Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10794 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл.108 ЗС на М.И.А., ЕГН**********
и Е.М.А., ЕГН**********, за осъждане на М.Ф.Б., ЕГН********** и М.Х.Б., ЕГН**********,
за предаване на владението
върху: реална част от ПИ
№*по актуалните КК и КР
на с. *, общ. *, одобрени със
Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на ИД на АГКК,
при граници на
имота ПИ №*, ПИ №*,ПИ №*, ПИ №*; ПИ №*; както и при граници на частта ПИ №*,
ПИ №№* и в останалата си част
попадаща в ПИ №*по същия
КП, която част е повдигната
окомерно в жълт цвят на скица на л.6 от делото,
от който
имот ищците са съсобственици, в режим на СИО,
на 15/24 ид.ч., по договор за покупко – продажба №ОС-15/27.04.2011г., от Община *.
Ищците твърдят, че са съпрузи,
сключили граждански брак през
1982г. От своя страна ответниците също
се сочат да са съпрузи. Ищците твърдят още, че по силата на договор за покупко – продажба №ОС-15/27.04.2011г. са придобили собствеността върху 15/24 ид.ч.
от процесния ПИ №*по актуалните
КК и КР на с. *, общ. *, идентичен с УПИ *в кв.* по плана на с. *, с площ по скица 562кв.м. От своя
страна ответниците се сочи да са съсобственици или ползватели на съседния имот – ПИ
№* по актуалните КК и КР на
с. *, общ. *, одобрени със Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на ИД на АГКК, идентичен с
УПИ *по плана на селото.
Ищците твърдят още,
че след извършено частно трасиране установили, че ответниците са
завзели и оградили процесната
част от около 15 кв.м. от терена
на ищците, която се намира по северната граница между
двата имота, с което на практика и към момента владеят тази част от ищцовия имот без основание, в т.ч. чрез поставената ограда и съхранявани лични вещи до нея.
При ново трасиране на имота
от служители на общ. * ответниците
отказали да подпишат изготвения
протокол, устно обещали пред кмета на общината, че ще уредят доброволно отношенията си с ищците, но и до днес не са го
сторили, вместо което продължават да ползват процесната част от ищцовия имот.
По тези
причини молят за осъждане на
ответниците за връщане на частта,
ползвана от последните без
основание, както и за присъждане
на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответниците депозират писмен
отговор, в който не оспорват,
че ищците и ответниците са съпрузи; не оспорват, че ищците са съсобственици, в
режим на СИО, на 15/24 ид.ч.
от исковия ПИ №*по актуалните
КК и КР на с. *, общ. *, идентичен с УПИ *в кв.19 по плана на село *; не спорят
и че ответниците са ползватели на съседния на съседния имот
– ПИ №* по актуалните КК и КР
на с. *, общ. *, идентичен с УПИ *по плана на селото, в който те притежават в режим на СИО правото на
собственост върху изградената в него жилищна сграда.
Исковете обаче считат за недопустими, защото следвало да се предяви иск за определяне на границите между имотите, както и
защото ответниците не били собственици на земята, а само ползватели на същата, с оглед собствеността им върху изградената в
имота тяхна постройка. Считат исковете и за неоснователни, тъй като ответниците не владеят никаква част от имота на ищците, не са завзели никаква
част от имота на ищците, ползват изцяло само своя имот, а находящата се на място ограда съвпада (с несъществена разлика) на реалната граница между двата съседни имота.
Поради това молят за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните са напълно безспорни следните обстоятелства: че ищците и ответниците са съпрузи; че ищците са съсобственици,
в режим на СИО, на 15/24 ид.ч. от исковия
ПИ №*по актуалните КК и КР
на с. *, общ. *, идентичен с УПИ *в кв.19 по плана на село *; че ответниците са ползватели на
съседния на съседния имот – ПИ №* по актуалните КК и КР на с. *, общ. *,
идентичен с УПИ *по плана на селото, в който те притежават в режим на СИО правото на
собственост върху изградената в него жилищна сграда.
Тези безспорни
обстоятелства се потвърждават изцяло и от приобщените по делото писмени
доказателства (договор за закупуване от 27.04.2011г., скица, разрешение за
строеж от 24.03.2016г., данъчна оценка, акт за брак на ищците; респективно
нотариален акт от 04.04.1994г. за придобиване от
ответниците).
Ето защо съдът
приема тези обстоятелства за изяснени по делото.
