Решение по дело №170/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 134
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700170
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 № 134

 

Гр. Перник, 03.08.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Съдия: Мария Христова

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 170 по описа за 2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на „******“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 2Е, ***, представлявано от управителя Т.Д.Д. срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-437 от 03.05.2023 година, издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса /РЗОК/-Перник, с която на основание чл. 416, ал.1, във вр. с чл. 412, ал.2 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 година (НРД за МД за 2020-2022 година) е наложена санкция – „финансова неустойка“ в общ размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева за констатирани 45 броя нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, за всяко от които е определена финансова неустойка в размер на 100 /сто/ лева.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. По същество излага доводи за това, че направленията за медико-диагностична дейност, които са издадени като електронен документ в Националната здравно информационна система съдържа необходимите за това реквизити. Посочва също, че дори и да се приеме, че е налице липса на реквизити, които са определени по нормативен път, то в случая е налице хипотезата на чл. 408, ал.4 от НРД за наличие на „маловажен случай“, което означава, че не следва да се налага санкция.  С оглед на изложеното иска от съда да отмени оспорената заповед, издадена от директора на РЗОК - Перник като незаконосъобразна, а в условията на алтернативност иска от съда, в случай че приеме заповедта за законосъобразна да бъде намален размерът на наложената финансова неустойка до минимално предвидения за това праг.  

В проведеното на 13.07.2023 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 1968/13.07.2023 година от процесуалния представител на жалбоподателя- адвокат Л.К., с която същата е заявила, че поддържа жалбата и моли съда да уважи същата, респективно да отмени издадената заповед, с която е наложена процесната финансова неустойка или да намали нейният размер. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Регионална здравноосигурителна каса - Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт П., която моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, респективно издадената заповед да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.      

В предоставения 7-дневен срок, както и до момента, страните не представят по делото писмени бележки.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, следа като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало с издаване на Заповед № РД-09-286 от 22.03.2023 година от директора на РЗОК- Перник, с която е наредено да бъде извършена пълна проверка на изпълнител на медицинска помощ „******“ ЕООД. В заповедта е определено времето и мястото на извършване на проверката, а именно 22.03.2023 година до 31.03.2023 година, включително в амбулаторията на лечебното заведение. Посочени са и лицата, на които е възложено извършването на проверката: Д.Й.Н.: контрольор в РЗОК, сектор ДКМДПА към отдел ДИОКМДПА в РОЗК- Перник и М.В.Д.-В.: контрольор в РЗОК, сектор ДКМЗПА към отдел ДИОКМДПА в РЗОК- Перник. Заповедта не е връчена на представител на жалбоподателя, доколкото в същата е отразено, че при посещение на място в лабораторията представител на дружеството не е намерен. Тези констатации са обективирани на лист 18, гръб от делото, като същите са удостоверени с подпис от страна на проверяващия екип.

Със Заповед № РД-09-322 от 29.03.2023 година, издадена от директора на РЗОК - Перник е изменена Заповед № РД-09-286/22.03.2023 година, като е удължен срокът за извършване на възложената проверка до 03.04.2023 година, включително. Заповедта е връчена на представител на жалбоподателя на 29.03.2023 година /лист 19/.

Във връзка с извършената проверка е изготвен Протокол № 101 от 03.04.2023 година. В същият са обективирани констатации на проверяващия екип досежно установени нарушения, както следва: нарушение по чл. 122, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 година, за това че към датата на извършване на проверката, а именно 23.03.2023 година д-р Т.Д.Д., в качеството си на представител на дружеството и изпълнител на медицинска помощ не е уведомила в рамките на три работни дни, считано от деня на отсъствието РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис, а така също и не е поставила обявлението на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. На второ място, в следствие на представяне на медицинската документация е установено, че по отношение на 45 броя първични медицински документи бл. МЗ-НЗОК № 4 за периода от м. октомври 2022 година до месец март 2023 година е налице липса на изискуеми реквизити. Първичните медицински документи с липсващи реквизити са описани подробно в т. 5.1 от Протокола /лист 22 - 29/. Това нарушение е било квалифицирано като такова по чл. 219, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 година и Приложение № 2Б към него. Протоколът е връчен на проверяваното лице на 03.04.2023 година, като същият е подписан от страна на неговият законен представител /лист 31/. Посочено е, че в 7-дневен срок ИМП/ ИДП – обект на проверката има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК - Перник по направените в протокола констатации. Като приложения към протокола са приложени ксерокопия на 45 /четиридесет и пет/ броя направления за медико-диагностична дейност.

В рамките на определения от страна на административния орган срок, от страна на управителят на медико-диагностичната лаборатория е представено становище с вх. № 29-01-3 от 06.04.2023 година, в което се твърди, че причината за отсъствие на д-р Т.Д. към момента на проверката е здравословна. В становището не се оспорват констатациите на проверяващите, че в посочените в протокола направления липсват реквизити, но се твърди че причината за тоз и пропуск се дължи на служителите в лабораторията и забързания работен процес, който се осъществява в нея. / лист 77/.

Във връзка с направеното становище спорът е отнесен пред Арбитражната комисия, която е създадена със Заповед № РД-18-03-4 от 13.04.2023 година. В тази заповед е определен и съставът на арбитражната комисия, който включва трима представители на РК на БЛС – гр. Перник, в това число д-р Н.И.А., определен като председател на комисията и д-р Б.В.К. и д-р А.В.Х.като членове на арбитражна комисия, а така също и трима представители от квотата на РЗОК - Перник, както следва Е.Б.Р.: началник отдел „ДИОКМДПА“, А.П.З.: началник сектор „ДКМДПА“ и М.В. П.: гл. юрисконсулт, отдел „АПСОД“ /лист 79/.

С Решение № 19 от 27.04.2023 година след проведено заседание на Арбитражната комисия единодушно са потвърдени изцяло констатациите, отразени в Протокол № 101/ 03.04.2023 година /лист 81/.

Въз основа на горното и на основание чл. 76, ал.1 и ал.2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 432, ал.1 от Национален рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз за 2020-2022 година е издадена Заповед за налагане на санкция № РД-09-437 от 03.05.2023 година, с която на изпълнителя по договора за медико-диагностична дейност, настоящ жалбоподател е наложена санкция – „финансова неустойка“ по 100 /сто/ лева да всяко едно нарушение, описано в т.1 - 45 от заповедта, изразяващо се в това нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация- нарушения на чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 година и Приложение № 2Б към него. Определен е общ размер на финансовата неустойка, възлизащ на сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин лева/. Заповедта е връчена на 11.05.2023 година /лист 5/.

По делото чрез административната преписка е приложен Договор за оказване на медико-диагностична дейност № 140415 от 13.02.2020 година, сключен между „Националната здравноосигурителна каса“, представлявана от директора на Регионалната здравноосигурителна каса - Перник, в качеството си на „възложител“ и „******“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Т.Д.Д., в качеството на „изпълнител“.

Горната фактическа обстановка се възприе въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения за това преклузивен срок, от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорване на процесния акт. Обжалването е насочено срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това съдът дължи разглеждането и по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че контрольор по изпълнение на договорите с Националната здравноосигурителна каса за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК- контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверки от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Според чл.72, ал.3 от ЗЗО служители а НЗОК по ал.2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служители на РЗОК- контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. При издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служили. Условията и реда за осъществяване на контрол по ал. 2 - 8 се определя с инструкция, която е издадена от управителя на НЗОК.

Според разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗО контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод на подадени жалби, като при установени нарушения по чл.73, ал.1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал.3 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, а именно директорът на РЗОК - Перник, при спазване на териториалните предели и правомощията и в рамките на предоставената му материална компетентност по смисъла на чл.72 от ЗЗО. Въз основа на това не се констатира да са налице основания за отмяна на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа задължителни за административния акт реквизити, които са посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Предвид това съдът не констатира нарушение по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК, водещо до отмяна на обжалвания административен акт.

