Решение по дело №1063/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ _________

 

 

гр. В. _____________2019г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1063 на Административен съд - В. по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид

 

Производството е по реда на чл.149, ал.5, вр. чл.168, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „БГ А. П. К.“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Г. К. № 12, представлявано от управителя Ц. А. Д., против Уведомително писмо за отказ от одобрение изх.№ 01-2600/757/15.02.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта на отказа за одобрение по т.1 - за учебните заведения, посочени в заявление УИН 03/060818/79904, подробно описани в Таблица 1 от писмото.

Жалбоподателят твърди, че уведомителното писмо е нищожен индивидуален административен акт, поради което оспорването му не е скрепено със срок и е допустимо. Твърди, че нищожността на акта е обусловена от липсата на мотиви относно причините за отказа от одобрение съобразно приложения служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ /Наредбата/. От съдържанието на акта не ставало ясно в какво се състои допуснатото „несъответствие“, даващо основание за прилагане на т.н. „служебен избор“. Единствено е посочено, че по отношение на изброените в Таблица № 1 учебни заведения е постъпило предложение от повече от един заявител, без да е уточнено дали тези заявители имат качеството на търговци, на производители или на търговци и производители, и без да е посочено коя от хипотезите на чл.13, ал.5 от Наредбата е налице в случая. Твърди, че липсата на мотиви нарушава изискването за форма по чл.59 от АПК и е тежък порок, който във всички случаи е основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Твърди и че актът е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, т.к. не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по чл.35 и чл.36 от АПК и без да са събрани необходимите доказателства, което е довело до нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк.В.К., която поддържа жалбата. С писмени бележки с вх.№ 10892/08.07.2019г. в допълнение сочи, че е недопустимо мотивите за издаване на акта да бъдат посочени едва при съдебното му обжалване, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините за отказа и организира защитата си. Иска съдът да прогласи нищожността на уведомителното писмо в обжалваната част. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с писмени становища вх.№ 9958/21.06.2019г. и вх.№ 8792/03.06.2019г., прави възражение за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а по същество оспорва същата като неоснователна. Твърди, че са спазени нормативно установените критерии за избор на заявител. При разглеждане на заявленията за одобрение от кандидатите по училищните схеми, във връзка с изискванията на чл.15, ал.1 от Наредбата, ДФЗ проверява дали предложените заявители по схемите са избрани съгласно правилата на чл.13, ал.5 и когато установи несъответствие, служебно определя заявителя/заявителите за съответното заведение по схемата. При извършваните проверки, дали предложените заявители по схемите са избрани по смисъла на чл.13, ал.5 от Наредбата, са следвани задължителните правила за избор на заявители по схемите, като в противен случай техният избор е служебно отменян. В случаите, когато са постъпили предложения от повече от един производител по схема „Училищен плод“ е прилаган критерия за избор по чл.13, ал.5, т.2 от Наредбата, като разстоянието от 100 км. е определяно по най-кратък маршрут до производствената площ, съгласно Указания на МЗХГ за прилагане на правилата на Постановление № 101/20.06.2018г. Позовава се на ТР на ОСГК на ВС № 16/1975г., според което е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително – в уведомително писмо до лицето. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай че е над определения минимален размер.

След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2018г. „БГ А. П. К.“ ЕООД подало до ДФЗ – РА, отдел „Училищни схеми“, Заявление за одобрение по „Училищни схеми“ ДП 028-01, с УИН 03/060818/79904. В част І – Информация за заявителя, дружеството отбелязало, че е производител на плодове и зеленчуци. По отношение на схема „Училищен плод“, дружеството е посочило, че разполага със собствен и нает обект по чл.12 от Закона за храните, в гр.Ш. и с.М.. В част ІІ, раздел (Б) са посочени учебните заведения, за които се заявява участие във финансирани съпътстващи мерки по схема „Училищен плод“.

С Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5235/08.10.2018г. изпълнителният директор на ДФЗ одобрил „БГ А. П. К.“ ЕООД за изпълнител: т.1 – по схема „Училищен плод“ на учениците в учебните заведения съгласно Приложение № 1; т.2 – по схема „Училищно мляко“ на учениците в учебните заведения съгласно Приложение № 1.

С Уведомително писмо за отказ на одобрение изх.№ 01-2600/757/15.02.2019г. изпълнителният директор на ДФЗ уведомил „БГ А. П. К.“ ЕООД, че заявление УИН 03/060818/79904 е отхвърлено в частта, касаеща учебните заведения, изброени в Таблица №1, Таблица №2 и Таблица №3. Като мотиви за отхвърляне на заявлението е посочено, че за учебните заведения, които са заявени от повече от един заявител, ДФЗ има задължение да провери дали предложените заявители по схемите са избрани съгласно правилата на чл.13, ал.5 от Наредбата и когато установи несъответствие, служебно да определи заявителя или заявителите за учебното заведение по съответната схема. В тази връзка, за посочените в Таблица № 1 и заявени от дружеството учебни заведения, с причина за отказа „приложен служебен избор по чл.15 от Наредбата“, е осъществено класиране на заявителите, съобразно приоритетите и правилата, заложени в ч13 от Наредбата. След извършеното класиране и прилагането на служебен избор от страна на ДФЗ, посочените учебни заведения са определени на друг заявител/и, съобразно изискванията на Наредбата.

Съгласно приложената по преписката преписка „Информация за извършения служебен избор съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата“, за посочените в Таблица № 1 учебни заведения, за заявител е избрано „ЕКОХРАНИ“ ЕООД.

Акт за одобрение № 01-2600/4941/27.09.2018г., с който за заявител е избрано „ЕКОХРАНИ“ ЕООД е обжалван от „БГ А. П. К.“ ЕООД, като с Определение № 909/04.04.2019г. по адм.д. № 5847/2018г. жалбата като недопустима е оставена без разглеждане.

Процесното уведомително писмо за отказ е съобщено на жалбоподателя на 21.02.2019г. и не е обжалвано в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и само с твърдения за нищожност на уведомителното писмо в обжалваната част, поради което на основание чл.149, ал.5, вр. чл.168, ал.3 от АПК е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Доколкото производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК съдът дължи произнасяне само по валидността на оспорения акт, в контекста на твърденията в жалбата за наличието на пороци, влечащи неговата нищожност.

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен.

В тази връзка настоящият съдебен състав преценява, че оспореното уведомително писмо за отказ е издадено от компетентен орган – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да водят до липса на волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт.

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява – чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП. По арг. от разпоредбите на чл.15, ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.2 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде акт за одобрение, респ.уведомително писмо за отказ от одобрение, поради което оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.

Спазено е и изискването за форма и мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК.

Задължението за мотивиране, т.е. за посочване на фактическите и правните основания за издаване на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дават възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В случая, в колона 4 от Таблица 1 към обжалваното уведомително писмо, като причина за отказа е посочено „приложен служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата“.  

Видно от приложената по административната преписка „Информация за извършения служебен избор съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата“, за посочените в Таблица № 1 учебни заведения, за заявител е избрано „ЕКОХРАНИ“ ЕООД. Като причина за отказа е посочено, че съгласно чл.13, ал.5, т.2 от Наредбата, когато по схема „Училищен плод“ са постъпили предложения от повече от един заявител, учебното заведение е длъжно да избере този от производителите, чиито производствени площи са разположени на разстояние до 100кв. от учебното заведение, а когато няма такъв производител или има повече от един
производител – производителя, отглеждащ по-голям брой продукти, включени в схемата, съгласно приложение № 1а.

Вярно е, че никъде в уведомителното писмо и информацията за извършения служебен избор не е посочено как точно е приложено правилото по чл.13, ал.5, т.2 от Наредбата за всяко от учебните заведения от № 1 до № 79, съответно, в какво се изразява несъответствието, обосноваващо прилагането на „служебния избор“ по чл.15, ал.1, но това обстоятелство е релевантно към обосноваността на мотивите, т.е. към законосъобразността на акта, а не към неговата валидност.

Неспазването на установената форма или неспазването на съществени елементи на формата по принцип води до унищожаемост на акта. За да бъде акта нищожен на това основание следва неспазването на формата или на съществените елементи от нея да е от такъв характер, че да води до липса на волеизявление – вж. С., П.Административно правосъдие. С., 1936, с.384. В случая такъв порок не е налице, т.к. в разпоредителната част на уведомителното писмо ясно и недвусмислено е материализирано волеизявление за отказ, както и са посочени основанията за него.

Дали в производството са допуснати съществени процесуални нарушения и са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, и дали правилно са приложени критериите за служебен избор, са въпроси, които са релевантни към обосноваността на акта и към неговата материална законосъобразност, а не към неговата валидност.

Не е налице и превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Несъответствие с целта на закона би било основание за нищожност само ако преследваната цел не може да се постигне по никакъв законен начин, което условие в случая не е налице. Дори да се установи, че не са спазени или неправилно са приложени правилата за служебен избор по чл.15, ал.1 от Наредбата, обжалваният акт разпорежда правни последици, които не са противоположни и не се различават съществено от предвидените в чл.13, ал.5 от Наредбата. Актът няма и цел, различна от законоустановената по чл.15, ал.2 от Наредбата. Постигането на тази цел при други фактически и правни условия и предпоставки – в случай че са нарушени правилата за служебен избор, би обосновало унищожаемост, а не нищожност на акта – в тази връзка Л., К. Недействителност на административните актове, четвърто издание, 2002, с.78.

По така изложените съображения съдът приема, че обжалваното уведомително писмо не страда от пороци, влечащи неговата нищожност и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Независимо от изхода на спора разноски на ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БГ А. П. К.“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Г. К. № 12, представлявано от управителя Ц. А. Д., против Уведомително писмо за отказ от одобрение изх.№ 01-2600/757/15.02.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта на отказа за одобрение по т.1 - за учебните заведения посочени в заявление УИН 03/060818/79904, подробно описани в Таблица 1 от писмото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                                       Административен съдия: