№ 246
гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20255300900111 по описа за 2025 година
Предявен е иск за установяване на парични вземания по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК с материално правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430
и сл. от ТЗ и и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от “БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Московска“ №19,
представлявано от Д.М. и С.С. – изпълнителни директори, действащи в
производството чрез юрк. Л. А. - П. против В. П. П., с ЕГН ********** и
постоянен адрес в ****.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление
от 27.04.2023 г. Банката е предоставила на В. П. като кредитополучател при
условията, уговорени в договора, кредит в размер на 44 408 /четиридесет и
четири хиляди, четиристотин и осем/ лева. Срокът за издължаване на кредита
бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Предвиден бил
променлив лихвен процент за олихвяване на кредита, чийто начин на
формиране е описан в исковата молба. Поради нередовно плащане на
задължението банката изпратила до В. П. покана - уведомление (с изх. №01-
20-04311/05.2.2024 г.) за обявяване кредита за предсрочно изискуем, получена
лично от ответника на 13.02.2024 г. Към дата 23.02.2024 г. ищецът твърди, че
ответникът имал 8 непогасени вноски.
На следващо място, посочено е, че “Банка ДСК“ АД е подала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните си книги пред РС - гр. Асеновград. Въз
1
основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№422/2024 г. по описа
на РС Асеновград и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.03.2024 г., както и
изпълнителен лист от същата дата, с които било разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 43 653.88 лева – дължима главница, 2370,48 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 – 12.02.2024 г.; 77, 54 лева –
обезщетение за забава за периода 05.07.2023 г. – 12.02.2024 г.; 150,50 лева –
обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост
за периода от 13.02.2023 г. до 21.02.2024 г, ведно със законната лихва от
22.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски – 925, 05 лева за
държавна такса и 49, 83 лева за юрисконсултско възнаграждение. На
основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по искане
на ищеца било образувано изпълнително дело №366/2024 г. по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, с №825 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив. По
изложените съображение и предвид постъпило от ответника – длъжник
писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение се твърди
наличие на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че към 23.02.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС – Асеновград, ответникът В.
П. П. дължи на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********* следните суми: 43 653.88
лева – дължима главница, 2370,48 лева – възнаградителна лихва за периода
05.07.2023 – 12.02.2024 г.; 77,54 лева – обезщетение за забава за периода
05.07.2023 г. – 12.02.2024 г.; 150,50 лева – обезщетение за забава след датата
на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 13.02.2023 г. до
21.02.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до
изплащане на вземането, както и разноски – 925,05 лева за държавна такса и
49, 83 лева за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност
се заявява, че в случай, че съдът счете, че кредитът не е надлежно обявен за
предсрочно изискуем, то с предявяването на исковата молба същият да се
счита за такъв в размер на пълния му неизплатен остатък. Евентуално се иска
от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
В. П. дължи на “Банка ДСК“ АД изискуемите по договора за кредит суми към
момента на приключване на съдебното дирене. Претендират се сторени в
производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът В. П. П., с
постоянен адрес в ****, не е депозирал отговор на исковата молба, с което
приключва процедурата по размяна на книжа.
Същевременно е постъпила молба от П., чрез процесуалния му
представител адв. А. Б., с която заявява пълно признаване на иска, както по
основание, така и по размер.
По така направеното признание ищецът е взел становище с молба от
02.04.2025 г. и моли да бъди постановено решение съгласно признанието на
2
иска. Същото искане се прави и в о.с.з.
Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
От приложеното към делото ч.гр.д. №422/2024 г. по описа на РС-
Асеновград, се установява, че по заявление, подадено на 17.5.2024 г. от “Банка
ДСК“ АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу В. П. П. за сумите от 43 653.88
лева – дължима главница, 2370,48 лева – възнаградителна лихва за периода
05.07.2023 – 12.02.2024 г.; 77,54 лева – обезщетение за забава за периода
05.07.2023 г. – 12.02.2024 г.; 150,50 лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 13.02.2023 г. до
21.02.2024 г, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2024 г. до
изплащане на вземането, както и разноски – 925,05 лева за държавна такса и
49, 83 лева за юрисконсултско възнаграждение. От представената от кантората
на ЧСИ Горчев обратна разписка се установява, че поканата за доброволно
изпълнение е получена на адреса на работодателя на ответника “СИРИО БГ“
ООД на 14.06.2024 г. Възражението против издадената заповед за незабавно
изпълнение е с вх.№9345/28.06.2024 г, поради което следва да се приеме, че
същото е депозирано в едномесечния срок. Като е приел, че възражението е
своевременно подадено, заповедният съд е указал на заявителя, че може да
установи правата си спрямо длъжника в едномесечен срок от съобщението.
Това съобщение е връчено на заявителя на 12.07.2024 г. Исковата молба, с
която е сезиран настоящият съд, е постъпила по пощата, където е приета на
12.08.2024 г., видно от намиращата се на л. 26 от гр.д. №1862/2024 г. по описа
на РС-Асеновград обратна разписка. Довнесена е дължимата държавна такса.
Ето защо предявеният по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 422 ГПК
установителен иск е процесуално допустим.
Действително законна лихва върху главницата е присъдена от 22.02.2024
г., но такава се претендира от по – късен начален момент - 22.07.2024г, като с
оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото претенцията е в обема на
присъденото от заповедния съд, следва да се приеме именно по – късно
заявената дата като предмет на предявените установителни искове, за което
няма процесуална пречка.
По същество:
Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави.
Ответната страна може да се разпорежда с признатото право.
Не са налице изрично предвидените в закона изключения: по брачните
искове - чл. 324 ГПК; по исковете за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по
исковете за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
3
Поради това и доколкото е сезиран с такова искане от страна на ищеца,
съдът е длъжен да постанови решение съобразно признанието, което
съобразно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира.
Затова исковете ще се уважат изцяло.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът има право
на разноски. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски по
съразмерност за държавна такса в размер на 925.05 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 49.83 лв. За исковото производство ищецът е
направил разноски за ДТ в размер на 921.84 лв, като, доколкото претендира и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1, от Наредбата за
заплащането на правната помощ, такова следва да му се присъди в размер на
100 лв, съобразно развитието на производството, приключило в едно съдебно
заседание, без събиране на доказателства и при признание на иска от страна
на ответника. Следователно размерът на общо дължимата сума е 1996.72 лв.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
П. П., с ЕГН ********** **** дължи на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Московска“ №19
следните суми, предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 22.03.2024г по ч.гр.д. № 422/2024 г. по описа на РС-Асеновград и
дължими по сключен между страните договор за кредит за текущо
потребление от 27.04.2023 г: 43 653.88 лева –главница, 2370,48 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 – 12.02.2024 г.; 77,54 лева –
обезщетение за забава за периода 05.07.2023 г. – 12.02.2024 г.; 150,50 лева –
обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост
за периода от 13.02.2023 г. до 21.02.2024 г, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН ********** **** да заплати на „БАНКА
ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. “Московска“ №19 сумата от общо 1996.72 лв. – разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4