т. 9 ГПК е била нормативно установена възможността за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
запис на заповед. Наличието на изпълнително производство по издаден въз основа
на процесния запис на заповед изпълнителен лист, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /перемция/ не рефлектира върху допустимостта на съдебния акт, тъй като за
ищеца е налице правен интерес за установяване на вземането си по процесната
ценна книга. По изложените съображения и противно на наведените в жалбата
оплаквания обжалваното решение е допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Според разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца
се погасяват с тригодишна давност от падежа. В конкретния случай падежът на
ценна книга е., в съответствие с правилото на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на
определен ден – 22.08.2014 г., а заповедното производство и било образувано на
с подаване на заявление от кредитора на 13.12.2014 г., т.е. значителен период
преди изтичането на давността.
Не е изтекла и 5 годишната давност по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, тъй като от момента на издаване на Заповедта за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист от 23.12.2014 г., също
не е изтекла 5 годишната давност, доколкото исковата молба е входирана в съда
на 08.07.2019 г. и от момента на подаване на исковата молба същата е спряла на
основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД / докато трае съдебният процес относно вземането/.
Доколкото във въззивната жалба не са посочени други
оплаквания и с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният
съд достига съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.
С оглед цената на иска въззивното решение по произтичащо от
търговска сделка спор не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № I-47-140/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № 39064/2019
г., СРС, 67-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: