Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 29.01.2018год.

 

                                 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и осми ноември 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1461 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност/ЗБН/, чл.59, ал.5 и чл.59, ал.3, вр. с ал.4 от ЗБН от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/ срещу Х.П.П..

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 06.11.2014 г. с Решение №138 на Управителния съвет на БНБ, обявено в Търговски регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензътна „К.Т.Б.“АД за извършване на банкова дейност. Твърди, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС, VI-4 с-в, по т.д. № 7549/2014 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо на КТБ, като е постановено и започване на осребряване на имуществото на банката. С решение №41/23.04.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките лицата Л.П.И.и Р.И.А.са определени за синдици на банката. Сочи се, че на 20.07.2010год. между КТБ, в качеството на кредитор и Х.П.П., в качеството си на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит за предоставяне на банков кредит в размер на 115 000 евро, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора.Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2014год. в деловодството на банката е постъпило Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., с което ответникът Х.П. уведомява банката за придобито вземане от А.Р.М., произтичащо от сключен между последния и КТБ договор за преференциален депозит № 14052/13.04.2006год. и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год.

Ищецът твърди нищожност на процесните прихващане поради извършването му след датата на отнемане на лиценза на банката. Твърди също, че съобщенията до банката за цедиране на гореописаните вземания са получени след отнемането на лиценза ѝ. Твърди също така, че е налице недействителност на изявлението за прихваще позовавайки се на редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН/ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, поради това, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2,т.2 от същия закон. Поддържа, че дори и да се приеме, че действащата към момента редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на кредиторите освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от кога са възникнали двете насрещни задължения.

Предвид изложеното ищците- синдици на „К.Т.Б.“АД/н/, действащи в качеството си на процесуален субституент на кредиторите на банката в несъстоятелност молят съда да постанови решение, с което да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№  10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год.

В условието на евентуалност при отхвърляне на главния иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с чл.2 от ЗБН се прави искане на основание чл.59, ал.5 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№  10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год.

Ако и искът с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН бъде отхвърлен се прави искане съдът да разгледа и уважи и втория евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№  10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год.

Ответникът Х.П.П. в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани поради съображения изложени в писмения му отговор.

Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото доказателства,приема следното от фактическа и правна страна :

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 138/06.11.2014год. на Управителния съвет на Българската народна банка на осн. чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“АД.

Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 664/22.04.2015год. по търг.дело № 7549/2014год. на СГС, ТО, 4с-в, е открито производство по несъстоятелност на КТБ, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото.

С Решение № 41/23.04.2015год. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките лицата Л.П.И.и Р.И.А.са били определени за синдици на КТБ. Не се спори, а и се установява, че към настоящия момент синдици на КТБ са лицата А.Н.Д. и К.Х.М., които в това им качество са предявили и настоящите искове.

Не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит от 20.07.2010год. се установява, че на на 20.10.2010год. между КТБ, в качеството на кредитор и Х.П.П., в качеството си на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит за предоставяне на банков кредит в размер на 115 000 евро, с предназначение и условия на усвояване, ползване и погасяване, подробно посочени в договора.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 31.10.2014год. в деловодството на банката е постъпило Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с вх.№ 10293/31.10.2014год., съгласно което А.М.съобщава на „КТБ“АД/н/, че с Договор за цесия от 17.09.2014год. е прехвърлил свое вземане от „К.Т.Б.“АД в размер на 82 431 евро на Х.П.П.. По делото е представен и е приет като доказателство и Договор за префеверенциален безсрочен депозит № 14052/13.04.2006год.

Между страните не се спори, а и се установява, че на 31.10.2014год. в деловодството на банката е постъпило Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., с което ответникът Х.П. уведомява банката за придобито вземане от А.Р.М., произтичащо от сключен между последния и КТБ договор за преференциален депозит № 14052/13.04.2006год. и прави изявление за прихващане, като извършва прихващане, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год.

По предявеният главен иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН съдът приема следното :

Съдът намира, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения по същество навеждат на това, че ищецът основава исковата си претенция на общата разпоредба на чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН- на прогласената от законодателя недействителност на всички извършени имуществени разпореждания с имущество от масата на несъстоятелността извършени след  решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, както и за извършване на действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.

Разгледан по същество искът е неоснователен поради следните съображения :

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН тъй като цитираната норма визира единствено и само случаите на нищожност на сделки и други имуществени разпореждания, по които страна е банката и които са извършени след отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност.  Целта е чрез цитираната разпоредба да се препяпства намиращата се в несъстоятелност банка да увреди масата на несъстоятелността, поради което и законодателят е предвидил и най-тежкият неблагоприятен ефект за такива действия като е прогласил тяхната нищожност. Така, по напълно аналогичен начин в разпоредбата на чл.646, ал.1 от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност на действията и/или сделките, извършени от длъжника след настъпването на съответния юридически факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай това е отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност/. Тези сделки/действия на имуществено разпореждане извършени  от страна на самия длъжник с имущество от масата на несъстоятелността срлед датата на отнемането на лиценца за извършването на банкова дейност са неправомерни по силата на самото им извършване, поради което и забраната за извършването им законодателят изрично е закрепил със санкцията по чл.3, ал.3 от ЗБН като ги е обявил за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази санкционна последица обаче не важи по отношение на прихващанията, които се упражняват чрез едностранно изявление на кредитора до банката, която той счита за свой длъжник и при които погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и против неговата воля. Ето защо и по отношение на прихващанията, когато са извършени от кредитор законодателят е установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност, а именно чл. 59, ал.3 от ЗБН, където са изрично посочени предпоставките при които това прихващане може да бъде обявено за недействително, каквито допълнителни предпоставки за сравнение чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН не предвижда.

С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на недействителността на тези прихващания , следва да бъде направен извода, че хипотезата на недействителност по чл.3, ал.3 във вр . с ал.2 от ЗБН не се прилага като способ за погасяване на задължения. Поради така изложените съображания така предявеният  главен иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност съдът приема следното :

Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това изменение на разпоредбата действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакция та след изменението с ДВ бл.98/2014 г., не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г. В случая процесното прихващане е извършено с уведомление от 30.10.2014 г., т.е. преди 28.11.2014 г. и следователно относно правното му действие и неговата недействителност е приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ бр. 98/2014 г. Правните последици на извършеното прихващане са се осъществили окончателно при действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и са породили действие, поради което липсва основание към прихващането, извършено преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014 г. да се приеме, че е приложима новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни последици на извършеното прихващане вече са били финално проявени и фактическият му състав не предполага развитие на други факти, чийто правни последици да се породят при действието на новия закон, така че да дават възможност на същия нов закон да може да се приложи. Горното не се опровергава от твърдението на ищеца, че потестативното право да се иска недействителност на прихващането възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност и назначаването на синдик, което е извършено на 22.04.2015 г., към която дата е в сила новата редакция на разпоредбата, тъй като правните норми, регламентиращи хипотезите на недействителност на едно правно действие са материалноправни и при липса на изрично постановяване от законодателя на обратното им действие, те не могат да намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй като те следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на фактическия му състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не към последващ момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да подават искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение на кредиторите. Неоснователен е и довода по допълнителната искова молба, че въпреки че липсва изрична разпоредба, която да придава обратно действие на измененията обнародвани в ДВ бр. 98 от 2014 г., то следва да се съобрази текста на § 6, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗБН, който освен, че въобще не урежда обратно действие на процесното изменение на закона (а се касае за изменение, обнародване в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., част от който е тази преходна разпоредба, регламентира прилагане на закона към заварени и неприключили производства по несъстоятелност, но не и други материални правоотношения, каквото е извършеното прихващане. Наред с горното следва да се има предвид, че по чл. 59, ал. 5 от ЗБН / и в двете му редакции/, извършено прихващане е изначално недействително по отношение на кредиторите по силата на закона, т.е. недействително по право, поради което следва да се приеме, че не се касае за потестативно право да се поиска обявяване за недействително на дотогава действително прихващане (както е при искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН), поради което не може да се обоснове извод, че правни последици от упражняване на правото биха настъпили при действието на новия закон. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се иска недействителност на прихващането да е реализируемо за синдиците на банката след откриването на производство по несъстоятелност, то действителността или недействителността на самото прихващане следва да се преценява към момента на осъществяването на фактическия му състав, а той в конкретния случай е изпълнен с входиране на изявлението на 25.11.2014год., тъй като към този момент вземанията са били насрещни и изискуеми.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не би могло да настъпи прихващане поради това, че насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването му, поради това, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. се спира изпълнението на всички задължения на "КТБ" АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й, т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията на банката. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал. 4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката е под особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал. 2 от ЗКИ се постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Следователно в случая е налице прихващане и към същото, извършено с изявление от 25.11.2014 г., независимо от датата на придобиване на вземането на кредитора, не може да се приложи новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН и същото да се обяви за недействително само и единствено поради факта, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която е обявена едва с влизане в сила на решението на САС и е 20.06.2014 г. Следователно главния иск, който ищецът основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното право по чл. 59, ал. 5 от ЗБН в новата редакция, а именно след изменението с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. е неоснователен иш подлежи на отхвърляне само на това основание.

Неоснователен е и довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то прихващането се явява недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Съгласно, ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази редакция в чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания извършени както е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по несъстоятелност е ищецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в, ал. 5, като се разширява приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори на банката-длъжник, но също така се изменя и, ал. 1 на същия член с добавката в първото изречение "освен в случаите по, ал. 5", с което фактически прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено приложното поле на, ал. 5 са изключени от приложното поле на, ал. 1, която дотогава ги е уреждала. Очевидно е, че посоченото допълнение в, ал. 1 е направено с цел да се синхронизира новата уредба, тъй като дотогава, прихващанията извършени от кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент на, ал. 5 са били допустими и действителни, като с оглед промяната в, ал. 5, това е наложило нововключените в приложното поле на, ал. 5 прихващания, извършени от кредитори на банката да бъдат изключени от приложното поле на, ал. 1, уреждаща реда за извършване на действителни прихващания. Предвид горното съдът намира, че предявеният първи евентуален иск, а именно за прогласяване нищожността на прихващането на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По втория евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност съдът приема следното :

Предпоставките за уважаване на този иск са следните : да има извършено прихващане; кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но към момента на придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Същевременно с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН законодателят е презюмирал недобросъвестност у приобретателя на вземането и/или задължението в случаите, когато придобиването на вземането/задължението в случаите, когато придобиването на на вземането/задължението е станало след настъпването на определен обективен момент- след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лиценца за извършване на банкова дейност. Следователно, ако придобиването на вземането/задължението е станало след този обективен момент, е налице необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност.

В разглеждания случай, между страните няма спор, а и се установява, че уведомлението за извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в два отделни документа документ, но постъпили в деловодството на длъжника „К.Т.Б.“АД/н/ на една и съща дата – 31.10.2014год., преди датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което няма спор, а и се установява, че е станало на 07.11.2014год.

 Представеният по делото договор за цесия  не е нотариално заверен за удостоверяване на достоверна дата, поради което съдът приема, че достоверна дата по см. на чл.181, ал.1, предложение последно от ГПК следва да се счита датата на уведомяването на банката за встъпването в дълг тъй като едва от този момент може да се установи по безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.Следователно темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията  и прихващането е 31.10.2014 г.

Тъй като обаче изявлението за прихващане е отправено  преди 07.11.2015год., което не се оспорва от ищеца, то по отношение на него не е налице предвидената в закона  презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност/ чл. 59,ал.4 от ЗБН/.

От друга страна, не може да бъде вменено задължение за знание на ответното дружество относно настъпила неплатежоспособност на КТБ, което нито е имало как да знае, нито е било длъжно да знае, че същата е в състояние на неплатежоспособност.

Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски  по производството в размер на сумата от 3180 лева.

 

Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

       Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№  10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  на  основание чл.59, ал.5 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  на  основание чл.59, ал.3 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******да заплати на Х.П. Х., ЕГН **********,***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3180 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№  10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  на  основание чл.59, ал.5 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******срещу Х.П. Х., ЕГН **********,*** да се  на  основание чл.59, ал.3 от ЗБН да се обяви за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на извършеното прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014год., отправено от Х.П.П.,, с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010год. с придобитото по договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014год., като неоснователен.ОСЪЖДА „К.Т.Б.“АД/н/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******да заплати на Х.П. Х., ЕГН **********,***, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3180 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.