№ 33892
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110165163 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Oбразувано е по молба на адв. Д.
М., процесуален представител на ищцата, за изменение на постановеното по
делото съдебно решение в частта за присъдената разноска за възнаграждение на
адвокат, по съображения, че не е определена в съответствие с фактическата и
правна сложност на делото, в т.ч. с ДДС, при което да бъде присъдена и сумата
77,46 лв.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона,
приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съгласно решението, съдът
осъжда „В“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 387,28
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът е
уважил предявения от ищеца иск иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК и от части по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД. Разноската е определена съразмерно
на уважената част от иска. Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат
ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по
отношение отговорността на страните за съдебните разноски. Предвид
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е
било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата
и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание; като съобрази
разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ
т. о., и че защитата по осъдителния иск включва и тази по установителния иск,
чиято основателност е правнорелевантен факт за възникване на правото по чл.
55, ал.1, пр. I от ЗЗД така определеното възнаграждение е онази необходима и
разумна разноска, която се следва. Претендираното ДДС от адвоката е част от
определеното възнаграждение. При преценка на размера на възнаграждение на
оказалия безплатна помощ адвокат, съответният съд следва да съобрази вида на
осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство,
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците
1
им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението на
процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този
принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални
действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. ,
т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата наредба, тъй като
има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които
законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №232215/02.07.2025 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
чрез адв. Д. М..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2