№ 13045
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110100196 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК вр.чл.127, ал.2 СК
Производството е молба от Е. П. П., с която срещу К. Л. М. е предявен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК). К. М.а е предявил срещу Е. П. насрещен
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
В първоначалната искова молба се твърди, че страните са родители на детето Люсиен
К.в М.а, роден на 23.01.2011 г. До м. юли 2021 г. са живели заедно, като след раздялата им
грижите по отглеждане и възпитание на детето са поети изцяло от бащата. Твърди се
ответникът да препятства срещите на майката с детето, има конфликтен, бурен и избухлив
характер. Счита, че ответникът не може да възпита детето в семейни ценности, морал и не
може да бъде достоен пример за подражание, поради това, че при съвместното им
съжителство е била подлагана на домашно насилие в присъствие на детето, сочи, че
ответникът има алкохолна и хазартна зависимост.
По изложените съображения се иска упражняването на родителските права по
отношение на детето да бъде предоставено на майката, като бъде определен режим на лични
отношения с бащата, който да бъде осъден да заплаща на детето, чрез майката, издръжка в
размер на 250 лв. месечно. Претендира разноски.
Предявен е насрещен иск от К. Л. М. срещу Е. П. П.. Оспорват се твърденията на
ищцата за домашно насилие, за проблеми на ответника с алкохол и хазарт, сочи
обстоятелства, които създават добра среда за отглеждане и възпитание на Люсиен. По
изложените съображения моли съда да му предостави упражняването на родителските
права, като определи подходящ разширен режим на лични отношения с ответницата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане №0004/28.01.2011г. на Столична община-кв. „Ботунец “ страните са родители на
1
детето Люсиен К.в М., роден на 23.01.2011г.
За ищцата се установява, че полага труд по трудово правоотношение, с трудово
възнаграждение в размер на 1420 лева към м. юли 2022г. Доходите на ответника към м.
август 2022г. са в размер на 1348 лева.
В изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад от АСП ДСП
Оборище е застъпено твърдение, че бащата към момента работи, полага основните грижи за
детето. Двамата с детето живеят в жилище, находящо се в гр.София, с необходимите битови
условия, самостоятелна стая за детето, обзаведена с всичко необходимо за възрастта и
индивидуалните му потребности. За майката на детето е отбелязано, че живее в жилище под
наем (не е посочила адреса си по местоживеене на социалните работници, извършили
социалното проучване), твърди, че живее сама на адреса и е във възможностите й да
задоволява базовите потребности на детето. Детето е в добро здравословно състояние.
Потребностите му са задоволени, то е изразило предпочитание да живее със своя баща.
Смятат, че в интерес на детето родителите да не го въвличат в конфликт на лоялност
помежду им, да не му нанасят психически травми като работят с психолози към лицензиран
доставчик на социални услуги/вж. социален доклад АСП ДСП Лозенец/.
Изслушването на страните сочи, че родителите имат неразбирателство помежду си,
взаимно се обвиняват без да търсят компромисно решение дори по отношение на общото
им дете. Всеки от тях счита единствено себе си за най-пригодния родител.
Свидетелските показания на Симон Вартан Дюлгериян сочат, че познава детето, тъй
като има връзка с майката. Твърди, че е виждал ответника под въздействие на алкохола да
тормози ищцата. Счита, че ответникът възпрепятства срещите на майката с детето заради
него и по други причини, които не сочи. Майката рядко вижда детето дори и по постановени
привременни мерки, защото самото дете не иска. Свидетелят е на мнение, че бащата пречи
детето нормално да контактува с майката.
Свидетелските показания на Люсиен Мирославов Маринов сочат, че грижите за детето се
полагат от неговия баща. Не може да каже защо майката е напуснала и е оставила детето
при бащата. Твърди, че между бащата и детето има силна привързаност, не е свидетел на
отношенията между майката и детето.
По делото е приета и неоспорена от страните Съдебно-психологична експертиза
(СПЕ) изготвена от вещото лице Диана В.. Заключението на експерта е основано на
събраните по делото доказателства, като в съдебно заседание същият сочи, че няма
основание за промяна в изводите. Експертът посочва, че детето е свързано и с двамата си
родители като тази свързаност е по-голяма към бащата. С майката се намира в конфликт с
желание да я върне в семейството и поставя условия, за да се види с нея. Детето е тревожно,
тъй като е поставено между двамата си родители в несигурност, които имат крайно влошени
отношения помежду си и не ги спестяват на детето. Родителите не могат да се разберат дори
за едно нормално протичащо предаване и връщане на детето в определения им режим за
това с привременни мерки. Детето преживява конфликт на лоялност към родителите си,
които не му спестяват отрицателното си мнение един за друг , като детето е възприело
образа на майката, формиран по вижданията на бащата в отрицателна светлина. Психолога
дава заключение, че това очерняне образа на майката е принос от страна на бащата към
порастването на детето, което е индикатор за дефицит в родителските умения и води към
родителско отчуждение по отношение на майката. Двамата родители имат родителски
капацитет по отношение задоволяване базовите потребности на детето, но по отношение на
емоционалната грижа, моралното възпитание и при двамата родители се наблюдава
2
дефицит, т.е. дефицит в уменията за родителстване. При дадените препоръки психолога е
констатирал детето да посещава психологическо консултиране за справяне със симптомите
на завишена тревожност и конфликт на лоялност по отношение на двамата родители, за да
не се стигне до констатация, че детето в семейната среда се намира в риск. Дадена е
препоръка и към самите родители: за бащата- да посещава програма за обладяване на
агресивно поведение и симтоматика, а майката- консултиране с лекар за изясняване на
психологичната проблематика, свързана с неувереност и нерешителност, натраплива и
страхова готовност, хипохондрия и хистерични поведенчески действия.
Така събраните гласни доказателства, обсъдени в контекста на целия доказателствен
материал, следва да бъдат условно обособени в две групи, като в зависимост от коя от
страните са доведени съответните свидетели те дават показания, обслужващи тезата на тази
страна. Прави впечатление едностранчивия подход при споделяне на известни на
свидетелите факти, а именно: съобщаване на положителни факти по отношение на едната
страна, съответно съобщаване на отрицателни факти или несъобщаване и незнаене за
положителни действия, извършени от другата страна. Така св. Симон дава сведения относно
евентуалната употреба на алкохол от страна на ответника, сочейки, че това се случва, когато
майката отива да вземе детето и той като мъж познава кога един човек е употребил алкохол.
Подобно едностранчиво пресъздаване на факти поставя въпроса за кредитирането на
показанията като цяло. Ето защо съдът дължи обсъждането им наред с целия доказателствен
материал, включително приетата и неоспорена Съдебно-психологическа експертиза,
социални доклади и липсата на доказателства за упражнено домашно насилие.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.127, ал.2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по
общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Видно от представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето.
Няма спор, че страните живеят отделно и след раздялата им общото им дете живее при баща
си и се отглежда от него, поради което и въпреки надлежно сезиране и най-вече с оглед
защита интересите на детето съдът следва да се определи кой от родителите да упражнява
родителските права спрямо него. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросът за упражняването на родителските права, съобразявайки всички обстоятелства,
релевантни за интереса на детето, а именно: възпитателски качества на всеки един от
родителите, полагани до момента грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на децата към родителите, пол и възраст на децата, възможност за помощ от
трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.
Не се спори, че двете страни имат желание за отглеждане на детето. Приетата СПЕ
установява привързаност на Люсиен към бащата най-вече. Установява се, че двете страни
работят по трудов договор. Приетите социални доклади сочат, че двете страни разполагат с
условия за отглеждане на детето. Социалните работници не са констатирали тревожни
факти за условията, при които детето се отглежда.
3
По изложените съображения съдът намира, че извод на кого от страните да бъде
предоставено упражняването на родителските права следва да се направи въз основа на
наличните по делото данни за родителския капацитет на всяка една от страните. Съдът
отчита заключението на вещото лице, видно от което двете страни поставят детето в
конфликт на лоялност, но счита, че следва да се даде възможност на двамата родители да се
възползват от дадените препоръки в СПЕ, за да осигурят на детето си спокойствие и
удовлетвореност от общуването с двамата родители. Към настоящия момент по делото не се
съдържат данни да е налице непосредствена опасност за живота и здравето на детето. Макар
съдът да отчита изживените от ищцата емоции по повод отказа на ответника да й дава
детето, като поведението на ответника само по себе си е укоримо, подобен подход на
ищцата не намира обяснение извън констатираната от вещото лице склонност към
спонтанни действия. Така изложените факти и обстоятелства обуславят извод, че в интерес
на детето е упражняването на родителските права да се възложи на бащата, предвид и по-
голямата емоционална връзка между тях.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи
конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието
съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от
редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между
родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”.
Съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини
детето да живее отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, поради
което местоживеенето на детето следва да се определи при него.
ІІІ. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК в настоящото производство съдът следва да определи и
издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.143, ал.2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл.142, ал.1 СК, но издръжката на едно
дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК).
Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да
се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца,
доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл.139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 СК) поради липса на лица от
първи ред.
По делото се установи от представеното удостоверение за раждане, че ищцата е майка на
детето.
Нуждите на детето (което навършило 12-годишна възраст), обичайни за деца на неговата
възраст (за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извън класни форми на
обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
4
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. В случая детето
Люсиен се отглежда от бащата. Относно възможностите на майката да дава издръжка по
делото се установи, че тя е в работоспособна възраст, трудоспособна е, полага труд по
трудово правоотношение и реализира трудови доходи в размер на 1420 лева от м. юли
2022г. Съдът приема, че във възможностите й е да отделя средства над необходимите за
собствената й издръжка и за издръжката на малолетното си дете в размер на 250 лева,
считано от датата на НИМ, до настъпване на причина за изменение или погасяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
На основание чл.242, ал.1, хип.І ГПК, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, в частта за издръжката.
ІV. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл.59 СК. С оглед установеното по
делото и предвид липсата на доказателства, от които да се направи извод, че майката не
притежава родителски капацитет и условия за полагане на грижи за детето при режим на
лични контакти с него, но след като отчете констатациите в социалния доклад – съдът
намира, че е в интерес на детето да поддържа регулярен контакт с майка си, не само за да
преодолее негативното си отношение към нея, за което следва да съдейства й бащата, който
по никакъв начин на трябва да допуска детето да се отчуждава от своята майка, така и за да
може да се възстанови емоционалната и доверителна връзка между тях. На последната да
бъде определен режим за лични контакти с детето, но не в предложения от нея такъв.
Настоящия съдебен състав намира, още, че в интерес на детето е да прекарва еднакъв брой
уикенди с всеки един от родителите си, а първите шест контакта между майката и детето,
следва да бъдат без преспиване в дома на майката, за да се преодолее нежеланието на
детето да контактува с майка си. Така, според настоящия съдебен състав в интерес на детето
е да се определи режим на лични отношения с майката всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10.00ч. до 18.00ч., като първите шест срещи са без преспиване на
детето в дома на майката, а следващите с преспиване на детето в нейния дом. След тези 12
срещи да има следния режим: отчитайки необходимостта от съхраняване на близкия
контакт с майката, което предполага определяне на разширен режим на лични отношения, а
именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с
преспиване; 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата,
Коледните празници всяка нечетна година, считано от 11:00 часа на 25.06 до 18:00 часа на
27.06 и Новогодишните празници всяка четна година, считано от 11:00 часа на 30.12. до
18:00 часа на 01.01., и Великденски празници от 11.00 часа на първия празничен ден до 18.00
часа на последния; рождения ден на детето – 23.01. съответно от 11:00 до 13:00 часа или от
13:00 до 18:00 часа през време, несъвпадащо с училищните занятия на детето; първата
половина от зимната и пролетната ваканции на детето. Детето да бъде вземано и връщано
от/в място след предварителна договорка между родителите, в случай, че не постигнат
съгласие за това-от/в дома на бащата.
Така определения от съда режим може на общо основание да бъде изменян при
изменение на обстоятелствата съгласно чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК или по реда на чл.127,
ал.1 СК.
По разноските: Ищцата претендира разноски по делото, но предвид изхода му, същата
следва да остане в нейна тежест, както и предвид, че производството има характер на спорна
съдебна администрация.
5
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата в размер на 360 лева -държавна такса върху опредЕ.та издръжка на
детето.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето Люсиен К.в М., ЕГН **********, на неговия баща К. Л. М., ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА детето Люсиен К.в М., ЕГН **********, да живее при баща си К. Л.
М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е. П. П., ЕГН **********, с
детето Люсиен К.в М., ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взема
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч. до
18.00ч., като първите шест срещи са без преспиване на детето в дома на майката, а
следващите с преспиване на детето в нейния дом. След тези 12 срещи да има следния
режим: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с
преспиване; 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата,
Коледните празници всяка нечетна година, считано от 11:00 часа на 25.06 до 18:00 часа на
27.06 и Новогодишните празници всяка четна година, считано от 11:00 часа на 30.12. до
18:00 часа на 01.01., и Великденски празници от 11.00 часа на първия празничен ден до 18.00
часа на последния; рождения ден на детето – 23.01. съответно от 11:00 до 13:00 часа или от
13:00 до 18:00 часа през време, несъвпадащо с училищните занятия на детето; първата
половина от зимната и пролетната ваканции на детето. Детето да бъде вземано и връщано
от/в място след предварителна договорка между родителите, в случай, че не постигнат
съгласие за това-от/в дома на бащата.
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.143, ал.2 СК на
малолетното дете Люсиен К.в М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител К. Л. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и
петдесет) лева, считано от 09.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, хип.І ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Е. П. П., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева
-държавна такса по делото върху опредЕ.та издръжка на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. П. П., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6