№ 250
гр. Ботевград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. К. Г., ЕГН: ********************, с адрес гр. К., ул. „В.“ № *, вх.*,
ет. *, ап. *, чрез адв. М.М.А.Й. от АК Р., е обжалвал в законния срок
наказателно постановление № */09.06.2022 г., с което за нарушение на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е
наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв., като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен защитник – адв. М.М. от АК Р., която излага
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Въззивната страна – Агенция „П. и.“- С., се представлява от юрк. П.Т.,
който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди
издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски на
АНО за юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.01.2022 г., в 08,28 ч. с устройство № 20341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач „*“ с регистрационен номер *, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона, по път А-2 км 61+656, като за него няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез
която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача П. К. Г., служител в
„М.“ ЕООД. На 01.02.2022 г., в кръга на службата си, свидетелят Д. Д. А. –
"Инспектор" в ТД на АМ в отдел ПТРР, ТД „М. С.“, съставя против
жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение № *. В изготвения АУАН актосъставителят
сочи, че товарният автомобил е управляван (засечен) без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса
за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квалификацията на нарушението сочи
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е
предявен на жалбоподателя на дата 01.02.2022 година. АУАН е връчен срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят не е направил писмени
възражения. Началникът на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към
АПИ издава процесното НП № */09.06.2022 г.. В издадения санкционен акт,
АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както
и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
"Глоба" в размер на 1 800 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 23.06.2022 година по пощата с обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено от упълномощено лице. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не са направени в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ да издават
съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по
делото Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 година на Директора на
Агенция „М.“, и Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, видно от които А. М. има право да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а Г. А. Т. е оправомощен да издава НП по
ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП –
Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
2
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 26.09.2022
година свидетели – Д. Д. А., Р. М. Ч. и В. С. С.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Показанията на свидетелите Д. Д. А., Р. М. Ч. и В. С. С.,
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно
от датата й на депозиране в регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Ботевградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, като съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
3
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите,
важаща към датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП). Самото
нарушение е описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т. е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б."б" от ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от
определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни
лица.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е заплатил
наложената му глоба, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
санкцията.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът стигна до извода,
че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
4
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден
нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 тона заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Посочената като нарушена разпоредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП гласи
„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв“.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка
от БИМ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че процесният товарен автомобил е бил
управляван от жалбоподателя и се е движил на посочения в АУАН и в НП
участък от пътя – „Осоковска Лакавица път А 2, отсечка 61+656, на
17.01.2022 година в 08,28 часа и че за него не е била заплатена дължимата
такса за изминато разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за
установяване на изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта;
както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията,
за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно
Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от
31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
които се събира винетна такса (приложен в кориците на делото). За
извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. Правилно е посочено в
5
АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението - АМ 2, при км.
61+656, за който път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура,
т. е. така формулирано напълно покрива критериите за описание на мястото
на извършване на нарушението.
Оспорва се обаче обстоятелството, че на конкретната дата на
нарушението – 17.01.2022 г., ППС влекач „*“ с рег. № *, е бил управляван
именно от жалбоподателя П. К. Г.. В показанията си свидетелите Р. Ч. и В. С.,
двамата служители в „М.“ ЕООД, заявяват, че камионите на фирмата се
управляват от различни шофьори и не могат да кажат конкретно на 17.01.2022
г. кой е управлявал процесния влекач, но такава информация се съдържа в
дружеството. От изисканата и представена от „М.“ ЕООД, справка за
движението на влекач „*“ с рег. № * за месец януари 2022 г., се установява, че
на 17.01.2022 г. при изпълнение на курс от гр. В. до гр. В. Т., същият е бил
управляван от шофьора В. П. А.. Тази справка се потвърждава и от
приложения пътен лист серия Т № *, издаден на 17.01.2022 г. за товарен
автомобил с с рег. № *, с водач В. П. А..
В този смисъл съдът приема, че неправилно е бил определен субектът
на административнонаказателната отговорност, като вместо на В. П. А.,
АУАН е бил съставен на П. К. Г., който на конкретната дата на нарушението –
17.01.2022 г., не е управлявал ППС влекач „*“ с рег. № *.
С оглед изложеното, НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. М. М. от АК Р. е осъществила правна
помощ в настоящото производство на жалбоподателя и определеното
възнаграждение е в размер на 450 лв. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 63,
ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че Агенция „П. и.“,
следва да бъде осъдена да заплати на П. К. Г., ЕГН: ********************, с
адрес гр. К., ул. „В.“ № *, вх.*, ет. *, ап. *, сумата от 450,00 лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат
М.М. от АК Р..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5
и ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно НП № */09.06.2022 г.
на Началник на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на П.
К. Г., ЕГН: ********************, с адрес гр. К., ул. „В.“ № *, вх.*, ет. *, ап.
6
*, за нарушение на чл.179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1 800 лева.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция "П.
и." с адрес: град С., бул. "М." № *, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г., ЕГН:
********************, с адрес гр. К., ул. „В.“ № *, вх.*, ет. *, ап. *, сумата от
450,00 /четистотин и петдесет/ лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение на адв. М.М. от АК Р., по АНД № 321/2022
година по описа на Районен съд – Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7