РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1795
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу С.Ю.С. с ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че между страните на 15.09.2016г.
е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца по програма „НонСтоп 24,99 с неограничени национални минути“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 и 36,01 % промо отстъпка за 24
месеца. Твърди се, че С. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер 35,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.01.2017г. - 24.03.2017г.
На 15.09.2016г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***,
мобилният оператор, като лизингодател, сключва със С.Ю.С. - лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка LENOVO А1000
Dual за обща лизингова цена в размер на 114,77
лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на
4,99 лв. По договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ размер на 89,82
лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.01.2017г. -
24.05.2017г. както следва:
-
4,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.01.2017г. -
24.02.2017г., начислена във фактура № **********/25.02.2017г.;
-
4,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.02.2017г. -
24.03.2017г., начислена във фактура № **********/25.03.2017г.;
-
79,84
лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг,
за отчетен период 25.04.2017г. - 24.05.2017г., начислени във фактура №**********/01.08.2017г.;
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и
обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2
от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
На 29.12.2016г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 24,99 с
неограничени национални минути“, със стандартен месечен абонамент в размер на
24,99 лв. и 36,01 % промо отстъпка за 24 месеца. Твърди се, че С. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер 15,99 лв., представляващи неплатена
абонаментна такса за отчетен период 25.02.2017г. - 24.03.2017г.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
-
фактура №**********/25.02.2017г. за отчетен
период 25.01.2017г. - 24.02.2017г.. срок за плащане - 12.03.2017г.. издадена за
сумата от 58.91 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска, както следва: 19,85 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***;
4,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********; 34,07 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359*********.
Фактурата се претендира в размер от 24,84 лв., поради извършено частично
плащане в размер на 34,07 лв., което погасява задължението за абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер +***.
-
фактура № **********/25.03.2017г. за отчетен
период 25.02.2017г. - 24.03.2017г.. срок за плащане - 09.04.2017г. издадена за
сумата от 36.96 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска, както следва: 15,98 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер +***; 4,99
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 15,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +****.
-
фактура № ********** /25.05.2017г. за отчетен
период 25.04.2017г. - 24.05.2017г.. срок за плащане - 09.06.2017г., издадена за
сумата от 867.51 лв.. представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски,
както следва: 787,67 лв. неустойки за предпочетени номера +*** и +****; 79,84 лв. лизингови вноски за предпочетен
номер +***;
Фактурата се претендира за сумата от 79,84 лв., представляваща начислени
накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер.
На 18.06.2019г. „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Провадия срещу С.Ю.С.,
в което се претендират: главница в размер на 141,64 лв. (сто четиридесет и един
лева и шестдесет и четири стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 910/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. Провадия. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска
се постановяване на решение, с което да се установи в отношенията между
страните, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 910/2019г. на ПРС, както и
присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и адвокатско
възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се твърди, че подадения иск е
неоснователен.
Твърди се, че от сключения между
страните договор и общите условия към него, от които се установява уговорен
между страните начин на плащане, от него не може да се изведе извод за
дължимостта и изискуемостта на претендираното вземане, защото издадените от
оператора фактури не установяват дължимост от страна на ответника на
претендираното вземане. Твърди се, че издадените фактури удостоверяват
единствено факта на отразяване в счетоводството на оператора на задължения на
абоната, произтичащи от абонаметни такси, пакети минути и др./ Представените от
ищеца фактури не са подписани от ответника. Оспорват се издадените фактури от
ищеца, с оглед на това, че тези фактури не представляват доказателства, които
установяват извършени от ищеца доставки на далекосъобщителни услуги. Твърди се,
че приложение А към фактурите представляват частни диспозитивни документи,
поради което нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, относно твърдения
факт за дължимост на визираното в тях задължение. Твърди се, че по делото не са
представени справки приложение Б, които именно съдържат детайлизираните справки
за осъществените заявки за използване на услугите, осигурявани чрез
телекомуникационната система на мобилния оператор и регистрирания трафик на
съобщения на абоната. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа предявените
искове. Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на
предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото
доказателства – Договор за мобилни услуги от 15.09.2016 г.; Договор за лизинг
от 15.09.2016 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 15.09.2016 г.; Декларация-съгласие; Договор за мобилни услуги от
29.12.2016 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 29.12.2016 г.; Декларация-съгласие; ОУ на „Теленор България“ ЕАД се установява, че на 15.09.2016г. е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца
по програма „НонСтоп 24,99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 и 36,01 % промо отстъпка от месечния абонамент за
24 месеца. Договорът е сключен при действието на общи условия.
На същата дата – 15.09.2016г.
страните са сключили договор за лизинг за мобилен апарат марка LENOVO А1000
Dual, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство за обща
лизингова цена в размер на 114,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 4,99 лв..
На 29.12.2016г. е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца
по програма „НонСтоп 24,99 с неограничени национални минути“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 24,99 и 36,01 % промо отстъпка от месечния
абонамент за 24 месеца. Договорът е сключен при действието на общи условия.
Според общите условия
заплащането на ползването на услуги, за които има сключен индивидуален договор
се извършва въз основа на ежемесечна фактура. Плащането се извършва в срока
посочен във фактурата, при неспазване на срока се дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден забава. При неизпълнение на договора от
страна на клиента доставчика има право да го прекрати едностранно
От Фактура №
**********/25.02.2017г. се установява, че на ответницата са начислени следните
суми по процесния договор от 15.09.2016г. за отчетен период 25.01.2017г. – 24.02.2017г.
срок за плащане до 12.03.2017г. в размер на 127.07 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса и използвани услуги, вноска по лизинг, задължения от предходни
периоди. Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени
мобилни услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен
интернет.
От Фактура №
**********/25.03.2017г. се установява, че на ответницата са начислени следните
суми по процесния договор от 15.09.2016г. за отчетен период 25.02.2017г. – 24.03.2017г.
срок за плащане до 09.04.2017г. в размер на 164.03 лв., представляваща
неплатена абонаментна такса, вноска по лизинг, задължения от предходни периоди.
Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени мобилни
услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен интернет.
От Фактура №
**********/25.05.2017 г. се установява, че на ответницата са начислени следните
суми по процесните договори за отчетен период 25.04.2017г. – 24.05.2017г.
срок за плащане до 09.06.2017г. в размер на 1029.31 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги както и лизингови
вноски и задължения от предходен период.
От ЧГД № 910/2019г. по описа на РС Провадия се
установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 608/24.06.2019г. за
следните суми в размер на: 35.83 лева (тридесет и пет
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.01.2017г. – 24.03.2017г.; в размер на 89.82 лева
(осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 25.01.2017г. – 24.05.2017г.; в размер на 15,99 лева
(петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 25.02.2017г. – 24.05.2017г.;
385 лева разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради
това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той
е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ЧГД № 910/2019г. по описа на РС Провадия.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че между него и ответника са сключени процесните договори, с
описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по тях.
Ответникът няма факти, за които да носи
доказателствена тежест.
От представените
по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка
между страните по повод сключените по между им на 15.09.2016г. и на 29.12.2016г.
договор за мобилни
услуги и договор за лизинг.
Установи се, видно от приложенията към процесните,
че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на
ответника мобилни услуги предмет на договора за мобилни услуги и му е
предоставил за временно ползване съобразно лизинговия договор мобилен апарат LENOVO А1000 Dual, за което са издадени Фактура
№ **********/25.02.2017г., Фактура № **********/25.03.2017г.. Обстоятелството,
че ответницата не е ползвала предоставените й мобилни услуги, което се
установява от Фактура № **********/25.03.2017г. е ирелевантно за дължимата от
нея абонаментна такса, която се дължи по силата на сключените договори за
мобилни услуги за срока на действието им независимо дали ще се ползват или не
мобилните услуги.
Ответницата не доказа да е изпълнила
задълженията си по договорите, за които са издадени Фактура №
**********/25.02.2017г., Фактура № **********/25.03.2017г.. Поради
неизпълнението на задълженията й и въз
основа на общите условия ищецът й е начислил неустойка по Фактура №
**********/25.05.2017 г. и изисква заплащането на оставащите лизингови вноски.
Предвид
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по
делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: 25 лева – държавна такса
в исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, възнаграждение
на особен представител – 300 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 360 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Съобразно това на ищецът следа да се
присъдят разноски в размер на 385 лева по заповедното производство и в размер
на 685 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 към С.Ю.С. с ЕГН **********, с
адрес *** за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 608/24.06.2019г. по ЧГД № 910/2019г. по описа на РС Провадия за следните
суми 35.83 лева (тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 25.01.2017г. – 24.03.2017г.; в размер на 89.82 лева (осемдесет и девет
лева и осемдесет и две стотинки) формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 25.01.2017г. – 24.05.2017г.; в размер на 15,99 лева (петнадесет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за период 25.02.2017г. – 24.05.2017г..
ОСЪЖДА С.Ю.С. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 385 лева по заповедното производство по ЧГД
№ 910/2019г. по описа на РС Провадия и в размер на 685 лева в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..