МОТИВИ към Присъда №
180/18.07.2018г. по НОХД №
3956/2018г. по описа на ПРС
- ХХІІІн.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н.М.А. за това, че на 09.02.2018г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив – извършила е престъплението, след като е бил осъждана
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, е отнела чужди движими вещи
– парична сума в размер на 900,00 лв. от владението на П.Г.В., ЕГН **********, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от
НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата Н.М.А. се признава за виновна.
В съдебно заседание подсъдимата Н.М.А. лично и чрез защитника си – адв. П, е направила искане
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК
без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С
протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните
като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените
в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимата Н.М.А. е родена на ***г***, б, българска гражданка, с начално
образование, неработеща, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
До настоящия момент подс. А. е осъждана
общо шест пъти, като последният постановен съдебен акт е протоколно определение
от 26.06.2014г. по ЧНД № 3134/2014г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, с
което са групирани наказанията на А., наложени по НОХД № 1517/2012г. по описа
на Окръжен съд гр. Пловдив и по НОХД № 6877/2013г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, като е определено едно общо най – тежко наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години. Това наказание е било изтърпяно от подсъдимата
на 18.07.2014г.
На 09.02.2018г., около 01:00 ч. свид. П.В.
се разхождал по пешеходната алея на бул. „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, в района
на Централна гара. Вървейки по алеята свидетелят срещнал жена – подс. Н.А..
Последната предложила на свид. В. секс срещу заплащане. Свидетелят се съгласил
и предложил на подсъдимата да хванат такси и да отидат в домът му, но тя
отговорила, че не е необходимо да ангажират такси, тъй като имала превоз. С
оглед на последното подсъдимата завела свид. В. до наблизо паркиран лек
автомобил. Това бил автомобилът на свид. С Д, управляван от самия него. Със
същия свид. В. и подс. А. отишли до домът на последния, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Г К“ № . Там свид. Д останал в автомобилът му да чака, а свид. В.
и подсъдимата се качили в апартамента. След влизането в апартамента двамата
отишли в хола, където В. попитал А. колко ще струва секса, като тя му
отговорила 35,00 лв. Свидетелят отишъл до гардероб, поставен в стаята и взел
сумата от 40,00 лв. Парите В. взел от портмоне, което било поставено в
картонена кутия от обувки, която пък кутия била поставена в гардероба. По
времето, когато свид. В. взимал парите от гардероба подс. А. била в стаята и
видяла това. След като платил, свидетелят предложил на подсъдимата да легнат на
спалнята. Последната обаче отказала, заявила, че харесва да прави секс права. Поради
последното седнала на маса, която се намирала в близост до посочения по – горе
гардероб. В този момент обаче позвънил мобилният й телефон и А. излязла от
стаята и провела разговор. След като приключил последния тя се върнала в
стаята, свалила си бельото и казала на свид. В. да започват. Двамата започнали
да правят секс, непосредствено пред самия гардероб, посочен по – горе. По време
на секса подсъдимата, без свид. В. да разбере, бръкнала с ръка в гардероба и по
- точно в портмонето в кутията, в което били поставени парите на свидетеля и
взела всичките останали такива – 900,00 лева. След взимането на парите, същите
прибрала в себе си. В един момент телефонът на А. отново позвънил, тя
прекъснала секса, като казала на свидетеля, че отива да разговаря и излязла от
стаята. Свид. В. останал в стаята да чака, но след като минало известно време,
поради това, че подсъдимата не се връщала, свидетелят излязъл от стаята, за да
провери какво става. Установил, че А. е напуснала апартамента му. Подсъдимата,
от своя страна, след като й звъннал телефона, напуснала апартамента на свид. В.,
като носела в себе си парите – сумата от 900,00 лева, които била взела по –
рано от портмонето на пострадалия, държано в кутията в гардероба. След напускането
на апартамента подсъдимата отишла до автомобила на свид. Д., който продължавал
да я чака и с него отишла в кв. „Столипиново”, гр. Пловдив.
След като А. напуснала апартамента му, свид. В. легнал
да спи, а на сутринта, след като се събудил, решил да направи проверка на
парите си, които държал в портмонето в кутията в гардероба. При проверката
установил, че те липсват. За установената кражба свидетелят посетил 01 РУ на
МВР – Пловдив и подал жалба. По последната била извършена предварителна проверка,
а в последствие образувано и настоящото наказателно производство.
Така описаната фактическа обстановка се
установява, според съда, безспорно и категорично от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели П.Г.В., С М Д., Д П К, приобщени
към доказателствата по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК, както
и от приложените по делото писмени доказателства-протокол за разпознаване на
лице, Заповед за задържане, Определение на ПРС, справка съдимост,
характеристична справка, приложени по дознанието.
Съдът напълно се доверява на показанията на
гореизброените
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Всички те по идентичен начин
описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не
съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в
началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е
извършвал подс. А., за да извърши инкриминираното деяние.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Н.М.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1
б. „а“ от НК
тъй като на 09.02.2018г.
в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършила е престъплението, след
като е бил осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, е отнела
чужди движими вещи – парична сума в размер на 900,00 лв. от владението на П.Г.В.,
ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От правна страна е налице кражба, тъй като с
действията си подсъдимата А. е прекьснала владението на собственика върху
отнетите от нея чужди движими вещи – пари в размер на 900лв., и е установила
своя фактическа власт, с намерение противозаконно да присвои сыците,
включително и разпореждайки се с част от тези вещи. Налице е квалифициращият
признак на кражбата по чл.196, ал.1 т.1 от НК, тъй като престъплението е било извършено в
условията на опасен рецидив – след като на подсъдимата е било наложено
наказание повече от една година лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления, чрез кумулиране на осъжданията по НОХД № 1517/2012г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив
и по НОХД № 6877/2013г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, като е определено
едно общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с користна цел, с
пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. А. е искала
непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което
безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото,
описващи целенасочените й действия по отнемане на гореописаните движими вещи от
владението на свид. В. и последващото напускане на местопрестъплението и разпореждане
със същите. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на нейните действия от
една страна ще прекъсне правото на
владение върху всяка една вещ от правоимащото лице, а от друга, че осъществява
тези действия с цел да установи свое владение върху тях.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от Н.М.А. престъпление по чл.196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1
б. „а“ от НК, съобразявайки се с целите на специалната и генералната
превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на подсъдимата А. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде определен, при условията
на чл. 58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по настоящото дело
протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства се явяват оказаното съдействие при
разследването, признанието на вината, тежко социално и материално положение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват високия интензитет на
престъпната дейност на подсъдимия – наличието на предходни осъждания за
престъпления против собствеността на различни граждани, извън правната
квалификация на настоящото деяние, високата стойност на причинените вреди.
Посоченото характеризира личността на дееца като такава с висока степен на
обществена опасност и трайни престъпни навици. Поради това и най-справедливо би било на Н.М.А. да се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. С оглед императивната норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид
обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на чл.371 ал.1
т.2 от НПК така посоченото наказание следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като
на Н.М.А. се наложи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване
от свобода”. Според настоящия състав така определеното наказание в най-пълна
мяра би постигнало изискванията, както на специалната, така и на генералната
превенции. Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова по размер
наказание, е от една страна демонстрираното от подсъдимата съжаление за
стореното, а от друга сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние и дееца.
С оглед наличието на предходни
осъждания на подсъдимата, както и за поправянето и превъзпитанието й,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание една години
„лишаване от свобода” Е необходимо да бъде изтърпяно от същата РЕАЛНО. Макар
наказанието по вид и размер да съответства на изискванията на чл.66 от НК и
подсъдимият да не е осъждан, съдът намира, че не е налице третата предпоставка
за отлагане на наказанието. Разпоредбата
на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и
именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и извършеното престъпление и
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с
условното осъждане тази цел не може да бъде постигната. Обстоятелствата на
извършено престъпление против собствеността с причиняването на значителни имуществени
вреди, сочат на невъзможност за постигане на целите по чл. 36 от НК
спрямо подс. А. с прилагане на условното осъждане. На тези обстоятелства не
могат да бъдат противопоставени данните за семейно и социално положение и на
подсъдимия, защото те не са от характер да обосноват извод за положително
осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е
условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да
е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1
от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса
за изтърпяване на наказанието, наложено на подс. Ангеолва, с оглед и на осъществяване
на целите на генералната превенция Поради това и на основание чл.57 ал.1
т.2 б. Б от ЗИНЗС, така наложеното на Н.М.А. наказание от две години „лишаване от
свобода”, следва да бъде ИЗТЪРПЯНО от същата при първоначален СТРОГ режим. Основание за това е и
обстоятелството, че престъплението, за което му беше наложено така посоченото
наказание е умишлено такова, а от изтърпяването на предходното наказание
„лишаване от свобода”, което не е било отложено по реда на чл.66 от НК,
не са изтекли повече от пет
години.
Видно от приложените по
делото писмени доказателства, подс. А. е била задържан със Заповед по реда на
ЗМВР на 19.04.2018г., а в последствие спрямо нея е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Поради това и на основание чл.59 ал.2 вр.
ал.1 от НПК от така наложеното на Н.М.А. наказание две години „лишаване от
свобода”, следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е била задържана – от
19.04.2018г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
По делото не са налице
иззети и приложени веществени доказателства и не са били направени разноски.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за користно облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.