Решение по дело №473/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

260020/2.4.2021г.

  

02.04.2021г., гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Велики Преслав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети  март  през  две хиляди и двадесет  и първа година, в следния състав:

 

     Районен съдия: М. Марков

    

при секретаря М.Василева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №473 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В производството по настоящото дело съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени от П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А., с постоянен адрес ***, чрез адв.С. *** срещу отв. К.М.Д. и солидарно срещу ответниците О.С.К. и В.А.И..

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника К.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. сума в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г, в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпно деяние, а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на РС-В.Преслав, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

С молбата се иска също от съда да постанови решение, с което да се осъди ответниците О.С.К. и В.А.И., родители на Й.В.И. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. сума в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г, в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпно деяние, а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на РС-В.Преслав, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците К.Д. и О.К. подават отговори на исковата молба. Същите намират, че иска е допустим, но неоснавателен по размер. О.К. счита, че е налице хипотезата на чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, тъй като не била в състояние да предотврати случилото се. Позовава се на влошено здравословно и имуществено състояние. Ответникът К.М.Д. излага, че скоро е завършил средното си образование и е започнал да полага труд. Съжителствал с безработната си майка и двете си малолетни сестри. И двамата ответници считат, че размера на претенциите е завишен.

Съдът, след като се запозна доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С присъда по НОХД №96/2020г. по описа на РС-В.Преслав, подсъдимия Й.В.И. е признат за виновен, в това че в периода 01.06.2018г. - 30.06.2018 г. в гр.Смядово, обл.Шумен при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст-П.Т.А. от гр.Смядово с ЕГН **********, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.151, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.58а, ал.4 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, го е осъдил на  “ПРОБАЦИЯ“. Не е спорно, че О.С.К. и В.А.И. са родители на Й.В.И..

Със същата присъда подсъдимия К.М.Д. също е признат за виновен в това, че в периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. в гр.Смядово, обл.Шумен се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст-П.Т.А. от гр.Смядово с ЕГН **********, като по време на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.151, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.58а, ал.4 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и също е осъден “ПРОБАЦИЯ“.

От показанията на свид. Тодор Николов Андонов, дядо на П.А. и баща на С.А. се установява, че разбрал за случая на 12-13 септември 2018 г. Обадили се на директорката на училището, която уведомила полицията. Посочва, че цялото лято на 2018г. П. била без настроение, а иначе е весела, жизнена и общителна. Първоначално го отдали на възрастта. След като разказала на баба си, станала видимо разстроена, не искала да ходи на училище. Сочи, че преживяла тежко ситуацията. Независимо, че са минали три години, П. се променила. След като се разчуло, много го изживяла, защото някои от приятелките й доста остро реагирали. Не търсила нови контакти, не е толкова общителна както преди. Ако се засегне темата П. се разстройвала. Личало й, че не може да преодолее проблема.  Знае за нейни снимки в интернет, като за тях била изнудвана.  След скандала осъзнала, че е била излъгана. 

Галина Ангелова А., баба на П.А. и майка на С.А., също споделя казаното от Тодор Андонов.  Споделя, че П. и разказала за случаите през  месец  септември 2018 г.,  преди учебната година. Била много притеснена, защото получавала заплахи, че ще й се случи нещо лошо на нея и роднините й. Направен й бил клип, с който са я заплашили, че ще бъде пуснат в интернет всички да го видят. По-късно, през лятото, са я карали да си прави голи снимки и да ги изпраща, и пак са я заплашили, че ако каже някъде нещо, ще ги разпространят в интернет. Цялото лято била неспокойна. След като споделила с баба си,  П. била много изплашена и затворена в себе си. Сънят й бил неспокоен. Според свидетелката, още изживява случая.

Свидетелят Янислав Желязков разказва, че познава П., К. и Й.. К. и Й. били добри момчета. За П. казва, че търси внимание, виждал е нейни снимки. Знае, че е имала интимен приятел и интимни контакти.

 Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

 От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че  е налице института на непозволеното увреждане уреден изрично в чл.45 от ЗЗД. Ищецът цели да ангажира имуществената отговорност на ответниците, основана на института на непозволеното увреждане, като е насочил претенциите си, както към прекия причинител на твърдените вреди – К.М.Д., който може да носи отговорност по правилата на чл.45 от ЗЗД, така и към родителите на непълнолетния Й.В.И.  - О.С.К. и В.А.И., които съгласно чл.48 от ЗЗД, биха могли да отговарят за вредите, причинени от тяхното ненавършило пълнолетие дете. Отговорността по тази разпоредба е лична и виновна, произтичаща от неизпълнение на задълженията на родителя да възпитава и упражнява надзор върху действията на детето. Съдебната практика позволява да се търси солидарната отговорност на всички задължени лица.

За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде доказано  наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно: извършено противоправно деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и наличието на вина. НОХД №96/2020г. на РСВП е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, т. е. в случая  влязлата в сила присъда, обвързва гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като в това отношение е задължително за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.  Събраните по делото доказателства безспорно сочат на извода, че  ответниците са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане и следва да бъде ангажирана тяхната деликтна отговорност. Доказани са по безспорен начин предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане. По установените от съд факти относно деянието, връзката му с причиненото увреждане няма спор между страните по делото. Спорът е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Категорично се установи наличието на неимуществени вреди, претърпени от ищцата, които се изразяват в наличните след инцидента чувство на страх, притеснение, неспокойство и неудобство.  

Безсъмнено установена е причинната връзка между противоправните деяния и търпените от ищеца вреди.

Що се отнася до отговорността на родителите, може да се отбележи следното:

Фактическият състав по чл.48 от ЗЗД предполага кумулативното установяване на следните предпоставки: ответниците да са родители на непълнолетния извършител; непълнолетното дете да е живяло при родителите си; детето да е извършило противоправно деяние; ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди; да е налице причинно-следствена връзка между деянието на непълнолетния и настъпилите вреди и да е налице виновно поведение у родителите, изразяващо се в неупражняване на надзор и неизпълнение на родителските задължения за възпитание на детето. 

Съдебната практика приема, че отговорността на родителя би могла да се ангажира и при случаи на несъвместно живеене с детето, но само ако увреждането е било резултат на умишлено деяние, непристойно поведение или хулиганска проява, сочеща на лошо възпитание от страна на родителите при полагането на родителските грижи за изграждането на детето като личност. В тези случаи обаче, както и в общата хипотеза, родителят не отговаря, ако не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите. Последното следва да се докаже от родителя, чиято отговорност се цели да бъде ангажирана, а всички останали предпоставки подлежат на доказване от  ищцовата страна.

По делото няма спор, че О.С.К. и В.А.И. са родители на непълнолетния към момента на извършване на деянието Й.В.И.. 

Установи се, че непълнолетният, както и понастоящем, така и към 2018г. е живял на адреса, представляващ постоянен и настоящ на майката. Бащата не живее отдавна със сина си Й., създал е друго семейство и има постоянен и настоящ адрес в гр.Мездра. По отношение на възраженията на отв. О.С.К., направени в отговора на исковата молба, че е налице хипотезата на чл.48, ал.3 от ЗЗД, не бе проведено нужното насрещно доказване, като не бяха представени доказателства в тази насока. 

Съдът счита, че за наказуемото поведение на Й.В.И., отговорност следва да носи единият родител - майката, при които същият е живял и която е била длъжна да упражнява надзор над сина си и да го възпитава по начин, недопускащ извършване на подобни прояви. По данни от наказателното производство, родителите на Й. са се разделили, когато бил на 7 години и оттогава живее отделно от бащата в гр.Смядово. Не може да се приеме, че майката не е могла да предотврати настъпването на вредите – при добросъвестно и отговорно упражняване на родителските права и задължения, разглежданият противоправен резултат не би следвало да настъпи.

В обобщение може да се посочи, че отговорността за причинените на П.Т.А. вреди следва да се понесе поравно от прекия причинител К.М.Д., както и от майката на Й.В.И. – О.С.К..

За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди  е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Съдът взема предвид и актуалната съдебна практика, която посочва, че възрастта е релевантен фактор, който следва да се съобразява при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Това е така защото, възрастта е разграничителен критерий в развитието на дееспособността, въз основа на който лицата се определят като малолетни, непълнолетни и пълнолетни. Законодателят е приел, че е целесъобразно да установи един междинен период, а именно непълнолетието, през който на лицата да се предостави време за придобиване на опит, за да се осигури възможност за плавно пристъпване към самостоятелно участие в обществения живот. Съобразно това, за съда съществува задължение особено внимателно и задълбочено да преценяват обстоятелствата по делото, когато страна в процеса е непълнолетно лице. Във всички случаи следва да се отчита спецификата на непълнолетната възраст предвид настъпващите изменения в организма през пубертета. Всичко това сочи на по-висока степен на изживян емоционален стрес,  неблагоприятно въздействие върху цялостното поведение на пострадалата и начина й на живот.

Съдът, като взе предвид естеството на причинените, вследствие на деянията, неимуществени вреди на ищцата – чувство на страх, притеснение, неспокойство и неудобство, както и като отчете конкретните обстоятелства на причиняване на увреждането, последиците, както и съдебната практика, счита, че исковата претенция следва да бъде уважена частично, като се вземе предвид участието на извършителите в деянията. В този смисъл, като еквивалент на претърпените болки и страдания би била сума от общо в размер на  8 000,00 лева.

Искът ще бъде уважен частично за сумата от, по 4000,00 лева, за всеки ответник, върху която се дължи заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 30.06.2018г., до окончателното изплащане, предвид чл.84, ал.3 от ЗЗД.

За разликата над тази сума до претендираните от, по 5000,00 лева и за исковата претенция в частта й срещу бащата на Й.В.И., искът ще бъде отхвърлен, по посочените по-горе съображения.

Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Предвид частичното уважаване на иска, ответниците в хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да му заплатят сумата от, по 400,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направеното от ответника К.М.Д., искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия ответник разноски предвид уважената част от исковата претенция, с оглед представените доказателства в размер на 120,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направеното от ответника О.С.К. искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник разноски предвид уважената част от исковата претенция, с оглед представените доказателства в размер на 80,00 лева.

Ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси, съгласно чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-В.Преслав държавна такса в размер на по 160,00 лева лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК – 4% върху цената на исковете.

         Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА К.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** - на основание чл.45 от ЗЗД, сума в размер на 4000,00 /четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл.151, ал.1 от НК, а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на РС-В.Преслав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 4000,00 лева до претендираните 5000,00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА О.С.К. с ЕГН **********, /родител на Й.В.И. с ЕГН **********/ да заплати на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** - на основание чл.48, ал.1, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сума в размер на 4000,00 /четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл.151, ал.1 от НК, а именно присъда по НОХД №96/2020г. по описа на РС-В.Преслав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 4000,00 лева до претендираните 5000,00 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му по отношение на В.А.И. с ЕГН ********** като неоснователен.

ОСЪЖДА К.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** сумата от 400,00 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА О.С.К. с ЕГН **********, /родител на Й.В.И. с ЕГН **********/ да заплати на П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** сумата от 400,00 лв., представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** да заплати на К.М.Д. с ЕГН ********** направените деловодни разноски съразмерно с неуважената част от исковата претенция в размер на 120,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Т.А. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен представител С.Т.А. с ЕГН ********** да заплати на О.С.К. с ЕГН **********, /родител на Й.В.И. с ЕГН **********/ направените деловодни разноски съразмерно с неуважената част от исковата претенция в размер на 80,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА К.М.Д. с ЕГН **********, да плати по сметка на Районен съд – гр.Велики Преслав сумата от 160,00 лева, представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА О.С.К. с ЕГН **********, /родител на Й.В.И. с ЕГН **********/, да плати по сметка на Районен съд – гр.Велики Преслав сумата от 160,00 лева, представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: