№ 11217
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я Гражданско дело № 20211110135102
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д**** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*****, представлявано от С. ИЛ., чрез юрисконсулт НН., срещу
В. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Полигона“ №11, вх. 1, ет. 15, ап. 73. С
назначен по делото особен представител.
Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. страните са сключили договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта *** с кредитен лимит 1000 лв., за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство ATM (банкомат) или ПОС. Сочи се, че непогасени суми по договора са в размер
на 676,95 лева, от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10. 1 от
Раздел X на ОУ в размер на 575,88 лева и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и
т. 11.1. от Раздел XI на ОУ, считано от 01.01.2020 г. до 30.10.2020 г., в размер на 101,07
лева. Излага се, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен
период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се
начислява уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19%, при условие, че до датата
на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени
разходи през съответния отчетен период. След изтичането му се сочи, че длъжникът е
получавал извлечение по карта и бил задължен да погасява усвоената част от кредитния
лимит, съгласно т. 10. 1 от ОУ като е следвало да погасява минималната погасителна вноска
по б. и) на т. 1. 1 от ОУ и т. 6 от договора освен ако не е сторил това в гратисния период и
не бил погасил пълния размер на разходите си. Минималната погасителна вноска била
сумата, която титулярът по картата бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5
% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния
период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярът на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената
част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на
падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва,
плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта. Сочи се, че кредитът е
обслужван до 01.2020г., като след тази дата вноски не са били правени. Размерът на МПВ е в
размер на 29,30 лева и с падеж до 17.02.2020 г. Съгласно чл. 13.2.1. от ОУ дължимата сума
по кредита е станала автоматично изцяло и предсрочно изискуема с изтичане на 150 дни
забава без нужда от уведомяване. Твърди се още, че за исковите суми съдът е бил сезиран
със заявление по реда на чл.410 от ГПК, заповедта по което е връчена на основание чл.47,
1
ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен и настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д.,
депозира такъв, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че
подписът върху процесния договор не е на ответника, както и излага, че ответникът не е бил
уведомен за неизпълнението на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията. Моли за отхвърляне на иска като ангажира доказателства вкл. и искане по
чл.190, ал.1 от ГПК.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно правоотношение по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта, като е предоставил на ответника съответната парична сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпила и обявена предсрочна
изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на непогасената му част.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието
на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за забава, изпадането на
ответника в забава, както и размера на наказателната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда
спор, поради което следва да бъдат приети по делото. Искането за допускане на ССчЕ, която
да отговори на поставените в исковата молба задачи следва да бъде уважено.
Във връзка с оспорването автентичността на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта *** от 19.08.2016г. съдът ще се произнесе след становище от
ищеца.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание за
датата 08.03.2022г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДОПУСКА писмените доказателства по делото, приложени към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 53238/2020г. по описа на СРС, 144 с-в.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба при
депозит от 300 лв., вносими по депозитната сметка на СРС в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящето определение от ищеца. В същия срок следва да се представят и
вносните бележки по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза М.В,
която да се уведоми след внасяне на депозит по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 от ГПК ищецът да представи в оригинал по
делото договор за издаване на кредитна карта от 19.08.2016г. като УКАЗВА последиците на
чл.190, ал.2 във вр, с чл. 161 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
2
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете
да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: spogodbi@src-
bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3