При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Заповедта е издадена в резултат на извършена проверка на самостоятелната медико- диагностична лаборатория, сключила договор за извършване на медико-диагностична дейност с НЗОК. Проверката е осъществена въз основа на заповед на директора на РЗОК - Перник, в която са определени нейният предмет, лицето, което ще извършва проверката, началната й дата. За резултатите от проверката е съставен протокол в съответствие с разпоредбите на чл.74, ал.3 от ЗЗО, препис от който е връчен и на жалбоподателя, като му е предоставена възможност за депозира възражение срещу описаните в него констатации. Това свое право жалбоподателят е реализирал чрез предоставяне на  становище с вх. № 29-01-3 от 06.04.2023 година във връзка с депозираното становище административният орган е съобразил и изпълнил задължението си по чл.75 от ЗЗО да изпрати спора на арбитражната комисия. Съобразно изложеното не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт, които да доведат до неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения индивидуален административен акт с материалния закон:

Спорното в настоящият казус се заключва в това, дали жалбоподателят е извършил, посочените в оспорената заповед нарушения, довели до налагане на финансовата неустойка в посочения от административния орган размер.

По силата на чл. 8, ал.1, т.3, пр. първо от Закона за лечебните заведения „Медико- диагностична лаборатория ***“ ЕООД е лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, в частност попадащо в категория „самостоятелна медико- диагностична лаборатория“. Легална дефиниция на „самостоятелна медико- диагностична лаборатория“ се съдържа в разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като тя е в смисъл, че това е лечебно заведение, в което лекари/лекар с помощта на други специалисти извършват предписани от друг лекар или лекари по дентална медицина специализирани медицински изследвания по една или повече медицински специалности.  Това означава, че спрямо него важат законите, в областта на здравеопазването и по- конкретно Закона за здравното осигуряване и Национален рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 година.

В тази връзка следва да се отбележи, че Националните рамкови договори са с нормативен характер и същите се приемат на основание чл. 55 от ЗЗО. Съдържанието им е изрично посочено в чл. 55, ал.2 от ЗЗО, като в т. 2 и т.5 е посочено, че част от задължителното съдържание на НРД е да бъдат предвидени отделните видове медицинска помощ по чл. 45 и документацията и документооборота, а така също условията и реда за оказване на помощта.

Правилата, свързани с документацията и документооборота за изпълнение на извънболнична помощ са посочени в Раздел IX от НРД за МД за 2020-2022 година. Съгласно чл.217 от НРД 2020-2022 година, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на медицинска помощ включва първични медицински и финансови документи, съгласно приложение № 2б и глава десета. Направлението за медико- диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК №4) е първичен медицински документ, съгласно чл. 218, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2020-2022 година, като същото се издава от изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ или специализирана извънболнична медицинска помощ, като се изпраща на медико- диагностичната лаборатория чрез пациента, съгласно чл. 218, ал.2, IV, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 година. Изрично е указано в чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 година, че документите по чл. 218, ал.1, каквото е и направлението за медико-диагностична дейност се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2б. В приложение № 2б към НРД за МД за 2020-2022 година се съдържа и нарочна бланка -  бл. МЗ-НЗОК №4, ведно с указания за попълването й, като в т.6 е посочено, че данните, които следва да бъдат попълнени от страна на извършващият изследването лекар са, както следва: да бъде посочен регистрационен номер на лечебното заведение, код специалност, УИН на лекаря, да бъде отбелязано с „Х“ кода на извършената медико-диагностична дейност, да бъде посочена и датата на завършване на дейността по направлението и документът задължително да бъде подпечатан с печат на лечебното заведение, а в т.7 и т.8 има изискване за отразяване на начина на финансиране със съответната цифра от посочените възможности, в зависимост от източника на финансиране и да бъде вписана датата, на която пациентът с подписа си удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Видно от съдържанието на процесната заповед в нея ясно е конкретизирано в какво се изразяват нарушенията в процесните направления за медико- диагностична дейност, а именно липса на реквизити по т.6, т.7 и т.8 от посочените указания, като в следствие на извършена съпоставителна проверка с представените по делото ксерокопия на направления и изискуемите се реквизити от страна на съда се забелязва, че в отделните направления пропуските касаят един или друг от реквизитите, но на практика може да се направи заключение за еднотипна нередност, а именно липса на реквизит по т.6, т.7 и т.8.

В съответствие с изложеното настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на административния орган досежно несъответствие на процесните направления с разпоредбата на чл. 219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 година и приложение № 2Б към него, в частта, в която са дадени указания за попълване на направление за медико- диагностична дейност по т.6, т.7 и т.8, с което се нарушават условията и реда за оказване на медицинска помощ.

Относно наложената санкция в оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-09-437/ 03.05.2023 година съдът намира следното: при определяне размерът на финансовата неустойка, представляваща наложена санкция за констатирани нарушения от страна на изпълнителя на медицинска помощ, административният орган, следва да съобрази две основни разпоредби - първата разпоредба е тази на чл. 416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 година съобразно, която когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 до 150 лева, а втората е разпоредбата на чл. 413, свързана с начина на индивидуализиране на санкцията, а именно при определяне на вида и размерът й следва да бъде съобразен видът и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му, а също така да се вземе предвид и решението на арбитражната комисия, в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В  конкретният случай, видно от съдържанието на заповедта за всяко едно отделно нарушение административният орган е наложил финансова неустойка в размер на 100 лева, което е над минимално предвидения за това праг, а това от своя страна налага наличието на мотиви, от които да става ясно, защо всъщност е наложен този размер на финансова корекция. Това виждане е константо възприето и в съдебната практика. От съдържанието на настоящата заповед се вижда, че в графата за мотиви от страна на административния орган са изложени виждания, във връзка с определяне на този завишен размер на санкцията, същите обаче съдът приема за шаблонни и като такива приема, че не биха могли да доведат до изразяване действителната воля на органа за определяне на по-високият размер от предвидения законов минимум. Последното всъщност се приравнява на липса на мотиви. От друга страна и в съответствие с разпоредбата на чл. 413 органът следва да изложи самостоятелни мотиви, защо налага именно този размер на санкцията и кое е отегчаващото обстоятелство, което налага санкционирането на настоящият жалбоподателя в по-висок размер. В процесният случай отегчаващото обстоятелство се свързва със значителният брой на извършени нарушения, но тази констатация е неправилна, тъй като множеството нарушения са осъществени в един и същи период от време и са установени в следствие на една и съща проверка, като следва да се посочи и че във връзка със същите са дадени и задължителни предписания. При наличието на наложена санкция в размер по-голям от минималния и при липса на относими за това мотиви така определената санкция се явява необоснована. В настоящият случай административният орган не е извършил преценка по чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 година, а само бланкетно е посочил, че размерът на наложената санкция „финансова неустойка“ е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна е обусловило налагането на по-голяма санкция. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 10896 от 29.11.2022 година, постановено по адм. дело № 2821/2022 година.

Съобразявайки определения в чл. 416, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 година диапазон на „финансова неустойка“ в размер на 50 до 150 лева за всяко извършено нарушение, свързано с документирането и документооборота и имайки предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав сита, че следва да бъде изменена заповедта за налагане на финансова санкция, като същата се намали в размер на финансова неустойка на минимума от 50 лева, за всяко едно от нарушенията, което ще доведе до общата стойност на финансова корекция в размер на 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл.78 от ГПК жалбоподателят има право на присъждане на направени по делото съдебни разноски. Същият претендира разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса  в размер на 50 /петдесет/ лева, за което е налице и платежно нареждане от 25.05.2023 година /лист 4/, предвид което ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 50 / петдесет/ лева.

С оглед изхода на спора следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. четвърто от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-09-437 от 03.05.2023 година, издадена от директора на РЗОК - Перник, с която на „******“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявана от д-р Т.Д.Д., изпълнител по договор № 140415 от 13.02.2020 година е наложена санкция „финансова неустойка“ за нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация /от т.1 до т.45 от заповедта/ в размер на 100 лева /сто лева/, умножена по 45 констатирани нарушения в общ размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 1, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 година, като НАМАЛЯВА размерът на финансовата неустойка в размер на от по 50 /петдесет/ лева за всяко едно от констатираните нарушения или в общ размер на 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева представляваща дължима финансова неустойка и наложена санкция.

ОСЪЖДА Регионална здравноосигурителна каса - Перник да запрати на „******“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявана от д-р Т.Д.Д. съдебни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   Съдия: