Р Е Ш Е Н И Е
№ 2283
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2502 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.И.М., ЕГН ********** ***, срещу
Решение № 99 от 01.07.2022 г., постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на Районен
съд - Карлово, II н. състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0281-000809/11.08.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с което на М.,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се отмени изцяло издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление Карлово към ОД на МВР
- Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред КРС е било НП № 21-0281-000809/11.08.2021
г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, РУ Карлово, с което на М.,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия АА бл. № 980325 от 19.06.2021
г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ Карлово, в който е констатирано, че на
19.06.2021 г. около 11,30 часа в гр. Сопот по бул. „Иван Вазов“ до № 40а с
посока на движение от запад към изток, М. управлява собствения си лек автомобил
Хонда ЦРВ с рег. № ***, като не се движи на необходимото разстояние от
движещото се пред нея друго превозно средство лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег. № ***, който от своя страна спира, за да пропусне пресичащи по пешеходната
пътека пешеходци, вследствие на което не може да избегне удар в него и го
блъска, като причинява ПТП с материални щети по двата автомобила и материални
щети по кош за отпадъци - нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение КРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските
показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че няма нормативно изискване контролните органи по движението по
пътищата да съставят АУАН само тогава, когато лично са присъствали на
нарушението. Напротив и най-често, с изключение на случаите на контролна
проверка на водача, контролните органи пристигат на мястото на нарушението,
след като то е вече осъществено. В този случай, и в съответствие с разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, те съставят АУАН в присъствието на нарушителя и на
свидетеля/и, които са присъствали при извършване или при установяване на
нарушението, т.е. те установяват релевантните факти на основата на преценка на
сведенията, дадени от нарушителя и свидетелите. На следващо място следва да
бъде съобразено, че няма пречка, нито изрична законова забрана, актът да се
състави в присъствието и по показанията на другия участник в ПТП, който е пряк
очевидец и може да установи чрез собствените си възприятия съществени факти и
обстоятелства от обективната действителност, които актосъставителят да
съпостави с обясненията на другия участник в ПТП и собствените си възприятия на
местопроизшествието, за да установи обективната истина, да квалифицира
нарушението и прецени чия е вината за произшествието. Отделно от това,
посочените като свидетели нямат властта на накарат полицейския орган да състави
АУАН, ако самият орган не е убеден в наличието на достатъчно доказателства за
осъществено административно нарушение. Именно с оглед на горното е
отговорността на съставителя на АУАН - като отчете достоверността на дадената
от нарушителя и от свидетеля информация и я отнесе към обективно установените
на място факти, да прецени осъществено ли е административното нарушение или не.
По отношение на наведените твърдения за наличие на основания за
прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл. 34
от ЗАНН, е необходимо да се посочи, че цитираната от касатора разпоредба няма
как да намерили приложени в случая, доколкото АУАН е съставен в деня на
установяване на нарушението, а НП по-малко от два месеца от съставяне на АУАН,
поради което и наведените в тази връзка възражения са неоснователни.
И не на последно място, във връзка с твърденията, че е налице „редуциране“
на точки от контролния талон, видно от представената по АНД справка за
нарушител/водач, М. няма отнети точки, отделно от това, нито в АУАН, нито в НП е
налице отразяване, че на лицето за извършеното нарушение се отнемат точки.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 01.07.2022 г., постановено по АНД № 192/2022 г. по описа на
Районен съд - Карлово, II н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.