Р Е Ш Е Н И Е
205 13.12.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шестнадесети октомври 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 777 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.
В исковата си молба „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез юрисконсулт Б.Н.Р.,
срещу Т.Р.К.,***, сочат, че на 01.07.2017 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД и дружеството- ищец, по силата на което
приложение вземането на „Изи Асет Менджмънт“ АД, произтичащо от Договор за
паричен заем № *******/07.03.2016 г. е прехвърлено в собственост на „АСВ“ ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички
лихви. Сочат, че във връзка с цесията, „Изи Асет Менджмънт“ АД са упълномощили
ищците в качеството си на цесионери по договор за прехвърляне на вземания, от
името на цедента и за своя сметка да уведомят длъжниците за извършената цесия.
В исковата молба сесочи, че на 07.03.2016 г. между „Изи
Асет Менджмънт“ АД, в качеството им на заемодатели и Т.Р.К. – като заемател, е
сключен Договор за паричен заем № ******* от същата дата, като в съответствие
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
Европейски формуляр, предоставен предварително на К., е предложено сключване на
договор за паричен заем. Ищците сочат, че със сключването на този договор „Изи
Асет Менджмънт“ АД са се задължили да предоставят на К. сума в размер на
1000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като редът и
условията, при които е отпуснат кредита са уредени в договора за заем и Общите
условия към него. Според ищците, пак там се урежда задължението на К. да
заплати на „Изи Асет Менджмънт“ АД погасителни вноски по изплащане на
главницата на кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният % е фиксиран за срока на договора и е посочен в
него.
Според ищците, общата стойност на плащанията по кредита,
която е уговорена между „Изи Асет Менджмънт“ АД и К. възлиза на сумата от
1147,40 лв., като договорната лихва по кредита е уговорена между страните и
възлиза на 147,40 лв. Заемодателят се е задължил да върне кредита в срок до
13.12.2016 г., на 20 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 57,37 лв.
всяка, като първата погасителна вноска е уговорена на 22.03.2016 г., а падежът
на последната погасителна вноска е 13.12.2016 г.
Ищците твърдят, че на основание чл. 16, ал.2 от процесния
Договор за паричен заем К. е заявил, че е запознат с тарифата за таксите на
„Изи Асет Менджмънт“ АД, като в случай, че забави заплащането на погасителна
вноска на съответния падеж с повече календарни дни, дължи и заплащането на
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания) за събирането на просрочените вземания, в
размер на 9,00 лв., като такава такса се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни. Според ищците, заемателят не може да заплати по-висока сума
от 45,00 лв. за начислени разходи. Сочат, че на К. е начислена максималната
сума за такса разходи, в размер на 45,00 лв.
Дружеството -ищец сочат, че съгласно клаузите на
процесния договор К. се е задължил в тридневен срок от подписването на Договора
за заем да представи на заемодателя „Изи Асет Менджмънт“ АД обезпечение на
задължението му по договора чрез поръчители – 2 физически лица, отговарящи на
изискванията на заемодателя или чрез банкова гаранция с бенефициер „Изи Асет
Менджмънт“ АД, която е издадена за усвояване на паричния заем в размер на
цялото задължение на заемателя К., която да е валидна за 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора за заем. Ищците твърдят, че К. не
е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което
„Изи Асет Менджмънт“ АД са начислили на същия неустойка за неизпълнение на
договора в размер на 701,20 лв., която страните са постигнали споразумение, да
бъде разсрочена на 20 равни погасителни вноски в размер на 35,06 лв., платими
на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
съгласно исковата молба, погасителната вноска, която е следвало да бъде
заплащана от К. е в размер на 92,40 лв. Ищците твърдят, че съгласно Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на К.
е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
15.06.2016 г. до датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като общият размер на начислената лихва възлиза на сумата от 117,28
лв.
Дружеството -ищец сочат, че К. не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството, като заплатена е само сумата от
600,00лв., с която са погасени: неустойка за неизпълнение в размер на 210,78
лв., такса разходи в размер на 45,00 лв., договорна лихва в размер на 71,75 лв.
и главница в размер на 272,47 лв. Сочат, че срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно -13.12.2016 г. и не е
обявяван за предрочно изискуем. От незаплатените задължения на ответника Т.К.
дружеството- ищец претендират обща сума в размер на 1410,88 лв.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД молят съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на Т.Р.К., че същият дължи на
дружеството -ищец сумата от 727,53 лв. представляваща главница по договор за
паричен заем, № *******/07.03.2016 г., сумата от 75,65 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.06.2016 г. до 13.12.2016 г. – падежа на
последната погасителна вноска, сумата от 490,42 лв., представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение през периода от 14.06.2016 г. до
13.12.2016 г., сумата от 117,28 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.06.2016 г. до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 30.04.2018г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 30.04.2018г., до окончателно изплащане на вземането.
Молят да бъде приложено служебно ч.гр.дело № ***/2018 г.
по описа на Панагюрския районен съд.
Молят да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото и извърши проверка в счетоводството на дружеството-ищец и на дружеството
– заемодател- „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да отговори на следните въпроси, а
именно: Какъв е остатъкът от задължението на Т.К. по Договор за паричен заем № *******/07.03.2016
г.; Какъв следва да е размерът на лихвата, която ответникът дължи вследствие на
забавеното плащане.
Молят да се приеме като доказателство към настоящата
искова молба Уведомително писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-С-ИАМ/*******/06.08.2018
г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея, съгласно постановените от ВКС решения, съгласно чл. 290 и чл. 291 от ГПК във връзка с чл. 99, ал.3, пр.1 от ЗЗД.
Молят делото да бъде разгледано в отсъствие на
представител на дружеството -ищец, като ако бъдат допуснати доказателствени
искания на ответната страна, да бъде даден срок за становище по тях от ищците.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски, както
по настоящото гражданско дело, така и по ч. гр. дело № ***/2018 г по описа на
този съд.
Представят следни писмени доказателства, в копие: Договор
за паричен заем № *******/07.03.2016 г.; Тарифа на „Изи Асет Мендиджмънт“ АД;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.;
Потвърждение за сключена цесия – 2 броя; Извлечение от регистрите на
дружеството- ищец за регистрираните вземания, където под № 59 е вписан
ответника; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания изх. №
УПЦ-П-ИАМ/*******/05.07.2017 г., ведно с обратна разписка на „Български пощи“,
неоформена; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания изх. №
УПЦ-С-ИАМ/*******/06.08.2018 г., ведно с обратна разписка на „Лео Експрес“,
неоформена.
С Определение № 129/18.03.2019г. на ответника Т.Р.К. е
назначен особен представител – адвокат от Пазарджишка адвокатска колегия – Н. Ч.Б.,
която в законоустановения срок представя писмен отговор на исковата молба.
Особеният представител твърди, че предявения установителен иск е процесуално
допустим и неоснователен.
Твърди, че ищците не са представили доказателства,
относно съществувавенот на фактите, породили вземането по основание и размер,
както и че ответника Т.К. е уведомен за извършената цесия. Сочи се, че същият
не е легитимна страна по делото, защото цесията не е валидна, понеже
прехвърлянето на вземането трябва да е съобщено на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че надлежното
съобщаване на цесията от цедента на длъжника, съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД цели
да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането и да го предпази от
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Особеният представител
сочи, че липсва облигационна връзка между ищеца и ответника, съгласно чл. 99,
ал.3 и ал.4 на ЗЗД и ако прехвърлянето на вземането не е съобщено на длъжника,
няма действие спрямо него. Възразява срещу искането на дружеството -ищец
уведомяването за извършената цесия да бъде извършено с връчването на препис на
исковата молба, тъй като особения преставител не може да приема материално-
правни изявления, каквото е цесията.
Съгласно писмения отговор на исковата молба, процесният
договор за паричен заем от 07.03.2016 г. не отговаря на чл. 10, ал.1 от Закона
за потребителския кредит, който предвижда всички елементи на договора да се
представят по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
не по-малък от 12 и в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Според особения представител на ответника, не е спазен минималния
размер на шрифта и договорът, предмет на делото е недействителен, във връзка с
чл. 22 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД.
Особеният представител на ответника сочи, че по договора
липсва погасителен план, който съгласно
чл. 11, т.11 от ЗПК определя задължителните реквизити, които трябва да се
съдържат в договора, а в процесния договор се определят само параметрите на
кредита и общия размер на двуседмичната погасителна вноска, от което не могат
да се правят изводи за конкретни параметри на дължимите суми, понеже не е
посочен размер на главницата и лихвите, във всяка една погасителна вноска.
В писмения отоговор се сочи, че не е известно по каква
методика се изчисляват вноските за погасяването на кредита, понеже те не трябва
да са определяеми по размер, а конкретно и ясно посочени.
Твърди се, че няма стандартен европейски формуляр,
подписан от заемателя Т.Р.К. и не е ясно дали е представен и връчен към момента
на сключване на договора. Според адвокат Ч. – Б., дружеството- ищец твърдят, че
ответникът е погасил част от задължението си със сумата от 600,00 лв., без да
са представени доказателства за това, като липсват и доказателства относно кога
е преустановено плащането по договора. Сочи, че съгласно чл. 99 от ЗЗД,
предишният кредитор е длъжен да предаде на новия намиращите се у него
документи, които установяват вземането, но такива документи не са представени с
исковата молба, като липсват и доказателства за фактическото предаване на
посочената в договора сума, тъй като договора за заем е реален договор и същият
се счита сключен към момента на предаване на заеманата сума. Твърди, че ищците
не са доказали възникването и изискуемостта на задължението към първия кредитор
със съответните счетоводни документи – документите за плащане, от които е
видно, че К. е получил сумата от 1000,00 лв. и че към момента е погасил 600,00
лв. от това задължение.
В писмения отговор на исковата молба се твърди, че в чл.
4, т.2 от процесния договор за кредит е предвидена неустойка, ако заемателят не
представи обезпечение в определения от заемодателя срок, като тази неустойка е
прекомерно завишена спрямо задължението по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Особеният
представител твърди, че при така поставените условия, договорът за кредит не
отговаря на изискванията за добросъвестност и е налице неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора.
Сочи, че това представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, които законът
обявява за нищожни.
Моли, да бъде отхвърлен изцяло предявеният от „А.з.с.н.в.“
ЕАД иск като неоснователен и недоказан, както и поради противорение на
императивните изисквания на закона.
Претендира разноски по делото, включително и
възнаграждение за особен представител.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответникът Т.Р.К., редовно призован, не се явява, вместо него се явява
особения му представител адвокат Н. Ч. – Б., от ПзАК.
По делото е приобщено ч. гр. дело № ***/2018г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
По делото е представен Договор за паричен заем № *******/07.03.2016 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, от
който се констатира, че на ответника К. е отпуснат паричен заем в размер на 1000,00
лв., представляващ потребителски заем по продукт „Изи Макс 24“. От договора се
установява, че срокът на кредита е 40 седмици, през който срок следва да бъдат
направени 20 погасителни вноски, като са фиксирани датите на плащане на
погасителните вноски -от 22.03.2016 г. до 13.12.2016 г. и е посочен размерът на
двуседмичната погасителна вноска, който е 57,37 лв.
В договора е фиксиран годишният лихвен процент по заема – 35%, годишният
процент на разходите по заема -41,39%, като е посочен и общият размер на всички
плащания, който възлиза на сумата от 1147,40 лв.
Страните, с подписването на договора, са се съгласили, че с този си подпис К.
е удостоверил, че е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена, заемна сума.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответникът К. са се съгласили,
с подписването на договора за заем, ответникът да получава на електронната си
поща, посочена в договора, всякакви електронни изявления и документи от
заемодателя, както във връзка с договора, така и при бъдещи кандидатствания за
паричен заем и сключване на други договори за паричен заем.
От договора за заем е видно, че страните са се
споразумели да сключват нови договори за парични заеми чрез използване на
средства за комуникация от разстояние – чрез телефон.
Пак от договора е виден електронния подпис на заемателя К.,
който представлява четирицифрен код, изпратен на ответника чрез СМС на
телефонния му номер. При сключване на договора, К. се е задължил да опазва
строго тайната на 4 цифрения код и да не го разкрива на трети лица, като при
всяко произнасяне на кода, с цел подписване на договори от разстояние чрез
телефон, поражда правни последици за К..
Видно от приложеното по делото Предложение за сключване
на договор за паричен заем, Т.Р.К. е пожелал да му бъде отпуснат заем в размер
на 1000,00 лв. по продукта „Изи Макс 24“ на „Изи Асет Мениджмънт“АД, със срок
на погасяване 20 седмици, с дата на първа вноска -22.03.2016 г., като е заявил,
че има чист разполагаем месечен доход в размер на 1395,00 лв. В предложението
за сключване на договора е отразено, че К. е с непрекъснати здравноосигурителни
права.
По делото е приложена Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
от която е видно, че като разходи за събиране на вземането, при забава на
плащането на вноска повече от 30 дни, е предвидена такса, в размер на 9,00 лв.,
за издаване на удостоверение за липса на задължения по всички продукти, с
изключение на „Изи Инкредо“ се събира такса в размер на 12,00 лв., с включен
ДДС, а за издаване на удостоворение за липса на задължения по продукта „Изи
Инкредо“ се събира такса в размер на 20,00 лв., с ДДС. Съгласно тарифата,
разходите за събиране на вземането се изразява в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещение на
адреса на потребителя, като разходът в размер на 9,00 лв. се начислява за
всички продукти и общия размер на начислените разходи не може да надвишава
сумата от 45,00 лв.
Към Тарифата е публикуван Ред за предоставяне на потребителски
кредити от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в които е посочено, че след извършване на
оценка на кредитоспособността, дружеството- кредитодател взема мотивирано
решение дали да бъде отпусната заемна сума и какъв да бъде нейният размер. Този
ред има характер на Общи условия за отпускане на заеми от „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
По делото е приложен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и дружеството- ищец „А.з.с.н.в.“ ООД, от който е видно, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД са прехвърлили на ищците, определен брой станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по кредитите.
Неразделна част от този договор за цесия, представлява и
Приложение № 1 от 01.07.2017 г., в което под № 59 е посочен ответника Т.Р.К..
Видно от приложеното по делото Потвърждение за сключена
цесия, на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
потвърдили, че е извършена цесия на всички вземания, индивидуализирани в Приложение
№ 1 от 01.07.2017 г., което представлява неразделна част от Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
По делото е приложено уведомително писмо за извършено
прехвъляне на вземания (цесия) отправено до ответника К. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, но от приложеното по делото известие за
доставяне от 10.07.2017 г. се установява, че „Български пощи“ ЕАД са посочили,
че К. се намира в Република Чехия към дата 10.07.2017 г.
По делото е приложено второ уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания, отправено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез
дружеството -ищец, като от приложена по делото Обратна разписка към
товарителница № 67943573/07.08.2018 г. на „Лео Експрес“ АД, се констатира, че
пратката е върната, като ответникът К. не е получил уведомлението за
извършената цесия.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза, от което се констатира, че общото задължение на
ответника Т.К. възлиза на сумата от 1848,60 лв., от които сумата от 1000,00 лв.
представлява главница, сумата от 147,40 лв. са договорна лихва, а неустойката
възлиза на 701,20 лв. Вещото лице е констатирало, че за погасяване на
задълженията по договора е изготвен погасителен план, съдържащ 20 на брой
погасителни вноски, всяка една от по 92,43 лв., като първата е дължима на дата
22.03.2016 г., а последната- на 13.12.2016 г. Вещото лице сочи, че
погасителните вноски са анюитетни по отношение на главницата и договорната
лихва, а погасяването на неустойката е предвидено да стане на 20 погасителни вноски,
всяка от по 35,06 лв. В заключението се сочи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД са начислили 45,00 лв. разходи
за събиране на вземането на 5 дати- от 17.06.2016 г. до 17.10.2016 г. в размер
на 9,00 лв. всяка. Експертът твърди, че с внесените от ответника суми са
погасени изцяло 6 погасителни вноски и частично 7-ма погасителна вноска за 0,42
лв. неустойка. Вещото лице посочва в заключението си, че общият размер на
направените от К. вноски за погасяване на задължението по договора възлиза на
сумата от 600,00 лв., с които е погасена неустойка в размер на 210,98 лв.,
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв., договорна лихва, в
размер на 71,75 лв. и главница в размер на 272,47 лв. Така, остатъкът от
задължението на Т.К. по паричен заем № *******/07.03.2016 г., съгласно
заключението, възлиза на главница в размер на 727,53 лв., договорна лихва в
размер на 75,65 лв., неустойка в размер на 490,42 лв., или всичко по договора
се дължи сумата от 1293,60 лв., а размерът на лихвата, която К. дължи
вследствие забавено плащане за периода от 15.06.2016 г. до 30.04.2018 г., върху
главницата от 727,53 лв., възлиза на сумата от 138,43 лв.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
между дружеството- ищец и ответника К. е сключен Договор за паричен заем № *******/07.03.2016
г., в който договор е уговорен кредит в размер на 1000,00 лв., със срок на
погасяване 40 седмици, през който срок следва да бъдат направени 20 погасителни
вноски, като са фиксирани датите на плащане на погасителните вноски от-
22.03.2016 г. до 13.12.2016 г. и е посочен размерът на двуседмичната
погасителна вноска, който е 57,37 лв. В договора е фиксиран годишният лихвен
процент по заема – 35%, годишният процент на разходите по заема -41,39%, като е
посочен и общият размер на всички плащания, който възлиза на сумата от 1147,40
лв. Страните са се съгласили, че с подписването на договора, К. е удостоверил,
че е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка
за предадена, съответно получена, заемна сума.
От заключението на вещото лице се установи категорично, че К. е получил
сумата от 1000,00 лв. и е започнал погасяването на кредита, като общият размер на направените от ответника вноски за
погасяване на задължението по договора за заем възлиза на сумата от 600,00 лв.,
с които е погасена неустойка в размер на 210,98 лв., разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв., договорна лихва, в размер на 71,75 лв. и
главница в размер на 272,47 лв. Така, остатъкът от задължението на Т.К. по
паричен заем № *******/07.03.2016 г., съгласно заключението, възлиза на
главница в размер на 727,53 лв., договорна лихва в размер на 75,65 лв.,
неустойка в размер на 490,42 лв., или всичко по договора се дължи сумата от
1293,60 лв.,
По делото не бяха представени никакви доказателства, че дължимата главница,
договорна лихва и неустойка са били погасени от Т.Р.К. през периода, уговорен в
договора за кредит или след подаване от страна на дружеството -ищец на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч. гр.дело № ***/2018 г. по описа на настоящия съд.
Безспорно се установи само, че сумата е получена, че К. е започнал погасяването
на кредита, като е внесъл сумата от 600,00 лв., след което е прекратил изплащането
на седмичните погасителни вноски. Установи се наличие на погасителен план,
съдържащ ясни правила за погасяване на кредита, както и неблагоприятните
последици в случай на непогасяване на предвидените седмични вноски.
Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Т.Р.К.
установителен иск, като бъде признато за установено, че между дружеството -
ищец и ответника, съществува вземане по Договор за паричен заем № *******/07.03.2016
г., съгласно който К. е получила кредит в размер на 1000,00 лв. и дължи на дружеството-
ищец заплащането на сумата от 727,53 лв. представляваща главница по договор за паричен заем, сумата от
75,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.06.2016 г. до
13.12.2016 г. – падежа на последната погасителна вноска, сумата от 490,42 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение през периода
от 14.06.2016 г. до 13.12.2016 г., сумата от 117,28 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.04.2018г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 30.04.2018г., до окончателно изплащане
на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Т.Р.К. да
заплати на дружеството- ищец сторените по делото съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 728,22лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на
50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., депозит за
назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150,00
лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на
300,00лв., както и сторените по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на Панагюрския
районен съд разноски, които възлизат на сума в общ размер на 78,22 лв., която
сума представлява сбор от държавна такса в размер на 28,22 лв. и 50,00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че производството по настоящото гражданско дело е водено
без явяване на представител на дружеството – ищец в открито съдебно заседание.
Представител на ищците не е участвал в извършване на процесуални действия –
събиране на доказателства, обсъждане на заключението на вещото лице и други.
Представяни са писмени становища. По тази причина съдът счита, че следва да
бъде осъден ответника К. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. и Т.Р.К., с ЕГН- **********,***,
че К. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД заплащането на сумата от от 727,53 лв.(седмстотин
двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща главница по
договор за паричен заем паричен заем № *******/07.03.2016 г., сумата от 75,65
лв.(седемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 14.06.2016 г. до 13.12.2016 г. – падежа на последната
погасителна вноска, сумата от 490,42 лв.(четиристотин и деветдесет лева и
четиридесет и две стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение през периода от 14.06.2016 г. до 13.12.2016 г., сумата от
117,28 лв.(сто и седемнадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.04.2018г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 30.04.2018г., до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Т.Р.К., с ЕГН- **********,***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Н.Т.С. и М.Д.Д., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 728,22лв. (седемстотин двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки),
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. (сто и петдесет
лева), депозит за назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза
в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), депозит за назначаване на особен
представител на ответника в размер на 300,00лв. (триста лева), както и
сторените по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд
разноски, които възлизат на сума в общ размер на 78,22 лв.(седемдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки), която сума представлява сбор от държавна такса
в размер на 28,22 лв. (двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки) и
50,00лв. (петдесет лева)– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: