РЕШЕНИЕ
№…
13.09. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ТАТЯНА БЕТОВА
Секретар А. Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №577 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от А.К.Д. чрез адв. П.Ц.П. срещу Решение № 246/ 08. 07. 2019 г. по гр. д. № 410/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно на издадената въз основа на решението заповед за защита, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна М.Т.Ц. чрез е изразила становище чрез процесуалния си представител адв.И.В., че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил мер-ки за закрила на основание чл.18 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Т.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на основание вр.чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие на А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да доближава на по-малко от 200 / двеста/ метра от пострадалото лице М.Т.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, жилището, в което живее в гр.Ч., ул.“***“ №***, работното й място в ЕТ „***“ №***, находящо се в гр.Ч., ул.“****“ Индустриална зона и местата за социален отдих, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
С решението на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг „Глоба” в размер на 200 / двеста/ лв., както и да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25 / двадесет и пет/ лв., 5 / пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист или общо сумата от 230 лв.
Ответникът А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати на М.Т.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева.
Съдът е постановил да се издаде заповед за защита с горното съдържание ведно с предупреждение към А.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** за последиците от неизпълнението на заповедта съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН , а именно задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата и на основание чл.16, ал. 3 ЗЗДН решението и заповедта да се връчат на страните и районното управление на МВР по настоящ адрес на извършителя и пострадалото лице.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че на 23.04.2019г. е било извършено физическо насилие спрямо М.Т.Ц. от страна на А.К.Д., като последният я блъснал и в резултат на това като причинно следствена връзка на последната след удар в хладилника било причинено травматично увреждане.Съдът е приел, че е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН съгласно който “домашно насилие” е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Съдът е приел, че целта на закона е да уреди и защити правата на лицата, пострадали от домашно насилие, чрез прилагане на посочените в чл.5 от ЗЗДН конкретни мерки.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в първоинстанционното решение, което приема за правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели, като се е позовал на показанията на свидетелката –очевидец Петя Димитрова (дъщеря на ищцата), представените медицински документи за увреждането на ищцата вследствие на инцидента с ответника и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно насилие от ответника спрямо ищцата. Същата безспорно е от кръга на лицата, които са посочени в разпоредбата на чл. 3, т. 7 ЗЗДН, които може да бъдат обект на домашно насилие и съответно са оправомощени да подадат молба за закрила по реда на ЗЗДН, тъй като е майка на съпругата на ответника. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че ответникът е осъществил домашно насилие чрез акт на физическо насилие вследствие на което са нанесени наранявания на ищцата. Районният съд подробно е обсъдил и показанията на свидетелите на ответника, като от разпита на тези свидетели ( З.М., И. И.) се установяват обстоятелства относно отношенията в семейството на ответника и П.Д. , но тези свидетели не са присъствали на инцидента и техните показания са въз основа на твърдения на ответника.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания затова, че районният съд при постановяване на решението си е съобразил само показанията на Петя Димитрова и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като не са съобразени показанията на останалите свидетели и доказателствата относно предизвикването на инцидента от страна на ищцата и Петя Димитрова.
Въззивният съд счита, че изложените доводи от въззивника за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни, тъй като съдът е съобразил всички доказателства, включително и медицинската документация за установеното нараняване на ищцата вследствие на действията на ответника при инцидента. От друга страна, дори и да се приеме, че ищцата и П. Д. са предизвикали инцидента, това не оневинява въззивника и не го освобождава от забраната да оказва насилие под каквато и да е форма върху лицата по чл. 3 ЗЗДН. В случая действията на ищцата и дъщеря й по повод инцидента са ирелевантни обстоятелства за установяване извършването на акт на домашно насилие от ответника, тъй като законът не регламентира действията на пострадалото лице и неговия принос за акта за домашно насилие като основание за освобождаване на извършителя от отговорност по ЗЗДН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените по делото разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 246/ 08. 07. 2019 г. по гр. д. № 410/ 2019
г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК А.К.Д. с ЕГН**********
да заплати на М.Т.Ц. с ЕГН********** направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 17, ал. 66 ЗЗДН е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :