Р Е Ш Е Н И Е
№ 1843/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1967 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.Л.Т. *** против решение № 937 от 17.06.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2165 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-002329 от
10.03.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на И.Л.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 8 контролни точки.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Иска
се отменя на решението и на наказателното постановление.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установява извършването на вмененото нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП –
несъобразяване на поведението на водача със сигнала на светофарната уредба, като
е навлязъл и преминал кръстовище на червен сигнал. От страна на жалбоподателя
не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи или внасящи съмнение в
достоверността на показанията на разпитания свидетел, или доказателства, сочещи
на различни от описаните в наказателното постановление обстоятелства, които
евентуално да водят до друг правен извод относно съставомерността на
извършеното. Според районния съд не е оборена презумптивната доказателствена
сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, който има
доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДвП. Според съда в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да го опорочават до степен, че се засяга правото на защита на
нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове,
спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, и в двата акта е дадено точно и
конкретно описание на извършеното нарушение с посочване на всички елементи от
състава на нарушената норма, което дава възможност на привлечения към
отговорност да организира защитата си. Като необосновано е преценено
възражението на жалбоподателя за липса на цифрово конкретизиране на хипотезата
на нарушената норма от ЗДвП. Като неоснователни са преценени също възраженията
на жалбоподателя за липса на обсъждане на възраженията му, направени в момента
на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и писмените такива.
Според районния съд административнонаказва-щият орган е изпълнил задължението
си по чл.52, ал.4 ЗАНН, защото е изготвена докладна записка от актосъставителя
и е била извършена проверка, завършила с докладна записка с предложение за
издаване на наказателно постановление. От друга страна, самото обсъждане на
възраженията на нарушителя не съставляват реквизит на наказателното
постановление съгласно чл.57 ЗАНН. Правилно според районния съд наказващият
орган не е квалифицирал случаят като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН,
доколкото конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Всички възражения на
касатора са били обсъдени от районния съд и на тях е даден обстоен отговор,
подкрепен от събраните по делото писмени доказателства. Формираното вътрешно
убеждение на съда, в каквато насока е оплакването на касатора, не подлежи на
съдебен контрол. По отношение на останалите възражения на основание чл.221,
ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 937
от 17.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 2165 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.