№ 141
гр. Дупница, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510101973 по описа за 2021 година
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Шумаров и прокуриста Милена Ванева, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” 260, е предявило срещу Д. К. СП., ЕГН
**********, с адрес: ****, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от
Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
FL872598/18.09.2017 г., в общ размер на 15 339, 30 лв. (петнадесет хиляди триста деветдесет и
девет лева и тридесет ст.), от които: 12 355, 85 лв. (дванадесет хиляди триста петдесет и пет лева и
осемдесет и пет ст.) - главница, ведно с законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението;
1142, 16 лв. (хиляда сто четиридесет и два лева и шестнадесет ст.) - възнаградителна лихва за
периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв. (шестстотин деветдесет и три лева и
шестдесет и осем ст.) - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода
от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. (деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и една
ст.) - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 10.08.2020 г. и 166 лв. (сто шестдесет и шест
лева) - такси за периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 18.09.2017 г. в качеството на кредитор сключил с Д. К. СП., като
кредитополучател, договор за банков кредит № FL872598 г., съгласно който отпуснал кредит в
размер на 14 146, 60 лв. със срок за погасяване 18.09.2024 г.; сумата е изцяло предоставена на
ответника на 18.09.2017 г.
По силата на чл.3 от договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,737 % (осем цяло седемстотин тридесет и седем
хилядни процентни пункта). Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва
следния лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на
лихвата, по методика, определена съгласно чл.З, ал.2 и следващите от процесния договор. В
договора подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя,
1
като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска
народна банка: www.bnb.bg. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0, 263 % (нула цяло двеста шестдесет и
три процентни пункта).
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя
първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на
интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита.
В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава се ползва последно
публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони
и на своя интернет сайт (www.postbank.bg) актуалните нови стойности на ползвания 6М
СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност.
Съгласно чл.3, ал.6 от договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова
стройност на 6М СОФИБОР Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна
лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и се ползва за определяне на
приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за
кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след
датата на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.
По аргумент от чл. 3, ал. 8 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от датата
на усвояване на кредита. Годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 10, 66 % - от чл.
3, ал. 9.
В чл.2, ал.2 и чл.5 от договора за кредит страните изрично са уговорили и дължимостта на
такси и комисиони във връзка с процесния кредит. Претендираната от ищеца сума в общ размер на
166 лв. - такси по договора, представлява сбор от:
- 12 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка в общ размер на 42, 00
лв., дължими съгласно чл. 5, т.З от договора;
- 11 бр. такси за ограничаване на негативните последици от просрочен кредит в общ
размер на 124, 00 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, вр. с Тарифа за таксите и
комисионните на Банката, раздел XIV, б. “В”, т. 10.
Общият брой на месечните погасителните вноски е 84, като размерът и падежът им са
описани в погасителен план, подписан от страните по договора и представляващ неразделна част
от него - чл. 7.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава (мораторна
лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя
от Министерски съвет (чл. 9 от договора).
На 18.09.2017 г. е сключена декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски
кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД. Видно от същата кредитополучателят е дал
изричното си писмено съгласие с полагане на подписа си по декларацията със средставата по
обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка първо да бъде погасявана изцяло
общата дължима сума по застрахователната премия.
На основание чл.14, вр. чл.19 от договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска № 15 с падеж 18.12.2018 г., банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита, без да се прекратява действието на договора, с нотариална
покана с peг. №26, том. 1, акт №4 на Нотариус М. Д. - С., изпратена до кредитополучателя на
адреса, посочен в началото на процесния договор, като нотариалната покана е връчена на
06.10.2020 г.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което
е образувано ч.гр.д. № 1221/2020 г. по описа на ДнРС и искането е уважено. Впоследствие на
2
заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се
недействителност на договора за банков кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10,
чл.11, ал.2 от ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на договора за банков кредит
между ищеца и Д. К. СП., както и получаването от ответника на сумата по кредита; спирането на
плащанията от ответника на 18.12.2018 г. Между страните не е спорен размерът на незаплатените
от ответника суми за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси по договора.
Ищецът е представил в оригинал по реда на чл.183 ГПК договор за потребителски кредит
№ FL872598 г. от 18.09.2017 г. и приложенията към него. Съгласно подписания от
кредитополучателя погасителен план, договореният размер на месечните погасителни вноски
възлиза на 231, 11 лв. Представено е извлечение от разплащателната сметка, по която е обслужван
кредитът. С нотариална покана с peг. №26, том 1, акт №4 на Нотариус М. Д. - С. банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита.
Приложено е ч.гр.д. № 1221/2020 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Предвид направеното с отговора оспорване на спазването на изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК относно размера на шрифта, ползван в процесния договор, съдът е приложил към делото
страница с идентичен текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1221/2020 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за банков
кредит; неизпълнението на задължението от страна на кредитополучателя, както и размера на
дължимите по договора суми.
По делото е установено сключването между страните на договор за потребителски кредит
№ FL872598 г. от 18.09.2017 г., съгласно който на ответника е отпуснат кредит в размер на 14 146,
60 лв. със срок за погасяване 18.09.2024 г. Установено е получаването от ответника на сумата по
кредита и спирането на плащанията от него на 18.12.2018 г., като са платени 14 вноски по
погасителния план към договора в размер на 231, 11 лв. всяка, т.е. общо 3235, 54 лв.
Основателно е възражението за неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.): всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. При съпоставката с приложения по делото от
съда текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14, се установява, че текстът на
договора за кредит е с размер на шрифта по-малък от 12 /9 или 10/. Поради това по делото е
установено, че не е спазено изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12.
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е установено, че общо погасената част от задълженията по договора възлиза на
3235, 54 лв. Поради това от общия размер на главницата /14 146, 60 лв./ остава дължима сумата
10911, 06 лв. – главница и за установяването на вземане за тази сума искът е основателен.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит № FL872598
г. от 18.09.2017 г., следва да се уважи за сумата 10911, 06 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 17.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, а
3
за разликата до претендираните 12 355, 85 лв. - главница по договора, както и за сумите 1142, 16
лв. (хиляда сто четиридесет и два лева и шестнадесет ст.) - възнаградителна лихва за периода от
18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв. (шестстотин деветдесет и три лева и шестдесет и осем
ст.) - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от договора) за периода от 18.01.2019 г. до
12.03.2020 г.; 981, 61 лв. (деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и една ст.) - мораторна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 10.08.2020 г. и 166 лв. (сто шестдесет и шест лева) - такси за
периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г., следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 400, 14 лв., адвокатско възнаграждение – 1188,
22 лв.; възнаграждение за особен представител на ответника – 990 лв./ съразмерно с уважената част
от исковете в размер общо на 1830, 64 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1221/2020 г. по описа на ДнРС /в размер на 400, 14 лв.
– държавна такса и 1188, 22 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1127, 74 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. СП., ЕГН **********, че дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, вземане, възникнало на основание договор за
потребителски кредит № FL872598/18.09.2017 г. в размер на 10911, 06 лв. – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.08.2020 г. до окончателно изплащане на
сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца вземане за главница за разликата до претендираните 12 355, 85 лв. - главница по договора,
както и за сумите 1142, 16 лв. (хиляда сто четиридесет и два лева и шестнадесет ст.) -
възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв. (шестстотин
деветдесет и три лева и шестдесет и осем ст.) - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от
договора) за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. (деветстотин осемдесет и
един лева и шестдесет и една ст.) - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 10.08.2020 г. и
166 лв. (сто шестдесет и шест лева) - такси за периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г.
ОСЪЖДА Д. К. СП., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на
1830, 64 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1221/2020 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 1127, 74 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4