№ 772
гр. Плевен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430106924 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №33031/28.11.2024 г. на Л. В. С.,
ЕГН **********, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, за прогласяване на
нищожност на договор за кредит №***/17.02.2023 г., поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, неравноправност.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2023 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит №***, по който ищецът дължал такса за бързо разглеждане в размер
на 1332,72 лв. и такса динамично плащане в размер на 1998,96 лв., които са във фиксиран
размер. Ищцата счита, че липсва еквивалентност между таксите и извършените услуги от
заемодателя, поради което клаузите за тяхната дължимост били неравноправни съгл.
чл.144,т.9 от ЗЗП. С тях се целяло да се обогати заемодателят, за сметка на длъжника, без
реално първия да е извършил конкретна услуга. Те представлявали и скрит разход, който
привидно е уговорен като такса и с него се заобикаля забраната на чл. 19,ал.4 ЗПК и се
нарушавала разпоредбата на чл. 11,ал.1, т.9 и 10 ПЗПК. Тези клаузи противоречали и на
разпоредбите на чл.10,ал.2 и чл.10а,ал.2 ЗПК, поради което ищцата счита, че са налице
предпоставките на чл. 21,ла.1 от ЗПК. Иска се от съда да уважи предявения иск.
В отговора на исковата молба се излага становище за неоснователни на предявения иск.
Според ответника клаузите на чл.9,ал.1 и 2, не накърнявали добрите нрави, тъй като в
практика се приемало, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите
нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, разбирания в обществото и правила се
противоречи. Изискването на чл. 11,т.10 от ЗПК е за посочване на ГПР, което било сторено в
процесния договор, а процентът отговарял на действителния прилаган между страните.
Допълнителните суми не следвало да са част от ГПР, защото понятието „Общ разход по
кредита за потребителя“ предвиждало това, само в случаите, в които услугата е
задължително условия за получаване на кредит. В случая заемателят сам пожелал тези
допълнителни услуги, и по негово желание същите са предоставени, т.е. договорът за кредит
е могъл да се сключи и без тях. Двете услуги не са свързани с усвояването и управлението на
кредита, тъй като услугата „бързо разглеждане“ има отношение за това дали кредиторът ще
иска да кредитира клиента или не. Услугата „динамично плащане“ е свързан с начина по
който ще се осъществи плащането. По тези съображения ответникът счита предявения иск за
1
неоснователен. Не оспорва факта, че двете услуги не са калкулирани в ГПР на процесния
договор за кредит. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Релевира възражение за
недължимост или редукция на адвокатски хонорар.
В с. з. ищецът не се явява и представлява, депозира писмени становище с които
претендира предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.
В с.з. ответникът не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за кредит №***/17.02.2023 г.
се установява, че ищецът има качество на заемател. Съгл. чл. 4 от договора ответникът като
заемодател предоставя заем от 2000 лв. на заемодател, при задължение за връщане на 24
погасителни вноски, всяка от по 122,04 лв., обща стойност на плащанията:2928.96 лв., ГПР
47,43%, ГЛП 39,69%. Съгласно чл. 9,ал.1 и 2 при кандидатстване кредитоискателят е заявил
желание за бързо разглеждане и ползване на динамично плащане, като за първата услуга
дължи 332,72 лв., а за втората 1998,96 лв., разсрочено към всяка от погасителните вноски
към кредита, или общо 6260,64 лв.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като не са оспорени, ползват се с
придадената им по чл. 179 ГПК доказателствена стойност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно осн. чл .26,ал.1,пр.1 и 2
ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11,т.10 ЗПК и чл. 144,т.9 ЗЗП.
Разглеждан по същество, предявеният иск е основателен по следните съображения.
При преценка съдържанието на договора за заем, съдът намира, че същият е нищожен на
осн. чл. 22,ал.1 вр. чл.11,ал.1,т.10 ЗПК вр чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Длъжникът по
правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр.
т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза
съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита
сума не са коректно посочени, тъй като начислената допълнителни такси за услуга „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“ не са взети предвид при изчисляването на процента на
разходите и крайната дължима от потребителя сума(факт, който ответникът безспорно
признава в отговора на исковата молба, и който съдът цени съгл. чл. 175 ГПК). Съгласно § 1,
т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Начислените такси за услуги „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“ са скрито възнаграждение за кредитора, което му е
предварително известно, тъй като е изначално начислено към всяка погасителна вноска, без
насрещна престация от негова страна. Ответното дружество предоставя кредитно
финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на
документи/заявка/, подадена от всеки клиент. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управление на кредита. След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен
ресурс, която е задължителна стъпка за усвояване на кредита, то ответникът не следва да
изисква заплащане на такса за разглеждането на документите ( без оглед на това в какъв срок
2
се разглежда заявката за кредитиране ). Тези допълнителни такси в размер, надхвърлящ
заемната сума, представляват пряк разход по кредита, което противоречи и на императивната
забрана на чл. 10,ал.2 от ЗПК. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит, който е действително прилаган между страните, е необходимо условие за неговата
действителност, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
разглеждания случай в оспорения договор за паричен заем е посочен размер на ГПР – 47,73%,
но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в него и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани
в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Следователно в договора
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Също така в
договора за паричен заем са посочена две общи дължими суми, което създава допълнително
заблуждение дали се дължат изначално или при наличие на други предпоставки.
Допълнителните такси покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем,
и са задължително условие за сключване на самия договор(потребителят се задължава да
заплаща същите, независимо дали има предоставена насрещна престация). След като тези две
условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на тези
такси да бъде включена в размера на ГПР(Решение на СЕС от13.03.2025 г. по дело C-337/23).
Поставянето на потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика кредитът му да се оскъпи повече от двойно, е пряко противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да е
информиран и икономически обоснован избора дали да го сключи. Посочването в договора на
стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-
ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Това противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора съгласно
чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, за което основание съдът следи и служебно
съгласно задължителните разяснения, дадени в тълк. решение №1/2022 г. п тълк. д. №1/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл. 26,ал.1,пр.1
вр. чл. 22,ал.1 вр. чл. 11,ал.1.т.10 ЗПК за нищожност на договор за потребителски заем
№***/17.02.2023 г., е основателен, поради противоречие със закона.
При този изход на спора, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, на
осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, като заплати по сметката на РС Плевен, сумата от 250,43 лв.
държавна такса. На ищеца е предоставена безплатна правна помощ, поради което
ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав
обаче намира за основателно възражението за редукция на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1160 лв. От представените документи се установява, че
пълномощникът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който да
е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ
/ в този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г.,
определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение
№ 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази възприетото в задължителните
Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
3
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не съответства на
предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност на делото. Производството
по делото е приключило при две открито съдебно заседание, не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност, ищецът и пълномощникът му не са се явили, и е
представен само един документ(договора за заем). Процесуалният представител на ищеца
единствено е изготвил исковата молба и е подал идентични писмени становища. Общият
материален интерес по иска е значителен, но не се установяват допълнителни разходи или
усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съобразно материалния
интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и правна сложност, и качеството на
предоставената правна услуга, съдът намира, че дължимото адвокатското възнаграждение е
в размер на 480 лв. с ДДС за разгледания иск.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №***/17.02.2023 г., сключен
между Л. В. С., ЕГН **********, като заемател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***,
като заемодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, да заплати по сметката на РС
Плевен, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК, сумата от 250,43 лв. държавна такса за разглеждания иск.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, да заплати на ЕАД Е. И.,
БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № *** адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС.
Присъдените суми могат да бъдат платени с пощенски запис.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4