Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 12 април 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 25.03.2019 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.х.д. № 1120/19 г., намери за
установено следното:
Частният тъжител В.Г.Ж. е обжалвал в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК чрез повереника си (адв. Ст.А.) постановеното в з.з. на 28.01.2019 г. разпореждане, с което съдията – докладчик по н.ч.х.д. № 19246/18 г. на СРС (НО, 99 с.) е прекратил наказателното производство, позовавайки се на чл. 24, ал.5, т.2 НПК.
Жалбата е с искане разглеждането на делото по същество пред СРС да продължи и с изложени в негова подкрепа аргументи за редовността на подадената срещу подс. И.Д.В. тъжба. Основният довод е, че с изявленията си, споменаващи представляваното от тъжителя Ж. дружество „Д.П.Г.“ АД, като косвен резултат, подсъдимият е засегнал (оклеветил) самия тъжител, защото пред обществото името му неразривно се свързва с посочената фирма – теза, която е отречена както с постъпилото от подс. В. писмено възражение (основано на принципното правило, че пострадало при престъпленията от частен характер може да е само физическо лице), така и в пледоарията на неговия защитник (адв. Ю.) пред въззивния съд.
СГС намери, че следва да отмени обжалваното прекратително разпореждане.
С него нормата на чл. 24, ал.5, т.2 НПК е била приложена неправилно.
За да прекрати наказателното производство, съдията – докладчик е приел, че „тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, понеже описаното в нея не представлява престъпление…“. С лансираната теза на практика са били смесени две самостоятелни прекратителни основания, нямащи нищо общо помежду си – нередовност на тъжбата (чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл. 81 НПК) и несъставомерност на описаните в нея факти (което – от своя страна, отпадна от съдържанието на чл. 250, ал.1, т.2 НПК с измененията в ДВ, бр.63/17 г., в сила от 05.11.2017 г. поради концепцията на законодателя, че подобни въпроси не следва да се решават в този стадий на процеса).
Дали предявените от тъжителя обстоятелства са наказателно съставомерни, е проблем, който в принципен план първата инстанция следва да обсъди едва по реда на чл. 301, ал.1, т.1-2 НПК. Ако от съдържанието на тъжбата е видно, че няма фактическо твърдение за престъпление, съдията – докладчик е следвало да приеме, че е налице друг порок, касаещ нейната редовност – не са описани „обстоятелствата на престъплението“ (чл. 81, ал.1 НПК). При това положение обаче, преди да сложи край на производството, съдът е следвало да адресира до тъжителя нарочно разпореждане, в което да констатира недостатъците на обвинението (пропуски, неточности, несъответствия) и да предостави разумен срок за тяхното отстраняване. Вярно е, че в НПК изрична норма в този смисъл няма, но подобно задължение може да бъде изведено от елементите на правото на защита и въведената за неговото обезпечаване законова гаранция, че съдът е длъжен да разяснява на участниците по делото техните процесуални права и да им осигури възможност да ги упражняват (чл. 15, ал.3 НПК).
Независимо, че е ангажирал повереник, главна страна по обвинението остава частният тъжител – лице, за което не се изисква да е професионален юрист, да пише и да говори на езика на наказателното право. Именно, позовавайки се на чл. 15, ал.3 НПК, съдията – докладчик е следвало да укаже на пострадалия да конкретизира как личността му е била засегната (оклеветена) от отправените твърдения, така че да се предявят фактите на самото престъпление и да се поставят рамките на предмета на доказване по делото. Едва след неизпълнение на въпросните указания, би могло да се пристъпи към приложение на чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК и то – не защото деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление, а защото въпреки предоставения на пострадалия срок, в тъжбата отново не са посочени обстоятелствата на престъплението, с което същата не отговаря на условията по чл. 81 НПК.
Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на съдията – докладчик, който да предостави възможност на пострадалия да отстрани недостатъците в тъжбата. В тази насока обаче, следва да бъде извършен и прецизен контрол дали в рамките на отстраняването им тъжителят не е осъществил допълване на обвинението с нови факти (дата, място, елементи на деянието и т.н.), водещи до неговата съществена промяна. Последното е недопустимо извън 6-месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, като допълнителен аргумент за това е ограничението по чл. 287, ал.6 НПК (в този смисъл: р. 93/10-ІІІ).
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 28.01.2019 г., с което съдията – докладчик по н.ч.х.д. № 19246/18 г. на СРС (НО, 99 с.) е прекратил наказателното производство на основание чл. 24., ал.5, т.2 НПК.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: