МОТИВИ към присъда № 236/ 13.09.2012 г.
по НОХД № 898/2012 г по описа на
Окръжен съд - гр. Бургас
Производството по
делото е образувано по повод обвинителния акт на Окръжна прокуратура - гр. Бургас
против Д.Х.Р., родена на *** ***, общ. С., обл. Б., българка, българска
гражданка, омъжена, със средно образование, неосъждана, ЕГН **********, с
обвинение по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 22.10.2009г. -
10.11.2010г., в гр. С., в офис на БАНКА *** ЕАД - ФЦ Б., филиал С., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си
на длъжностно лице „специалист банкови операции" в «БАНКА ***» ЕАД,
ФЦ Б., филиал С., присвоила от подробно изброени
в обвинителния акт банкови сметки на клиенти чужди пари, връчени й в
това й качество и поверени й да ги пази, като общата сума на присвоените парични средства е в особено големи
размери на 232 858,25 лева и
представлява особено тежък случай.
По депозираната на
основание чл. 76 и сл. от НПК молба на ощетеното юридическо лице съдът
конституира граждански ищец в лицето на „БАНКА ***" ЕАД и прие за съвместно
разглеждане така предявения граждански иск за сумата от 108 715,36 лева за
причинени имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
Прокурорът поддържа
внесеното обвинение за извършеното от подсъдимата Р. престъпление, доказано по
безспорен начин от събраните
по проведеното разследване и възведени в обвинителния акт доказателства. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда, като предвид многобройните смекчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства, счита за
справедливо и целесъобразно да й бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три години при
условията на чл. 66 от НК с максимален
изпитателен срок. За срок от пет години предлага също и отнемане на правото й да упражнява професия
„специалист банкови операции" във
всички регистрирани банки на територията на страната. Относно
гражданския иск счита, че следва да бъде уважен в пълен размер, което се
поддържа и от процесуалния представител на гражданския ищец.
Защитникът на подсъдимата Р. не оспорва
фактите, изложени в обвинителния акт. Излага становище за налагането на условно
наказание, за да й бъде предоставена
възможността да продължава да възстановява процесната сума. Изразява съгласие и с доказания по основание и размер граждански иск.
Подсъдимата Р. в
съдебно заседание лично заявява, че разбира смисъла и характера на повдигнатото
срещу нея обвинение в престъпление, за чието извършване съжалява, както и че желае
делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Признава изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Заявеното от нея е в съответствие с
депозирана по делото молба от защитника й за провеждане на процеса
съобразно правилата на глава XXVII от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което и с оглед искането на страните съдебното производство по делото се
проведе по реда на
съкратеното съдебно следствие, при предпоставките на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
1
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
И ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът, като взе
предвид чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното в съдебно заседание
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят и с оглед на които се
касае за следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.Х.Р. на
основание трудов договор № 564/22.06.2005 г. заемала длъжността специалист „банкови
операции" в „БАНКА ***" ЕАД, Финансов център (ФЦ) Б., Филиал С.. Задълженията й
съгласно подписаната на същата дата длъжностна характеристика се изразявали в продажба
на продуктите и услугите в лева и валута, предлагани от „БАНКА ***" ЕАД и
нейните дъщерни дружества, както и в консултиране на клиентите, осчетоводяване и
контролиране на операциите, инициирани от друг служител на банка „***" ЕАД, по счетоводно отчитане на банковите услуги и
продукти, при стриктно спазване на
действащата нормативна уредба, регламентираща дейността. Така съобразно длъжностната й характеристика и
вътрешните нормативни актове подсъдимата
Д.Р. като специалист „банкови операции", работещ с касова наличност с номер на телър 302, комуто
били връчвани парични средства като
вид чуждо имущество за пазене и съхраняване срещу съответното заплащане, притежавала от обективна
страна и по смисъла на чл. 93, т. 1,6.
„б" от НК специалното субективно качество „длъжностно лице".
Установено е, че в
организационен план оперативната и счетоводна отчетност на „Банка ***" ЕАД следвала разпоредбите на
редица законови и подзаконови нормативни
актове, документи и правила: Закона за счетоводството,
Международните счетоводни стандарти, Наредба № 3 за паричните преводи и
платежните системи, Индивидуален сметкоплан на „БАНКА ***" ЕАД, Правила за дейността по влогонабирането и безкасовите плащания на физически лица, Вътрешни
правила на „БАНКА ***" ЕАД за откриване, водене и обслужване на сметки на
бизнес клиенти, Инструкция за работа
с банкови карти, Инструкция № 2 за счетоводната отчетност, Инструкция № 4 за безналични преводи в лева, Инструкция № 13
за организацията на касовата работа и т.н., свързани с работата на системата документи. Главната книга за отделните поделения,
регионални центрове и общо за „БАНКА ***"
ЕАД се обработвала чрез общата интегрирана банкова система „Дименшън", чрез която се и синтезирала
информацията за обслужването и
управлението на банковите продукти по приложения, информация за клиентите, както и за всички
транзакции по Главната книга и клиентски сметки.
С програмния продукт
фронт-офис „КС\\^еЬ" се осъществявала регистрацията на счетоводните
операции /касови и безкасови/ по сметки от Главната книга и клиентски сметки.
Счетоводната
документация се попълвала в един екземпляр за „БАНКА ***" ЕАД, за досието на
клиента, ако е необходимо и в един екземпляр за клиента, когато операциите били
без спестовна книжка. При операции
по откриване на срочни влогове или довнасяне на суми се изготвял /отпечатвал/ договор или анекс към договора за
срочен депозит в два екземпляра, по
един за клиента и за „БАНКА ***" ЕАД.
На 30.09.2010 г.
свидетелят К.Д.Т. открил срочен шестмесечен влог в „БАНКА ***" филиал гр.
С. за сумата от 50 000 лева, означен от Банката с № 06/18857483. За откриване на
влога бил сключен
договор и отпечатана операционна бележка № 61/30.09.2010г. за внесената сума,
подписана от клиента Т.. На 18.10.2010 г. влогът бил изтеглен от подсъдимата Р.
с телър 302 и с операционна бележка № 64/18.10.2010 г., без приложен унищожен
документ за срочен влог. Подписът на клиент в операционната бележка не бил
изпълнен от св. Т., което е установено чрез почеркова експертиза. Месец след като открил влога св. Т.
отново посетил местния филиал на „БАНКА **" ЕАД с намерение да изтегли срочния
влог, като предоставил на банковата служителка своя екземпляр от договора за срочния влог. След
проверката в системата служителката установила, че по срочния влог няма
наличност. Свидетелят Т., притеснен за липсата на парите, веднага се обадил на
подсъдимата Р., която по това време не била на работа. Р. го помолила да посети Банката по обяд, като се
ангажирала с проверка на причината за проблема. При повторното си
посещение на обяд в Банката св. Т. бил
посрещнат от Р. с обяснението, че проблемът бил възникнал от компютърна
грешка и парите щели да постъпят обратно по сметката.
На 08.11.2010 г. по разплащателна сметка № 02/13710077 на св. Т. с операционна бележка № 89/08.11.2010 г., с
телър 302 била осчетоводена касова
вноска за 50 015,32 лева от подсъдимата Р., като за основание на операцията
последната записала „прехвърляне на влог". С тази счетоводна операция възстановила по
разплащателната сметка на Т. сумата от
срочния му влог № 06/18857483, който закрила на 18.10.2010 г., без да постъпят пари в касата.
Към дати 08.11.20Юг.
и 09.11.2010 г. касовата наличност на подсъдимата Р. била с дефицит 50 000 лева.
Свидетелката П. Б. открила тримесечен срочен
влог в „БАНКА **" ЕАД филиал гр. С. на
25.05.2010 г. за сумата от 22 394,95 лева, като влогът бил обозначен с №
06/18506897. За откриването бил подписан договор и от системата била отпечатана
операционна бележка № 76/25.05.2010 г. за
внесената сума, подписана от св. Б.. На 31.08.2010 г. с операционна бележка № 74/31.08.2010 г. влогът на свидетелката свид. Б. бил закрит, като сумата в
размер на 22 653,25 лева била броена касово с операционна бележка №
74/31.08.2010 г. от подсъдимата Р., тъй като в системата била отчетено боравене
с телър 302. Операционната бележка била без
подпис на клиента получил сумата. При
закриване на срочния влог към операционната бележка не било приложено копие на документ за срочен влог.
Срочният влог на свидетелката Б. бил
възстановен на 22.11.2010 г. от сметка 06/19034671 на подсъдимата Р.,
открита на 16.11.2010 г. за 22 652,49 лева,
с операционна бележка № 79/22.11.2010 г.
Подсъдимата
Р. останала задължена по сметка 44200 -„Вземания по липси и начети в лева".
На 02.03.2010 г.
свидетелят Ж.Д.Ж. открил шестмесечен влог в „Банка ***" филиал гр. С., за
сумата по влога в размер на 22 420,18 лева, с означение на влога с № 06/18225343. За откриване на влога
бил подписан договор и била отпечатана от системата операционна бележка № 45/ 02.03.2010 г. за
внесената сума, подписана от клиента -
свидетеля Ж.. На 15.07.2010 г. влогът бил закрит с операционна бележка №
48/15.07.2010 г. и сумата в размер на 22 436,75 лева била изтеглена.
Операционната бележка не била подписана от Ж. и към нея не бил приложен втория екземпляр от договора. Срочният влог на свидетеля
Ж. бил възстановен на 22.11.2010 г. от сметка № 19034658 на подсъдимата Р., открита на 16.11.2010 г. по сметка
06/19034666 за 23 014,31 лева.
Подсъдимата останала
задължена по сметка 44200 - „Вземания по липси и начети в лева".
На 02.09.2009 година
свидетелката Я.Т.Ж. открила шестмесечен срочен влог в „БАНКА ***" филиал гр. С.
за сумата по влога в размер на 8 161,97 евро, с означение на влога с №
06/17551361. За откриване на влога бил подписан договор и отпечатана от системата операционна бележка №
30/01.09.2009 г. за внесената сума, подписана от свидетелката Ж..
Влогът бил продължаван
автоматично, като на 05.11.2009 г. бил
закрит касово за 15 913,25
лева /8 164,83 евро/ с операционна бележка № II 05.11.2009 г. с телър
на подсъдимата Р. 302. Положеният подпис в операционната бележка не бил на титуляра по срочния влог
свиделката Ж., а на подсъдимата Р.. Вторият екземпляр от договора за срочен влог не бил
върнат и приложен към операционната
бележка. На същата
дата с операционна
бележка № 8/05.11.2009 г.
подсъдимата Р., ползвайки определения й от системата телър 302, внесла по разплащателна сметка
№ 02/911375 с титуляр свидетеля В. А. К. сумата в
размер на 6
700 лева, с
която подсъдимата Р. възстановила изтеглената на 26.10.2009 г. сума от сметката
на св. К.. Срочният влог на свидетелката Я.Ж.
бил възстановен на 22.11.2010 г. по
сметка 06/19034664 за 8 591,17 евро. Подсъдимата Р. останала задължена по
сметка 44201-„Вземания по липси и начети в евро".
За периода от
22.10.2009 г. до 10.11.2010 г. подсъдимата Р. в качеството си на длъжностно
лице към „БАНКА ***" ЕАД, специалист „банкови операции" изтеглила сумата в
размер на 54 350 лева от разплащателна сметка № 02//911375 на свидетеля В.А.К.. За изтеглените и
внесените суми счетоводните документи /разписки и вносни бележки/ били подписвани без
знанието на титуляра К., като някои
от тях били без подпис на клиента.
От извършената в
досъдебното производство почеркова експертиза /том II, л. 110 - л. 115/ е направен извод, че не може да се установи чий е положеният подпис на
„клиент", както и че положените подписи не са изпълнени нито от
поде. Р., нито от св. К.. Подписите в графа „счетоводител" били изпълнени
от Р.. За
извършените касово броени суми на 22.10.2009 г. за 6 400 лева, на 26.10.2009 г. за 6 700 лева и на 06.07.2010 г. за 1 000 лева липсват счетоводни документи
към оперативното приключване.
На 11.11.2010 г.
свидетелят К. посетил „БАНКА ***" ЕАД филиал гр. С. и установил, че от
разплащателната му сметка липсвала сума в размер на 50 000 лева. Той бил
уведомен от касиер на „БАНКА ***" ЕАД, че предния ден титулярът я бил изтеглил.
От своя страна К. веднага подал жалба в централния офис на Банката с вх. № 7324/16.11.2010г., след
което на св. К. били възстановени по разплащателната му сметка следните суми: На
15.11.2010 г. във филиала на „БАНКА ***" ЕАД в ж.к. „М. р." била внесена
сумата в размер на 3 500 лева
- възстановяване на сума; на 16.11.2010 г. във филиал на Банката в ж.к. „С." били внесени 1 700 лева, възстановяване на сума; на 17.11.2010 г. във филиал на Банката в ж.к. „Б. М." били внесени
1 700 лева - възстановяване на сума.
На 16.11.2010 г.
сумата в размер на 50 000 лева и на 29.11.2010 г. -сучата от 4 350 лева
били възстановени по разплащателна сметка № 02/911375
на В. К..
С последните посочени
две суми
подсъдимата Р. останала задължена по
сметка 44200 - „Задължения по липси и начети
в лева".
От назначената и
извършена счетоводна експертиза /том II, л. 89 - л. 103 от ДП/ по
безспорен и категоричен начин е установено, че общото задължение на подсъдимата
Р. по сметки 44200 и 44201 „Задължения по липси и начети" възлиза на 100
016,80 лева и 8 591,17 евро, равняващи се на 16 802 лева или общо на сумата от 116 818
лева. Общо изтеглената сума от сметки на клиенти е в размер на 232 858,25 лева, с
което на „БАНКА ***" ЕАД е нанесена щета, независимо, че сумите са изтеглени от
сметки на
клиенти. При договора за паричен влог собствеността върху вложените пари
преминава върху Банката - влогоприемател. „БАНКА ***" ЕАД е възстановила на
клиентите цялата сума, като подсъдимата Р. е останала задължена по сметки „Вземания
по липси и начети" в лева и съответно в евро общо в размер на 117 943,96
лева, включваща 100 016,80 лева задължения по сметка 44200; 16 802,87 лева
задължения по сметка 44201 и
сумата от 1 124,29 лева дължими лихви от „БАНКА ***" ЕАД към клиентите, чиито депозити били нарушени.
На 24.11.2010 година
подсъдимата Р. подписала запис на заповед в полза на „БАНКА ***" ЕАД, с
която се задължила със сумата от 140 000 лева платима на 25.11.2010 г. Задължението й било
авалирано от съпруга й Я. Р. на 24.11.2010
г., поел солидарно отговорността да заплати
сумата на посочения падеж.
От неоспоримите по
делото факти и обстоятелства следва извода, че подсъдимата Р. е осъществила неправомерно горепосочените
банкови операции. Извършвайки разпоредителни
действия по разплащателната сметка на В.К.
и закривайки трите срочни влога на Я.Ж.,
Ж.Ж. и П. Б., подсъдимата Р. е присвоила
процесиите суми без операционни бележки към оперативното приключване и без наличието на договорите за срочни
влогове и на документи за самоличност, като е полагала подпис в графа
„счетоводител" с номера на своя телър.
Съобразно събраните в
досъдебното производство доказателства към процесния период самата подсъдима Р. е имала
задължения към „БАНКА ***"
ЕАД по кредити - по кредит № БУС **** за сумата от 10 000 лева, с период на погасяване до 17.03.2012 г., с месечни вноски
по 158,31 лева; по кредит № 3.1.1 за
сумата от 20 800 лева, с период на погасяване до 30.09.2018 г. с месечни
вноски от по 257,33 лева. Съпругът й Я. Р.,
авалирал записа на заповед към „БАНКА ***" ЕАД, също имал множество кредити, както и синът й Х. Р..
Подсъдимата Р. пред органите по
разследването е потвърдила факта, че поради множеството кредити на
семейството й, неправомерно се е разпоредила със сумите по влоговете и
разплащателните сметки на клиенти на Банката, за да може да погасява заемите.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства чрез показанията на свидетелите С.Д., Ж.Ж., П. Б., Я. Ж., В.К., К.Т.,
от заключенията по
извършените съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи, писмените доказателствени материали, както и чрез изразеното в съдебно заседание признание от подсъдимата на
фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които са взаимно допълващи се и
непротиворечиви. Съдът прецени, че посочената съвкупност от доказателства
формира фактическият състав на извършените противоправни действия на
разпореждане, както са възприети в обстоятелствената част на обвинителния акт.
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ.
С гореописания
механизъм на извършените множество деяния съдът приема, че подсъдимата Р. е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като в периода 22.10.2009 г.
- 10.11.2010 г. в гр. С. , в офис на „БАНКА ***" ЕАД - ФЦ Б., филиал С.,
при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице „Специалист банкови
операции" в „БАНКА ***" ЕАД, ФЦ- Б., ФИЛИАЛ СР., присвоила чужди пари
от банкови сметки на клиенти, връчени й в
това й качество и поверени й да ги пази, както следва:
I. От разплащателна сметка 02/**** с
титуляр В.А. К. присвоила: 1. На 22.10.2009 г. - сума от 6 400 лева; 2. На
26.10.2009 г. - сума от 6 700 лева; 3. На 01.12.2009 - сума от 5 000 лева; 4. На
03.12.2009 - сума от 400
лева; 5. На 08.12.2009 г. - сума от 400 лева; 6. На 30.12.2009 г. - сума от 5
000 лева; 7. На 12.01.2010 г. - сума от 1 300 лева; 8. На 18.01.2010 г. - сума от 1 600 лева; 9. На 20.01.2010 г. -
сума от 1 500 лева; 10. На 26.01.2010
г. - сума от 1 000 лева; 11. На 02.02.2010 г. - сума от 2 100 лева; 12.
На 04.02.20Юг. - сума от 1 300 лева; 13. На 17.02.2010 г. - сума от 2 300 лева;
14. На 19.02.2010 г. - сума от 250 лева; 15. На 24.02.2010 г. - сума от 2 000 лева; 16. На 02.03.2010 г. - сума от 1 200
лева; 17. На 08.03.2010 г. - сума от 1 500 лева; 18. На 09.03.20Юг. -
сума от 400 лева; 19. На 11.03.2010 г. -
сума от 400 лева; 20. На 16.03.2010 г. - сума от 1 100 лева; 21. На 06.04.2010 г. - сума от 3 000 лева; 22. На
07.04.2010 г. - сума от 1 000 лева; 23. На 22.04.2010 г. - сума от 1 000
лева; 24. На 30.04.2010 г. - сума от 2 000 лева; 25. 05.05.2010 г. - сума от 3 000 лева; 26. На 12.05.2010 г. - сума
от 1 000 лева; 27. На 31.05.2010 г. -
сума от 2 500 лева; 28. На 15-06.2010 г. - сума от 1 000 лева; 29. На 21.06.2010 г. - сума от 2 000 лева; 30. На 02.07.2010 г. - сума от 1 000 лева; 31. На
05.07.2010 г. - сума от 2 000 лева; 32. На 06.07.2010 г. - сума от 1 000
лева; 33. На 30.07.2010 г. - сума от 2 000 лева; 34. На 17.08.2010 г. - сума от 2 000 лева; 35. На 24.09.20Юг. -
сума от 500 лева; 36. На 27.09.2010
г. - сума от 1 000 лева; 37. На 04.10.2010 г. - сума от 1 000 лева; 38. На 18.10.2010 г. - сума от 1 000 лева; 39. На 10.11.2010 г. - сума от 50 000 лева;
II. От срочен
влог 06/***** на
Я. Т. Ж. на 05.11.2009г. присвоила
сума от 8 164,83 евро в левова равностойност 15 913,25 лева;
III. От срочен
влог 06/***** на
Ж. Д. Ж. на 15.07.2010.
присвоила сума от 22 436,75 лева;
IV. От срочен влог 06/****
на П.К. Б. на 30.08.2010 г. присвоила сума от 22 653,25 лева;
V. От срочен влог 06/***
на К.Д.Т. на 18.10.2010 г. присвоила сума от 50 005 лева, като общата сума на
присвоените парични средства е в особено големи размери на 232 858,25 лева.
Подсъдимата Р. е
извършила горното при съзнаване на особеното й длъжностно качество и
собствеността на паричните суми, които са й били поверени за пазене и съхранение с
оглед произтичащите от длъжността й правомощия на банков специалист. От
обективна страна са установени всички съставомерни белези на престъплението
„длъжностно присвояване". Подсъдимата вместо да осигури добросъвестното
изпълнение на своите задължения по пазене и съхранение на процесиите парични средства е извършила
неправомерни разпоредителни действия по закриване на три срочни влога и
своене на сумите по тях, както и разпоредителни действия по разплащателна сметка, като
също без правно основание е теглила суми от същата. Отчуждавайки паричните средства
същата е реализирала
противозаконното разпореждане от своя страна, бидейки длъжностно лице, в чиято фактическа власт
са поверени същите.
Изпълнителното деяние
подсъдимата Р. е реализирала в свой личен интерес, което се извлича от данните по
делото и собствените й обяснения
за подбудите й да реализира отклоняването на въпросните суми -чужда
собственост, като е целяла погасяване на парични задължения както нейни, така и
на близките й. Чрез обективираната в действията й проявена промяна в отношението към повереното й имущество,
извън рамките на нейните правомощия като специалист „банкови
операции", подсъдимата неоснователно е третирала като свои чуждите парични
средства и е лишила правоимащите от
възможността да се разпореждат с тях. Следвайки съзнателно и целенасочено постигането на общественоопасния резултат от многократно стореното от нея подсъдимата безсъмнено
е била мотивирана да усвои значителни суми в свой интерес, за което се съди от
множеството на деянията, обхванати от
единството на умисъла й както с последователността
им във времето и еднородната среда, в която са бивали извършвани, но така и с всички онези
причинно-следствени резултатни връзки, онагледяващи ги като едно
продължавано престъпление.
С оглед размера на
присвоената сума възлизаща на 232 858,25 лева е основателно подвеждането на
деянието й под квалифицираната норма на длъжностното присвояване в „особено
големи размери". По отношение на признака „особено тежък случай"
съдебната практика е установила, че за решаването на този въпрос по същество съдът
следва да обоснове своите правни съображения на плоскостта на конкретния казус,
а не само с оглед размера на
присвоената сума. Предвид разглежданата в случая и указанията на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ВКС, ОСНК,
е видно, че размерът й надхвърля
близо хиляда пъти минималната работна заплата към 2010 г. в размер на 240 лева и е обосновано деянието да се
квалифицира като по -тежко, с оглед „особено големите размери" на
инкриминирания предмет. Така преценен
като самостоятелен фактор обаче размерът не обуславя непременно и признака „особено тежък случай",
за който чл. 93, т. 8 от НК пояснява,
че е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи
обстоятелства разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. За конкретното престъпление основанията,
от които зависи тази преценка, са
освен абсолютния размер на присвоената сума, така и важността на предмета на престъплението, вида на
противоправните последици, начина,
средствата и подбудите за извършването му и други обстоятелства, които се отнасят както до деянието,
така и до дееца. В настоящия процес са
налице обстоятелства, от които не може с категоричност да се обоснове казаната квалификация. Принципно е
доказано противоправното поведение на подсъдимата по подготовката и
реализацията на самото престъпление,
в което несъмнено се отразява високата степен на обществена опасност на извършеното от нея престъпление, но съдът не
може да подмине и да приеме за изолирани последвалите от нейна страна действия по възстановяване на част от присвоените суми по
депозитните сметки в рамките на инкриминирания период на продължаваната
деятелност, както и впоследствие, включително
и към момента на така развилия се съдебен процес. Семейните затруднения,
подтикнали я да извърши непозволеното от закона извън
рамките на правомощията
й, до известна
степен също позволяват да се направи извод, че не се касае за
особено отегчаващо вината на
подсъдимата обстоятелство, каквото е нужно за квалифицирането на случая като особено тежък, дори и при особено
големия размер, който е решаващият
фактор при имуществените престъпления. На следващо място е важно и обстоятелството, че макар и банковият
сектор да е особено чувствителен към
подобен род деяния в случая при извършените впоследствие проверки от проверяващите органи е установен занижен контрол от страна на самата Банка и местния й
филиален център, в който е работила
подсъдимата Р.. Своевременната намеса на банковите органи е предотвратила неблагоприятен развой на така
стеклите се събития в по-големи
граници и в доказателствения материал не се съдържат данни за отлив от
клиенти и за уронване авторитета на Банката. Потребителите, чиито парични средства по депозитни сметки и срочни
влогове са станали обект на посегателство,
са получили удовлетворение от разрешаването на проблема, поради което не се
налагат изводи за противоправни последици, далеч надхвърлящи
съставомерния резултат и които по вид, степен и интензитет да формират у рещаващия съдебен състав убеждението, че
обществената опасност на деянието
чувствително надвишава обикновените и квалифицирани
случаи на този род престъпления. От друга страна демонстрираната от подсъдимата готовност да преодолее вредните последици
от извършеното от нея също дава основание на съда да приеме, че самата тя не представлява личност със завишена
степен на обществена опасност, за което съдът се позовава още и на
чистото й съдебно минало и на липсата на
криминални прояви. По смисъла на изложеното съдът прецизира своето вътрешно убеждение, съобразно което счита,
че казусът не разкрива безпротиворечиво единство на изключително висока степен
на обществена опасност на деянието и
на дееца, открояващо го в сравнение с обикновените и квалифицирани състави, предвидени за подобна
деятелност и което категорично е
нужно, за да обуслови квалифициращия признак „особено тежък случай" по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. Следвайки логиката на тези съждения
съдът формира мнението си за дължимо произнасяне по невиновността на подсъдимата Р. в тази част от
инкриминирания престъпен състав, в
осъществяването на който от субективна страна умишлената вина на същата безспорно е доказана, като тя е съзнавала общественоопасния характер на многобройно
извършваните от нея противозаконни
деяния, предвиждала е общественоопасните последици от тях като безусловна причинно-следствена връзка
както в единичен, така и в множествен план, желаейки настъпването на тези
последици в своя угода.
III. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне на
следващото се на подсъдимата Р. наказание съдът се води от разпоредбата на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието - от една страна, и от предвиденото в специалната норма и законоустановената
граница на чл. 373, ал. 2 от НПК - от друга.
Двете форми на
съкратено съдебно следствие НПК обвързва с различни правни последици. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите по чл. 372,
ал. 4 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Правилото, възведено в
чл. 58а, ал. 4 от НК е при наличие
едновременно на условията по ал. 1- 3 и условията на чл. 55 от НК, съдът да прилага само чл. 55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца. Съдът по
същество и в конкретика достигна до мнението, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата
Р. обстоятелства, при които и най -
лекото, определено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко спрямо нея, поради което и прецени, че
наказателната отговорност на подсъдимата следва да бъде ангажирана през приложното поле на чл. 55 от НК. В този смисъл
съдът съобрази предвиденото в закона „лишаване от свобода" от десет
до двадесет години с обществената опасност
на подсъдимата и на стореното от нея деяние, като предвид липсата на отегчаващи вината й
обстоятелства наложи наказание под
предвидения в закона минимум, а именно - три години лишаване от свобода. Така наложената санкция, по мнение на
решаващия съдебен състав, отговаря на
степента на вина на подсъдимата, както и на степента на обществена опасност на самото деяние и би изиграла
своята репресираща, превантивна и
превъзпитателна роля. Основанието за формирането на този извод е, че тежестта на наказателната репресия спрямо
подсъдимата може да се осъществи чрез приложението на института на
условното осъждане, като за постигането на
целите и на генералната превенция изпитателният срок следва да е в максимално предвидения от закона
срок. Причиненият от деянието
съставомерен резултат несъмнено е внушителен, но обстоятелството, че вредоносните последици са възстановени в размер на 124 142,89 лева води значително до намаляване на
отговорността на подсъдимата Р.,
чиято демонстрирана готовност за възстановяването им до пълния размер съдът положително цени. Наред с
посоченото определящи за
индивидуализираното наказание са и чистото й съдебно минало, изразеното съжаление и разкаяние за
стореното, семейното положение и
социален статус, оказаното съдействие в процеса за разкриването на обективната истина, частично
подбудите и мотивите й за извършване на престъплението. Налице са абсолютно
всички предпоставки по чл. 66 от НК, за което и съдът намира пълни основания за
приложението на този институт.
На основание чл.
203, ал. 2 от НК, вр. чл. 37, т. 7 от НК на подсъдимата следва да й бъде
отнето и правото да упражнява професията „специалист банкови
операции" за срок, равностоен на изпитателния, а именно - пет години.
С оглед изхода на
процеса и признаването на виновността на подсъдимата Р. в извършеното престъпление
същата следва да заплати на „БАНКА ***" ЕАД сумата от 108 715,36 лева,
представляваща сума за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
На следващо място и
на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК подсъдимата следва да заплати в полза на Държавата
направените по делото разноски в размер на
сумата от 669,11 лева, както и таксата по уважения граждански иск в размер на 4 348,61 лева.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.