МОТИВИ
към присъда от 24.11.2016г. постановена по НОХД № 330/2016г. по описа на
Пазарджишки окръжен съд:
Пазарджишката
Окръжна прокуратура е внесла обвинение против А. М. М. *** за това, че на
02.01.2013 г. на автомагистрала “Т.” с посока на движение гр. П. – гр. С. км. **+***,
при управление на МПС л.а. „БМВ” модел Х5 с регистрационен № ********, като е
нарушил правилата за движение по пътищата, описани както следва:
1. „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и същият, като участник в движението по пътищата е загубил контрол върху
управляваното от него МПС, като е напуснал пътното платно и се е ударил в
средна двойна метална разделителна мантинела на АМ „Т.” и в първата вертикална
опорна колона на надлеза, водещ от с. Динката към с. Шърково, обл. Пазарджишка.
2. „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: „За пътно превозно средство от категория „В” на
автомагистрала 140 км/ч.”
– чл. 21, и същия, като водач на пътно превозно средство се е движил с не
по-ниска скорост от 194
км/ч.
3. „Пътните превозни средства се
изпреварват от лявата им страна” – чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и същият, като водач
на МПС навлиза в лентата за аварийно спиране, откъдето започва изпреварване
през лентата за нормално движение към лентата за изпреварване в посока гр. П.
гр. С., в следствие на което се блъска последователно в лек автомобил „Форд
Фокус” с регистрационен номер СА ***РВ и товарен автомобил „Скания” с
регистрационен номер СА ***** РН с прикачено ремарке „Щмиц” с регистрационен
номер С **** ЕК и вътрейки се преминава над мантинелата и с дясната сктрана на
управляваното от него МПС се удря в първата вертикална опорна колона на
надлеза, водещ от с. Динката към Щърково обл. Пазарджишка.
4. „При движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране” – чл. 58, т.
3 от ЗДвП и същият, като водач на МПС л.а. „БМВ” модел Х5 с регистрационен
номер СА **** ТМ се е движел в лентата за принудително спиране, в следствие на
което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – С.Б.Н. с
ЕГН ********** *** и Ф.М.З. с ЕГН ********** ***, като са последвали телесни
повреди на повече от едно лице – М.А.Ш. с ЕГН ********** ЛНЧ ********** *** – Л.
гражданин със статут на постоянно пребиваващ в БР чужденец, изразяващи се в
счупване на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, причинило на пострадалия Ш.
трайно затрудняване на движението на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, за
около 11-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес, контузия на левия бял дроб, довела до разстройство за
здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК и двустранен пневмоторакс /въздух в
плевралната кухина, причинило на пострадалия Ш. разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК и телесни повреди на Р.И.
Ф. с ЕГН ********** ***«Хаджи Д.» № 145, вх. А, ет. 9, ап. 53, изразяващи се в
травматичен шок, причинен от множеството травми по тялото и крайниците, довел
до разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129
от НК и счупване на лявата рамена кост в областта на хирургичната шийка,
причинило на пострадалата ф. трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 3-4 месеца от датата на травмата
при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес – престъпление по чл. 343,
ал. 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, б. «б» във вр. с. чл. 343, ал. 1 във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл.
41, ал. 1 във вр. с чл. 58, т. 3 от ЗдвП.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа така, както евнесено с ОА.
В съдебната
фаза на процеса на основание чл. 76 от НПК е конституирана в качеството и на
страна и частен обвинител по делото М.С.З..
Съдебното производство е
протекло в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква
А от НПК.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия А.М. е
правоспособен водач на МПС.
