Р E Ш Е Н И Е
№ 529
гр.Плевен, 16.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І
-ви състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи октомври през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Даниела
Дилова
При секретаря М.Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Дилова
адм.дело № 744 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството
по делото е образувано е по жалба на К.С.Х. изтърпяващ наложено му наказание
"лишаване от свобода" в Затвора Белене, с която оспорва Заповед №Л-3702
от 23.08.2022 год. издадена от Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на
основание т. 3. 5 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е наредено преместването
на лишения от свобода К.С.Х. за изтърпяване на наложеното наказание в Затвора
Ловеч. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като по същество съображенията са, че по семейни причини
жалбоподателят не е съгласен с преместването му в Затвора Ловеч. Отправя искане
до съда заповедта за преместване от
Затвора Белене в Затвора гр. Ловеч
да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата се представлява от юрк. П., която в
представения отговор оспорва жалбата. В съдебно заседание изразява становище,
че заповедта е законосъобразна и жалбата
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
делото не са представени доказателства кога е връчена процесната заповед, но с
оглед датата на издаването и
23.08.2022г. и датата на подаване на жалбата съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1
от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От
фактическа страна, не се спори по факта, че жалбоподателят е подал искане до
Началника на Затвора Белене и до Директора на СУ „Д.Митев“ Ловеч, за това да
бъде записан за ученик в VIII
клас
през учебната 2022г. В заявлението жалбоподателят е посочил, че успешно е
завършил VIII
клас в училището към Затвора Ловеч. Към заявлението е представена декларация от
19.04.2022г, затова че е съгласен да
бъде включен в учебна дейност. От
представената по делото служебна бележка е видно, че през учебната 2019/2022г. К.Х.
е завършил VII клас
в СУ „Митев“ Ловеч. Не се спори по делото че лишения от свобода К. Ст.Х. изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора Белене и към 14.04.2022г.
е останала неизпърпяна част от присъдата 6г. и 8 месеца лишаване от свобода.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №Л- 3702 от 23.08.2022
год. издадена от Ст.комисар Ц. –зам. главен директор на ГДИН, в изпълнение на
чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т.5 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е наредено
преместването на лишения от свобода К.Х. *** за включване в образователния
процес.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - за преместването на лишения от свобода Крсимир Х. от един затвор в друг.Съгласно
нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на осн.
чл. 58 от ЗИНЗС и съгласно т.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния
директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по
затвори, учениците от средните училища се настаняват в най-близкия по
местожителството им затвор или затворническо общежитие, към което е разкрито
учебно заведение. По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на
главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.5 от посочената заповед лишените от свобода
ученици
от средните училища се настаняват в най-близкия по местожителството им затвор
или затворническо общежитие, към което е разкрито учебно заведение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът
намира че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед
изискванията на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл. 13 ал.6от ЗИНЗС. По делото е
представена заповед № Л- 3397/12.08.2022г., с която Главния директор на ГДИН е
възложил за периода
15.08.2022г.-26.08.2022г. на ст.комисар Ц.Ц. –зам. директор на ГДИН да изпълнява
функциите на Главен директор на ГДИН по чл. 13 ал.2 т.1-17 ЗИНЗС, за времето от
15.08.2022г-26.08.2022г. вкл.
Съдът
счита, че актът е издаден при съобразяване с материалния закон. Съображенията
за това са следните:
Упражняването
на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един
затвор в друг, е ограничено до визираните в
чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за
придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при
изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. т. е.
постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е
предвидено като релевантно основание за преместването. По делото не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че съпругата на
жалбоподателя или негови близки са били против неговото преместване от Затвора
Белене в Затвора Ловеч. От друга страна от представените доказателства е видно,
че е налице основанието на чл. 62 ал.1 т.
1от ЗИНЗ, а именно той е поискал да продължи образованието си в по-горен
клас, което е възможно да бъде осъществено в училището към Затвора Ловеч. В
съдебно заседание жалбоподателят потвърждава, че само в Затвора Ловеч може да
продължи образованието си. От последното се налага извод, че обжалваната
заповед за преместване е издадена при съобразяване на материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС.
По
своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС,оспорената
заповед представлява индивидуален административен акт. Като такъв същата следва
да съответства на законово регламентираните формални изисквания относно
неговото съдържание. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, административният акт е необходимо да съдържа фактическите и правните
основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти,
въз основа на които административният орган е приел, че са налице
материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона
компетентност. Както беше посочено по-горе законово регламентираните основания
за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода. Упражняването на административното
правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е
ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. Видно от
представеното по делото заявление от лишения от свобода Х. е, че той изрично е
поискал да продължи образованието си в училището към Затвора Ловеч. От
изложеното по-горе може да се направи извода, че в случая е доказано наличието на основание по чл. 62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за преместването на л. св. К.Х. в
друго място за лишаване от свобода. Нормата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира, че
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес – чл. 58 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, съобразено и с изискването на чл. 43, ал. 4.
Съобразно т.3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, осъдените
лишени от свобода от открит тип се настаняват в ЗООТ –Затворническо общежитие
„Полигона“и Затворническо общежитие „Велико Търново“към Затвора Ловеч- лишени
от свобода от обл. В.Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово. Следва да се
отбележи, че изрично в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС е предвидено, че
лишените от свобода се настаняват в места за лишаване от свобода най-близко до
постоянния им адрес. Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира редът за
първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване от
свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес, каквото в
случая не е налице, е необходимо изявление на близките или на лишения от
свобода.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС,
в съответната форма- писмена, при спазване на административно производствените
правила, при правилно приложение на материално правните разпоредби и в
съотвествие с целта на закона. Налице са изложени мотиви, съдържащи
фактическите и правни основания за постановяване на оспорената заповед. С оглед
изложеното жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена без
уважение.
Направено е искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27ж от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража е от 80 до 150 лв. Съдът намира, че с
оглед правната и фактическа сложност на делото, следва да се уважи претенцията
на ответника за размер от 80 лв.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен
съд-Плевен, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
без уважение подадената от л.св. К.С.Х. ЕГН ********** в момента в Затвора
Ловеч жалба против Заповед № Л-3702/23.08.2022г издадена отст. комисар Цв.Цветков, съгл. №
Л-3397/12.08.2022г /, с която е наредено л.св. К.С.Х. да бъде преведен в Затвора
Ловеч.
ОСЪЖДА
К.С.Х. ЕГН ********** да заплати на ГДИН сумата от 80 лв., представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: