№ 36
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100901235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Р К.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
публичноправни задължения за заплащане на данъци и осигурителни вноски в общ размер
от 173 903, 90 лв., както и за заплащане на лихва за забава в размер на 34 069, 59 лв.
Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да
изплати тези свои задължения, поради което е в състояние на неплатежоспособност. С оглед
на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
1
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице
и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Предвид изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е
неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че в тежест
на молителя „Р К.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на
данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.06.2021 г. до 31.12.2021 г., в
размер на 39 524, 49 лв. и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък
върху добавената стойност, която е в размер на 4 821, 46 лв. Това е видно от Ревизионен акт
№ Р-22221122002015-091-001/ 23.01.2023 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на
НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези
задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство.
Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 23.02.2023 г. по реда на чл. 32, ал. 6
ДОПК, като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган
или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
Вземанията на държавата за получаване на данъци представляват по своя характер
публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова
разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв
характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок
данъци. Тези публичноправни задължения на молителя трябва да се приеме, че са пряко
2
свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът върху добавената стойност, чийто
размер е установен с ревизионните актове, е начислен за облагане на извършени за
ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за
цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
С оглед на горното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест
на „Р К.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на
данъци и лихви за забава в общ размер на 44 345, 95 лв., както и че тези задължения са
свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези,
посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е
релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил
техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в
която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно
плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт №
Р-22221122002015-091-001/ 23.01.2023 г., с който са начислени задълженията за заплащане на
данък върху добавената стойност, е връчен на молителя на 23.02.2023 г., от която дата тече
срокът за доброволното изпълнение на тези задължения. Този срок изтича на 09.03.2023 г. и
считано от 10.03.2023 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след
настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им,
включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Р К.” ЕООД са възникнали
публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са
изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която
е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и
всички краткосрочни задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в
производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на
длъжника, които в случая са представените по делото годишни финансови отчети, както и
заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен
анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, при формиране на извода дали едно
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не от значение е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни
активи е 84 000 лв., към 31.12.2020 г. тази стойност възлиза на 92 000 лв., към 31.12.2021 г. -
на 150 000 лв., а към 31.12.2022 г. - на 89 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези
3
дати търговецът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, както следва: към
31.12.2019 г. в размер на 79 000 лв., към 31.12.2020 г. в размер на 66 000 лв., към 31.12.2021
г. в размер на 142 000 лв. и към 31.12.2022 г. в размер на 50 000 лв. В производството не се
твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочените моменти „Р К.” ЕООД е
притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито
пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни
активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не
могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от
длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В производството не
са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на търговското
дружество към изследваните четири дати са възникнали и други краткосрочни задължения,
които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало
финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при анализ на финансовото
състояние на молителя към края на посочените четири финансови години трябва да се вземе
предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава
съгласно записванията във финансовите му отчети, както и на балансовата стойност на
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на
тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на
молителя към края на финансовите години 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. със стойностите
на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че тази на наличните активи
е по-голяма от тази на изискуемите задължения. Това означава, че към посочените дати
търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои
краткосрочни задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща
ликвидност, който за всяка от изследваните години е над референтната стойност от 1.
Следователно към края на всяка една година в периода 2019 г. – 2022 г. „Р К.” ЕООД не е
бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия
отчетен период, който е 31.12.2023 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
които молителят притежава, е намаляла спрямо предходния отчетен период, като вече
възлиза на сумата от 62 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че съгласно
записванията във финансовия отчет на търговеца към тази дата размерът на възникналите в
негова тежест краткосрочни задължения се е увеличил многократно спрямо предходния
отчетен период, като той вече възлиза на сумата от 156 000 лв. По делото не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че към 31.12.2023 г. „Р К.” ЕООД е
придобило и други краткотрайни активи, които да не са осчетоводени, нито пък такива, че в
тежест на това дружество са възникнали и са станали изискуеми и други задължения, които
да не са надлежно осчетоводени или пък такива, установяващи погасяване на някаква част
от осчетоводените краткосрочни задължения. Ето защо съдът намира, че при изследването
на финансовото състояние на молителя и към 31.12.2023 г. трябва да се вземе балансовата
4
стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в
негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на посочените две стойности е видно, че стойността на
краткосрочните задължения на дружеството е много по-голяма от тази на притежаваните от
него ликвидни за кратък период от време активи. С оглед на това се налага изводът, че към
31.12.2023 г. молителят вече не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да
покрие възникналите в негова тежест краткосрочни задължения към всички свои кредитори
и е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в
стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент вече е под
референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 3974.
