Р Е Ш
Е Н И Е №4
гр. Сливен, 14.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА М.
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №611 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№84/14.03.2019г. по гр.д.№836/2018г. на Новозагорски районен съд, с което е ДОПУСНАТА съдебна
ДЕЛБА на 10 броя земеделски земи, находящи се в землищата на с.Съдийско поле,
общ.Нова Загора и с.Каменово, общ.Нова Загора между И.В.И., Д.В.Г., М.Д.Г., М.И.А.,
С.Н.Г., Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К. при квоти: по 8/48 ид.ч. за И.В.И. и Д.В.Г.; по
10/48 ид.ч. за М.Д.Г. и М.И.А.; по 5/48 ид.ч. за С.Н.Г. и Г.К.М. и по 1/48
ид.ч. за П.Н.Й. и К.Й.К..
Въззивната жалба е подадена
от ответницата в първоинстанционното производство М.Д.Г. и с нея се обжалва
посоченото решение в частта относно
съделителите, между които е допусната делбата и определените квоти от правото
на собственост.
Въз основа на дадени от
въззивния съд указания, първоинстанционния съд е постановил Решение №111 от
15.06.2020г. по гр.д.№836/2018г. по описа на НЗРС, с което е отстранена
констатирана от въззивния съд ЯФГ, като съдът е постановил в диспозитив
намаляване на завещателното разпореждане на Д. /Д./ Г. Г., починал на
12.05.1949г. в с. Каменово, общ.Нова Загора, до размера на разполагаемата му
част 1/6 ид.ч. от процесните имоти и възстановяване запазената част от
наследството му в размер на 5/6ид.ч. в полза на И.В.И., Д.В.Г., М.Д.Г., М.И.А.,
С.Н.Г., Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К.. Това решение е неразделна част от Решение
№84/14.03.2019г. по гр.д.№836/2018г. на НЗРС.
Във въззивната си жалба,
вззивницата М.Г. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно
и незаконосъобразно относно лицата, между които следва да се извърши делбата и
определените квоти. Заявява, че безспорно имотите са съсобствени и следва да се
извърши делба спрямо тях, но не и между посочените в решението съделители и не
при определените от съда квоти. Посочва, че следва да се зачетат и двете
представени по делото завещания на родителите й, такава била волята им и тя не
оспорва завещанията. Заявява, че тя и ответника М.А. не са възразявали относно
накърняване на запазената им част от наследството и не са искали
възстановяване. Поради това съдът в разрез със законовите разпоредби и
направените възражения и становища на страните е определил разполагаемата част
от наследството на Д. Г. и е редуцирал направеното от него завещание. Освен
това посочва, че съдът не е действал по реда на чл.31 от ЗН, като не е формирал
наследствена маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на
смъртта му и едва тогава да определи дали е накърнена запазената част на възразилите
наследници. Ответниците следвало да докажат в какъв размер е засегната
запазената им част, с кои актове това е направено и да конкретизират размера на
актива. Такова доказване от четиримата ответници, направили възражението – Г., М.,
Й. и К., няма проведено. При това положение счита, че съдът е следвало да
отхвърли възраженията им и да определи квотите, съобразявайки направеното
завещание. Съдът не съобразил и липсата на възражение за намаляване на
завещателното разпореждане от нейна страна и от страна на М.А.. Намира за
незаконосъобразен и неправилен извода на съда относно завещателното
разпореждане на Неделя Г.а. Счита, че същото не е завет, а завещание, тъй като
с него тя се е разпоредила с цялото си имущество, разделяйки го между всички
свои законни наследници по описания в завещанието начин. Завещанието е
действително и съобразявайки го в делбата не следва да участват П.Й. и К.К.. С
оглед изложеното, въззивницата моли съда да постанови решение, с което да
измени обжалваното първоинстанционно решение в частта относно съделителите и
квотите, при които е допусната делбата на процесните земеделски земи и да
постанови да се извърши между страните и при квотите, посочени в първоначалната
искова молба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещните страни.
В
същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з.
въззивницата М.Д.Г.,
редовно призована не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемите
И.В.И., Д.В.Г., М.И.А., С.Н.Г., Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К., редовно призовани, не се явяват
и не се представляват. Нямат изразено становище по подадената въззивна жалба.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – частично
недопустимо в частта, с която е намалено завещателното разпореждане на
общия наследодател на страните Д. /Д./ Г. Г., починал на 12.05.1949г. в с. Каменово, общ.Нова Загора и
е възстановена запазената част от наследството в полза на И.В.И., Д.В.Г., М.Д.Г.
и М.И.А..
Недопустимо е решението,
което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална
предпоставка прави решението недопустимо.
Новозагорският
районен съд е бил сезиран с предявен при условията на пасивно субективно
съединяване иск за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на 10 броя земеделски земи,
находящи се в землищата на с.Съдийско поле, общ.Нова Загора и с.Каменово,
общ.Нова Загора.
В хода на
производството, с отговорите на исковата молба, от страна на ответниците С.Н.Г.,
Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К. е направено оспорване на двете, представени по делото,
завещания, съответно на Д.Г. Г., починал на 12.05.1949г. и на Н.Д. Г.а,
починала 01.04.1996г., направено е и възражение за накърняване на запазените
части на тези ответници с въпросните завещания и искане от тях за намаляване на
завещателните разпореждания и възстановяване на запазената им част от
наследството.
Ответниците М.Д.Г.
и М.И.А. изрично с отговорите на исковата молба, са посочили, че признават и
приемат двете завещания, приемат волята на наследодателите си.
Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени
разпореждания е самостоятелно субективно
потестативно право. Тя може да бъде заявена с иск или с възражение в
делбено производство, както е в настоящия случай.
Даренията и завещателните разпореждания, които
наследодателят е направил, произвеждат правното си действие, независимо дали с
тях е накърнена запазената част на наследниците. За наследникът, засегнат от
накърнението, възниква само правото да иска възстановяване на запазената си
част чрез отмяната или намалението на тези дарения или завещателни
разпореждания. Дали ще упражни това право или не, зависи изцяло от неговата воля, с изключение на хипотезата на чл. 35
от ЗН, когато при повече от един наследник се изисква съгласието на всички.
Правото на всеки наследник със запазена част е отделно от правата на неговите
сънаследници и е независимо от тях. Затова всеки от тях може да предяви отделно
и самостоятелно иска по чл.30 от ЗН без участието на другите наследници със
запазена част. Намалението ползва само
наследника, предявил иска или направил възражението /ППВС 7-73, б.”в”/.
С обжалваното Решение №84/14.03.2019г.
и постановеното на 15.06.2020г. Решение №111 за отстраняване на ЯФГ,
първоинстанционния съд, след като е приел, че завещателното разпореждане на Д. Г.
е над разполагаемата част е постановил намаляване на същото до размера на
разполагаемата част от 1/6 ид.ч. и възстановил запазената част от наследството
му в размер на 5/6 в полза на всички сънаследници – съделители, в т.ч. ищците и
всички ответници.
По този начин е нарушен
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като искането за
намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазените части е
постановено не само по отношение на изрично направилите възражение съделители /С.Н.Г., Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К./, но и по отношение на
страни, незаявили такова искане.
Поради това, решението, в т.ч. решението за поправка
на ЯФГ, неразделна част от обжалваното първоинстанционно решение в тази му част
– с която е намалено завещателното разпореждане на Д. Г., починал на
12.05.1949г. и е възстановена запазената част от наследството в полза на
незаявилите искане по чл.30 от ЗН страни - И.В.И., Д.В.Г., М.Д.Г. и М.И.А., е
недопустимо. Като такова, на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде
обезсилено в
тази му част.
При извършване на последващия
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в
частта относно определените квоти от правото на собственост за съделителите.
Въззивната жалба е частично основателна.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата правна квалификация на предявения иск, респ. на направените с
отговора на исковата молба от част от ответниците, възражения. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Спор
по въпроса, че процесните 10 броя недвижими имота – земеделски земи са
съсобствени, като съсобствеността е възникнала
по пътя на наследяването на общия наследодател Д.Г. Г., починал на 12.05.1949г., няма, както
и по въпроса, че правото на собственост на наследниците му е възстановено по
реда на земеделската реституция с надлежни решение на ОбСЗ – гр.Нова Загора от
1998г. и 1999г.
Безспорни са установените от районния съд фактически отношения между
страните – същите са наследници по закон на Д. /Д./ Г. Г., починал на
12.05.1949г. в с. Каменово, общ.Нова Загора. Д. Г. оставил наследници по закон, както следва: син /от
първи брак/ В.Д.Г., починал на 27.04.2015г.; съпруга /ІІ брак/ Н.Д. Г.а, починала на
01.04.1996г.; дъщеря М.Д.Г.; дъщеря В.Д. Г.,
починала на 03.10.2008г. и дъщеря Д.Д. Г., починала на 19.11.2004г.
Синът В.Д.Г., починал на
27.04.2015г., оставил наследници по закон: дъщеря И.В.И. и син Д.В.Г. – ищците.
Съпругата Н.Д. Г.а, починала на
01.04.1996г., оставила наследници, както следва: син от І брак Й.К.Й.,
починал на 15.05.2002г., оставил наследници по закон съпруга П.Н.Й. и син К.Й.К. /ответници/;
дъщеря М.Д.Г. /ответник/; дъщеря В.Д. Г., починала на 03.10.2008г., оставила
наследник син М.И.А. /ответник/; дъщеря Д.Д. Г., починала на 19.11.2004г.,
оставила наследници - дъщеря С.Н.Г. и син
Г.К.М. /ответници/.
Както бе посочено, М.И.А. е наследник по закон
на В.Д. Г., починала на 03.10.2008г. – дъщеря на Д. Г. и Н.Г.а. С.Н.Г. и Г.К.М. са наследници по закон на Д.Д. Г., починала на 19.11.2004г. –
дъщеря на Д. Г. и Н.Г.а. П.Н.Й. и К.Й.К.
са наследници по закон на Й.К.Й., починал
на 15.05.2002г. – син на Н.Г.а от І брак.
Спорните
въпроси, въведени като предмет на въззивното производство с въззивната жалба,
са свързани със страните, които следва да вземат участие в делбата на
процесните имоти, квотите, при които това следва да се постанови и свързаните с
тези два въпроса въпроси относно действителността на направеното от Н.Д. Г.а,
починала на 01.04.1996г. завещателно разпореждане и съответно основателността
на направените от част от ответниците - С.Н.Г.,
Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К. възражения по чл.30 от ЗН.
Въпросът между кои страни процесните
имоти са съсобствени и следва да се допусне делба е обусловен от въпроса за
действителността на завещанието на Н.
Г.а. В зависимост от това зависи дали
наследниците по закон на синът на Н.Г.а – Й.Й., поч. на 15.05.2002г., участват в съсобствеността по
отношение на процесните земеделски земи.
Видно от назначената и изслушана от
районния съд съдебно-графологична експертиза, завещанието, оставено от Н. Г.а
е написано и подписано саморъчно от завещателката. Същото съдържа дата и
отговаря на всички изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. Изследвайки съдържанието
и отразената в него воля, въззивният съд споделя напълно извода на
първоинстанционния съд, че съставлява завет спрямо В.Г., тъй като на него се оставя конкретно по вид
имущество – само земите, оставени й в наследство от Д. Г.. С останалото си
имущество тя се разпорежда по различен начин спрямо различни лица. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗН В.Г.
придобива качеството заветник. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗН
заветът на една определена е недействителен, ако завещателят не е собственик на
тази вещ при откриване на наследството. Съдебната практика е категорична, че
посочената разпоредба намира приложение и при завети с предмет земеделски земи,
собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, както е в настоящия
случай. Заветът е действителен само ако към момента на смъртта на завещателя,
правото на собственост върху посочените в него земеделски земи вече е било
възстановено в реални граници с решение на ПК/ОбСЗ. В случая е безспорно
установено, че правото на собственост върху земеделските земи, останали в
наследство от Д. Г. /предмет на завета на Н.Г.а спрямо В.Г./ е
възстановено с решения на ОбСЗ – Нова Загора едва през 1998г. и 1999г., а
Неделя Г.а, направила завета, е починала доста преди това – 01.04.1996г.
Следователно към момента на откриване на наследството на Н.Г.а правото на собственост върху процесните земеделски
земи не е било възстановено с надлежен административен акт и заветът на Н.Г.а по отношение на тях е недействителен.
Поради това и с
оглед факта, че процесните земеделски земи се явяват “новооткрито наследство”
по смисъла на чл.1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ и са съсобствени между наследниците по
закон на Д.Г. Г.,
чийто наследник е съпругата Н.Г.а, а ответниците П.Н.Й. и К.Й.К., за които е спорът дали следва да
участват в делбата, са наследници по закон на Н.Г.а.
Поради това
въззивният съд споделя извода на районния съд, че П.Н.Й. и К.Й.К. имат
наследнически права и следва да участват в делбата на процесните земеделски
земи. Въззивната жалба в тази част е неоснователна.
По отношение
завещанието на общия наследодател Д.Г. Г., правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че то е действително, поражда съответните правни последици, като спорът
по този въпрос не е пренесен във въззивното производство. Следва да се посочи,
че спрямо него /завещанието/, съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗН се
прилагат разпоредбите на настоящия ЗН, в сила от 29.04.1949г., тъй като
наследството е открито със смъртта на Д. Г. – на 12.05.1949г. след влизане в
сила на ЗН/, като ЗН се прилага изцяло при уредбата на наследствените отношения
във връзка с наследството на Г..
Безспорно, това завещание, оставено от Д. Г. е универсално /общо/ по
смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, тъй като се отнася до дробна част от цялото
имущество на наследодателя /1/3 ид.ч. от имуществото му/ и придава качеството
наследник на лицето, в полза, на което е направено – В.Г. /който е и наследник по
закон на Д. Г./.
Именно, с оглед извода за действителност на завещанието на Д. Г., е
направено и възражението от страна на С.Н.Г.,
Г.К.М., П.Н.Й. и К.Й.К. за нарушение на техните запазени части от наследството
на Д. Г. и искане за намаляване на това завещателно разпореждане и
възстановяване на техните запазени
части от наследството, с правно основание чл.30 от ЗН.
За уважаване на искането за възстановяване на запазена част от наследството е
необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил
наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на
запазена част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на
запазената част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от
наследодателя, посредством завещания или дарения; приемането на наследството по
опис в случай, че наследникът иска да реализира правото на възстановяване на
запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон.
Съдът ще посочи, че последната предпоставка в
настоящия случай е неприложима, тъй като искането е направено спрямо лица –
ищците И.В.И. и Д.В.Г., които са наследници по закон на общия наследодател
/като наследници на починалия след общия наследодател негов син Венелин Г., в
чиято полза е направено универсалното завещание/ от една страна, а от друга –
се касае за универсално завещание, докато разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН се
отнася да завети и дарения, т.е. до частни разпореждания.
По отношение на първата абсолютна предпоставка за
уважаване на искане по чл.30 от ЗН, съдът намира, че тя е налице само спрямо С.Н.Г.
и Г.К.М., като липсва спрямо П.Н.Й. и К.Й.К..
Легитимирани да искат намаляване и възстановяване на
запазена част са само низходящи, възходящи, съпруг, призовани към наследяване,
които са приели наследството /чл.28, ал.1 от ЗН/.
Тази
предпоставка е налице само спрямо С.Г. и Г.М., които са низходящи от втора
степен на Д. Г., поч. на 12.05.1949г. /деца на дъщерята на Д. Г. – Д.Г., починала на
19.11.2004г./. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или
дарение има имуществен характер и може да се предяви и от наследниците на
лицето, чиято запазена част е накърнена, то е наследимо право. Поради това тези
две лица са легитимирани да заявят претенция по чл.30 от ЗН.
Другите
двама ответници, направили възражение за накърняване на запазената им част от
наследството на Д. Г. и искане за намаляване на завещателното разпореждане и за
възстановяването на запазените им части, следва да се посочи, че те нямат право
на такова искане, тъй като не са измежду легитимираните за това лица, те не са
измежду лицата, посочени в чл.28, ал.1 от ЗН и нямат запазена част от
наследството на Д. Г.. П.Н.Й. и К.Й.К. са наследници по закон на Й.К.Й., поч. на 15.05.2002г., който от своя страна е
наследник по закон на Н.Д. Г.а, починала на 01.04.1996г. – неин син от І брак. Й.Й. не е
низходящ на Д. Г. и неговите наследници - П.Н.Й.
и К.Й.К. не се явяват низходящи на Д. Г.. Те не са и наследници по заместване
на Д. Г.. Те участват в съсобствеността единствено като наследници по закон на
съпругата на Д. Г. – Н.Г.а, тъй като
са наследници по закон на нейния наследник – син Й.Й., починал след нея и получил в наследство нейния дял
от наследството на Д. Г., като получават в наследство именно дела на своя
наследодател Й. от наследството на майка му,
която пък го е получила по наследство от починалия си съпруг, но не са на
самостоятелно основание наследници на самия Д. Г.. Следва да се посочи, че
твърдението и искането, което са направили е за накърняване на техните запазени
части от наследството на Д. Г., каквито всъщност те нямат /чл.28, ал.1 ЗН/, а
не за накърняване и възстановяване на запазените части на своя наследодател Н. Г.а.
С
оглед липсата на първата кумулативна предпоставка на искането по чл.30 от ЗН,
същото, направено от П.Н.Й. и К.Й.К. е неоснователно.
Като го е уважил е намалил завещателното разпореждане на Д. Г. в тяхна полза и
е възстановил запазената част от наследството му в тяхна полза,
първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени в тази му част.
Следователно,
съдът следва да разгледа единствено възражението на легитимираните да го
направят лица - С.Н.Г. и Г.К.М..
Размерът
на запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. В случая
наследодателят Д. Г. към момента на смъртта си е оставил наследници по закон:
съпруга – Н.Д. Г.а и четири деца – В.Д. Г., М.Д.Г., В.Д. Г. и Д.Д. Г.. Следователно разполагаемата
част от наследството на Д. Г. е 1/6 ид.ч. /чл.29, ал.3, изр. трето от ЗН/, а
запазената част е 5/6 ид.ч., като запазената част на съпруга е равна на
запазената част на всяко дете, т.е. петимата наследници по закон, имат равни
части от запазената част от наследството на Д. Г. /по 1/6 ид.ч./. Следователно
всяко едно от петте колена наследници на Д. Г. има по 1/6 запазена част от
наследството му.
Следователно,
направилите възражението по чл.30 от ЗН легитимирани лица /по изложените
по-горе съображения/ С.Н.Г. и Г.К.М., като наследници по закон – низходящи на
дъщерята на Д. Г. – Д.Д. Г., имат запазена част от
наследството на Д. Г. в размер общо на 1/6 ид.ч. /запазената част на Д.Г./.
Във връзка с възраженията на въззивницата относно
образуване на наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН, следва да се посочи
следното: Както бе посочено по-горе, завещанието на Д. Г. има универсален характер, тъй като с него
наследодателят се разпорежда с идеална част от цялото си имущество. Ето защо,
не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Образуване на такава маса е
необходимо само тогава, когато е завещано определено имущество, за да се
определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се
облагодетелствуват заветниците. В случаите по чл. 16, ал. 1 ЗН,
назначените наследници са отговорни за задълженията на наследодателя,
обременяването на недвижимите имоти и движимостите от него, ипотеки и залози,
които преминават върху тях като продължители на личността на наследодателя.
Затова, при универсалните завещания намаляването им, за да се възстанови
запазената част, следва да се извърши направо в дробната част съгласно
разпоредбите на чл. 29 ЗН.
Както бе посочено по-горе, възстановяване
на запазена част са искали и само те са легитимирани да направят такова искане
низходящите от втора степен на Д. Г. - С.Н.Г.
и Г.К.М. /съдът изложи съображения защо искането на П.Н.Й. и К.Й.К. е
неоснователно и те не са измежду лицата, имащи право да искат такова
възстановяване/ и съгласно разпоредбата на чл.29,
ал.3 от ЗН тяхната запазена част от наследството на Д. Г. се равнява общо на
5/24 ид.ч. или по 5/48ид.ч. за всеки един от тях. Съдът изчисли тяхната запазена
част по следния начин: Посочено е, че всяко коляно наследници има по 1/6
запазена част от наследството, тъй като са пет колена при 5/6 запазени части за
съпруг и четири деца. С.Г. и Г.М. имат 1/6 ид.ч. общо от коляното на майка си Д.Д. Г. и 1/24 ид.ч. от коляното на
Н. Г.а /коляното на Н. се дели на четири
подколена, съгл. нейните наследници – четири деца/, т.е. 1/6+1/24 = 5/24 ид.ч.
общо или по 5/48 ид.ч. за всеки запазена част.
Със завещанието от 09.04.1949г. Д. Г. се е
разпоредил с 1/3 ид.ч. от имуществото си, при положение, че неговата
разполагаема част е 1/6 ид.ч. С оглед завещанието, от наследственото имущество
за наследниците по закон остават 2/3 ид.ч. Тези 2/3 ид.ч. се разделят на 5
колена, като всяко коляно получава по 2/15 ид.ч. от наследството на Д. Г..
Коляното на Неделя Г.а от своя страна се разделя на четири подколена по броя на
нейните деца и всяко подколяно получава по 1/30 ид.ч. от наследствения дял на Н. Г.а от наследството на Д. Г.. Следователно, с оглед
завещанието, С.Г. и Г.М. получават общо 5/30 ид.ч. /1/30 от коляното на Н.Г.а + 2/15 от коляното на майка си Д.Г./ или по 5/60 ид.ч. всеки.
Следователно, при извършеното завещателно
разпореждане, С.Г. и Г.М. получават по 5/60 ид.ч. при запазена част от по 5/48 ид.ч.
При това положение, с извършеното
завещателно разпореждане по направеното саморъчно завещание
от Д. Г. в
полза на сина му В. Г. по
отношение на 1/3 ид.ч. от имуществото му, притежавано към момента на смъртта му,
е била накърнена запазената част на С.Г.
и Г.М. /като наследници на дъщерята Д.Г./ с 5/240 ид.ч. /5/48 –
5/60/. Ето защо, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във връзка с чл. 29, ал.3, изр.
трето от ЗН, следва да се възстанови запазената част на С.Н.Г.
и Г.К.М., в качеството им на наследници по закон със
запазена част, като се намали с 5/240 идеална част извършеното завещателно
разпореждане.
С оглед основателността
на искането по чл.30 от ЗН, направено от
С.Г. и Г.М. и изложените
съображения относно участието на всички страни в съсобствеността на процесните
земеделски земи, оставени от общия наследодател Д. Г., съдът определи квотите
от правото на собственост спрямо всеки съделител, както следва:
П.Н.Й. и К.Й.К. /с оглед неоснователността на тяхното
искане по чл.30 от ЗН/ получават общо 1/30 ид.ч. или по 1/60 ид.ч. за всеки от правото на собственост върху процесните
земеделски земи /1/4ид.ч. от коляното на Н.Г.а от 1/5ид.ч. дела на Н. от 2/3 ид.ч. останали след завещателното разпореждане
от наследството на Д. Г./.
М.Г., която не е направила искане по чл.30 от ЗН, получава 5/30 ид.ч. от правото на
собственост върху процесните земи /1/30 от дела на Н. Г.а /1/4х2/15/
+ 2/15 от наследството на Д. Г., чийто пряк наследник по закон е тя /2/3 ид.ч.
останали в наследството след завещанието х 1/5 ид.ч.//.
М.А., който не е направил искане по чл.30 от ЗН,
получава 5/30 ид.ч. от правото на
собственост върху процесните земи /1/30 от дела на Н.Г.а като наследник на майка си В. .Г.
/1/4х2/15/ + 2/15 от наследството на Д. Г., като единствен наследник по закон
на майка си В.Г. /2/3ид.ч. останали в наследството след завещанието х
1/5ид.ч.//.
С.Г. и Г.М. бе посочено, че с оглед основателността на
възражението си по чл.30 от ЗН получават по 5/48 ид.ч. всеки.
Тъй като частта на
наследниците, които не са възразили, респ., на тези, чието възражение е
неоснователно, поради липсата на легитимация, уголемява дела на ищците –
наследници по закон на лицето, получило по завещание от Д. Г. 1/3 ид.ч. от
процесните земи, то дела на ищците се получава от остатъка от определените
дялове на останалите съделители. За целта съдът приведе под един общ знаменател
квотите на всеки един от посочените по горе съделители – 240, при което се
получават следните квоти от правото на собственост:
П.Й. – 4/240 ид.ч.; К.К. – 4/240 ид.ч.; М.Г. – 40/240
ид.ч.; М.А. – 40/240 ид.ч.; С.Г. – 25/240 ид.ч.; Г.М. – 25/240 ид.ч. Ищците
получават общо 102/240 ид.ч. или по 51/240 ид.ч. всеки.
Като е определил други квоти от правото на собственост за страните
/грешката е поради неправилно процедиране при произнасянето по възражението по
чл.30 от ЗН, като са възстановени запазените части на всички страни без
надлежно сезиране за част от тях и неоснователност на възражението направено от
наследниците на Й.Й., които не са наследници по закон на Д. Г., а само на Н.Г.а/,
първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение в тази
част, което следва да се отмени и да се постанови ново такова, с което се
определят квотите на съделителите от допуснатите до делба 10 броя земеделски
земи, определени от настоящата инстанция при строго прилагане на съответните
материалноправни норми.
Решението
на НЗРС, в частта относно допускането на съдебната делба по отношение на 10-те
броя земеделски земи, като необжалвано е влязло в сила.
Както бе
посочено при проверката за допустимост на първоинстанционното решение, същото,
ведно с решението за поправка на ЯФГ е недопустимо в частта, с която е намалено завещателното разпореждане на Д. Г.,
починал на 12.05.1949г. и е възстановена
запазената част от наследството в полза на незаявилите искане по чл.30 от ЗН
страни - И.В.И., Д.В.Г., М.Д.Г. и М.И.А. и като такова следва да се обезсили в
тази му част.
В
останалата част същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като възражението
на П.Н.Й. и К.Й.К. е неоснователно и като
го е уважил районният съд е постановил незаконосъобразен акт, а по отношение на
възражението на С.Н.Г. и Г.К.М. произнасянето на съда е неправилно, тъй като
следва да се намали завещателното разпореждане с по 5/240 ид.ч. в полза на
посочените лица и да се възстанови
тяхната запазена част от наследството с по 5/240 ид.ч. за всеки. Поради това
решението в тази част следва да се отмени и да се постанови посоченото намаляване,
съответно възстановяване на запазените части на С.Г. и Г.М..
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №111/15.06.2020г. по
гр.д.№836/2018г. на Новозагорски районен съд, неразделна част от Решение №84/14.03.2019г. по
гр.д.№836/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която е намалено
завещателното разпореждане на Д. /Д./ Г. Г., починал на 12.05.1949г. и е възстановена запазената
част от наследството му в полза на И.В.И.
с ЕГН **********, Д.В.Г. с ЕГН **********, М.Д.Г. с ЕГН ********** и М.И.А. с
ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ Решение
№111/15.06.2020г. по гр.д.№836/2018г. на Новозагорски районен съд, неразделна част от Решение
№84/14.03.2019г. по гр.д.№836/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която е намалено завещателното разпореждане на Д. /Д./ Г. Г.,
починал на 12.05.1949г. до размера на
разполагаемата му част – 1/6 ид.ч. от процесните имоти и е възстановена
запазената част от наследството му в размер на 5/6 ид.ч. в полза на С.Н.Г. с
ЕГН **********, Г.К.М. с ЕГН **********, П.Н.Й. с ЕГН ********** и К.Й.К. с ЕГН
**********, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1, вр. с чл.29, ал.3 от ЗН
завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Д. /Д./
Г. Г., починал на 12.05.1949г., направено със саморъчно
завещание от 09.04.1949г., В ПОЛЗА на
С.Н.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и Г.К.М.
с ЕГН ********** с адрес: *** в размер на по 5/240 ид.ч. за всеки един от двамата /10/240 ид.ч. общо/.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.Н.Г. с ЕГН **********
с адрес: *** и Г.К.М. с ЕГН ********** с адрес: *** от наследството на Д. /Д./ Г. Г., починал
на 12.05.1949г., в размер на по
5/240 ид.ч. за
всеки един от двамата.
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение №84/14.03.2019г. по гр.д.№836/2018г. по описа на Новозагорски
районен съд, в частта, с която са определени квотите на
съделителите от правото на собственост върху допуснатите до съдебна делба 10
броя земеделски земи, както следва: по 8/48 ид.ч. за И.В.И. и Д.В.Г.; по 10/48 ид.ч. за М.Д.Г.
и М.И.А.; по 5/48 ид.ч. за С.Н.Г. и Г.К.М. и по 1/48 ид.ч. за П.Н.Й. и К.Й.К., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите от правото на собственост
върху допуснатите до съдебна делба 10 броя земеделски земи, както следва:
-
по 51/240
ид.ч. за И.В.И.
и Д.В.Г. за всеки поотделно;
-
по 40/240
ид.ч. за М.Д.Г.
и М.И.А. за всеки поотделно;
-
по 25/240
ид.ч. за С.Н.Г.
и Г.К.М. за всеки поотделно;
-
по
4/240 ид.ч. за П.Н.Й.
и К.Й.К. за всеки поотделно.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.