Същия притежава лек автомобил – джип, марка „БВМ”
модел Х5. На 30.12.2012 г. той заедно с пострадалите Р.Ф., С. Н. и Ф. З. били в
гр. Б., където посрещнали новата 2013 година. На 02.01.2013 г. те напуснали
хотела, където пребивавали и потеглили за гр. С. в посока гр. В.. По време на
управлявания от него джип марка «БМВ» Х5 подсъдимият не спазвал разрешената
скорост на движение и управлявал автомобила с висока и несъобразена скорост.Още
по завоите започнал да се състезава с друг автомобил марка БМВ Х 5. По повод на
това негово поведение като водач на МПС возещите се с него и посочени по-горе
лица Ф., Н. и З. му правили забележки да кара внимателно, но той не се
съобразявал с тях. С тях пътувал и пострадалия М.Ш.. Подсъдимият управлявал
автомобила като до него на предната
седалка била пострадалата С. Н., зад подсъдимия стояла пострадалата Р.Ф., до
нея бил пострадалия М.Ш., а зад С. Н. – пострадалия Ф. З.. В един момент
автомобилът се включил в движението по автомагистрала «Т.», като подсъдимия го
управлявал с висока скорост над разрешената по закон. На заведение за бързо
хранене подсъдимият спрял, за да си купят храна и отново потеглил. Той не
спазвал правилата за движение по ЗДвП, като освен с движещата се висока скорост
започнал да изпреварва движещите се, по платното за движение на магистралата
други автомобили, отляво и от дясно, както и през аварийната лента за движение,
като не обръщал внимание на забележките за това негово поведение като водач от
страна на пострадалите – посочените по-горе лица. В същата посока се движел и
св.Н.К. който видял идващия с висока скорост зад него автомобил на подсъдимия.Свидетелят
освободил лявата скоростна лента и подсъдимия го изпреварил като започнал да
изпреварва следващите автомобили като от скоростната лента така и от аварийната
такава.Свидетелят установява, че автомобила на подсъдимият се движел с такава
скорост, че на К. му се сторило, че е спрял.
По същото това време по
автомагистрала «Т.» в посока гр. С. се е движил и свидетеля М., заедно със
съпругата му Р. Михайлова, който управлявал лек автомобил «Форд Фокус». Същия
управлявал този автомобил в рамките на разрешената за магистралата скорост
около 123 км/ч. Пред този свидетел се е движел голям камион – ТИР – «Скания» с
прикачено към него ремарке с държавен контролен № С01****. Този автомобил бил
управляван от свидетеля С. с около 82 км/ч. Зад този ТИР имало още два тира които
свидетелят М. вече бил изпреварил.
В един момент свидетеля М.
настигнал управлявания от С. товарен автомобил и започнал да го изпреварва. През
това време, на изпреварването, свидетеля М. видял, че зад него с висока скорост
се приближава черен джип със запалени фарове, който джип бил управляван в този
момент от подсъдимия А.М.. М. като водач на МПС очаквал, че водачът на движещия
се зад него с голяма скорост автомобил ще намали скоростта, но това не станало.
В един момент подсъдимия променил посоката на движение на колата на дясно, като
навлязъл по този начин в аварийната лента за движение. От там той започнал да
изпреварва през лентата за нормалното движение към лентата за изпреварване в
посока гр. С. задните два тира. Когато изпреварил двата тира подсъдимият минал
в лентата за движение на последния тир,зад него и от там навлязъл в лентата за
изпреварване.В този момент св.М. се намирал в скоростната лента до товарния
автомобил, но още не го бил изпреварил. Подсъдимият се опитал да мине между
тира и автомобила на св.М..При така предприетото изпреварване подсъдимия ударил
с предната лява част задната дясна част на автомобила «Форд Фокус»,
управляван от свидетеля М.. При този удар е откъснато задно дясно колело на
автомобила „Форд фокус“.Управлявания от свидетелят М. автомобил се завъртят и с
приплъзване е преминал напред като застанал в нормалната лента за движение в
опоска обратна на движението пред автомобила“Скания“. Поради движението на
лекия автомобил на подсъдимия по радиус близък до минималния при установената
му скорост и поради първия удар в автомобила на св.М. „БМВ Х 5“ се завъртял в
положителна посока и със задната си част се е ударил в предната лява страна на
товарен автомобил „Скания“. След това автомобилът на подсъдимият е напуснал
платното за движение от ляво, където е деформирал мантинелата, преминал е над
нея и с дясната си страна се е ударил в колоната на пътен надлез.Скоростта на
движение на автомобила на подсъдимия непосредствено преди произшествието е била
163км./ч.
В следствие на така
станалото ПТП на място починала пострадалата С. Н., както и пострадалия Ф. З..
Останалите возещи се в автомобила, управляван от подсъдимия М. Ш. и Р.Ф.
получили комбинирани телесни увреждания. Самият подсъдим А.М. също получил
сериозни телесни увреждания, останал да стои на шофьорското място, тъй като
нямал реална възможност да излезе от автомобила до оказването му на първа
медицинска помощ.
От заключението на
автотехническата експертиза, депозирана от вещото лице инж. М., което е прието
по делото, е установено , че техническото състояние на автомобила, управляван
от подсъдимия «БМВ» Х5 сочи, че той е бил технически изправен преди станалото
ПТП и в това му състояние той не е бил в причинно-следствена връзка за
настъпването му. По отношение техническото състояние на автомобила «Скания»,
който е бил с ремарке «Шмиц» непосредственно преди произшествието също така е
отговарял на техническите изисквания и неговото техническо състояние също така
не е било в причинно-следствена връзка със станалото ПТП. Същото е и
заключението на експерта по отношение техническото състояние на автомобил «Форд
Фокус», който е бил управляван от свидетеля М..
Според повторната тройна автотехническа
експертиза ,допусната при новото разглеждане на делото, скоростта на автомобил
«БМВ» Х5, който е бил управляван от подсъдимия непосредствено преди
настъпването на ПТП-то е била равна и не по-ниска от 163 км/ч. Часът на
настъпилото автопроизшествие съобразно часовата настройка на тахографа на
товарната система «Скания», заедно с ремаркето «Шмиц» е бил 15:03 ч. и
скоростта, с която се е движил този товарен автомобил е била 82 км/ч., която скорост
също е била изписана от техническото средство «тахограф».
Скоростта на лекия
автомобил «Форд Фокус» непосредствено преди настъпването на ПТП-то е била равна
и не по-ниска от 123 км/ч.
В резултат на така
настъпилото ПТП двама от пострадалите са изпаднали от автомобила, управляван от
подсъдимия, като за двама от тях изхода от ПТП-то е бил фатален, с настъпване
на смъртен резултат, а за другите двама са настъпили тежки телесни увреждания.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза депозирана от вещото лице д-р П. по отношение
на увреждането, което е получила пострадалата Р.Ф. в резултат на станалото ПТП
е установено следното:
Ф. е получила травматичен
шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана по
окосмената част на главата с дължина около 4 см. и на лицето в областта на долния клепач
на лявото око към скулата, контузия на врата, контузия на гръдния кош,
разкъсно-контузна рана на гръдния кош в ляво от средната акселарна линия с
размери 5-6 см.,
счупване на лявата раменна кост в областта на хирургическата шийка, контузия на
лявото коляно, разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Според експертизата
тези травматични увреждания са и били причинени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия и отговарят така, че те да са
получени съобразно описания по-горе механизъм на станалото ПТП – същата се е
возила на задната седалка като пасажер, без да си е сложила обезопасителния
колан при сблъсък на автомобила с висока скорост и последващото нейно изпадане
на пътното платно. Травмите са получени както вътре в купето на автомобила,
така и при падането и върху пътното платно.
Счупването на лявата
раменна кост в областта на хиругричната шийка е причинило на пострадалата Ф.
трайно затрудняване в движението на левия горен крайник за около 3-4 месеца от
датата на травмата при обичайно протичащ оздравителен процес.
Контузията на главата на Ф.
със сътресение на мозъка, което е протекло със степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, обърканост, сънливост, а не с пълна загуба на
съзнанието до степен на кома са причинили на пострадалата също така временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разкъсно-контузните рани
по главата, лицето, тялото и коляното на пострадалата Ф. според експертизата
също така са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, депозирана от вещото лице д-р Ф. по отношение
причината за смъртта на пострадалия Ф. З. ***, е установено следното: При него
е установено счупване на основата на черепа в дясно, кръвоизлив под първата и
мека основа на черепа, кръвоизлив в по-твърдата и мека мозъчни обвивки, тилно и
базално с пробив в страничните мозъчни вентрикули, контузия и оток на мозъка,
открито счупване на дясната бедрена кост, разкъсване на дясната ушна мида,
кръвонасядане на меките черепни покривки в дясната челно-теменна област. Според
вещото лице причината за смъртта на З. е тежката е несъвместима с живота
мозъчна травма, довела до развитието на мозъчен оток с притискане на жизнено
важни мозъчни центрове. Всички негови телесни увреждания според експертизата
отговарят да са причинени в резултат на станалото ПТП, който е описан по-горе.
От заключението на вещото
лице д-р Ф. относно телесните увреждания и настъпилата смърт на пострадалата С.
Н. на 18 г.
от гр. С., е установено следното: Разкъсване на аортата, черния дроб, далака и
диафрагмата, кръвоизлив в коремната и гръдна кухини, анемия на вътрешните
органи, слабо изразени послесмъртни петна, счупване на дясната раменна кост,
охлузвания по предната повърхност на дясната подбедрица и двете колена, гърдите
и гърба. Според вещото лице причината за настъпилата смърт е острата
кръвозагуба в резултат разкъсване на аортата, черния дроб и далака. Получените
за тази пострадала травматични увреждания според вещото лице също така са в
резултат на действието на твърд, тъп предмет с описан по-горе механизъм на
станалото ПТП.
За тази пострадала не са открити данни при
аутопсията за употреба на алкохол.
От заключението на вещото
лице д-р П. относно получените телесни увреждания на пострадалия М.А.Ш. е
установено следното: Контузия на тялото и корема, двустранен пневмоторакс,
контузия на левия бял дроб, десностранен подкожен емфизем, счупване на първи
поясен прешлен на гръбначния стълб. Описан е и механизма на получените
увреждания, а именно действие на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия,
като всички тези негови увреждания напълно отговарят да са получени при
станалото ПТП – пострадалия Ш. е бил пътник в МПС-то, управлявано от
подсъдимия, возел се е на задната седалка без поставен обезопасителен колан.
След сблъсъка на автомобила той е изпаднал на пътното платно. Всички негови
травми са получени както вътре в купето на автомобила, така и при изпадането му
на пътното платно. Комплексните телесни увреждания според експертизата са
довели до разстройство на здравето на пострадалия Ш., с временна опасност за
живота.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърди по един безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитаните свидетели М.А.Ш., П. Н., Б.Н., Б.М., Р. А.Ш., Г.Б., Б. М. по реда
на чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.4 предложение последно от НПК прочетени
показанията на лист 102-103 от ДП, показанията на И.В. приобщени по реда на
чл.285 ал.5 от НПК лист 81 от ДП, от показанията на св.К.С. и Н.К..Показанията
на свидетелите са непротиворечиви и взаимно се допълват. Единствено св.К.
установява , че е видял първо удар в товарния автомобил после във „Форд фокус“,
но в тази си част показанията му противоречат на тези на св.М. и св.С. първия
водач на лекия автомобил „Форд фокус“, а втория на тежкотоварния автомобил
„Скания“. Това са именно водачите на автомобили в които подсъдимия се е блъснал
и те най добре могат да установят поредността на ударите, за разлика от св.К.
който е бил на 300-400м от произшествието.
Съдът кредитира и всички
останали писмени доказателства събрани в досъдебната фаза на процеса и включени
в цялостния доказателствен материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът не кредитира
първоначалната автотехническа експертиза на инж.М. в частта и досежно скоростта
на движение на автомобилите и механизма на станалото ПТП.Кредитира се това
заключение само досежно техническото състояние на автомобилите участници в
ТПТ-то.По делото няма спор, че нито един от автомобилите не е бил причина, в
техническо естество, за настъпването на произшествието.Още повече, че инж.М.
лично е извършил проверка и оглед на машините.
По отношение обаче на
скоростта на движение на автомобилите и на механизма на причиняване на НТП-то
съдът кредитира повторната автотехническа експертиза.В тези части
първоначалната експертиза е противоречива.На първо място тя противоречи на
показанията на свидетелите К.С., шофьор на товарен автомобил „Скания“ и на св.Б.М.
водач на лек автомобил „Форд фокус“.И двамата свидетели са категорични, че
подсъдимият с управляваният от него джип първоначално се е ударил в лекия
автомобил „Форд фокус“ и след това в товарния автомобил на св.С..От друга
страна повторната тройна експертиза се позова на наличните следи на снимка № 1
и 2 от фотоалбума към огледния протокол лист 14 от ДП.Именно по тези оставени
следи от гумите на автомобил БМВ Х 5 експертите изчисляват скоростта на
движение на автомобила на подсъдимия и траекторията по която се е движел, а и
от там механизма на станалото ПТП.Не на последно място е и факта, че тази
експертиза напълно съвпада с показанията на свидетелите С. и М..Експертите
обясниха, че скорост от 163 км./ч. е максималната при която автомобила на
подсъдимият би могъл да мине по тази траектория и да излезе от аварийната лента
да мине през лентата за движение и да се позиционира в скоростната лента зад
автомобилите на свидетелите С. и М..Съдът не намира за необходимо да обсъжда
възраженията на повереника адвокат М. досежно първоначалната и повторната
автотехнически експертизи.Адвокат М. оспорваше изложения механизъм в повторната
АТЕ без обаче да посочи конкретни доводи които съдът да обсъди.
Кредитираха се и приетите
СМЕ и химическата експертиза като обосновани, компетентни и неоспорени от
страните в процеса.
С оглед на така събраните доказателства, при
обсъждането на въпросите по чл. 301 от НПК съдът прие от правна страна, че
обвинението срещу подсъдимия е доказано по един несъмнен начин предвид
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, поради което А.М. беше признат за
виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на престъпния
състав по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, буква Б от НК, във връзка с ал. 1
от същия текст и във връзка с чл. 21, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
От обективна страна се
касае до извършено престъпление по транспорта, респективно такова намиращо се в
глава 11 от НК – общоопасни престъпления, раздел 2, чиято изпълнителна
деятелност се е свеждала до това, че на инкриминираната дата на автомагистрала
„Т.” в посока на движение гр. П. – гр. С. километър 82+420 подсъдимия като
правоспособен водач на МПС, управлявайки такова – лек автомобил „БМВ” модел Х5
с регистрационен № ********, след като е нарушил правилата за движение, а
именно Нарушил е също така чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – като водач на МПС категория
В е превишил допустимата скорост за движение по магистрала, която е 140 км/ч, като в случая се
е движил със скорост около 163 км/ч., нарушил е също така чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, тъй като подсъдимия като водач на МПС е навлязъл в лентата за аварийно
спиране от където е започнал изпреварване в лентата за нормално движение към
лентата за изпреварване в посока от гр. П. за гр. С., като се опитал да
изпревари лек автомобил Форд фокус от дясната му страна.В следствие на това и
високата си скорост се е блъснал последователно в лек автомобил „Форд Фокус”, с
регистрационен № СА **** РВ и товарен автомобил „Скания” с регистрационен № СА *****
РН с прикачено ремарке „Шмиц” с регистрационен № С **** ЕК и въртейки се е
преминал над мантинелата и с дясната страна на управляваното от него МПС се е
ударил в първата вертикална опорна колона на надлеза, водещ от с. Динката към
с. Щърково. Нарушил е и разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като той като
водач на МПС, движещ се по автомагистрала, също така се е движил в лентата за
принудително спиране, което е било забранено. Като се е движел в лентата за
аварийно спиране същият е бил невидим за останалите участници в движението и
най вече за св.М. водач на Форд фокус.Св.М. не е можел да освободи лентата за
изпреварване тъй като не е виждал автомобила на подсъдимия, когато същият е
изпреварвал от аварийната лента двата тира и е предприел продължавайки я една
правилна маневра за изпреварване на тежкотоварния автомобил.
Като пряка причина от тези груби нарушения на
правилата за движение по ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице, а именно на С.Б.Н. от гр. С. и Ф.М.З. ***, както и комплексни средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно на М. *** и Р.И.Ф. ***. Съдът
приема, че посочените по-горе нарушения по ЗДвП, които подсъдимия е допуснал
като водач на МПС са били в пряка причинна връзка със съставомерните последици
с оглед на станалото ПТП. Налице е още от обективна страна квалифициран случай
на ПТП с вредоносни резултати по ал. 4 на чл. 343 от НК, тъй като фактически са
били причинени смърт на повече от едно лице и телесна повреда – средна такава
също на повече от едно лице.
Съдът оправда подсъдимият
по обвинението, че е осъществил състава на престъплението като е допуснал
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.След като е налице разпоредбата на чл.21 от ЗДвП не може да е налице и разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП.Избраната от
водачите скорост на движение, съгласно изискванията на закона, е или превишена
или несъобразена.Превишената скорост е скорост над разрешената за съответен
пътен участък, а несъобразената скорост е скорост в рамките на разрешеното, но
несъобразена с конкретната пътна обстановка.Подсъдимият определено се е движел
със скорост далеч над разрешената за АМ „Т.“. И именно допуснато нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП и посочените други две нарушения, но не и такова по чл.20
ал.1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
От субективна страна
съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия виновно с форма на вината
„непредпазливост” /самонадеяност / по смисъла на чл. 11, ал. 3 предложение последно от НК. Подсъдимият е
съзнавал ,че се движи с превишена скорост, че се опитва да изпревари лек
автомобил от дясната му страна, че изпреварва от и се движи в аварийната лента за движение,
съзнавал е,че това може да доведе до настъпване на ПТП, но е разчитал на
отличния си автомобил и на своите способности да предотврати вредоносните
последици.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК – прецени характера на извършената престъпна деятелност и нейната степен на
обществена опасност, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, степента на
вина на подсъдимия в конкретния случай, както и неговата степен на обществена
опасност като личност. Като отегчаващо се отчете и предходното осъждане на
подсъдимия. За деянието по чл. 343, ал. 4 от НК е предвидено наказание от 3-10 години „лишаване
от свобода”, при което съдът като съобрази баланса на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на този подсъдим, като отчете младата му възраст,
обстоятелството, че самият той в резултат на станалото ПТП е получил сериозни
телесни увреждания и към настоящия момент се намира на лечение, както и не на
последно място обстоятелство, че от произшествието е загинала С. Н., с която
той е живял на съпружески начала и от която има към настоящия момент малолетно
дете намери, че при индивидуализацията на наказанието на А.М. преобладават
смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намери, че на последния
ще следва да се определи наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода
при превес на смекчаващи обстоятелства, което наказание той ще следва да
изтърпи реално при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от
закрит тип съобразно разпоредбата на чл. 61, т. 3 от ЗИНС. Освен това съдът
счете също така, че така определеното по вид и размер наказание би изиграло
своята роля за постигане на целите относно специалната и генерална превенция на
закона, предвидени в чл. 36 от НК. Предвид така определения размер съдът не
намира за необходимо да обсъжда въпроса относно евентуалното приложение на чл.
66 от НК.
На основание чл. 343 „г”
от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия от правото
му да управлява МПС за срок от 7 години и 6 месеца.
Подсъдимия беше осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт и направените по
делото разноски в размер на 1913,84 лв. и да заплати сумата от 685лв. в полза
на ОД на МВР, сторени разноски в досъдебната фаза на процеса.
По изложените съображения
беше постановена присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: