Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти
състав ,
в публично
заседание на 25. 05. 2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова,
като разгледа
докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 565 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.К.К.
ЕГН ********** и Д.П.К. ЕГН **********,***, против отказ за регистриране промяната на собствеността на 7 бр. МПС, обективиран в
писмо с рег. № 819000-9652 от 05.02.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна.
С изложени в жалбата доводи за
допуснато от адм. орган съществено нарушение на
процесуалните правила и за постановяване на отказа в противоречие с
правилното приложение на материалния
закон, се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на отказа и
връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Изложени са доводи, че за процесните автомобили са били
заплатени дължимите местни и нотариални
такси. Посочва се , че автомобилите били
собственост на „Пиеро“ АД, което е обявено в несъстоятелност с влязло в законна сила на 5.07.2017 г. решение
по ТД 1493/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, но са придобити от жалбоподателите по давност, за което е представено постановление
от 28.01.2021 г. на нотариус Б.В.. Твърди
се , че в производството по несъстоятелност автомобилите никога не са били
описвани и не са били включвани в масата по несъстоятелност , както и че неправилно органа е приел, че МПС се
придобиват само на основание чл.144, ал.2 от ЗДвП. Навеждат се доводи , че тълкувателно
решение №1/2017 г. от 03.12.2018 г. било задължително за съдилищата от датата на постановяването му. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат В.С., включително с искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че в ЗДвП е указан реда за разпореждане и придобиване
право на собственост върху МПС. Посочва, че законът е специален и е недопустимо
по друг начин да се придобиват или
отчуждават МПС. Навеждат се още доводи, че постановлението за придобиване по давност
на въпросните МПС е нищожно.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало пред органа въз
основа на подадено до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна заявление от К.К.К. и Д. К К., с което е отправено искане за промяна собствеността на 7 бр. превозни
средства с рег.№****, рег.№****, рег.№****,
рег.№****, рег. № ****, рег. № **** и рег. № ****, за които е посочено, че са придобити
от тях по давностно владение. Заявлението
е подадено от пълномощник С Ю и е прието с рег. № 819000-6358/5.02.2021 год.
Към него е приложено Постановление рег.
№ 505 от 28.01.2021 г. на нотариус Б.В. с рег. № 124 по регистъра на НК, с район на
действие- Районен съд- гр. Варна, с което заявителите К.К. и Д.К. са признати
за собственици по давностно владение на посочените от заявителите моторни
превозни средства.
Според съдържанието на постановлението от 28.01.2021 г. на нотариус Б.В.
/л. 6-8 от адм. преписка/, жалбоподателите К.К. и Д.К. са признати за собственици
на процесните автомобили по давностно владение.
На 05.02.2021 г. е изготвен
писмен отговор адресиран до заявителя К.К.К. /л. 1-2 от адм. преписка/ с рег. № 819000- 9652 от 05.02.2021 г., подписан от Петко Камбуров -
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр. Варна , в който изрично е отказано извършването на поисканата административна услуга за промяна в собствеността
на 7 бр. МПС въз основа на постановлението на нотариуса от 28.01.2021 год. Органът
се е мотивирал с разпоредбата на чл.144,
ал.2 от ЗДвП, а по отношение на
представеното постановление на нотариуса
е приел, че обстоятелствената проверка за придобиване по давност е възможна само за недвижими имоти, но не и за движими
вещи. При извършената от адм. орган проверка е установено, че с влязло в сила на 5.07.2017 г. решение №418/26.06.2017 г. на Окръжен съд
Варна е било постановено заличаване без
правоприемник на дружеството „Пиеро“ АД, което е вписано като собственик в свидетелствата
за регистрация на всичките 7 бр. МПС. В тази връзка , началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна се е
позовал на Тълкувателно решение №1/2017 г. на ВКС, според което движими вещи останали
непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на
производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, стават
собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл.11 от ЗН, в случаите
когато длъжникът е търговец – юридическо лице, освен ако в закон не е
предвидено друго. Писмото е връчено на пълномощника С Ю на 22.02.2021
г., а жалбата до съда е подадена на 8.03.2020
г. /л.28/ чрез „Български пощи“ ЕАД.
По делото са представени 7 бр.
нотариално заверени платежни нареждания от 28.01.2021 г. за плащания от К.К.К.
към бюджета, представляващи заплатен местен данък за придобиване на въпросните
автомобили.
Представени са по делото
нотариално заверени копия на Свидетелство за регистрация на МПС от 02.03.2011
г., 03.04.2008 г., 03.08.2008 г., 19.03.2007 г., 16.06.2008 г., 15.12.2006 г.,
14.02.2012 г., Част Първа /л. 69-75 от делото/, според съдържанието на които
като собственик на посочените автомобили
е вписано дружеството „Пиеро“ АД.
В производството пред съда,
във връзка с издадено на адв. С. съдебно удостоверение е представено от същият удостоверение изход. № 61986/14.05.2021 г. на
ВОС в което е посочено, че по т.д.№1493/2015 . по описа на Окръжен съд Варна
няма данни за имущество на ответника „Пиеро“ АД, което да е включено в маса на
несъстоятелност, тъй като съдът е постановил решение по чл.632, ал.1 от ТЗ
поради липса на установено имущество от
което да се почерпят разноски за производството, след което производството е
било прекратено, без да е провеждана фаза по осребряване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово
и местно компетентния съд от лица, които разполагат
с правен интерес от оспорването му – независимо, че като адресат на акта е
посочен само жалбоподателят К. К.,
правен интерес от съдебно оспорване притежава и жалбоподателката Д. К. в
качеството си на подател на отправеното до адм. орган искане. Същата не
фигурира в приложеното по преписката пълномощно като упълномощител на С Ю , но
след като адм. орган не е констатирал тази нередност и не е дал възможност за
отстраняването й по реда на чл.30, ал.2 от АПК , то не са налице основания за дерогиране на
правото на Д. К. за съдебно оспорване на засягащия нейни права адм. акт. Последният е съобщен чрез пълномощника
Юсуфов на 22.02.2021 г., като с приложеният на л.28 от делото системен бон от
„Български пощи“ ЕАД се установява, че жалбата е подадена на 8.03.2021 г. ,
т.е. в 14-дневния срок за
обжалване по чл. 149, ал.1 от АПК.
Оспореният отказ за регистриране,
т.е. констатиране на промяната в правото
на собственост върху процесните автомобили представлява ИАА по смисъла на чл.21,
ал.2 от АПК – писмото материализира едностранно властническо волеизявление на
овластен по силата на подзаконов нормативен акт /към който препраща ЗДвП/ , а
именно разпоредбите на : чл.4, ал.1, във вр. чл.3, ал.4 и чл.15, ал.1
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/.
По тези съображения , съдът намира жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
При извършената служебна
проверка на валидността на оспореният отказ съдът установи, че обжалваният
административен акт е издаден от адм.
орган притежаващ материална
компетентност съгласно чл.2, във връзка с чл.3, ал.1 и ал.4, чл.15, ал.1 от
Наредбата и чл.142 от ЗДвП. Регистрацията,
респ. отказът да се извърши такава е от териториалната компетентност на ръководителя на структурното звено „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Варна, тъй като по делото е установено, че към момента
на подаване на искането двамата жалбоподатели имат постоянен адрес ***. С оглед изложеното,
оспореният отказ представлява валиден адм.
акт.
С жалбата не са релевирани доводи
за нарушаване на формата на адм. акт – съдът намира за спазена изискваната от закона писмена форма, тъй като
отказът съдържа необходимите за издаването му
мотиви. Оспореният административен акт е във формата на писмо, като
съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 4 от Наредбата може да се изведе извод, че при
отказ от регистрация на регистрирани в страната превозни средства, актът следва да е във формата на заповед. Настоящият
състав на Административен съд Варна намира,
че не е налице нарушение на формата на оспорения отказ, защото в него ясно са посочени фактическите и правни основания на които той се издава, съответно волята на адм. орган е ясно изразена. В този
смисъл издаването на оспорения отказ във формата на писмо, но с всички необходими
реквизити по чл.59 от АПК вместо във
формата на заповед, не нарушава съществено
задължителната в случая писмена форма на
адм. акт, поради което не представлява основание за отмяната му по чл.146, т.2
от АПК.
Доводи за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК не се
съдържат в жалбата, а и такива не са констатирани в хода на съдебния контрол за
законосъобразност по реда на чл. 168 от АПК. Преди да издаде оспорения отказ, началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Варна е извършил необходимата съгласно
чл.34 от АПК проверка установявайки , че с решение №474/20.06.2016 г. на
Окръжен съд Варна е била обявена неплатежоспособността на длъжника „Пиеро“ АД,
като търговецът е бил обявен в несъстоятелност и е било постановено
заличаването му без правоприемник. В този смисъл, изследвани са от адм. орган всички
релевантни за разрешаването на повдигнатия пред него въпрос факти , поради
което съществени нарушения на административно-производствените правила не са
допуснати при произнасянето му.
По приложението на материалния
закон:
В постановеният отказ са цитирани разпоредбите на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които изискват
нотариална заверка на подписите върху писмения договор. Нормата е приложима за случаите на
прехвърляне на собствеността чрез договор и в този смисъл е неотносима към настоящият случай, но релевантни са направените
от адм. орган правни изводи относно
приложението на чл.587 от ГПК във връзка с постановлението на нотариуса от 28.01.2021
год. – прието е в мотивите на оспореният
отказ , че хипотезите на чл.587 от ГПК
предвиждат издаване на констативен нотариален акт и извършване на
обстоятелствена проверка само за недвижими имоти, като законодателя не е
предвидил същото да се отнася и за
движими вещи. Този извод на адм. орган съдът намира за правилен –
компетентността на нотариуса е ясно разписана в нормата на чл.569 от ГПК, т. 2
от която допуска удостоверяване на право на собственост само върху недвижим
имот. По причина на последното , нотариалното удостоверяване с представеното
от жалбоподателите постановление от 28.01.2021 г. е извършено извън обхвата на предоставените с чл.569 от ГПК правомощия на нотариуса, поради което съгласно чл. 576 от ГПК то представлява
нищожен охранителен акт. Нищожността е правно състояние на което може
да се позове всеки, включително и адм. орган, който правилно е приел, че
постановлението на нотариуса не удостоверява посоченото в него право на
собственост. При тази нищожност на охранителния акт , правилно адм. орган е провел самостоятелно изследване на правната
възможност за придобиване от
жалбоподателите на процесните МПС по давност. За разрешаването на този въпрос, органът е коментирал приложението на цитираното в писмото му Тълкувателно решение
№1/2017 г. от 03.12.2018 г. на Върховния касационен съд, в т.10 от което е прието, че недвижимите имоти и
движимите вещи останали непродадени в производството по несъстоятелност след
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър,
остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец,
съответно стават собственост на държавата или на общините по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е
търговец - юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.
Установените в адм. производство факти за производство по несъстоятелност срещу
посочения в свидетелствата за регистрация на МПС собственик „Пиеро“ АД не са
спорни и са потвърдени с представеното съдебно удостоверение № 61986/14.05.2021
г. на ВОС, според което след постановяването на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ
производството е прекратено без провеждане на фаза по осребряване. Така установеното
основание за прекратяване на производството по несъстоятелност е по чл.632,
ал.4 от ТЗ, именно която хипотеза е предмет на тълкувателно решение 1/2017
год. Изложените в жалбата доводи, че това тълкувателно решение
било в сила и задължително за съдилищата от датата 3.12.2018 г. , вместо да
оборват, те изцяло подкрепят тезата на адм. орган , тъй като същото е приложимо
както към датата на постановлението на нотариуса, така и към датата на издаване
на оспореният адм. акт – към тази дата то е било задължително за прилагане от
началника на сектор „ПП“, съгласно чл.130, ал.2 от З-на за съдебната власт. Очевидно
е, че нотариусът не се е съобразил с тълкувателното
решение , а прилагането му от адм. орган е правилно извършено – доколкото друго не е предвидено в закона, то
собствеността върху процесните МПС преминава към държавата или общината от момента на
заличаването на длъжника „Пиеро“ АД от търговския регистър, т.е. тя не е
придобита от двамата жалбоподатели, поради което в съответствие с правилното приложение
на материалния закон е постановен отказ
да бъде регистрирана промяна на собственост върху процесните МПС в тяхна полза.
В този смисъл, отказът съответства и на целта на закона, която не допуска регистрация на ППС на лица, които не
притежават права по отношение на тях.
Така обоснованото отсъствие на
всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, налага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на съдебния спор сторените от
жалбоподателя разноски следва да останат
за негова сметка, а на ответника следва съгласно чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъдят разноски за осъщественото
от юрисконсулт Г. процесуално представителство
в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на К.К.К. ЕГН ********** и Д.П.К.
ЕГН **********,***, против Отказ за регистриране промяна на собствеността на 7 бр. МПС,
обективиран в писмо с рег. № 819000-9652 от 05.02.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– гр. Варна.
ОСЪЖДА К.К.К. ЕГН ********** и
Д.П.К. ЕГН ********** да заплатят на ОД
на МВР-Варна за разноски по делото сума в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :