МОТИВИ:
Срещу подсъдимия П.И.Л.
*** е повдигнато обвинение за това, че:
На 30.05.2017
г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у различни лица – шофьори на таксиметрови автомобили, че ще им
заплати съответната услуга и с това им причинил имотна вреда на обща стойност
31,95лв., както следва:
На 30.05.2017 г. в гр. Плевен с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у И.К. *** и с това му причинил имотна вреда в
размер на 16,46 лв.;
На 30.05.2017 г. в гр. Плевен с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Е.К.
*** и с това му причинил имотна вреда в размер на 15,49лв, престъпление по чл.211
ал.1 вр.чл.210 ал.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б „а“ вр.чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подсъдимия П.И.Л. и моли съда да му определи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК към минималния предвиден в
Закона размер.
Подсъдимият П.И.Л. разбира
обвинението за какво е, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, отнася се критично към извършеното и моли съда за
снизходителност при определяне на наказанието.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия П.И.Л. адв.П.И. навежда правни доводи, че обвинението
срещу подсъдимия Л. е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да
определи минимално предвидено в закона наказание при условията на чл.55 от НК.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Ловеч с присъда по НОХД №1088/2010 г. признал за виновен П.И.Л.
на основание чл. 209 ал. 1 от НК му наложил наказание 10 месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с 3 години
изпитателен срок. Присъдата влязла в сила на 21.02.2011 г.
Районен съд – Плевен с присъда по НОХД №1168/2011 г. признал за виновен П.И.Л.
на основание чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК му наложил наказание 1
година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с
3 години изпитателен срок. Присъдата влязла в сила на 02.06.2011 г.
Районен съд – Плевен с присъда по НОХД №540/2011 г. признал за виновен П.И.Л.
на основание чл. 210 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК му наложил
наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим.
Присъдата влязла в сила на 03.06.2011 г.
С определение от 21.11.2011 г. по НЧД №2630/2011 г. на РС – Плевен на
основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК на П.Л. е определено едно
общо най-тежко наказание по НОХД №1088/2010 г.; №1168/2011 г. и 540/2011 г., а
именно 2 години лишаване от свобода при първоначален Строг режим. На основание
чл. 24 ал. 1 от НК определеното наказание е увеличено с 6 месеца. Определението
влязло в сила на 16.12.2011 г.
Районен съд – Плевен с присъда по НОХД №2716/2017 г. по описа на същия съд
признал за виновен П.И.Л. на основание чл. 211 ал. 1 във вр. с чл. 210 ал. 1
във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК му наложил наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като така
определеното наказание било намалено с 1/3 и обвиняемият Л. бил осъден на 1
година лишаване от свобода при първоначален Строг режим. Присъдата влязла в
сила на 04.12.2017 г.
Подсъдимият П.И.Л. ***. Същият е многократно осъждан за престъпления против
собствеността – измама.
На 30.05.2017г подсъдимият Л. решил да ползва таксиметрови услуги, като
въведе в заблуждение таксиметровите шофьори, че ще им заплати съответния курс,
като по този начин набави за себе си имотна облага и причини имотна вреда на
съответните лица. За целта на същия ден подсъдимият се свързал с представител
на таксиметрова компания фирма „*“ около 08.00 – 08.30ч. и поискал да бъде
изпратен таксиметров автомобил да извърши курс от ***. Свидетелят И.К., шофьор
на таксиметров автомобил на фирма „*“ отишъл на посочената заявка от подсъдимия
в с.Пелишат, обл.Плевен. Подсъдимият П.Л. и неговия баща се качили в таксито на
свидетеля К., като същите били превозени до ІІ клинична база в гр. Плевен. Подсъдимият
слязъл от автомобила и в изпълнение на престъпните си намерения да не заплати
съответния курс казал на свидетеля К., че ще му звънне по-късно, за да ги
прибере обратно и тогава ще му плати цялата сума. Сумата която дължал до
момента за превоза от с.Пелишат до гр.Плевен била в размер на 16,46лв. Подсъдимият
се отдалечил и в последствие не се обадил на свидетеля К.. Последният се върнал
до болничното заведение и намерил там подсъдимия П.Л.. Приближил се към него, а
подсъдимия след като го видял избягал от мястото. Свидетелят К. провел разговор
с други колеги също таксиметрови шофьори и от тях разбрал, че подсъдимият Л. ги
заблудил също, като след използване на таксиметровите услуги не е заплатил
съответната цена. Подсъдимият не заплатил посочената сума на таксиметровия
шофьор.
На същия ден 30.05.2017 г. около 17.10ч. подсъдимият решил да ползва отново
таксиметрови услуги, които да не заплати, като въведе съответния шофьор в
заблуждение, че ще заплати услугата по-късно. За целта същият в района на
„Информационен център“ – Плевен се качил заедно с баща си в такси на фирма „***“,
управлявано от свидетеля В.Е.К.. Подсъдимият поискал К. да ги закара до
с.Пелишат, обл.Плевен. Таксиметровия автомобил управляван от К. превозил подсъдимия
и неговия баща до ***. Подсъдимият слязъл от автомобила и влязъл в къщата.
Свидетелят К. тръгнал след него, за да получи дължимата сума от 15,49лв, но подсъдимият
се скрил и не заплатил посочената парична сума.
Горната фактическа
обстановка се установява от направените самопризнания на подсъдимия П.И.Л. и обявени от съда по реда на
чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК – показанията на свидетелите И.К.К. и В.Е.К., характеристична
справка на подсъдимия Л., свидетелство за съдимост на подсъдимия, и други писмените доказателства.
От така
установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият П.И.Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.211 ал.1 вр.чл.210 ал.1
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б „а“ вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият П.И.Л. ***, при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни
лица – шофьори на таксиметрови автомобили, че ще им заплати съответната услуга
и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 31,95лв., както следва:
На 30.05.2017 г. в гр. Плевен с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у И.К. *** и с това му причинил имотна вреда в
размер на 16,46 лв.;
На 30.05.2017 г. в гр. Плевен с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у В.Е.К. *** и с това му причинил имотна вреда
в размер на 15,49лв.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимият П.И.Л. виновно при форма на вина – пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е техните обществено опасни последици и е целял настъпването им.
При определяне
размера на наказанието на подсъдимия П.И.Л. съдът съобрази от една страна
като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто му процесуално поведение,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него деяние, ниският предмет на
престъплението, който е по-малък от 1/10 от минималната работна заплата,
установена за страната, и тежкото му семейно положение и материално състояние.
Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства според съда са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и обуславят по-ниската степен на обществена опасност от
типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия
деяние.
Съдът осъди
подсъдимия П.И.Л. за извършеното престъпление по чл.211 ал.1 вр.чл.210 ал.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б „а“ вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1
т.1 от НК на три месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Според съда това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: