№ 21021
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110120881 по описа за 2023 година
„...“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. Б. Г. установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи сумата от 2545,87 лв., представляваща главница за
доставена и потребена вода за периода 28.05.2020 г. – 28.07.2022 г., ведно със законната
лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 213,80 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 28.06.2020 г. – 28.07.2022 г., за водоснабден имот, находящ се гр.
София, ж.к. „****, договорна сметка № **********, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 56702/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение по предоставяне на ВиК
услуги за процесния имот за исковия период, възникнало с ответницата въз основа на
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в качеството на
потребител ВиК услуги за процесния имот, като последната не е заплатила дължимата цена.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата чрез особения представител, с който оспорва предявените искове като
нередовни, недопустими и неоснователни. Оспорва да е била собственик или ползвател на
процесния имот. Възразява да е обитавала процесния апартамент през исковия период.
Оспорва през исковия период ищецът да е предоставял до имота ВиК услуги съгласно
нормативните изисквания. Твърди, че претендираната дължима цена за доставените ВиК
услуги е завишена. Оспорва да е използвала доставяната от дружеството вода през исковия
период. Оспорва водомерите да са били технически изправни, да са преминали нормативно
предвидените проверки, да са подменяни и да са отчитали правилно потребената за
процесния имот за исковия период вода. Релевира възражение за изтекла тригодишна
1
давност. В условията на евентуалност посочва, че е заплатила всички претендирани от
ищеца суми.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответницата е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност справка от АВ чрез
отдалечен достъп по партидата на ответницата, се установява, че В. Б. Г. е собственик на
имот в гр. София, ж.к. „****. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно ответникът е ответницата на ВиК услуги за
процесния имот, като облигационното отношение между страните възниква по силата на
закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответника на предявените искове съдът е допусна
изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. СТЕ е посочила,
че в процесния имот в гр.София, ж.к. „**” има изградени улични ВиК комуникации и в него
се ползват и трите вида услуги - доставка на вода с питейни качества, отвеждане на
2
използваната вода и съответно нейното пречистване. В имота по данни на оператора
партидата е открита без монтирани водомери и таксуването на ползваните ВиК услуги се
отчита на база по 6 м³/ч за топлофицирано жилище първоначално за 6 човека, съгласно чл.
39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., а впоследствие базата е завишавана постепенно, макар и в
непълен размер, като в края на периода базата достига 12 м³, съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4/2004 г. От 28.10.2020 г. /фактура № **********/ броят на таксуваните живущи
служебно е намален на 2 човека. Отчитането на база продължава до края на исковия период,
защото няма данни да са монтирани водомери в имота. От изложеното е видно, че
процесния имот е водоснабден и в него дружеството е доставяло ВиК услуги. За исковия
период 28.05.2020 г. - 28.07.2022 г. до имота са доставени /начислени/ 892,669 м³ вода.
Стойността на предоставените /начислени/ за периода услуги от 892,669 м³ вода е 2545,87
лв., която е определена от дружеството в съответствие с предоставените /начислени/
количества и по утвърдените от КЕВР цени.
ССчЕ е констатирала на база извършен преглед на предоставените данни и документи
от ищеца и изложената фактология за кл. № ********** с титуляр В. Б. Г. и създадена
съдебна договорна сметка ********** в счетоводството на „...” АД за процесния период
28.05.2020 г. - 28.07.2022 г. незаплатени задължения по партидата на абоната: главници в
размер на 2545,87 лв. и изчислени законни лихви в размер на 323,10 лв. за периода
28.06.2020 г. - 28.07.2022 г.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни дружества
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид нормата на
чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с определен в общите условия
срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на издаване на фактура за съответния
период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата започва да тече погасителната давност за
вземанията. С оглед датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г., съдът намира, че
процесните вземания не са погасени по давност, доколкото това щеше да е налице за
вземания, станали изискуеми преди 19.10.2019 г., а процесният период е 28.05.2020 г. –
28.07.2022 г., с оглед на което възражението за настъпила погасителна давност е
неоснователно.
Поради изложеното съдът намира предявените искове за изцяло основателни, поради
което и следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
3
ГПК, който е направил следните разноски: 110,38 лева - държани такси в исковото и
заповедното производства, 600 лева – депозити за експертизи, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” АД, ЕИК *** по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове, че В. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „...” АД на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 2545,87 лв., представляваща главница за
доставена и потребена вода за периода 28.05.2020 г. – 28.07.2022 г., ведно със законната
лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 213,80 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 28.06.2020 г. – 28.07.2022 г., за водоснабден имот, находящ се гр.
София, ж.к. „****, договорна сметка № **********, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 56702/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на „...” АД, ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 760,38 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4