В заключението на изготвената СИЕ е посочено, че към края на следващия отчетен
период, който е 13.06.2024 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които
молителят притежава, вече е 0 лв., т.е. той вече не притежава никакви активи от този вид. В
разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2024 г., експертът заявява, че
това се дължи на факта, че за периода от 01.01.2024 г. до 13.06.2024 г. търговецът е събрал
краткосрочните си парични вземания, които е притежавал към 31.12.2023 г. съгласно
записванията в счетоводството му, и с тях и с притежаваните до този момент парични
средства от 2 000 лв. е погасил част от своите изискуеми задължения към кредитори.
Вещото лице е констатирало, че балансовата стойност на възникналите в тежест на „Р
К.” ЕООД краткосрочни задължения към 31.12.2023 г. възлиза на сумата от 206 000 лв. В
изготвеното заключение и в разпита на експерта, проведен в открито съдебно заседание на
11.12.2024 г., той прави извод, че молителят не е осчетоводил част от възникналите в негова
тежест публичноправни задължения съгласно предоставена от НАП информация, които най-
вероятно са задължения за изтекли лихви за забави върху неплатените в срок данъци и
осигурителни вноски. Предвид големия размер на осчетоводените задължения и това, че
към 13.06.2024 г. търговецът вече не притежава никакви краткотрайни активи обаче съдът
счита, че липсва необходимост да се извършва преизчисляване на стойността на реално
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. И без прибавяне на
неосчетоводения размер на публичните задължения за лихви е видно, че към 13.06.2024 г.
ответникът не е притежавал активи, с които да може да заплати своите краткосрочни
задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност.
Стойността на показателя за обща ликвидност към тази дата е 0, което е много под
минималната референтна такава и показва силно влошено финансово - икономическо
състояние на търговеца към този момент, което се е задълбочило значително спрямо
предходния отчетен период.
След като „Р К.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал
воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и
5
така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения е
обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи
на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни своите краткосрочни
задължения продължава почти две последователни години, като липсва каквато и да е
промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се
преодолее, следва да се приеме, че това състояние има характеристиките на трайно. Това
означава, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че
един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради
което и по отношение на „Р К.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност
на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност
е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е
прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност
на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че
при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в
който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични
задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните
решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа
на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на
ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Р
К.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по
размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и
влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност
на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни
активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е.
спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност
на длъжника да стори това.
Както беше посочено в настоящото решение, в производството се доказа, че към
31.12.2023 г. молителят вече не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да
заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за
обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като това
състояние продължава и през следващите отчетни периоди, както и към момента.
Същевременно по делото се установява и това, че към 31.12.2023 г. молителят е имал
6
и изискуеми и неплатени публичноправни задължения към държавата за заплащане на
данъци и лихви, които са установени с ревизионния акт от 23.01.2023 г. и са в общ размер на
44 345, 95 лв. Тези задължения са изискуеми от 10.03.2023 г., като не са представени
доказателства да са погасени към 31.12.2023 г. Те са на значителна стойност, поради което
възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му
финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни
задължения към всички кредитори.
С оглед изложеното трябва да се заключи, че 31.12.2023 г. следва да се приеме за най-
ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че „Р К.” ЕООД има както
изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във
влошено финансово състояние. Следователно 31.12.2023 г. е датата, която трябва да бъде
определена като начална на неплатежоспособността на това дружество. От представените в
производството доказателства не може да се посочи по-ранна дата през 2023 г. за начална на
неплатежоспособността, защото липсват данни точно в кой момент в периода от 01.01.2023
г. до 31.12.2023 г. молителят се е разпоредил с притежавани от него краткотрайни активи или
е увеличил значително размера на изискуемите си задължения така, че да се стигне до
състоянието, в което да няма достатъчно активи, с които да погаси краткосрочните си
задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „Р К.”
ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Р К.” ЕООД, съдът съобразява и това, че по делото се
установява, че към момента дружеството не разполага с парични средства, с които да бъдат
покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая
е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено на
11.12.2024 г., съдът е определил сумата от 10 000 лева, която е необходима за покриване на
началните разноски в производство по несъстоятелност за периода от неговото откриване до
започване на осребряването, и е дал възможност на всички заинтересовани лица,
включително на кредиторите на „Р К.” ЕООД, в едноседмичен срок от обявяване на
определението в търговския регистър да привнесат по сметка на Софийски градски съд
посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-
длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С
определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и
невнасяне на така определената сума. Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в
търговския регистър на 16.12.2024 г., от която дата то се счита съобщено на
заинтересованите лица и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената
от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност. Той изтича на 23.12.2024 г., като до тази дата по делото от нито един
7
правен субект не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка
на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат
да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са
налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със
съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в
несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по
делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително и съдът с настоящото
решение следва да осъди „Р К.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620,
ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на
имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р К.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******80.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Р К.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******80.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на
„Р К.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******80.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р К.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******80.
СПИРА производството по т.д. № 1235/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Р К.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „Р К.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******80, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер
на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по молбата за
8
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9