На л.6 е приложена
скица от АГКК, на която ищците са повдигнали в цвят процесната
спорна реална част между техния и ползвания от ответниците терени (по окомерен
начин), която скица, заедно с текстуално заявения петитум,
следва да определят предметния обхват на производството.
На л.8-10 от делото
е приета част от преписка по извършено от експерти в общ. * трасиране на
граничните точки между терените на страните. Той съответства на позицията на
ищците за навлизане на оградата със съседния им от север имот, в техния. Същият
не е подписан от ответниците.
На л.44-45 са
приети протокол за определяне на строителна линия в имота на ответниците, досежно собствената им сграда в него, както и подобен от
1977г.
Показанията на св. Д.А.
следва да се ценят корективно на осн.
чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е син на ищците и е заинтересован от делото,
видно от показанията му. При тази условност от показанията се изяснява, че още
към 2011г., когато ищците придобили имота им, между него и съседния такъв от
север (ползван от ответниците) съществувала сегашната ограда, която не е била
местена изобщо и досега. При измерване от служители на общ. * било установено,
че оградата навлиза в имота на ищжите и трябва да се
измести на север. Ответниците обаче отказали да
приемат измереното. На място, точно до оградата, откъм страната на ответниците,
последните са складирали материали от техни дейности – тръби от скелета, ламинати, ремонтни материали. Имотът от север се ползва
само и единствено от ответниците.
Показанията на св. Н.
Н.следва да се ценят корективно на осн. чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е зет на ответниците и
заинтересован от делото, видно от показанията му. При тази условност от
показанията се установява, че още към 2004г.,
когато ответниците придобили имота им, между него и съседния такъв от юг (на
ищците) съществувала сегашната ограда, която не е била местена изобщо и досега.
През 2015г. било правено измерване на оградата от служители на общ. *, но тъй
като ответниците не присъствали при измерването, те не били съгласни с
констатираното. На повторно измерване свидетелят лично е присъствал, но отказал
да подпише протокола, защото не бил съгласен. Само и единствено ответниците
ползват техния терен и мястото около оградата. Имат си оранжерия там, отпреди
15-20 години, и досега. Тя се намира на около 1.20м. от оградата между
ползвания от тях терен и този на съседите им от юг (ищците).
Заключението по
приетата СТЕ съдът кредитира изцяло, като обосновано, обективно, дадено след
оглед и дори след изрично заснемане и замерване чрез тотална стнация с GPS кординати и софтуерна обработка на данните. От нея се установява
несъмнено, че между картната и нормативна граница между двата съседни терена по
действащ регулационен план (розовата линия на комбинирани скици №2 и №2а към
СТЕ) и между реално материализираната ограда на място (зелената, респ. черната
линия с точки на измерване на комбинирани скици №2 и №2а към СТЕ), има разминаване
с общо около 7кв.м., с навлизане към имота на ищците, тоест с отнемане от имота
на ищците. Самата ограда е изпълнена с наклон и е неравна, поради което
материализираната границе е и начупена, което ясно е
и онагледено на всичките комбинирани скици към СТЕ.За разлика от това
регулационната вътрешна линия е права и се ситуира
северно от реалнтат такава на място. В о.с.з. вещото
лице потвърждава достоверността на извършените на място измервания и
изчисления; дава обяснения и по други поставени въпроси.
Следва да се отбележи, че обясненията на вещото лице в
о.с.з. могат да се ценят само за доизясняване на експертното заключение, но те
не са експертиза по смисъла на ГПК, защото не са в изискуемата форма, срок на
представяне, за тях не се носи отговорност по чл.291 НК и не са налице други
изискуеми по ГПК характеристики на експертизата, като доказателство в
гражданския процес.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
допустимостта: С оглед собствеността
на ищците върху идеални части от исковия терен, същите могат
да ревандикират целия или част от целия имот,
като действие на управление. По този
въпрос няма и оспорване от ответниците.
Доводите на
ответниците за недопустимост на исковете
по чл.108 ЗС, тъй като следвало да се предяви иск за определяне на границите
между имотите, не могат да
се споделят. На първо място защото искът
по чл.108 ЗС е осъдителен, а този
по чл.54 ЗКИР – установителен, при което той не би могъл да удовлетвори интереса на ищците
– да получат обратно твърдяната собствена
част. Ако ищец може да води осъдителен иск, той е
спорно дали има интерес от установителен, но при всички случаи е изключено да бъде заставен
да води такъв.
Освен това нито в ИМ, нито в УМ, има твърдения или петитум, навеждащи на иск по чл.54 ЗКИР, а твърденията на ищеца са определящи за иска,
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
На следващо място целта на иска по чл.108 ЗС и на търсената
чрез
него защита е да „върне” фактическата
власт върху вещта на носителя на правото на собственост. В този смисъл легитимиран ищец по този иск е субектът, твърдящ себе си за
собственик и представящ доказателства в подкрепа на твърденията си, а
легитимиран ответник е този субект, който ищецът твърди
да упражнява неоснователно фактическа власт върху неговата вещ. Следователно за разлика от исковете по чл.124, ал.1 ГПК предпоставката
за допустимост на такъв иск
е твърдението за владение от ответник
– несобственик (на имота или на частта), каквото е налице в случая. Отделно е видно от позициите на страните по делото, че
очевидно между тях има спор за това кой измежду тях има правото да ползва процесния имот (реална част от него). Ето защо искове по
чл.108 ЗС са повече от допустими,
а спорът за материално право следва да се разреши по същество.
Предпоставките на предявените искове
се свързват с пълното и
главното
доказване от ищците на: правото им на собственост върху процесния, сочен за собствен имот, на въведеното придобивно основание –
валиден договор за покупко – продажба
на земята с прехвърлителен ефект; както и продължаващото фактическо ползване на имота (частта от него) от ответниците, към делото; също и че
нормативната граница между двата съседни имота е изместена фактичски,
с навлизане (отнемане) от имота на ищците.
В процесуална
тежест на ответниците по делото е да докажат
тези факти от положителен характер, на които се основават възраженията – ползването на терена, единствено в обема на неговите реални и
нормативни граници, които да съответстват на фактическите на място.
Относно вещните
права: Както се мотивира по – горе,
между страните по делото са напълно безспорни
следните обстоятелства: че ищците и ответниците са съпрузи; че ищците са съсобственици,
в режим на СИО, на 15/24 ид.ч. от исковия
ПИ №*по актуалните КК и КР
на с. *, общ. *, идентичен с УПИ *в кв.* по плана на село *; че ответниците са ползватели на
съседния на съседния имот – ПИ №* по актуалните КК и КР на с. *, общ. *,
идентичен с УПИ *по плана на селото, в който те притежават в режим на СИО правото на
собственост върху изградената в него жилищна сграда. Тези обстоятелства се
потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателства (договор за
закупуване от 27.04.2011г., скица, разрешение за строеж от 24.03.2016г.,
данъчна оценка, акт за брак на ищците; респективно нотариален акт от 04.04.1994г. за придобиване от ответниците), поради което
съдът ги приема за изяснени.
Всъщност същинският
спор по делото не е относно правата на страните, а е за пространствените
предели на тези права, който ще се разгледа по – долу.
Относно ползването
на реалната част: По този оспорен с
отговора въпрос се установи несъмнено от показанията и на двамата свидетели,
че: „на място, точно до оградата, откъм страната на ответниците, последните са
складирали материали от техни дейности – тръби от скелета, ламинати,
ремонтни материали, като имотът от север се ползва само и единствено от
ответниците“ (св.А.); още че: „само и единствено ответниците ползват техния
терен и мястото около оградата; имат си оранжерия там, отпреди 15-20 години; тя
се намира на около 1.20м. от оградата между ползвания от тях терен и този на
съседите им“ от юг (св. Н.). Тези данни са потвърдени и от СТЕ. Поради всичко
това съдът намира ползванто от ответниците на
спорната реална част за напълно установено, противно на техните възражения.
Относно
пространствените предели на правата на страните се посочи, че е и основният спорен по делото въпрос. Във връзка с
него беше изслушана СТЕ, заключението по която съдът кредитира изцяло, като
обосновано, обективно, дадено след оглед и дори след изрично заснемане и
замерване чрез тотална стнация с GPS кординати и софтуерна обработка на данните. От експертизата се
установи несъмнено, че между картната и нормативна граница между двата съседни
терена по действащ регулационен план (розовата линия на комбинирани скици №2 и
№2а към СТЕ) и между реално материализираната ограда на място (зелената, респ.
черната линия с точки на измерване на комбинирани скици №2 и №2а към СТЕ), има
разминаване с общо около 7кв.м., с навлизане към имота на ищците, тоест с
отнемане от имота на ищците. Самата ограда е изпълнена с наклон и е неравна,
поради което материализираната границе е и начупена,
което ясно е и онагледено на всичките комбинирани скици към СТЕ (очевидно е и
от приложените към СТЕ снимки). За разлика от това регулационната вътрешна
линия е права и се ситуира северно от реалнта такава на място. В о.с.з. вещото лице потвърди
достоверността на извършените на място измервания.
От горното следва
единствения възможен извод, че материализираната на място ограда не съответства
на регулационната (тоест на нормативната), като навлиза на юг и по този начин
отнема от имота на ищците площ от около 7кв.м. (общо по продължение на частта),
с което накърнява правото на ищците. И след като именно тези около 7кв.м. се
установи да се ползват от ответниците, следва именно за тях искът по чл.108 ЗС
да бъде уважен. Тук е мястото да се припомни, че доктрината и съдебната
практика са еднозначни по въпроса, че площта не е първичен, а само вторичен
белег на вещното право, за разлика от границите му, които са съществените му
елементи. Насложена към хипотезата на реална част тази конструкция означава, че
искът следва да се уважи изцяло – в изчислените от вещото лице размери на
площта на реалната част и съобразно комбинираната скица към СТЕ, която
експертно онагледява процесната реална част, окомерно
въведена от процеса от ищеца (без засягане частта до сградата на ответниците; още
без да се отхвърля искът „за горницата“ и без да се изменя „размерът“ му,
защото се касае за вещен, а не за облигационен спор).
На основание т.2А
на ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС следва да се постанови двусъставен
диспозитив по иска по чл.108 ЗС.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
се следват разноски на ищците, а именно: държавна такса – 50.00лв.; депозит СТЕ
– общо 500.00лв. и адвокатски хонорар. Срещу последния е направено възражение
за прекомерност, което по принцип следва да се уважи, но при преценка доколко
съдът намира за справедливо това да бъде до размера на възнаграждението на
адвоката на другата (възразяващата) страна, тоест не до минимума от 300.00лв.,
а до платеното от ответника (400.00лв.). Или общо се следват 950.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, т.е. между М.И.А., ЕГН********** и Е.М.А., ЕГН********** (ищци) и
М.Ф.Б., ЕГН********** и М.Х.Б., ЕГН********** (ответници),
че М.И.А., ЕГН********** и Е.М.А.,
ЕГН**********,
са собственици на 15/24 ид.ч. от реална част от ПИ №*по актуалните КК
и КР на с. *, общ. *, одобрени със Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на ИД на АГКК, при граници на имота ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*; ПИ №*; с площ на частта
от 7.00кв.м. и при граници на частта ПИ №*, ПИ №№* и в останалата си част попадаща в ПИ №*по същия КП, която част е ситуирана между розовата линия на комбинирани
скици №2 и №2а към СТЕ и между зелената
и респ. черната линии, с точки на измерване с №20, 21, 22, 6, 7, 11, 10 и
9, на комбинирани скици №2 и №2а към СТЕ (л.71 и л.72 от делото), които скици, приподписани от
съда, съставляват неразделна част от настоящото решение,
и ОСЪЖДА М.Ф.Б.,
ЕГН********** и М.Х.Б., ЕГН**********, да предадат на М.И.А., ЕГН********** и Е.М.А., ЕГН**********, владението върху
реална част от ПИ №*по актуалните КК
и КР на с. *, общ. *, одобрени със Заповед №РД-18-15/25.02.2015г. на ИД на АГКК, при граници на имота ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*;
ПИ №*; с площ на частта
от 7.00кв.м. и при граници на частта ПИ №*, ПИ №№* и в останалата си част попадаща в ПИ №*по същия КП, която част е ситуирана между розовата линия на комбинирани
скици №2 и №2а към СТЕ и между зелената
и респ. черната линии, с точки на измерване с №20, 21, 22, 6, 7, 11, 10 и
9, на комбинирани скици №2 и №2а към СТЕ (л.71 и л.72 от делото), които скици, приподписани от
съда, съставляват неразделна част от решението,
на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА
М.Ф.Б., ЕГН********** и М.Х.Б.,
ЕГН**********, да заплатят на М.И.А.,
ЕГН********** и Е.М.А., ЕГН**********,
сумата от 950.00лв. – разноски пред
ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..