РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Дряново, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20254220200008 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-0258-000370/ 30.08.2024г.
на началника на Районно управление (РУ) Дряново.
Жалбоподателят И. А. Д. от гр. Габрово обжалва издаденото НП, като твърди,
че същото е незаконосъобразно и неправилно постановено. Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство е нарушен материалния закон и са
допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че изложените в акта и НП
фактически констатации не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Не
бил управлявал посоченото МПС и нямал качество на водач, за да не изпълни
полицейско разпореждане. Не му било известно притежаван лек автомобил да имал
поставени регистрационни табели, предназначени за друго МПС. Не била изложена
конкретна мотивировка защо случаят не бил приет за маловажен. Моли съда да отмени
обжалваното НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. и адв. Г. от АК -
Габрово. Молят НП да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят направените
разноски. При условията на алтернативност молят определените в НП наказания до
установения в закона минимум.
Административнонаказващият орган началник на РУ Дряново, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 02.06.2024 г. полицейските служители св. Б. Г. и св. Л. А. били на работа по
график в с. Гостилица, общ. Дряново, когато видели към тях да се приближава
автомобил, който решили да проверят. Св. А. подал знак със стоп палка, при което
автомобилът намалил и двамата свидетели видели водача и разпознали жалбоподателя
Д.. Автомобилът спрял на около 10 метра, но при приближаване на полицейските
служители потеглил отново. Свидетелите го последвали с полицейския автомобил,
като по време на движение успели да видят и номера на автомобила. Преследвали го
около 7-8 минути, но не могли да го настигнат.
Свидетелите А. и Г. – служители на РУ Дряново потвърждават констатациите в
акта. Двамата еднозначно посочват, че са разпознали жалбоподателя по снимки, които
им били показани на служебни инструктажи.
От показанията на св. П. и П. се установи, че прегледали записи на общински
камери в с. Скалско и установили автомобила на жалбоподателя. Св. П. посочи, че
управителят на дружеството, собственик на автомобила, на който са издадени
регистрационни табели *** не знаел за неговото съществуване.
По делото е разпитана като свидетел сочената от защитата К. Д., бивша съпруга
на жалбоподателя, която заяви, че на 02.04.2024г. с него и общото им дете посетили гр.
Стара Загора. Били там през целия ден и празнували деня на детето. Свидетелката
управлявала автомобила, тъй като жалбоподателят бил лишен от това право. Върнали
се късно по тъмно и го оставили в с. Гиргините, където живее.
На 02.08.2024 г. жалбоподателят Д. бил призован и се явил в РУ Дряново,
където св. П., в присъствието на св. А., му съставил акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1131260/ 02.08.2024 г., за това, че на
02.06.2024г. в 19,10 ч. в с. Гостилица, общ. Дряново, на ул. *** до номер **
(кръстовище, образувано от третокласен път 609 и 5002) управлява лек автомобил
Хонда Акорд тъмно сив металик с поставени регистрационни табели с рег. № ***
(издадени за лек автомобил Деу есперо, собственост на „***“ ЕООД), като при
подаден сигнал със стоп палка по образец С8 от униформен служител на МВР водачът
не изпълнява задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение на посоченото място, като не изпълнява указанията му и ускорява скоростта
си на движение в посока към с. Гостилица. При извършена справка с АИС АНД е
установено, че Д. е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред с присъда 163/
03.02.2018г. на ОС Габрово, считано от 05.07.2023г. до 05.07.2024г. Установено е, че
управлява лек автомобил с поставени регистрационни табели, които са издадени за
друг автомобил. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 103 и чл. 150а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
2
В обжалваното НП началникът на РУ Дряново в качеството му на
административнонаказващ орган възприел изцяло констатациите на актосъставителя,
поради което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца и
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на
200 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмените и гласните
доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице,
в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд.
Относно т. 1 от НП. Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съгласно чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
В конкретния случай от гласните доказателства по делото, приобщени по делото
чрез разпита на свидетелите А. и Г. безспорно се установи, че на посочените в акта и
НП дата и час на жалбоподателя е подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка по
образец от униформен служител и от непосредствена близост. Макар да е било в 19
часа при проверката през м. юни все още било светло. Полицейските служители лично
са възприели, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, тъй като е минал в
непосредствена близост до тях, забавил движението на автомобила и погледнал в
очите свидетеля А.. Въпреки това жалбоподателят не спрял, а ускорил и продължил
движението си, което наложило допълнителното му установяване. Следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е върху
нарушителя. В настоящия случай, жалбоподателят не ангажира доказателства, които
да опровергават презумпцията. Посочената от защитата свидетелка Д.а не е била на
мястото на проверката, поради което не може да даде показания по отношение
движението на жалбоподателя след като го е оставила в село Гиргините. На следващо
място съдът взе предвид, че същата е бивша съпруга на жалбоподателя, поради което
заинтересована от изхода на делото. Поради което не кредитира показания на
свидетелката в частта, че се разделили вечерта, когато било тъмно. Поради
3
изложеното съдът прие, че същият е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна вмененото му нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Съдът не споделя становището на защитата, че нарушението не било описано
ясно, както и че посочените обстоятелства не осъществявали състава на нарушение по
чл. 103 от ЗДвП. Нарушението е ясно и точно описано и не буди никакво съмнение
какво се твърди, че е извършил жалбоподателят. След като при подаден сигнал за
спиране от контролните органи не е спрял в най-дясната част на платното за движение,
е осъществил вмененото му нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Правилно за извършеното нарушение на чл. 103 от ЗДвП е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно е наложил и
санкциите „глоба“ и „лишаване от право за управление на МПС“ в размер между
средата и максимума, предвиден в разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Основание
за това са множеството издавани НП и налагани административни наказания за
допуснати нарушения на ЗДвП, както е видно от приложената по делото справка за
нарушител/ водач. Поради което не са налице основания за намаляване на наказанията
в предвидения от закона минимум, каквото искане направи защитата. Не може да се
приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП (ДВ, бр. 109/
2020г., в сила от 23.12.2020г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл.
58г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. нарушенията
по ЗДвП не са маловажни. Поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
Относно т. 2 от НП. Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
В конкретния случай от приложената справка за нарушител/ водач (лист 41 от
делото) е видно, че с присъда на ОС Габрово жалбоподателят е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца – от 05.07.2023г. до 05.07.2024г. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Д.а, която заяви, че на
02.06.2024г. управлявала автомобила до гр. Стара Загора и обратно, тъй като
жалбоподателят бил лишен от това право. Поради което при установено по-горе от
разпита на св. А. и Г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил на 02.06.2024г. в
срока на лишаването му от това право по съдебен ред.
Настоящият съд намира, че не са допуснати нарушения при приложение на
4
санкционните разпоредби и индивидуализацията на наложените наказания. Санкцията
по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е към средния предвиден от закона размер, който се
обуславя от множеството издавани НП за допуснати нарушения на ЗДвП, което е
видно от приложената по делото справка за нарушител/ водач. Поради което не са
налице основания за намаляване на наказанията в предвидения от закона минимум,
каквото искане направи защитата. Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй
като съгласно чл. 189з от ЗДвП (ДВ бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, т. е. нарушенията
не са маловажни. Поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-0258-000370/
30.08.2024 г. на началника на РУ към ОД на МВР Габрово, РУ Дряново, с което на И.
А. Д., ЕГН **********, гр. Габрово, бул. *** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца и за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5